Посоки / Directions

Посока: Надолу
от на 2018-01-30
 

Посоки“ е филм, за който не можеш да кажеш нищо лошо. От страх за личната си безопасност. От шубе, че банда освирепели мъже и жени ще те погнат с възмущение и цъкане с език. Защото това е българската реалност, нали: няма държава, малкият човек е отчаян, вади пистолет, убива, пръска си мозъка, удря с паве таксиметровия шофьор, готви се да скача от мост, само уличните кучета разбират мъката му, озлобен е срещу Господ, няма пари за парно, дъщерята проституира, кадърните се „евакуират“ за чужбината. Как може някой да каже, че това не е България, че този филм с болезнена истинност  и документална чистота не представя най-наболелите социални проблеми на обществото ни.

Позволете ми да изразя скромното си, плахо и неуверено предчувствие и смътно предположение, че „Посоки“ е слаб филм. Не съвсем катастрофален, като други с претенцията да прокарват хирургически скалпел през болното тяло на злободневното, нито пълна катастрофа в експлоатацията на отчаянието, но все пак – експлоатация на злободневното. Както се изрази някой след филма – бъркане и завъртане с пръст в раната, по възможно най-очаквания и директен начин. И проблемът не е в подхода или в темите, а в това колко нечестно, банално, кухо и да, направо гнусно изглежда всичко това, изкарано по толкова морализаторски начин на екран.

посоки

Посоки“ събира историите на шестима шофьори на таксита в рамките на 24 часа. Всичко започва с убийство, извършено от техен колега. Шофьорите, изиграни от Васил Василев-Зуека, Асен Блатечки, Герасим Георгиев-Геро, Ирини Жамбонас, Васил Банов и Добрин Досев возят в колите си клиенти от всички прослойки на обществото, чрез които режисьорът и съсценарист Стефан Командарев („Светът е голям и спасение дебне отвсякъде“) изкарва на бял свят истини за съвременния българин, колко е кофти положението днес… и така нататък, и така нататък.

Съжалявам, че пиша с такова неуважение, но това беше преобладаващата емоция, която изпитвах и докато гледах – учуден смях от това колко глупаво и истерично може да бъде показана трагедията на един човек, колко спънато изплюват най-личните си въжделения героите, как все трябва да има усилена до край драма, за да е значимо. Така и не научиха българските режисьори урока, че не се установява емоционална връзка с герои, които са на екран от няколко минути и декламират проблемите си. И особено като каже някой, че пекарната му за хляб е фалирала заради двата мола, а детето му е умряло от рак, ми иде да си изляза.

27332081_838023596358209_1752532955588775144_n

Не исках да споменавам „Night on Earth“ на Джим Джармуш, откъдето явно е свита концепцията с антологичното представяне на историите, защото „Посоки“ не притежава нюанси и добро чувство за хумор (може би една-две сцени с Асен Блатечки правят изключение). Друг пример, който ми дойде на ум, е английският „Locke”, в който един мъж подреждаше хаоса в живота си, докато кара автомобил, само че отново с премерени и обрани емоции. Нямам проблем с взаимстването на тези доказано работещи схеми, стига да беше направено по адекватен и художествено въздействащ начин.

Разбира се, невъзможно е български филм с толкова черногледо и потопено в отчаяние послание да остане подминат от европейските фестивали (виж „Безбог“), така че не е изненада, че „Посоки“ беше част от селекцията „Особен поглед“ на фестивала в Кан. Всъщност това е удачно, тъй като филмът действително е особено лош поглед към българската действителност. Тук ще си спестя отнесените разсъждения за това къде по дяволите е въображението и защо не правим филми в други жанрове и стилове. Защо социалният реализъм и анемичните опити да кажеш всичко за всичко трябва да обуславят 80% от киното ни, сякаш всеки втори български режисьор си е водил записки от ранните филми на Алехандро Иняриту.

16174413_659259670901270_7471364497418887476_n

Толкова ми е безразлично да говоря за „Посоки“, че дори не ми се пише за чудесната операторска работа на Веселин Христов, който улавя почти всички истории с един единствен кадър, създавайки напрежение и чувство за реализъм. Цветовата палитра също оставя впечатление с топлото жълто и меките улични светлини. Музика във филма почти няма, което също е един вид плюс – запълването на тишината единствено с разговори и радиото и като цяло ритъмът и хореографията на продължителните кадри са наистина впечатляващи и подсказват, че и у нас може да се снима добре.

Стига толкова за „Посоки“. Можете да откриете повече по телевизионни интервюта и други патетични суперлативи в българските медии, които да ви убедят, че трябва да харесате филм, който се занимава с толкова сериозна проблематика, можете да прочетете и за амбицията на Командарев да погледне под капака на обществото ни, но аз спирам апарата и слизам от таксито на натрапчивото българско кино и чакам да дойде нещо истинско и живо. Може би „Лили Рибката“.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2018-01-30 at 11:36

    Де да бяха водили записки при Иняриту…
    Хубав текст. Да живее „Безбог“ :)

    Отговор

    • Касабов
      2018-01-30 at 11:48

      той е на космически левги пред нашите, разбира се, но всичко до бърдмен е напоено с кошмарна тегавина, която преобладаващо се асимилира у нас.


  • TTT
    2018-01-30 at 11:47

    Естествено, явно поредният филм за „колко е зле у нас, защото е зле у нас“ и „тука е така“.

    Отговор

  • квадрат
    2018-01-30 at 11:52

    Един от най-добрите бг филми от 89-та насам. Не очаквах много, защото не харесвам „Светът е голям..“. Най-голямата изненада беше, че озвучаването беше нoрмално. Историите бяха наистина поглъщащи и актьорската игра на високо ниво.
    И ако не го кажа аз, все някой друг щеше да се сети – сюжетът е взаимстван от Night on Earth на Джармуш, но точно българската действителност го прави тотално различен от първия. Разбирам и защо толкова се е харесал в Кан.

    Доста слабо ревю, а сравнението с Безбог е малоумно

    Отговор

    • квадрат
      2018-01-30 at 12:11

      PS
      Безбог е много слаб филм. В Локарно трябва да са идиоти


    • 2018-01-30 at 12:15

      Едно ревю обикновено е слабо за четящия когато той е на коренно различно мнение от автора, както е в случая :) Иначе ревюто си е супер. Аз не бих си го причинил този филм, но аз рядко си причинявам български филми 😀


    • Боби
      2018-02-07 at 11:16

      Сценаристите и режисьорите явно са забравили да сложат в списъка с гадостите и че филмите са ни помия. За съжаление се подлъгах по Дъвка за балончета и Нокаут, че има наченки на добро кино и този ме свари със свален гард. А обикновено много внимавам с българските филми. Ще ми е обеца на ухото задължително да чета ревютата.


  • Натфиз
    2018-01-30 at 13:09

    Добре че на Командарев не му поръчаха да направи филм за Сомалия , щото хората щяха да се самоубиват в киното . Тоя пич колко милиона е източил да прави кино в държава , която според него вече не съществува , и която е най гадната на света . Мега лицемер и долняк , като го видя лично ще си искам 10 лева обратно . За моралните щети , ще си представя че съм гледал цяла седмица НОВИНИ , за да ги преодолея . Сега пича с държавни пари ходи по фестивали и се дуе колко е готин , макар и идвайки от толкова гадна държава . с две думи – паразит , поредният….
    иначе актьорската игра е добра на моменти , историите се преливат интересно , но усещането след филма ми беше гнусно и противно , чувствах се измамен и ограбен …. да го крия ли , само защото папагалите ще ме нарекат хейтър

    Отговор

    • Milbo
      2018-01-30 at 13:20

      Как изобщо некъф прави кино без първо да те пита теб какво би ти било приятно да гледаш?….
      Как така прави филм за Бълкгария – без да каже нещо за великия Крали Марко ?…
      От къде накъде си позволява да прави филм, който прилича на една седница новини по Канал 1 ?….
      И как може на такава хубавинка държава като нащата да ходи и да се дуе по фестивали – без да иска разрешение от зрителите в родината ?


    • Боби
      2018-02-07 at 11:17

      Натфиз и аз се чувствам така.


  • Milbo
    2018-01-30 at 13:15

    Цитат: ‘Разбира се, невъзможно е български филм с толкова черногледо и потопено в отчаяние послание да остане подминат от европейските фестивали (виж „Безбог“), така че не е изненада, че „Посоки“ беше част от селекцията „Особен поглед“ на фестивала в Кан.’

    Същата плоча на същия раздрънкан грамофон ….

