Дъвка за балончета“ е филм, който може да бъде изчерпан с една несъществуваща все още дума: безлюбовен. Колкото и да се старае да заблуди зрителите си, че гледат романтичен филм, двамата главни персонажи са апатични хора, неспособни да изрекат чувствата помежду си, камо ли да започнат да градят любов. Това е филм за двама играещи си на влюбени, които се провалят в собствените си правила, а после се разкайват. Уви, дори съжалението им не е достатъчно трогателно.

Когато влязох в киносалона да го гледам, бях с положителни очаквания. Помня, че трейлърът ми напомни на френския „Love me if you Dare“ с Гийом Кане и Марион Котияр и въпреки че това ме подразни, си обещах да дам шанс на филма. Не съм си въобразявала, че ще гледам нещо наситено емоционално (както усетих „Възвишение“), но не знаех, че Дъвка за балончета ще ме отегчи така безрадостно. По-голямата част от публиката пляскаше в захлас след прожекцията. Екипът на филма излезе на сцената  и може би това стопли сърцата на залата и даде на реакцията им емоция, която се съмнявам да идва изцяло от гледания филм. Имаше комплименти за това, че сюжетът е оригинален, че любовта не е клиширано представена.  Главната актриса Теодора Духовникова, в интервю с Гала, казва, че не вярва да има зрител, който да се усъмни в силата и автентичността на любовта между Калин и Биляна. Намирам липсата й на вяра за обезпокоителна.

duvka-za-baloncheta-review-img01

Сюжетно филмът лавира между детството на главните персонажи през социалистическа 80-тарска България и зрелия им живот 20 години по-късно, в наше време. Калин (Иван Юруков) и Биляна (Теодора Духовникова) като деца са в един клас. Биляна е беладжийка като малка и вдетинена като възрастна. Вероятно точно като Пипи Дългото Чорапче един ден е взела хапчето и се е заклела никога не пораства. (Това с неостаряването, между другото е много често използван троп не само в киното, но и в литературата и телевизията. В истинския живот се нарича Синдром на Питър Пан.) Калин е срамежлив от малък, по-интровертен и затруднен да признава чувствата си. Приема налудните идеи на Биляна уж скептично, но всъщност с готовност да угоди на всяка нейна хрумка. Двамата са близки, докато Биляна не заминава с родителите си в чужбина. До след 20 години, когато Калин случайно я среща на улицата, да рови в една кофа, за да изкара оттам годежния си пръстен.  И филмът започва.

Първият кадър е на тичащия малък Калин (Андреа Захариев). Близък план на обувките му, докато се опитва да спре неизбежното: момиченцето, което харесва, си заминава завинаги. След това виждаме белите маратонки на порасналия Калин да влизат в офиса на рекламната компания, в която работи като криейтив директор. (Така и не разбрах защо са тези акценти върху обувките, но карай.) Калин ни е разкрит набързо като гениален рекламист, заобиколен от хора без въображение, които не уважава. Безкрайно отегчен. И тогава, точно в този момент на екзистенциална скука (за която французите си имат чудесната дума ennui), животът му поднася старата, неизживяната тръпка: Биляна, този път пораснала, с подострени черти, сгодена.

duvka-za-baloncheta-review-img04

Персонажът на Биляна е един от големите сценарни проблеми на филма.  Като дете тя е по-интересна, отколкото като възрастна. Малката Биляна (в ролята а Аглея Гумнерова) е решително и волево момиченце, с ококорени очи и кестеняво-медена коса, сплетена на плитки, в което са влюбени и трите момчета от малката им компания от четирима. Тя е двигателят, сърцето на приятелството им. Голямата Биляна е далеч по-бездушна, вяла и безцелна. Следват спойлери, така че преценете сами.

Голямата Биляна е сгодена за някакъв англичанин, който филмът никога не ни обяснява какъв е, защо е, и най-важното: какъв е мотивът на Биляна да се жени за него. Когато персонаж от такъв мащаб, като въпросния годеник, е въведен, той носи основен конфликтен заряд и антагонизъм. От това, което филмът дава като информация за него, той е стереотипният сух англичанин, който ходи по мачове, а явно оттам произлиза и липсата му на вкус за бижута; освен това е достатъчно глупав да не се усети, че бъдещата му жена го намира за тотална скука.

Предполагам, че Биляна се жени заради пари и живот в чужбина, което пък, за свободолюбивия персонаж, който сценаристите (Теодора Маркова, Георги Иванов, Невена Кертова, Тео Чепилов) се опитват да изградят за нея, е противоречие. Няма проблем Биляна да се е променила, проблемът е, че на екран не се вижда пътят на промяната й. Ако амбицията е Биляна да бъде противоречив, разкъсван от съмнения образ на жената-скитница, жената кукувица, непригодна за брак и деца, то тогава липсва огромно парче психологическо изграждане на персонажа и бекграунд история, която да ни я разкрие такава. Биляна, така показана, е необоснована и противоречива, бих казала картонна.

duvka-za-baloncheta-review-img02

В този ред на мисли вероятно вината не е изцяло в Теодора Духовникова или в режисурата (на Станислав Тодоров-Роги, познат ни със „Столичани в повече”, „Тя и Той”), за това, че играта на главната актриса е неубедителна, монотонна и пестелива откъм нужния за подобна история драматизъм. Разбирам, че героинята й е бунтарка, която се води само от своя компас (т.е. би трябвало да изглежда една идея по-безчувствена), но спомнете си например Ема Стоун в „Бърдмен“. И тя се обличаше в черно, ходеше със силен грим и не можеше да се намери. (Което отново е ужасно клише, но слава богу се случва и в истинския живот). Героинята на Ема обаче беше истински объркана. На нея й личеше, че нещо неприятно й се случва, и че тя не е намерила механизмите на зряло справяне с него.

