Формата на водата / The Shape of Water

And in the end the love you take is equal to the love you make…
от на 2018-01-07
 

Сигурна съм, че Гийермо дел Торо е открил голямата тайна – забавлявай се от сърце с нещата, които създаваш, за да твориш без усилие и с безкрайно удоволствие. Именно затова филмите му притежават едно особено сияние, подобно на ореол в различен цвят, защото той е вложил частица от душата си във всеки от тях, а те са представлявали неразривна част от него в рамките на (поне) няколко години – шедьовърът „Лабиринтът на фавна” излъчва злато, двете части на „Хелбой” са огнен пурпур, „Блейд II” е пепел от сребро, „Огненият пръстен” е океанско синьо, „Пурпурният връх” е тъмен кармин… „Формата на водата”, най-новото творение на шантавия, неопитомен и супер-талантлив мексиканец, обгръща зрителите със спокойната зеленина на патиниран бронз – с усещане за сигурност, уникалност и приказна неповторимост.

сали хоукинс и октавия спенсър

Една история винаги може да се започне с „имало едно време” – това е магическата формула, способна да отключи въображение, в което тайнствени водни контейнери са охранявани преди повече от половин век в секретна лаборатория от безмилостен агент; и в тези водохранилища е измъчвано странно същество, което очарова една самотна чистачка, а тя го измъква от принудителния затвор и след много перипетии двамата откриват свободата, слели сърцата си. Обобщено-опростен, така сюжетът звучи странно, налудничаво и до известна степен захаросано и може би щеше да се превърне в такъв филм, ако всички метаморфози не се случваха в главата на Гийермо дел Торо. Именно той е дръзкият разказвач, който избира за принцеса на своята история чаровна, но няма чистачка, поставя я пред съдбоносен избор в извънредни обстоятелства и я хвърля в прегръдките на същество от мистериозни географски ширини, което наподобява човек-амфибия. Любовната им история се разлиства като водна лилия – появила се неочаквано, бяла и неопетнена от думи, неосквернена от предразсъдъци, инстинктивна, страстна и безстрашна. В името на това чувство героинята рискува всичко, защото за нея животът не би имал смисъл, ако не намери сили да последва интуицията – тя усеща, че единственият й шанс да види истинското си отражение е в очите на онзи, който я приема безрезервно – без измислени преструвки, без социални условности, без вселенския фалш.

сали хоукинс

Съвсем тенденциозно дел Торо е подредил всичките си герои извън рамката на традиционните очаквания – фантасмагорични, неуравновесени, невъздържани, неклиширани, нестандартни и абсолютно неочаквани, те създават пред очите на зрителите истинска вълшебна мрежа, с която покриват огледалото на реалността. Киното е именно това – магия – и с нейна помощ историята оживява извън, отвъд и въпреки всички познати трикове.

Един от смелите режисьорски ходове е изключително сполучливият кастинг – с меката нежност на Сали Хоукинс, с търпеливата, върлинеста странност на обичния му Дъг Джоунс, с жестоката хамелеонска неустрашимост на Майкъл Шанън, с деликатната уязвимост на Ричард Дженкинс, с точните включвания на Майкъл Шулбарг и Октавия Спенсър. Подобно на начина, по който дел Торо извайва своя амфибиен принц – с цялостен костюм, впечатляващи светлинни детайли, с чар, който излъчва сила, той оформя и останалите герои и като умел кукловод поставя всеки на най-точното място в историята. Прагматични и логични са причините, поради които действието се развива в средата на миналия век – освен, че има възможност да се ползва готов декор, именно това е времето, в което е възможно да се случат всякави конспирации, включително и шпионска намеса от страна на съветски агент.

майкъл шанън

За цялостната атмосфера са отговорни и художниците в екипа, които изпипват всички детайли – от количките с материали за почистване в секретната лаборатория до шарките на килима и библиотеката в хола на разказвача, до ваната в спасителната баня и плюшените седалки на киното, което съживява старите ленти на долния етаж. Датският виртуоз на камерата и светлините Дан Лаустсен създава истински автентична атмосфера и надали може да предположите, във века на компютърно-генерираните чудеса, как са реализирани поетичните подводни сцени, с които започва и завършва филма – подобни майсторски прийоми и изобретателност получават безрезервното ни възхищение…

Създаден с бюджет, по-малък от 20 милиона долара, обиколил над 35 фестивала буквално в цял свят, получил над 200 награди и номинации само за четирите последни месеци на 2017 година след премиерата му във Венеция (откъдето неговият автор си тръгна със „Серджо Леоне”, по-известен като една от най-авторитетните награди в света на киното – „Златния Лъв”), отличен от едва ли не всяка общност на кинокритиците в света като един от шедьоврите на 2017 година, творбата на Гийермо дел Торо заслужава всичките суперлативи, които се сипят по нейн адрес. Не е случаен фактът, че и в наградите на Холивудската чуждестранна преса филмът води пред всички с номинации в седем категории (а тази вечер ще стане ясно и колко от тях ще се превърнат в „Златни Глобуси”) – хората харесват красиво разказани приказки, това е истината.

