Ако сте уморени от дракони и зомбита, „Godless“ е идеалната възможност да се завърнете към киното в класическата му форма. Уестърнът не е сред най-често срещаните жанрове на телевизионния екран, и ако не пропускам нещо, след „Дедууд“ не се е появявала продукция, която да предизвика по-широк интерес. Без никакви експерименти, сериалът спазва строго законите на жанра, и го прави по възможно най-добрия начин.

Макар и разделен на епизоди, „Godless“ е един голям филм. Без да има нужда да се съобразява със стандартите на класическата телевизия, той следва собствения си ритъм, благодарение на което седемте и половина часа минават неусетно. Историята се развива постепенно, а с нея и характерите на героите продобиват необходимата плътност.  Умело написаният сценарий, добрият актьорски състав, и не на последно място впечатляващата визия превръщат „Godless“ в едно от най-добрите постижения в жанра и ни пренасят във времето, когато уестърнът е бил господар на екрана.

godless-review-img05-20171221

Малко градче е населено предимно от жени, след като повече от мъжете загиват в трагичен инцидент в местната мина. Дамите, чиито занимания варират от земеделие до по-екзотични професии разчитат единствено на почти слепия шериф и неговия почти невръстен заместник. Нещата сериозно се объркват, когато в града се появява млад и симпатичен беглец, преследван от голяма група бандити.

От впечатляващото начало до епичния 80-минутен финал, „Godless“ оставя усещането за едно внимателно обмислено и добре изпълнено начинание. Това, което не трябва да очаквате, е уестърн от типа „Джанго в окови“, в който водещ е личния стил на режисьора или комбинация с други жанрове, като „Западен свят“. Сценаристът и режисьор Скот Франк не само следва класическата формула на жанра, но до такава степен изпипва всеки детайл, че е невъзможно да бъде открита каквато и да е следа от бутафория. Действието върви равномерно, редувайки пасторални сцени с поредното избухване на някои от конфликтите в сюжета. Съвсем очевидно в сериала присъстват сцени, дори цели сегменти, които не биха могли да влязат в игрален филм единствено поради липсата на време, но чието въздействие не само добавя важни нюанси в изграждането на образите, но и засилва нивото на реализъм. Като цяло в работата на Скот Франк може да се открие най-доброто, което е усвоил като асистент на режисьори като Спилбърг, Финчър и Содърбърг. В ролята си на продуцент, за последния може да се каже, че телевизионните му проекти („Godless”, „Хирургът“, „Игра на гаджета“) са най-успешните му начинания напoследък.

godless-review-img06-20171221

На пръв поглед „Godless“ разказва история за отмъщение. При по-внимателно вглеждане обаче това е един разказ за отхвърлените. Независимо дали са жертви на закона, на класови, расови или сексуални предразсъдъци, героите водят своята битка за оцеляване и достоен живот. Създателите на сериала ловко са избегнали благодатната възможност да го превърнат в пропаганда както на феминизма, така и на политическата коректност. Предполагам, че някои индивиди с чувство за превъзходство вече доволно потриват ръце, но ще ги посъветвам да изгледат филма, преди да започнат с хапливите коментари. Това ни връща към заглавието и една от ключовите реплики, които извеждат основната идея за съмнителната стойност на всяка форма на авторитаризъм.

Физическото въплъщение на злото в тази история е бруталният бандит Франк Грифин в изключителното изпълнение на Джеф Даниълс. Следвайки собственото си усещане за справедливост, Франк превръща своята лична вендета в неконтролируема стихия, помитаща всичко по пътя си. Даниълс не допуска еднопланово пресъздаване на образа, а се движи по тънката линия, която разделя физическото излъчване на смирен вярващ и зловещата същност на тиранин, в чиято уста всеки цитат от Библията звучи като заплаха.

godless-review-img07-20171221

Джак О’Конъл е преследваният Рой Гууд, който както повечето от героите не е точно това, което изглежда на пръв поглед. Във всеки случай, не и традиционният каубой с премрежен поглед, който върти пистолети от леко разкрачена поза. О‘Конъл има нелеката задача да ни убеди, че животът на ръба на закона не е изборът на неговия герой. И успява. Както и това, че при всяка трансформация важните неща се случват под повърхността.