    Докога ще ги избират така филммите в Кан: за шведски тройки от Швеция, за невярни съпруги от Франция, за некви замъци и Джейн Остин от Англия, за разни дето крещят от Италия, за холокоста от Германия и Полша, само некви блокбастъри от Америка, истории за моряци от Норвегия, за некви дет’ бият жените си от Иран и Турция, за корупцията и олигарсите от Русия, и за депресивната безпътицата в ‘бедна’ България. Д’еба !
    Защо тия в Кан нещат и нещат и нещат и нещат и нещат да гледат …..някой марвъл за Крали Марко ?
    Не сме го направили още…но като го направим, пак ще се правят на две и половина …

    Отговор

    • Cassio
      2018-01-31 at 16:50

      яка е идеята за Крали Марко 😀 ама на сценария пак ще издъхнем …


  • Диби
    2018-01-30 at 13:18

    Всичко щеше да е точно във филма, ако не лъхаше на нарочна спекулация за продажба във фестивална чужбина. Между другото това е проблем и на Урок и на Безбог и на Източни пиеси / като изключвам великолепния Христо Христов / . И не, че не е ужасно в бг, просто в гореизброените искренноста на авторите се омешва с нарочна манипулативност / кухи декларации/, която се превръща в неистина т.е. в неискренност.

    Отговор

    • Milbo
      2018-01-30 at 13:26

      Да бе – защо ‘Източни Пиеси’ и ‘Урок’ и ‘Слава’ не бяха за Крали Марко ? Или поне за оперните ни певци…или киселото мляко …..
      И точно баш тези филми ги дават в чужбината ….Ноо тъпо ! Не е честно някак !


  • квадрат
    2018-01-30 at 13:34

    Филмът перфектно обхвана проблемът на страната в една от последните сцени с хлебаря – липсата на посока и моралния разпад, който сега допълнително искат да го задълбочат с едни атлантически ценности и филми за секс между мъже, а не филми за реално съществуващи проблеми какъвто е „Посоки“ например. Защото е много по-лесно да си живееш във фалшивия розов балон вместо да се опиташ да решиш някой проблем.

    Командарев перфектно описа целия проблем точно в тази сцена с хлебаря и попа

    Отговор

  • Продажни сте
    2018-01-30 at 18:44

    Ама Възвишение харесахте, щото ви платиха, нали? Лицемери 😀

    Отговор

    • Касабов
      2018-01-30 at 19:35

      харесахме възвишение, защото е добър филм, за разлика от… хм, посоки


  • Дрогаря Снегоффффффф
    2018-01-30 at 18:46

    Чета ревюто и коментарите и се чудя аз ли живея в различна страна, пишещите ли, или просто всеки възприема околния свят по различен начин.

    Защото за мен филма е абсолютно достоверен. Да, няма да крия, че някои от моментите бяха пресилени. Не мога да повярвам, че човек с завидно образование би си позволил да изпадне до толкова крайно мизерстване или, че в жилищен квартал ще се състои опит за убийство, без никой от живущите да разбере, да реагира…

    Но колкото и да ми се иска, не мога да си затворя очите за истините. Тримата младежи в таксито на стареца, чиито стотици копия съм виждал из автобусите, по време на пребиваването ми в Студентски град. Въпросния старец, чиито десетки самотни копия, живеещи в свой малък, тъжен свят, съм видял, докато работех в магазин втора употреба в краен квартал на столицата. Или пък физическата саморазправа между таксиджии и пияни пътници, на която станах свидетел при последното ми гостуване на роднини във Враца.

    Блажени се онези, които могат като благородници да гледат отвисоко, да заклеймяват и да се хилят на „всички млади пият наркоман“. Само че ние живеем в една държава с такива титани на мисълта. Удобно е от добре платената длъжност на АйТи (примерно) да си казваме, че тук не е толкова зле. Но да забравяме бачкаторите в провинцията, работещи по много за без пари. Очарователно е, че можете да си позволите да живеете с поглед към Жълтите павета. Разходете се малко из страната. Примерно там, откъдето съм аз. Там, където разни овехтели хора искаха да правят автономия. И тогава няма да сте толкова крайни в изявленията си. Току виж намокрите гащите като един гост от Австрия.

    Отговор

    • Касабов
      2018-01-30 at 19:39

      според мен няма особено значение колко достоверни са случките, ако са показани по малоумен начин. понякога дори да е 1:1 с живота, изглежда ужасно на екран. затова и разликата между документално и художествено кино


    • Papa Joe
      2018-01-31 at 02:09

      Браво!Каза им го на префърцунените и самовлюбени надувки в този сайт,мислещи се винаги за последна инстанция..но пък вярвам, че филмът е тъп, като повечето бг филми през последните 30 години


    • Мартин С. Петрусенко
      2018-01-31 at 14:47

      Какво общо има реалността в провинцията, която е в тотален контраст с живота в столицата, с художествените качества на един филм? Това не е буржоазно надсмиване и “гледане от високо” както го определяш, а обективна оценка на един слаб филм. Аман от провинциална комплексарщина. Това е сайт за кино, а не за тежкия живот на бачкаторите в Хасково.


    • никола
      2018-02-01 at 12:43

      никой не спори колко е достоверен. Въпросът е защо бг-киното в последните Х години прави само това: умрели роднини, нпроблеми с наркотиците, проблеми с корупцията, убийство, изнасилване, всичко това – на фона на сиви блокчета и поп-фолк. Ами, няма изкуство в това да показваш едно и също, по един и същи начин, с едно и също послание, и най-вече – без да вложиш грам въображение, за да го отличиш по нещо от това, което хората така или иначе виждат а улицата… сори.


    • Milbo
      2018-02-01 at 19:07

      Петрусенко ‘таварищ’, това, което си написал е рядка тъпотия….


  • Жоро
    2018-01-30 at 19:31

    Пичове, дайте малко по-достоверни и аналитични ревюта, нещата взеха да стават шаблонни!

    Да сме скандални на всяка цена, може да работи за кратко. Разбира се, че ви е важно да предизвиквате полемика, но скоро хората ще спрат да ви вярват. Самозабравяте се и все повече се дистанцирате от зрителя. Наистина прозира липса на обективност, особено след безкрайните свирки, които извъртяхте на Божинов за Възвишение и на Андонов за Никой. В онези ревюта от кумова срама поне да бяхте споменали някои и друга съществена забележка. Само не се измъквайте с „ама това е лично мнение на автора“.

    Посоки има недостатъци, но има и своите големи достойнства и ако имате дори минимална претенция за разбирачи на кино, можеше да ги споменете. Слава Богу, отбелязан е операторът – епизодите снимани в един дълъг кадър и то в движение са постижение. Но не е само това. Например голяма част от актьорите играха потресаващо добре и достоверно. Конструкцията на филма също беше добре изградена, преплитането и воденето на историите логично и завършено (рядкост за БГ филм). В голямата си част диалозите бяха перфектни и живи. Да, наистина е пресолена манджата с негативизма и мизерията, както и с прекаленото изговаряне на всяка биография от персонажите. Но пък част от историите и героите бяха истински. Например ролята на Асен – вечният статист в киното, който сваля кротко мацки, а между другото показва сърце и спасява самоубиец (най-положителната история). Сегментът с Геро и Иван Бърнев също беше чудесен.
    Всичко което изброих като качества СА режисьорски заслуги.
    „Тук ще си спестя отнесените разсъждения за това къде по дяволите е въображението и защо не правим филми в други жанрове и стилове. “ Ами правят се филми в други жанрове, един такъв го съсякохте без да има каквато и да е причина за това.

    Отговор

    • Касабов
      2018-01-30 at 20:18

      „перфектни диалози“ ли? „посоки“ трябва да се изучава като пример за това как не трябва да се пише. ревюто можеше да е доста по-крайно, можеше да се обърне повече внимание на философа, който се самоубива, защото са му залепили листче на гърба, истеричната курва или на хлебаря (какъв безумен избор на професия – за повече символика, нали), който е фалирал заради моловете.

      повечето актьори са доста адекватни, да, но как можеш да отделиш едно изпълнение от сценария и контекста на филма. може да се направи, ако човек е част от този бранш и иска да се хване за нещо, за да каже добра дума. и както виждаш – има цял един абзац, отделен на плюсовете. радвам се, че си разширил, нали това е смисълът на коментарите. ревюто е описание на субективно преживяване в салона. не мисля, че е нужно да се размива от „кумова срама“.


    • квадрат
      2018-01-30 at 20:40

      абе Касабов, нищо не си разбрал. Учителят философ се самоубива, защото взима 600лв и храни цяло семейство сам. Не знам ти в какъв свят живееш – всички герои са абсолютно реални и са навсякъде около теб , ама май не искаш да ги видиш. Дори и истеричната курва, която единствената и слабост беше слабата игра.
      Случките може да са пресилени на моменти с цел съспенс, но характерите са до болка реалистични и част от обществото – няма един излишен. И да има хлебари все още, не се прави целия хляб в заводи все още.