формата на водата филм

Каквито и препятствия има да преодоляват главните герои, те трябва да се обичат – и дори само със силата на чувството ще са способни да победят злото, което винаги се изпречва на пътя им. Колкото и да са стари/познати/изтъркани тези постулати, те винаги работят безотказно. Огромното достойнство на „Формата на водата” е именно фóрмата, в която ни ги поднася дел Торо – дръзко, чаровно, опияняващо нежно. Забравете елементарните сравнения с лайтмотива за „красавицата и звяра”, не обръщайте внимание на вездесъщите обвинения в „стремеж към социална справедливост” (героите на дел Торо са с най-различна социална, расова и сексуална принадлежност, но това наистина няма никакво значение!) – ако не успеете да се потопите в приказката, ако не ви очарова любовната история, ако традиционната скептичност е ваша втора природа и ви попречи да видите този филм с непредубедени очи, то вие, уважаеми зрители, вероятно сте загубили способността да се удивлявате и забавлявате с нещо толкова естествено като увлекателно разказана, красива история за обикновени хора и техните чувства. Дел Торо ни я поднася с открито сърце и с дяволито намигване, а ние, понеже сме негови искрени почитатели, задочно му благодарим. И (май) е време за Оскар…

коментари
 
Отговорете »

 
  • The Bear Jew
    2018-01-07 at 17:17

    Определено беше над очакванията ми. Доста силен и затрогващ, както в емоционално, така и в кинематографично отношение. Някъде четох цитат на Иняриту, който доста добре описва филма: „Формата на водата“ е обяснение в любов към любовта и киното.“ Със сигурност всеки киноман ще разпознае влиянието на творчествата на Бъртън, Гилиам, Спилбърг, Жан-Пиер Жьоне (и най-вече „Невероятната съдба на Амели Пулен“), както и цялостният реверанс към класическите хорър филми и мюзикъли от 50-те, но по-хубавото е, че все пак, най-силно впечатление успяват да направят характерите, драмата и режисьорската провокация в съчетанието и интерпретацията на клишетата. Е, имаше и една-две сцени, които изкънтяха на кухо, но за щастие в крайна сметка наистина нищо не успя да заличи доброто впечатление от амбицията за нестандартния поглед към стандартния жанров конфликт. Безспорно това за мен му е най-добрият филм на Дел Торо.

    Отговор

    • Гергана
      2018-01-07 at 18:08

      Има ли го онлайн вече?


    • UZUMAKI
      2018-01-07 at 18:33

      Няма го. Походете малко на кино бе, да ви еба в авантаджиите. Иначе съм съгласен с коментара на Мечока, макар че не бих стигнал чак до там да определя филма като най-добрия на дел Торо… но със сигурност е в топ 3.


    • TTT
      2018-01-07 at 20:17

      Да походим на кино, ама в коя държава? :) Защото в София, където уж е най-богатата кинопрограма в България, точно този филм имаше три-четири прожекции и дотам :) Предварително се извинявам (и ще се радвам), ако бъркам :)


    • UZUMAKI
      2018-01-07 at 20:22

      Да де, ако някой наистина е искал да види филма, е имал възможността – било то и само фестивално :)


    • d4
      2018-01-07 at 22:05

      „Със сигурност всеки киноман ще разпознае влиянието на творчествата на Бъртън, Гилиам, Спилбърг, Жан-Пиер Жьоне (и най-вече „Невероятната съдба на Амели Пулен“)…“

      хм, този мишмаш ми действа по-скоро отблъскващо… особено частта с лигнята Амели


    • TTT
      2018-01-09 at 18:39

      Пуснали са още прожекции и ще се гледа :)


    • TTT
      2018-01-17 at 00:44

      Тъкмо го гледах преди малко (има-няма два часа), както (смятам) е редно да се гледа – на кино. Великолепно направен филм, който съвсем спокойно можеше да бъде и ням, толкова въздействен и смислено построен е визуалният разказ. Аудио-визуално – безупречно произведение на изкуството. Жалко наистина, че в България за такива филми разчитаме на едва няколко прожекции, обикновено в салони, не толкова адекватни като техника и като разположение вътре в залата (в Люмиер екранът е далече, далече, дори все едно е в друга зала, звукът също не е това, което трябва да е), а някой видео-елементаризъм получава с лекота доверието и благословията на разпространителите и го гледаме не на 3, ами на 14-D в моловете. Специално „Формата на водата“ не смятам, че е чак пък толкова жанров и „само за посветени“, че да не събере доста публика при по-сериозно разпространение. Но не, тук при нас „романтичен филм“ е „50 нюанса повърнато“ и нищо друго.