Звездата от „Абатството Даунтън Мишел Докъри се откроява сред добре подбрания актьорски ансамбъл в ролята на Алис Флечър – прокудена от общността грешница, превърнала се в силна и независима жена. С много малко изразни средства Докъри успява да изгради образа на сурова, но чувствителна жена, която може да бъде достоен опонент на всеки мъж. Друг силен характер е поверен на Мерит Уивър, която изпълнява ролята на Мери Агнес – вдовицата на шерифа, която наред с битката за бъдещето на собствения си град има куража да заяви и собствената си идентичност. Когато собствениците на мината, донесла толкова нещастия, поставят ултимативните си условия, Мери Агнес е единствената, която открито се противопоставя, запалвайки искрата на неподчинението. Сюжетът е обогатен и с множество съпътстващи линии, сред които се открояват тези на полуслепия шериф (Скут Макнейри) и неговият заместник (Томас Броуди-Сангстър). Като цяло, всеки от героите получава достатъчно възможности да изгради своята част от големия фон на тази история, в която постепенно се нареждат всички парчета от настояще и минало. Съвсем логично имената на основните актьори вече се появиха в списъците за новия сезон на наградите. Задължително трябва да споменем и операторската работа на Стивън Мейзлър, която несъмнено е сред най-доброто, което може да се види на телевизионния екран.

godless-review-img04-20171221

Това не е типичен сериал. Мащабите на визията напълно съответстват на мащабите на неговите послания. Нищо не е еднозначно, когато става въпрос за добро и зло, любов и омраза, вяра и морал, закон и беззаконие. И къде е границата, която разделя едното от другото? Ако всичко това не ви звучи банално, горещо ви препоръчвам да замените ежегодния празничен маратон на “Властелинът на пръстените“ с „Godless“.

Similar Posts

Вашият отговор на Wanted. Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

16 Comments

  1. В списъка ми е, но да видим кога ще стигнем до него. Че то не са един и два сериала, не са един и два филма 🙂

  2. Uzumak, няма как да не се свалят филми/сериали. Това е начинът, за съжаление, в България. Поне с повечето продукции – реално можеш да си купиш Wonder Woman, примерно, или Dunkirk, защото тези студия явно ни зачитат за някакъв пазар, но нещо като Godless – няма как просто да го намериш на физически носител, пък и да има и субтитри, и т.н.
    Това е истината. Разбира се, може всичко да се поръчва от чужбина, но на много хора не им се занимава, а торент-тракерите са лесният начин, друга работа е, че не това в начинът, но на каквото сме си постелили, на такова ще лягаме.

    1. Говориш глупости. Сериалът го има в Netflix, a и вече почти всичко ново, което качват е с български субтитри. Вярно, че качеството им засега е спорно и клонящо към лош гугъл транслейт превод, но това е бял кахър, който с времето ще се оправи.

    2. Netflix са на пазара ни вече повече от 2 години, а нивото със субтитрите изглежда не се е подобрило особено, така че този бял кахър изглежда не се оправя. Компания с такъв мащаб трябваше да е превела всички (крайно ограничени като брой) заглавия за българския каталог още преди да стартират услугата.

    3. Отначало изобщо нямаха бг субтитри. И то дълъг период от време.
      Netflix имат практика да обръщат внимание на субтитрите за дадена държава, когато и потребителите на услугата се качат. Като бял кахър имах предвид, че преди нямаше субтитри, вече има и се надявам скоро да са и професионални.

  3. Penzata, ходи да кажеш на българина да отделя над 10 лева за мънтли събскрипшън, тогава ми говори дали говоря глупости. Естествено, че феновете предпочитат качеството – Блу-рей, платените стрийминг платформи, но все още сме много далеч от това масово да е стандарт. Най-вероятно никога няма да стане, защото пиратстването не е от вчера или от днес качено на пиедестал, по ред причини, било то основателни, или не.

    1. Дюд, не искам да казвам на никого, нищо. Godless го има на българския пазар. Това, дали ще решиш да гледаш нещо на кино или чрез платен стрийминг, или ще си дърпаш торенти, си е твой проблем.
      Та, глупости са, че това е начинът в България, просто защото не е така. Друг е въпросът, че хората нямат култура да плащат за изкуство (книги, музика, филми, сериали, игри и т.н.), пък нали то не се яде или пие, тъй че защо да се дават грешни пари.

    2. Дърпането наистина не е куул… поне в случаите, когато имаме легална алтернатива.

  4. Мери Агнес е сестра на шерифа, а не негова вдовица. ?
    Сериалът е страхотен. Изгледах го веднага щом го пуснаха. Заслужава си всяка минута.

  5. Уестърнът категорично не е моят жанр, но „Hell on Wheels“ от преди няколко години ми беше интересен.

  6. 1884 година. Една реплика на шерифа към индианеца: „Could you be more specific?“ Ето този съвременен език ме изхвърля. Сериалът като цяло е бавен, лигав, нищо особено.

  7. Екстра уестърн. Дано жанрът се завърне по-стабилно и на голям екран – с кеф бих ходил да гледам.