    • Касабов
      2018-01-30 at 20:54

      леле, брато, верно ли, ти ми отвори очите, аз живея с майка си още и цъкам по цял ден видео игри.

      сто пъти да го повторя, няма да го разбереш – това, че го има в живота нищо не значи. филмът е художествено произведение, което изразява погледа на твореца за света, в който живее. погледът на командарев е едностранчив, а всичко едностранчиво е непълно и в крайна сметка погрешно. така и начините, по които е изразен този поглед стават банални, клиширани и неистинни. ние не сме социолози, а почитатели на киното, така че съдим от тази гледна точка. казвам го, преди да ми излезеш със статистики за минималната работна заплата.

      и в крайна сметка, ако това е социално кино, какво променя то, с какво помага да се излекуват проблемите на обществото (или просто паразитира върху чуждата болка). винаги съм предпочитал една добре разказана история с пълнокръвни герои пред това някой да ми проповядва какво трябва да мисля.


    • Касабов
      2018-01-30 at 21:14

      и понеже така и така съм седнал, нека да довърша образа си на претенциозен сноб и дам пример с филмите на виторио де сика, които поставят началото на италианския неореализъм. ако гледаш „крадци на велосипеди“, „умберто д“ или „роко и неговите братя“ на лукино висконти, ще видиш за колко отчайващи съдби се отнасят, но колко топла човещина има в тях (и дори хумор!).

      за съжаление, поне на мен ми се струва така, съвременното европейско кино в момента е пропито от един доста неприятен социален реализъм, продиктуван преди всичко от разни политически причини и по-малко от личната мотивация на режисьора да разкаже история, която му е скъпа. затова и нашите хора следват тези моди и влизат в същата неприятна категория безлично морализаторстване. ма аз и братя дарден не харесвам, така че може би проблемът е в моя телевизор.


    • квадрата
      2018-01-30 at 23:22

      въпросните филми без умберто съм ги гледал. Но за да пробие един филм, който не е Холивудска продукция, без значение на европейско или на национално ниво, има само 2 варианта – да е автентичен или прекалено уникален и да надскача времето си. Вторият вариант е рядко срещан, за това се набляга на автентичноста – местна или моментна . Както и ти си забелязал историята вероятно е взаимствана от Night on Earth, но той е възможен само в рамките на мегаполисите, в които се развива. Така както и Роко и братята му е възможен само в Италия през онези години. Да не продължавам с румънските филми, които покрай техните си проблеми си изградиха цяла „вълна“ ей така от нищото. За това и Посоки е история възможна само в България и по този показател филмът е приятно автентичен. Повечето бг филми никак не успяват да постигнат това, въпреки че правят абсолютно всичко възможно, но изпадат в тежко драматизиране и както ти писа „едностранчивост“. За това и „Безбог“ като изключим наградата от Локарно масово не се харесва. Колкото и да е реалистичен, филмът представя света като черен ад без светлина в тунела , а от там сякаш тръгват дупките в сюжета, скуката, липсата на съспенс и невъзможността един такъв филм да се превърне например в успешен трилър , както стана с „4 месеца, 3 седмици и 2 дни“ и се записа със златни букви в историята на киното. И не на последно място е липсата на съпричастие от българския зрител, за който всеки български филм е „крив“ и дори много от хората, дори да са харесали филма, просто след излизане от салона ще оплюят продукцията жестоко само за да си начешат крастата. Това нещо жестоко спъва кино производството и е един невидим прът в колелата му, защото киното се прави за зрителите, а те не го искат.


  • Milbo
    2018-01-30 at 21:56

    1) Всички ще се радваме да видим някой хубав оптиистичен филм, или жанров някакъв или съспенсов такъв, или романтичен филм за некви симпатични с вяра в бъдещето…Когато накой талантлив го направи де и всички му повярваме…

    2) Да се сравнява такъв български филм с Джармуш или филми като LOCKE, или някои от най-високите класически образци на европейското кино e нелепо. Все едно да се ядосваме защо Беласица Петрич не е като Барселона. Ако абсолютно се налага (защото сравненията са изначално вредни), бих се опитал да го сравня с някой от немалкото пожънали доста успех по света румънски филми (в които има ‘човещина’ с явно универсаленн отзвук) или най-много с унгарския, който е номиниран за Оскар в момента.

    3) Брилянтни художествени филми ще има след като са направени еди колко си такива като този.

    4) КВАДРАТА и ЖОРО са прави да подчертават постигнатия донякъде художествен успех или достоверност. Това съсвем не е маловажно, а е от централно значение. Само малоумен идиот ще се опита да прави ‘хубав’ филм в който да игнорира някаква толкова съществена истина, като тази какво си мислят хората за страната ни, как се чувстват в нея и какви са причинте за това. Не че няма такива дебелашки опити …

    5) Винаги има едно сърдене и хенчене тук като се показва каква мизерна била държавата. На всеки, който не е бил дългосрочно извън нея му го препоръчвам горещо. Това, което виждат очите от дистанция е много по-стряскащо от това, което си мислим, че виждаме докато сме вътре.

    Отговор

    • Mad Max
      2018-01-30 at 23:48

      Защо пък да не сравняваме БГ филмите с филми като Locke? В смисъл, какво има, което да е толкова непостижимо за нас … пипнат сценарий, една кола и актьор. Нито бюджет ти трябва, нито ефекти, нищо. Единственото, което е нужно е малко мисъл :)


    • 2018-01-31 at 11:47

      Де да беше толкова малко тази мисъл (за „Locke“) 😀
      @Milbo
      Сравнението не е същото, защото бюджетът на Барселона е хиляди пъти по-голям от този на Беласица.
      Бюджетът на „Посоки“ не е по-малък от този на „Locke“.. Факт е, че такъв актьор по нашите ширини и в близките 100 години няма да се появи, но все никой тук не би забранил да се направи филм като „Locke“ и това не е някаква история, която е локална и важи само за Бирмингам.
      Бюджетът не е спънка и за жанра филм, който може да се направи. „A Ghost Story“ – 100 000 долара. Съмнявам се обаче, че и 1/10 от съвременните български режисьори са го гледали (ако изобщо са го чували). Камоли да се вдъхновят от подобно нещо.


    • Milbo
      2018-02-01 at 19:04

      Естествено, че не говоря за бюджети, а за ‘играта’, която зрителите ‘на стадиона’ гледат …Има супер ‘мачове’ без никви бюджети ….


  • Gogoto
    2018-01-30 at 22:07

    Не очаквах и нещо по-различно от предната БГ депресарщина. Проблема на този тип родни филми не е че се мъчат да са драми, а че са ненужно тягостни и едновременно с това смехотворно инфантилни в претенциите си да са „сериозно кино“
    Виж Нокаут поне е кадърно заснет и приятен попкорн безмислизъм, който си заслужава да гледаш в деня с намалени билети.

    Отговор

  • Ivan
    2018-01-31 at 00:26

    ЛУКИНО Висконти, момче, не Лудовико:)))) За половината неща по отношение на „Посоки“ си прав, за половината – не си. Обаче ми е супер странно, че смяташ „Възвишение“ за по-добър филм от „Посоки“, честно.

    Отговор

    • Касабов
      2018-01-31 at 01:28

      хах, мерси за поправката, който пише от работа, така става. защо не е по-добър според теб?


  • d4
    2018-01-31 at 00:55

    Колкото и да харесвам сайта и ревютата, крайно време е и аз да си го кажа – слюнченето по Възвишение и на мен ми дойде доста в повече, особено след като гледах филма. Заявявам го директно и без да ми дреме – Възвишение не е нищо особено. Почти с нищо не надскача например тотално оплютия Воевода. Не че Воевода е добър филм. Просто Възвишение е най-надцененият бг филм за последните 20 години.

    Отговор

    • Касабов
      2018-01-31 at 01:29

      „Воевода“ е все едно да тичаш по гол задник по някоя поляна и да те бият с тояги банда селяни.


    • d4
      2018-01-31 at 02:30

      Не казвам, че не е. Но и Възвишение е много далеч от шедьовъра, който се опитват да го изкарат.


  • SP
    2018-01-31 at 11:06

    Този филм оставя отвратително чувство у всеки зрител – описва огромна мизерия, скръб, гадните следи от комунизмът.
    Няма нито една сцена, на която да се разсмееш, защото всичко е потресаваща мизерия – и материална и духовна! Тръгваш си от салона смазан…
    За мен този филм е едно голямо лайно (с извинение), от което БГ зрителите нямат нужда в момента.
    Все пак поздравление за актьорите, много добра игра!