      И все пак, при все че Дел Торо ще е престъпно да не бъде номиниран от Академията за режисура за сметка на по-политкоректните опции; че филмът е страхотен технически, музикално, с добри актьорски изпълнения – не мисля, че сценарият беше нещо повече от стандартен. Лично аз не видях някакво кой знае какво разчупване на приказните стереотипи, добрите бяха добри, а лошите – лоши, без изненади вървеше и ходът на историята. Разбира се, и един такъв изчистен сценарий има своите достойнства, главното от които е, че не привлича толкова внимание върху думите, а оставя сетивата да се гмурнат и плуват из образите и музиката. Точно както основните шедьоври на нямото кино, които са изградени върху прости човешки истории (Чаплин и т. н.). И в тази връзка, с дъх на лек спойлер – в една определена сцена ми се стори, че ще има повторение на „Танца на хлебчетата“, само че с пръсти (всъщност, те други пръсти танцуваха по едно време, но както и да е) :)

      Като заключение за мене си – голям филм на Дел Торо и дано да вземе нещо от Оскарите, ще е напълно заслужено. Но колкото и клиширано да звучи, „Лабиринтът на фавна“ за мен все още си остава негов връх.


  • Jerome
    2018-01-07 at 18:27

    Като типичен циник ,мога да кажа,че за първи път ми се случва да се прибирам с идиотска широка усмивка от кино. Филма е класическа Дисни приказка за възрастни и се почуствах като малко дете. Усетих го броени секунди,макар че беше 2 часа.

    Отговор

  • Salvador DiCaprio
    2018-01-07 at 18:54

    Изключително мазен и клиширан филм. Добре че беше Майкъл Шанън да спаси филма доколкото това изобщо беше възможно…

    Отговор

    • Иво
      2018-01-08 at 15:27

      Изключително тъп и повърхностен коментар.


    • квадрата
      2018-01-08 at 17:02

      Много си е точен коментарът. Филмът е много жалко падение и пълна излагация ако се сравнява с „Лабиринта на Фавна“


  • pumuckl
    2018-01-07 at 19:53

    Къде гледахте филма, само в София ли има прожекции?

    Отговор

  • Tennant
    2018-01-07 at 21:25

    Няма търпение да го гледам.

    Отговор

  • radi
    2018-01-07 at 23:42

    Узи, знаеш ли как се казва книгата, по която е правен ,,Джон Картър“

    Отговор

  • k
    2018-01-08 at 00:01

    Марсианската принцеса от Едгар Райс Бъроуз

    Отговор

    • radi
      2018-01-08 at 00:06

      Мен ме интересува 2рия филм, който отпадна, не се състоя. По коя книга щеше да е


    • UZUMAKI
      2018-01-08 at 00:26

      Bтората част трябваше да използва елементи от „The Gods of Mars“, ако не греша.


    • radi
      2018-01-08 at 00:55

      Аха, стана ми интересно как продължават. Браво Узи, бърз си


  • imenno
    2018-01-08 at 00:47

    Дойде време за хамериканските им егоцентрични награди и кибиците а.k.a. критиците, дето няма да си замъкнат задниците в кината да си платят за филм и да дадат обективна оценка – получават вкъщи ДВД-копия за платени ревюта, а им през оная работа за филмите – и ги изпиратстват и пускат като ДВД-скрийнъри, щото повечето драскачи са си пишман маймундаджии?!

    Отговор

    • Иво
      2018-01-08 at 15:27

      Доста си далеч от истината…. Определено книгите те плашат.


  • Satyr73
    2018-01-08 at 22:56

    Не знам защо ли ме подразни ироничният тон на авторката на ревюто!? Може би, защото не отбира от стойностно кино и автори на същото. Я, по-добре си гледай и пиши за StarWars…

    Отговор

    • Mickey Knox
      2018-01-09 at 03:22

      А може би просто защото си тъп като гъз 😀


    • makemake
      2018-01-17 at 00:56

      И ти ги дръстиш същите в твойто сайтче. Лика – прилика сте си.


  • Vortep
    2018-01-09 at 20:24

    Някой може ли да ми каже дали филма ще излиза на кино в България?

    Отговор

    • Svetly
      2018-01-10 at 13:30

      За момента, доколкото е известно, не се придвижда излизането му в редовна програмация, но има две ексклузивни прожекции на филма – на 16 и 18 януари от 19:00 часа в кино „Люмиер“.


  • V
    2018-01-10 at 13:39

    Има го в замундата

    Отговор

  • radi
    2018-01-10 at 20:02

    Нищо не казвате за изненадата Jumanji: Welcome to the Jungle

    Отговор

Коментирайте