    Отговор

  • KonteKokorko
    2018-01-31 at 12:28

    Този път, използвайки съответната терминология, ви казвам – „у лево“. Най-вече поради факта, че фрагментарните истории в българското кино са толкова малко (сещам се само за „Лавина“, който си струва), че „Посоки“ си стои направо добре. И това при положение, че не съм харесал нито един филм на Командарев дотук.
    Разбирам, че лентата ви идва тегава, но явно това се котира по кино форумите. Нужно ли е да напомням, че „Урок“ бе вероятно най-фестивално успешният роден филм в последните години?! Дали в сегашна Сърбия имат проблеми с това, че кажи-речи всяка тяхна драма в последните двайсет и няколко години се базира на военна тематика и дали хранят режисьори като Сърджан Драгоевич например за избора на сюжети?! Да споменавам ли и че 99% от лентите, разказващи за неща случващи се в Близкия Изток, показват изнасилвания, мъчения и каквито там други форми на насилие се сетите. Ама това не попречи на Дени Вилньов да тръгне с летящ старт, заоравайки тази нива, нали?!
    За жалост не всеки филм може да е изтъкан от оригиналност и достоверност едновременно. Понякога присъства само единият компонент, а най-често нито един от тях. В това отношение, „Посоки“ не блести с кой знае какво новаторство, но пък не е и лъжовен. Повечето истории са леко пренатегнати точно в името на художествения елемент, от което филмът само губи, според мен. И въпреки това само тази с Жамбонас стоеше фалшиво.
    Актьорските изпълнения лъкатушят, сценарият на моменти е брилянтен, в други ситуации издиша, камерата е супер, а режисьорът си държи здраво юздите, което като сбор дава оценка „добър“.

    Отговор

    • Cassio
      2018-01-31 at 17:23

      Може ли да ми дадете пример „брилянтен момент“ от сценария? Десет реплики?


  • Гери
    2018-02-01 at 01:57

    Съгласна съм с ревюто, особено с момента с паразитизма върху болката и мизерията. Първо, “българската действителност” е субективно понятие. Ако това беше първият-втори-трети филм за безперспективната, безнадежна клоака, наречена живот в БГ, може би щеше да е по-допустимо. Но тенденциозно да се правят филми, дълбаещи едно и също, говори за народопсихология, склонна към самосъжаление. Постоянно да мислиш как тук “няма оправия” и всичко е срещу теб, означава да се откажеш от поемане на собствената отговорност за живота, който живееш (героите се принудени от ужасните обстоятелства, те не са виновни). Второ, да се играе по тази нотка е възможно най-елементарното, шаблонно и изтъркано. По-трудничко е да погледнеш философски на злободневните проблеми, да създадеш остра и хитроумна сатира или да намериш човешкото и красивото в мизерията. Трето, по света има доста кофти места, дори в богати и развити държави. Хора, които живеят в отчайващи условия, има навсякъде. Но една Сомалия, например, изкарва разнообразни жанрово и тематично филми. Ние също трябва да можем.

    Отговор

    • Milbo
      2018-02-01 at 11:53

      Незнам дали е ок ние да определяме дали ‘е домустимо’ да се правят ‘такива филми’. Може би авторите избират и темата и жанра и гледната точка. Изобщо от кого зависи това дали един филм е хубав ?
      1) От тези, които дават кинтите ?
      2) От тези които ще го гледат ?
      3) От ввторите на филма ?
      4) От прелетните птици напролет ?
      Първите решават кои проекти да финансират и вторите често имат мнение по въпроса, но в крайна сметка от третите зависи дали нещо си ще стане добре. Дори в едно холивудско студио крайният резултат зависи в доста значителна степен от ‘таланта’. Това, че си плещим тук не значи, че имаме пълномощието снизходително да указваме на авторите каква тема и жанр трЕбвало да изберат. Най-хубавите филми, които сме гледали са били направени от техните автори точно така както те са искали да бъдат направени – и затова дори не трябва сега, през 2018-та да се хабя. за да повтарям основни работи като това, че авторите на каквото и да било следва да имат свободата да избират к’вот си искат.
      Накрая Гери – много ме мързи в момента да ти вадя статистика – къде, кой, как и защо прави депресивни или политически актуални филми, за да излюстрирам колко неадекватен е примера със Сомалия. There is no finite number about anything in art. Само един пример: програмата на предстоящия Берлински фестивал.


  • Теодора
    2018-02-01 at 11:57

    По повод „десетте реплики“, цитирам по памет:
    „Посоката, братче, няма я, загубихме я“.
    „Ех, на батко, какво ти се пише!… Ми, що не ми го напишеш?“
    „Абе, ти да не караш френска кола?“
    „От Радомир, по принцип.“
    „И какво изпълняваш? Песни, танци?“
    „Ти жена ми ли искаш да зарадваш?!“
    „Голяма любов беше… Две години.“
    „Искам да кажа, че в България се намира Висшия разум.“
    „Ти си ми петия тоя месец. Напоследък зачестихте.“
    „Какъв трамвай в Арбанаси?“
    „България е страна на оптимистите.“
    „Ау, ти знаеш ли, че имаш страшни очи!… Ама, сериозно ли?“
    „Айде, че изстина кошарата… Бутни камъка!“
    „Некролог… Настъпи газта… Значи можело…“
    „Ти си GPS, бе! Поп Грую, хвани ме за …“
    Рингтонът с блеещата овца на Митко /Геро/.

    Отговор

  • Asenov
    2018-02-01 at 21:31

    Филм, който дебютира по този начин е сам по себе си оценка и без ревюта. Ако заснемането му е функция на пазарно продуцентство и предполаго поне възвръщаемост на вложената инвестиция – този продуцент скоро няма да прави филми. Режисьорът също.
    С цялото ми уважение към „депресарския реализъм“, наричан у нас доста нелепо „европейско“ и „некомерсиално кино“, киното се прави за поне някаква публика. Този дали ще стиген 50 000 души? И да, ако се сравнява с Възвишение – опа, не може да се сравнява – негово величество зрителят в крайна сметка оценява. И тук не става въпрос за сравнение между суперпродукции, направени за визуален кеф и харч на пуканки с истинско европейско или алтернативно кино, а засъвсем различен подход към киното, който дали се харесва или ми харесва е друг въпрос, но е най-свежото нещо в иначе многото опити в българското кино да се прави нещо историческо през последните 25 години. Жанров филм.

    „Депресарският реализъм“ е любим жанр в бг киното след промените, не зная защо всички творци искат да си го изкарат на публиката, но доколкото може да причислим Дзифт към този жанр също – той си остава най-доброто правено за кино. За фестивали, за актьорска игра, която би била подходяща за народния, за натрапване на отвратителност.

    За любителите на реализма – все пак това не е документален, а игрален филм, а и дори да приемем, че е напълно достоверен спрямо разказаните истории, животът дори в потъналата със смог София е далеч по-оптимистичен. Всъшност и в село с трима души над 80 години има повече живец, усмивки, вяра и забавление.

    Отговор

    • Теодора Симеонова
      2018-02-01 at 23:32

      Бях доброволец (ка) в този филм и се забавлявах добре. (Благодаря на Стефан Командарев!).
      Четох репликите на актьор, когото харесвам (и май там почти няма разлика във финалния вариант).
      Харесвам „Посоки“, казвам го навсякъде, даже се опитах да извадя от съзнанието си lines, които помня, и го написах в този сайт.
      Извинявам се на обидените!
      Теодора Симеонова (със своя биография).
      Успех нататъшен на филма по родните и чуждестранните екрани!


    • UZUMAKI
      2018-02-07 at 01:56

      Аз пък на Командарев ще благодаря, когато спре да снима филми.


  • Ina
    2018-02-02 at 00:17

    Филмът е въздействащ. Непретенциозно направен. Героите са въздействащи. Много добра игра на Зуека, Геро, Асен Блатечки, В. Банов, Иван Бърнев.
    Филм за тези българи, които вярваха, че с честен труд ще живеят добре в Родината си. Те ще видят себе си.
    Филмът няма да бъде разбран от една част от обществото, която живее от години върху гърба на тези хора. Бившите и настоящи с децата и внуците си. Хора не знаещи какво е глад и значението на думата“няма“
    Не ми хареса камерата. Ефекта от снимането от ръка е прекален. За съжаление на някои хора им става лошо от треперенето на картината през целия филм.

    Отговор

  • nikolo
    2018-02-02 at 09:38

    Ревюто е много точно. Бих добавил едностранчив, депресиращ филм без никаква посока. Единственото, което ти остава след като го изгледаш е да отидеш и да се самоприключиш никъде.
    Иначе актьорите са страхотни.
    Като цяло филмът започва силно и през цялото време губи темпо и тотално губи нишката на историята.
    Поне това е моето впечатление.

    Отговор

  • пап
    2018-02-02 at 10:40

    Вчера гледах филма, авторът на ревюто чудесно е описал филма – кухо натрапване колко кофти е държавата, представено по плосък, с банални лафчета начин, някакъв римейк на споменатите филми, но „приспособен“ към нашата действителност, която така или иначе всички познаваме. Малко ми напомня на „Шменти-капели“, който също беше много цинично-просташки-елементарен. Ако ходите да го гледате, ще ви направят впечатление публиката/зрителите – през цялото време грозно кикотене и мляскане – мисля, че филма се хареса на повечето. Ако искате да гледате супер як нов български филм, задължително отидете на „Възвишение“.

    Отговор

  • Теодора Симеонова
    2018-02-02 at 22:31

    Хейтъри, имам въпрос и се чудя за отговора, help!
    Един от радио слушателите в „Посоки“ и даващ мнение е Виктор Божинов, когото уважавам.
    Кой точно /реплики/?
    Благодаря предварително!

    Отговор

  • ПП
    2018-02-03 at 23:25

    Днес гледах филма. Излязох смазана и разбита. Това е нашата брутална реалност. За жалост… За изборът, който правим тук, за желанието с честен начин да си изкарваш хляба, за всички загубени мечти, за бруталното падение и деградация на нацията и за малкото оцелели по тези географски ширини ХОРА. Темата е точна и актуална, моля всички управляващи политици да го гледат! Адмирации за страхотната актьорска игра!

    Отговор

  • Dina
    2018-02-04 at 12:58

    Унизителна съпричастност е самото гледане на филма! Да се усетим част от тази реална действителност е постигнато. Така е в поредица нови филми…Интелектуалците са ни длъжници вече.Освен живота, изкуството също започва да ни изсмуква емоционално.Поредица от финален тъмен екран , разказано без финал…все оставаме сами с мислите си, след потресаващи , разтърсващи реалности. Кой ще светне лъча на надеждата, кой ще покаже посоката, кой ще заговори за ЧОВЕКА , за красотата му, добротата му, съзидателността му?- този ще бъде новият творец за мен.

    Отговор

  • Стефчо
    2018-02-04 at 13:45

    Предлагам на тези с фатално, брутално, потресаващата действителност да отидат в Спагети Кичън и да видят как препълнени маси се смеят с пълни усти и оставят по 250 лева за 4 порции кофти сготвени спагети и бутилка вино, или за ресторанта на Шеф Дрисльо, където сметката е над 350, а усмивките още по-големи. Хепито до Натфиз препълнено на салатки по 14 лева, смях и забава, а може после и на концерт на Мърда Бойс ака Мирчо и Боби Дрога, където нашмъркани дечица се забавляват жестоко на по 200 лева за 4 бири и бутилка уиски, а после инават през денонощния събуей на 8 лева малкия сандвич. Канаал лети със 150 мл бирички за 11 лева, уиски баровете пълни, Айфон Х на цена 3400 лева, суши барове, където без резервация места няма и какво ли още не. Дрехи, молове, брандове. Потресаващата действителност не е еднаква за всички, особено в София и големите градове. Ама Командарев няма да направи филм за тях, а то не е като там да няма драма и човещки падения, истории, защото това фестивалите не го отчитат, трябва да наблъскваш мизеря, мизерия, мизерия, депресия, депресия, депресия.

    Отговор

    • Стефчо
      2018-02-04 at 14:05

      А то и самият Командарев съм го виждал често по такива места и никак не му е чужда тази действителност.


    • UZUMAKI
      2018-02-04 at 14:11

      Xaxa, отлично включване :)


    • Стефчо
      2018-02-04 at 14:17

      Зуека лично съм участвал в наемането му – 3000 лева за един час водещ на фирмен ивент. Ебати лицемерната картинка. Побеснявам. Хахахахаха


    • Milbo
      2018-02-04 at 14:26

      Стефчо, Стефчо…коментарът ти и е просто бисер …бирички…салатки….смях…денононощни сандвичи….молове….дрехи….и …уиски….накрая гениалният въпрос: защо Командарев не направи филм за тези усмихнати хора – как ядат и пият с ‘пълни усти’ и плащат сметки наляво и надясно и говорят по …..мобифона …
      Всъщност, това е въпросът, който задават всички тук недоволни от песимистичния разказ във филма….Задава се и в самото ревю, цитат: ‘Защо социалният реализъм и анемичните опити да кажеш всичко за всичко трябва да обуславят 80% от киното ни, сякаш всеки втори български режисьор си е водил записки от ранните филми на Алехандро Иняриту.’
      На свой ред да попитам Стефчо и прочее – как наистинна ще изглежда един филм, който разказва гореизброеното от Стефчо и дали той няма най-накрая да вземе някоя награда от Кан ? Която Стефчо – да полее подобаващо …в мола …с биричка и салатка …


    • квадрат
      2018-02-04 at 15:18

      Стефчо, добре си запознат, но бих ти препоръчал да смениш средата понеже звучиш като свестен. Има една такава илюзия, когато човек се движи в определена среда, си създава усещането, че всички са такива и живеят същия живот.


    • 2018-02-08 at 13:57

      Milbo, аз не споря с ревюто, и реално точно това исках да кажа – не всички са такива и живеят същия живот, потресаващата действителност е различна и няма действителност, която да е по-значима от другите, както коментиращите тук с бруталната реалност си мислят. Аз не съм в тия среди, просто понякога попадам там поради разни фактори и изобщо не страдам, че имам тая възможност. То не е лошо човек да си пие, да има хубави неща и да се забавлява. Оставете ме мен, да се върнем на Командарев, аз не го харесвам този калъф и той за мен е най-убития режисьор в БГ, защото той просто никога не е творец, той е манифактура на кино и го интересува едно единствено нещо – да наблъска достатъчно клиширани елементи на балъшка, тегава драма, pre-approved от всяко жури, че да го пратят на фестивали. Което също е напълно нормално за индустрията и лошо няма, но цялото лицемерие да седиш в сутрешния блок и да се гордееш колко истински филм за бедните българите си направил, докато късно вечер отивате със Зуека на по скъпо уиски и пури ми е доста умряла работа. Също има и доста примери за творци, който творят нещо свое, а то после излиза читаво за фестивали и хване та вземе награди. А Командарев не сяда да пише и снима, защото му е дошла музата и идеята за дадена човешка драма, а сяда да изработва филми, както Saatchi & Saatchi си изработват рекламите примерно, по специфична формула, с голям чек лист, който трябва да включиш за да задоволиш определени търсения в таргет публиката си, а именно журита. Ако ти мине номера пред обикновенна публика е ОК, но тя не те интересува изобщо докато „твориш“. Самоцелно драпащ към Оскарите. Ако ще тръгне някога киното в БГ, то няма да е по този начин. Винаги като излезе този разговор споменавам сърбите. Те играта с фестивалната манифактура я играят отдавна, те си имат война, Тито и комунизъм, все идеални теми за фестивали и ги използват на макс, но в същото време си снимат кенгурата, ужаси и общо взето всякакви подобни разнообразия. Командарев е абсолютно ненужен за БГ киното, той е нужен само на себе си. А филм за усмихнатите хора по-горе би станал доста по-добър от мизерия, мизерия, депресия, депресия. Заради контраста, Milbo, ти нали се сещаш, че повечето усмивки са фалшиви, че айфончето в джоба и голямата заплата не те правят задължително щастлив, че мозъка се изпържва, че отношенията там са интересни и какво ли още не. Познавам един много голям БГ играч, който пред мен си сваля маската (без да навлизам в подроности, че не искам да го издам кой е) защото ние се запознахме и станахме бегли приятелчета в едни други обстоятелства, аз просто не знаех кой е и го третирах като поредния нашмъркан тъпанар в заведението, че даже така се получи, че преди да се разкрие, му обяснявах колко тъпи са точно неговите продукти. И това му хареса. Е, вярвай ми, за тоя happy go lucky милионер ако се направи филм, ама за всичките аспекти (повечето скрити) на живота му, ще стане злато. Всяко жури ще плаче и ще се смее, и ще му дадат всички награди. На повърхността всички му се облизват на жените и колите, а той човека е истински класическа оскарова развалина, ама доста забавен. А без да знам със сигурност, Командарев най-вероятно е получавал пари от него и го знае добре.


    • Касабов
      2018-02-08 at 18:21

      бате, ти ги съсипа бе. 😀


    • Milbo
      2018-02-09 at 01:19

      Стефчо, Стефчо…получава се противоречие…били усмихнати, и пиели усиски и ядяли и се веселили…а пък всъщност били ‘класическа оскарова развалина’ под повърхността, като ги опознаеш….
      Кое от двете е вярно ?
      Излиза, че първият ти ‘весел’ пост не е обективен, защото според втория ти пост ‘моралната разруха’ за която ни обажда Командарев е факт…


    • квадрат
      2018-02-09 at 09:27

      е стефане, ако мислиш че можеш да станеш успешен режисьор без да ти се налага да ходиш по скъпи заведения , да харчиш много пари и така нататък – много се лъжеш. Примерно Брад Пит не го познавам. но може да е супер човек, морален и много добър характер, но човекът взима милиони само за една роля. А дори и да иска да не ги взима – няма как да го направи, защото ще преебе цялата шибана система, в която трябва да си ги иска тия милиони иначе никой няма да го вземе насериозно в Холивуд, Америка, Европа и целия свят.
      С две думи животът е несправедлив


  • anna
    2018-02-05 at 01:58

    Искрено исках да симпатизирам на някои от героите, но не може така да бъдат изтипосани животите им насред нищото. Искаше ми се малко по-фино и деликатно да ми размекнат сърцето. Много беше пресилено всичко, не ми хареса – не коментирам достоверността и реализма, а начина, по който са разказвани историите (и истериите) им.
    Героят на Асен Блатечки наистина беше една интересна посока, беше неочакван персонаж.
    Относно операторската работа ще призная, че след филма ми беше малко лошо – дойде ми в повече това непрестанно тресене на камерата, което не спря, дори и извън такситата. Извинявам се за критиката – знам целта, но ми дойде прекомерна употребата на тази техника.

    Отговор

  • Даниела Цонева
    2018-02-05 at 10:57

    Филмът показва една страна от действителността – грозна, в определени моменти твърде хиперболизирано (напр. никой не проявява капка човечно отношение към човека, който е изгубил сина си). Но дори идеята да е точно такава – да покажеш грозната страна на действителността, това трябва да има някакъв смисъл, някаква цел, да носи нещо различно от пълна безнадеждност. А това не се вижда във филма. И за капак – любимата мантра „колко добри бяхме, колко лоши станахме“. Дали верно сме били толкова добри?! Ползването на клишета не е нещото, което човек очаква от изкуството, даже да показва съвсем целенасочено една убийствена среда, то не може да си позволи да го прави с клишета.

    Отговор

  • Мариана Енева
    2018-02-06 at 22:48

    Що не се видим къде сме; трафомански хейтъри, „видяла жабата, че коват коня“! Къде са Иняриту и Гийермо дей Торо и нашата си мрачна действителност? Девойката с голямата кошница добре написа за „Формата на водата“, ама защо така се оля за „Посоки“. Ами момчета и момичета, не ща да ви обиждам с „нискоо организирана белтъчна материя“- това е отвратителното ни живеете, битуване, огледайте се и свалете розовите очила! Колкото до твореца Стефан Командарев няма да ви обяснявам, не си струва- откровено и кинаджийски човекът е направил дисекция на българина – тук и сега! Болезнено е, но да отричате филма- к,во искате, цветя и рози ли? Всяко една кинематография носи народопсихологията на съответната страна и нейните жители.Не се ли разпознахте някъде!?Ами гледайте за баланс- „Дъвка за балончета“ и „Лили рибката“- тя всеки момент ще доплува до зрителите…

    Отговор

    • Anna
      2018-02-08 at 00:06

      Не, не се разпознах.
      Желая да живея живота си различно. Кажете, какво ви даде този филм на вас? Като се разпознахте в него, даде ли ви нещо красиво и смислено или това не е важно, а е важно да се изригва грозно и безсмислено като героя от последната история на този глупав филм?


  • Боби
    2018-02-06 at 23:26

    Най-скапания филм. Де да можех да си върна парите обратно. Даже за да не взима повече от живота ми, друго няма да напиша. Евала поне за това ревю. Как ми се ще да го бях прочел преди това.

    Отговор

    • Теодора Симеонова
      2018-02-06 at 23:41

      Защо ли пък първо не гледате филма и след това прочетете ревюто, по български, имейл или сайт статията?


    • Milbo
      2018-02-09 at 01:22

      Боби, душа, прати адрес или сметка да ти пратя 10 лв.


  • bobssy
    2018-02-07 at 13:50

    Не си спомням да съм чел тук ревю на български филм и то да е било положително…
    Спрях да чета и другите, Човек който може да напише нещо хубаво за жената котка батман, робин и незнам си още какво, плюс разни авто боти и други роботи но не може да намери нищо хубаво в един Български филм за мен няма място като човек който пише ревюта, нещо повече емоционалната му интелигентност явно граничи с тази на подрастващ пубер, зажаднял за поредната серия на автоботите или некой гущер првръщаш се в робот или робот биещ се с пришълец. Няма лошо в това , може би ако такситата се превръщаха в оптимус прайм рецензията щеше да е супер…Да реалноста ни е скапана, политиците са ни скапани държавата цялата ни е скапана и корумпирана, защото ние хората тук сме скапани и корумпирани и само хейтим, за това как комшията нищо не може без обаче да направим нищо за да заживеем в едно по – добро място, …Там в американското кино всичко е цветя и рози, тъпи предвидими сюжети тъпи и безмозъчни филми с ефекти и задължително политически коректни…негър и китаец на всякъде…ами да си направим тук нашата америка не да завиждаме за тяхната, но за това трябва да имаме малко мозък и позитивна нагласа…Няма какво повече да си губя времето с операция кино, по добре прекръстете домейна на американско кино, така очакванията за смислени и умни ревюта просто ще изчезнат.
    Желая ви много успехи и само хубаво амеркинско кино с роботи пришълци и извънземни

    Отговор

    • Касабов
      2018-02-07 at 17:23

      Ако се разровиш, ще откриеш достатъчно ревюта, които да те разочароват в елементарния опит да ни вкараш в комерсиалната кутийка, а за български филм може да прочетеш текста и да гледаш разговора ни за „Възвишение“ .


  • Теодора Симеонова
    2018-02-08 at 22:55

    Последната дума има авторът на ревюто /статия, рецензия, отзив/. The rest is silence.

    Отговор

  • Milbo
    2018-02-09 at 01:39

    Касабов, ‘Урок’ и ‘Слава’ също са добри български филми. Грозева и Вълчанов вече имат рейтинг в rottentomatoes и ‘н’ на брой обективни ревюта от хора по света, които разбират от кино.

    https://www.rottentomatoes.com/celebrity/petar_valchanov

    Естествено, че ми липсват някои елементи, но трябва да сме много много слепи или злобни, за да отричаме постигнатата достоверност и напрежение и в двата филма. Между другото – и двата имат резонанс и извън България, нещо което с Възвишение просто няма как де се получи.
    В заключение, това, че един филм не е идеалният филм, който искаме не значи, че не трябва да видим докъде е стигнал и какво е постигнато….

    Отговор

    • Касабов
      2018-02-09 at 08:52

      „Слава“ е много по-добър филм от „Посоки“. Там само краят не ми хареса. :)


    • d4
      2018-02-09 at 15:14

      Съгласен съм – „Слава“ е много по-добър филм от „Посоки“. Но ще добавя – „Посоки“ е много по-добър филм от „Възвишение“.

      Тъкмо изгледах „Посоки“ и имам много какво да кажа за него – но не ми се драска тук цял ферман в коментарите.

      (Но адмирации за поста на Стефчо по-горе, в него има много истини…)


    • Касабов
      2018-02-09 at 18:08

      Възвишение > all


  • Теодора Симеонова
    2018-02-09 at 23:55

    А какво общо, в случая, има „Възвишение“ с „Посоки“? Това ревю е за определен бг филм. Всеки харесва или обича нещо: „Дъвка за балончета“, „Лили рибката“, „Вездесъщият“ и пр. Колкото хора, толкова вкусове. „От народа, за народа“.

    Отговор

    • d4
      2018-02-10 at 02:16

      Нищо общо нямаше да има, ако не броим притеснителната безкритичност, с която Операция Кино отрази „Възвишение“.

      И няма такъв бг филм от последните 30 години, който да „обичам“. Няколко (буквално 2-3) ми харесват, да, но да кажа, че имаме филм на световно ниво – дори един единствен за цяр – ще е силно, ама много силно преувеличено.

      А точно цитирания от теб „От народа, за народа“ е набеден за такъв. Повтарям, набеден.


  • Деян
    2018-02-10 at 00:29

    Филма е супер ! Дразнят се сигурно от него тези, които мразят истината, (и себе си лъжат обаче тези). Нямах чувството, че съм на кино- просто все едно ми разказва някой таксиджия, симпатичен като Асен Блатечки, с огромна мъка като Васил Банов или служител на Господ като Добрин Досев. Мъжки филм е – без преструвки и с много познати гледки от София
    Този дето е писал това горното накрая казва, че чака “ Лили Рибката “ , но да знаете че току -що разбрах, че зад шумната реклама за първия детски филм от години- всъщност стой – първият български детски филм пропаганда на джендърството..

    Отговор

  • Теодора Симеонова
    2018-02-10 at 01:37

    Да, Деяне, персонажите във филма, които са те впечатлили, наистина са вдъхновяващи. Биха били добър пример в живота, ако следваш принципите си (това не е пропаганда). Всеки от някого се учи. Успех!

    Отговор

  • Pulew
    2018-02-10 at 11:40

    Мисля, че след това претенциозно ревю напълно заслужено ще е ако Стефан Командарев разтреля демонстративно автора на статията. Или поне му удари едно паве в главата.

    Отговор

    • Касабов
      2018-02-10 at 13:50

      ей, гъз, снощи нали щеше да се обадиш, бати. цяла вечер те чакам


    • Pulew
      2018-02-10 at 20:18

      Добро ревю, красиво написано


  • Teodora Simeonova
    2018-02-13 at 00:42

    Да, това би било интересно, ако не е евтина провокация. Кой срещу кого?
    „Възвишение“ vs. „Посоки“?!
    What’s next?

    Отговор

  • Виктория Гешева
    2018-02-19 at 06:35

    Гледах филма. Абсолютно съм съгласна с ревюто. Аз лично нямам необходимост някой да ме убеждава колко е трагично да си българин, защото не мисля така. Добавям само рекламите във филма на определена марка таксита и на хазарт, които допълват картинката.

    Отговор

  • Филип
    2018-02-19 at 13:34

    Изобщо не харесах филма. Потърсих ревюта в нета след като го изгледах, защото от всякъде ме заливаха суперлативи, които изобщо не съвпадаха с моето мнение. Посоки е сигурно първия български филм, който насила доглеждам, защото не бях дошъл сам в киното. Въпреки цялата си претенция „такъв е живота в България“, всъщност не бе убедителен. А не беше, защото историите не бяха изпипани, бяха като някакви непоръбени черни кръпки. Първата история – пълен буламач – хем протагониста иска да взема някакъв кредит за да участва в някакъв проект, хем явно дължи пари на банката, която го изнудва да ги вкара като подизпълнител… Не казвам, че банките не са безчуствени, понякога дори жестоки, но тази история е просто недонаправена – това единствената банка на света ли е? Участвали ли сте някога в проекти – няма как да включиш някой като подизпълнител, защото подизпълнителите се заявават още на ниво кандидатстване. Ясно, че са подробности, но тези подробности дразнят, защото целия сегмент изглеждаше нагласен. Другия епизод – ученичката – проститутка. Ужасно изиграна сцена. Съжалявам, но целия образ беше толкова зле изграден, толкова не спазващ вътрешната си логика, че направо ми се искаше да стана и да изляза от салона. Жал ми стана че може да се заснеме толкова бутафорна сцена.
    После частта със самоубиеца. Не знам колко езика знаел, завършил Сорбоната и работи за 600 лв. Преди 20 години, може би. Сега… ами просто не е убедително. И жена му, не могла да си намери работа с години. В София? Съжалявам но просто цялото нещо е съшито с бели конци. Ако беше в някой малък град, разбирам.
    И не на последно място, сценарното фиаско, известно още като хлебаря, фалирал заради моловете… То и в ревюто е засегнато безумито на тази предистория… Явно там продават евтин вносен хляб или нещо такова. Поне да го бяха измислили, че имал малко квартално магазинче, но построили два хипермаркета. Ама някак трябва да се противопостави мола, като символ на богатите и хлебаря, като символ на бедните. Щото нали не върви „злото“ да е Кауфланд, примерно, че там всъщност най-вече бедни пенсионери ходят за да ловят промоции.
    Мога да продължавам така с почти всяка история, но едва ли има смисъл. Като цяло – пресилен филм, с лошо написани истории. За да почуства човек съпричастност към измислените герои в едно произведение, те трябва да са убедителни. Как да съпреживееш герои които те дразнят, колко са нелогични?

    Отговор

  • Венелина
    2018-02-23 at 03:19

    Очаквах много повече, искаше ми се филма да бъде някак по- многопластов, тоест да бъдат показани и други части от българската действителност. И не, не смятам, че това са само хората пръскащи по 300 лв. на вечер. Един таксиметров шофьор не се сблъсква само с трагедии, има и добри примери, а нито един такъв не бе показан, дори и загатнат. Това не ми се струва особено правдоподобно и прави много лоша реклама на България в чужбина. Ако си мислите, че по света такива неща няма, жестоко се лъжете. Подобни истории могат да се срещнат в почти всяка една държава по света, но там не се набляга толкова върху тази страна на нещата.

    Отговор

  • Александър
    2018-03-05 at 20:59

    Филмът е много слаб. Насилен драматизъм и патос с тонове. Не ме обогати по никакъв начин. Гледам обясняват, че който не харесва филма, не харесва истината. Проблемът ми е, че филмът е безсмислен. Истината я виждам по новините всеки ден. Този филм беше все едно да гледам вечерна емисия новини или някой „публицист“, който минава за дълбокомислещ, само защото цитира факти за това колко умираме, колко сме болни и бедни….или нека ви дам още по-точна аналогия:

    Този филм е все едно да видиш човек в инвалидна количка и да започнеш да му казваш „Ама ти не можеш да ходиш, много е лошо така, хубаво е да се ходи, а на теб сигурно ти е зле, трябва да ти е зле“ и когато човекът се разплаче накрая ти да му кажеш „Виждаш ли какъв поет/оратор съм, разчувствах те.“

    Единствено сцената с Блатечки ми хареса, беше свежо попадение.

    Отговор

    • 2018-03-05 at 23:47

      Абсолютно точно. И за мен филмът е напълно безсмислен и е невъзможно нещо толкова паразитиращо
      и хиперболизирано, без капка творчество в себе си да доведе до вдъхновение, желание за каквото и да е, камоли промяна. Не ми се мисли какъв бълвоч ще е следващия проект за патрулките…


  • Теодора Симеонова
    2018-03-05 at 22:16

    Все по-зле.
    Кога коментарите остават за себе си и засягат другите?!
    Филмът си е филм, направи свой и очаквай мнения, впечатления и т. н.

    Отговор

  • TTT
    2018-03-05 at 23:20

    Аз се присъединявам към мнението за чудесната операторска работа и цялостната визия на филма. Определено ме впечатли в това отношение. Оттам нататък обаче…

    Отговор

  • Теодора Симеонова
    2018-03-06 at 00:17

    „Толкова ми е безразлично да говоря за „Посоки“, че дори не ми се пише за…“ .
    Защо изобщо го има това рево? А и този филм също?
    Само че, някои зрители може би пък харесват филма и не им е чак толкоз депресиращ.

    Отговор

  • 2018-03-06 at 00:29

    Очевидно отразява състоянието, до което филмът е довел автора. Харесващите го просто могат да помислят и да се съгласят или да не се съгласят с написаното. Независимо от оценката си, ревюто описва безспорни и обективни факти.
    Като изключим прилагателните тук, които според мен са безспорна истина, всичко останало е факти:

    „..учуден смях от това колко глупаво и истерично може да бъде показана трагедията на един човек, колко спънато изплюват най-личните си въжделения героите, как все трябва да има усилена до край драма, за да е значимо. Така и не научиха българските режисьори урока, че не се установява емоционална връзка с герои, които са на екран от няколко минути и декламират проблемите си.“

    Отговор

  • UZUMAKI
    2018-03-06 at 02:43

    С мъка го изгледах. Имаше няколко чудесни кадъра + 1-2 актьорски присъствия, които екшуъли искрено ми харесаха. Останалото е леш, но може по милост да му дам едно 5/10. :)

    Отговор

  • det
    2018-03-07 at 00:34

    Я пък вие какво се превземате тук ,и големи размисшления и драми:)Я вижте за какви шитове дават ,,Оскар,, и може да сме спокойни.
    Пропаганден филм за Чърчил и Джендър филм плагиатстван от ,,чоека амфибия,,.
    Единствено заслужава ,,Три билоборда извън града,, който също може да се води депресиращ:))
    Иначе ,,Посоки,, си има и достойнтвата.Дългият кадър без да спира ми направи впечатление.Играта е на ниво.
    Инче София си я знаем и нощният живот и диващината.А това пък което аз съм виждал по улиците и преживявал даже е малко което показва филма:))Така че за мен не е хич депресиращ.Живота братче това е:)

    Отговор

  • UZUMAKI
    2018-03-07 at 04:58

    Det e неграмотен на твърде много нива 😀

    Отговор

  • Ашконсулул Махмудов Мисирсеков
    2018-03-14 at 15:20

    Ревюто е хубаво, личи си че има критичен поглед в него.

    Но като оставим настрани дреболиите около заснемането на филма, виждаме не историята, а настоящата ИСТИНА за БЪЛГАРИЯ резюмирана в час и половина видео!

    Айде живи и здрави от БУЛГАРИСТАН!

    Отговор

  • Георги
    2018-03-20 at 02:25

    Това е толкова тъп филм… Направо се депресирах гледайки. Преувеличен на макс и филмарите пак цъкат и се възмущават, колко е зле в „тъпата“ България.. Филма е преувеличен и точно с цел да бъде гледан тъй като в България от сутрин до здрач слушаме в колко гадна държава живеем и колко сме зле. И с такива филми се чудим после защо на всички тук са им потънали гимийте и си вярват,че в чужбина ги чакат с цветя и рози, А САМО В БГ НЕ МОЖЕ ДА ЖИВЕЯТ НОРМАЛНО!!!

    Отговор

  • Георги
    2018-03-23 at 16:31

    За мен проблемът в този филм е, че внушенията не трябва да се правят толкова тенденциозно, целенасочено и очевадно. Остава само актьорите да почнат да декламират поуките като стихотворения, като преди това изрично упоменат, че е момент за внимателно слушане с разбиране.
    Интелигентният зрител вижда каквото има да се вижда в един филм. В крайна сметка не е необходимо всички зрители да останат с еднакво впечатление за идеята на филма – това е кино, не е математика. А иначе сюжетите може да са всякакви – много мрачни или супер оптимистични. Това няма значение.

    Отговор

    • 2018-03-23 at 22:41

      Според самия Стефан Командарев – „хората говорят по този начин“, затова и неговите герои говорят по този очеваден начин :)


    • Касабов
      2018-03-24 at 00:03

      глас народен – – глас командарев


  • Касабов
    2018-03-24 at 00:03

    забравих да упомена, че филмът ще бъде част от франчайз, като продължението ще се именува „патрулки“

    Отговор

    • 2018-03-24 at 13:46

      Ако вселената се разрастне достатъчно, искам самостоятелен филм за учителя по философия със седемте езика :)


    • Yulian
      2018-03-31 at 16:59

      Да, а третата част щяла да бъде „Линейки“. Пълен ташак. С риск да ми откраднат идеята, очаквам франчайзът да се разшири след това и с „Катафалки“ и особено с … „Баничарки“.


  • Кръстина
    2018-03-27 at 23:31

    В отговор на този филм ли са онези клипове по телевизията за това, че смислени неща се случват в България?!
    Колкото до филма, ако беше сниман от чужд режисьор щеше да бъде разпънат на кръст за това, че си е позволил така да оплюе българското.
    За тоя ли филм Стефан Командарев обикаля из студията да се жалва, че в торентите го били пуснали. Добре, че го гледах онлайн, бих съжалила, ако за това бях дала пари.

    Отговор

  • Теодора Симеонова
    2018-03-28 at 00:07

    Браво на теб, аз платих билет, за да го гледам!
    Когато Командарев говореше за торентите и „Посоки“, може би нямаше предвид в случая БГ, а друга европейска държава
    /както разбрах от Facebook и Nova Tv/.
    Винаги можем да го питаме.

    Отговор

  • Пламен
    2018-03-29 at 23:44

    Леле колко много коментари е предизвикал този филм. Кара те да чувстваш, да плачеш, Не е малко. Да, показва се нещо грозно, и нека го види светът, има такива филми и от други националности. Нека не очакваме всичко да е по калъпа на американското кино, колкото и успешно да е то. Българският манталитет громи всичко родно, просто по навик и щото така е естествено и така си върви. Филмът е много ценен.

    Отговор

  • Теодора Симеонова
    2018-03-31 at 20:22

    Ех, Минке, пардон, Юлияне, съжалявам (признавам всички полове и раси)!
    Твоят коментар е незабравим и вълнуващ.
    Будист (ка) съм като Abel Ferrara /или не?!/, на чийто мастер клас бях в рамките на SIFF, незабравимо!
    Би ми било интересно да гледам твой филм и да споделя мнението си.

    Отговор

  • Vivi_ann
    2018-07-01 at 13:21

    Този филм е като по учебник. Само че заглавието на учебникът, трябва да е „Недостатъци на българското кино през последните 30 години“. Авторът е уловил палитрата от недъзи на родното кино:
    1. Клиширана тематика. България е сива, панелна дупка и всичко е зле, зле, зле, без лъч надежда.
    2. Дразнещото театралничене на актьорите. Така и не се научиха, че в киното няма нужда да повишаваш тон, за да улови публиката цялостта на героя ти. Няма нужда от маниерничене и жестикулиране, може да кажеш много повече с поглед и изражение, защото за разлика от сцената на „Народния“, в киното има близки кадри.
    3. Неадекватно хиперболизираните истории.
    4. Добра идея, лошо изпълнение.
    5. Протяжните, досаднодълги, мълчаливи и уж смислови паузи, които за жалост не носят никакъв смисъл.
    6. Липсата на адекватен саундтрак.
    7. Липсващия финал.
    8. Драпането да се усвои държавен бюджет, стремежа да се харесаме на чужденците.
    9. Натрапчивото, неандерталско продуктово позициониране.
    10. Псувнята като висша форма на хумореска.
    Вярно липсваше сцена с изнасилване, но въпреки това е достоен за учебниците. Предполагам бюджетът от 650 К е отишъл, освен за уискита и суши и за платените статийки и интервюта, които натрапват колко гениален е този филм.

    Отговор

  • Петър
    2018-08-01 at 00:12

    Всички знаете и можете да плювате (това естествено е вашето мижаво право и лично мнение). Този филм отрязява действителноста не само в България, а и навсякъде. Като видите Български филм и започвате да плювате плювате плювате…..И всеки, който не е малоум трябва да знае, че ако не се замислиш по време или след някой филм то не си е струвало да се гледа.Филмите трябва да носят нещо и това не е само развлекателно изкуство. Филмът “Посоки” е много смело решение, защото напоследък се правят филми като Възвишение, Воевода, Дякона и други печелещи с псевдо патриотизма си.Не се учудвам за наградите и само не знам от злоба или от завист комемтирате по този ГНУСЕН начин или и двете?За сайта: Четох и други ваши ревюта и си представям, че сте група смотаняци още от училище (вероятно в сферата на АйТи) и мразите всичко и всички, защото нямате жени и не сте успели да постигнете нищо а и в училище са ви тормозили.Гледам колко сте критични и плювате, но не е ревю като ревю а нападки на лична основа.Мога да предложа добър психолог и ще го платите с парите, които явно сте взели за ревюто на “Възвишение” – единственото положително ревю на БГ филм.

    Отговор

  • Топката
    2018-08-04 at 14:02

    Българските филми не струват, защото не се правят за публиката, а за фестивалите. Там са славата, наградите, парите и името ти като създател на „велик“ филм. Това е грешката на българските кнаджии и затова филмите им не разчувстват зрителя. Няма я топлотата, съчуствието, обичта към героите им. Как да я провокират тогава у зрителя? Затова който е прежалил 10 лева да даде за българско кино, си излиза безразличен и с чуство на досада и омерзение. Така е с „Посоки“, „Урок“ и т.н., да не изреждам. Режисьорите просто искат да впечатляват журита, не и публика.
    Жалкото е, че имаме талантливи актьори, оператори, звукари. Но нямаме добри сценаристи, диалогисти, редактори. Да сте видяли някъде да пише редактор на филма? Вечно режисьорите са си и сценаристи! Е те какво смятат – че са добри и като писатели, и като режисьори? Или искат да икономисат от бюджета? Или да приберат двоен хонорар – авторски и режисьорски?
    Малките неща правят голямото. А един голям, истински филм се прави с много любов към героя, към зрителя и чак след това към своето его. За съжалението май единствено егото е голямо на нашите велики киномайстори…

    Отговор

  • 2018-09-14 at 13:47

    Коментар от zelka:
    „В първите минути се чудих какво гледам и после защо всички тахита имат големи бойни патлаци по 5 кг. Силно преувеличени са изблиците на героите и напълно неоправдани, сякаш са луди и оставени без надзор, не са си пили хапчетата скоро.
    **** е голям и дебне отвсякъдe.“

    Отговор

Коментирайте