Теодора Духовникова носи едно лице, което по-скоро разкрива лисича надменност, редувана с някаква провокираща игривост, докато с Калин изживяват по-интимните си моменти. Не успях да повярвам на тази жена, че обича истински този мъж, по нейни думи единствения, който някога е обичала. Ако е наистина единственият, защо не е смела? (Каквато Биляна е заявена от самото начало, разбирате ли противоречието?) Какво се е случило на това момиче, за да стигне до момента на пълна безпомощност? И това е работа на сценаристите. Защо Биляна не помръква, не се срива при вида на загубата, платена с цената на един очевидно нещастен брак с друг, с когото дори не може да проведе един разговор по телефона? Защо гледам филм, който ме оставя тотална неангажирана със съдбите на главните си персонажи? След като на тях на им пука за собствената им любов, защо на мен да ми пука?

duvka-za-baloncheta-review-img03

Липсата на патос в актьорските изпълнения (Иван Юруков сякаш се справя по-до-добре от нея) издава много повече безсилието на недобре изградения персонаж, отколкото някаква вътрешна сила у него. Това е комплексен проблем, който започва от сценария, минава през режисурата и в крайна сметка рефлектира върху цялата атмосфера на филма. Колкото и похвали да отнесе екипа на филма за това, че актьорите не театралничат, не навлизат в „излишен драматизъм“ и т.н., добре е да не забравяме, че играта не е маркиране на реплики, не е и улична реч между приятели, а е целенасочено трупане на емоция, с цел кулминация на чувствата и завършване на персонажната арка. В това отношение филмът е много слаб. Историята му предполага много повече драматичност и емоционална събитийност, отколкото виждаме.

Моментите, в които филмът успяваше да ме изкара от липсите си, бяха основно в наративната линия на малките. „Убийството“ на Бобев, последвалото викане на духа му с Дама Пика бяха приятни моменти. Сцената със смачкването на доматите също. Разговорът между Калин и Биляна в тревата. Уви, това са недостатъчни фрагменти, които да изтрият проблема, че гледаме филм, който е много по-малък и несъвършен от темата, която си е поставил. Темата за неизживяното, по което копнежът е вечен, както гласи смисъла на цитата от Александър Блок, с който филмът завършва, е мащабна тема, по чиято повърхност „Дъвка за балончета“ продрасква аматьорски.

duvka-za-baloncheta-review-img05

Знам, че някои ще ми се ядосат заради негативният текст. Но! Съветвам ви да се замислите какво ви харесва във филма, сериозно да се поровите в главата си. Съмнявам да изкарате оттам (от филма) нещо особено оригинално, свежо или дълбоко. Една „приятна“ историйка не прави качествено кино. Ако искате да гледате добре разработена темата за изплъзващата се любов, ви съветвам да си пуснете или „500 Days of Summer“ или „Before Sunrise“. Там вече има къде да се усеща и къде да се мисли. Ако сте ги гледали, гледайте ги пак. Предлагат нещо ново всеки път.

Similar Posts

Вашият отговор на d4 Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

55 Comments

  1. Много съм доволен, че не се излъгах да отскоча до киното заради този филм. И приемам съвета за 500 Days of Summer – време му е за тазгодишното гледане.

    1. И той беше резачка, да. Трябва да хвърля око и на другите филми на този режисьор/сценарист.

      И като сме на вълна „добри романтични филми“, The Big Sick също заслужава още едно гледане (въпреки че някои моменти стоят като гепени от Master of None – друг romantic фаворит)

  2. Принципно повечето българските модерни филми се делят на 4 вида:
    Депресивно – неубедителни филми за освобождението
    Депресивно – преекспоанирани филми за комунизъма
    Депресивно – мутренски филми за прехода
    Депресивно – апатични филми за съвремието
    Гледам този път са успели да комбинират №2 и №4 и то съвсем обичайно и по Натфизки, разбира се.
    И не, това съвсем не е похвала.
    Вчера бяхме на постановка в Сатиричния театър, тези хора трябва просто да спрат да харчат грешни пари за кино и да си останат театрални артисти. Там поне им се получава.

  3. Българските филми още на ниво трейлър ме отказват бе… от трейлъра на тези дъвки си личи, че става дума за бездарна театрална игра, която няма нищо общо с киното. НАТФИЗ не може да избяга от студентите, въпреки, че са завършили преди 10-20 години. АМАН!

    Достоверност… извинявай, аз съм бил дете през 80-те, тогава ми мина училището. А бе кой даваше „пионерски рапорт“ когато обещаваше да не изпортиш? Вие луди ли сте бе?! Кой е писал сценария, кога е живял? Ми хвани майка си и баща си да ти разкажат от детството, за да е автентичен сценария, не ме разсмивай… „Ще в отрежа ръчичките“… и реакцията на децата, толкова превзета и изкуствена, като написано „тук те се стряскат и ококорват очи“… майната ви, вие не сте чували за дубли или че една сцена се снима по 50 пъти докато се получи, за да повярва зрителя на историята и на героите…

    И да, тези дето са пляскали в захлас явно не са гледали „Before Sunrise“… откачена работа. Кино вкус, друг път…

    Духовникова, българската Мишел Пфайфър ако не знаете… дълго време това момиче го размотаваха из задължителните тв предавания които имат една и съща постановка, излети по калъп водещи и се гледат от роднините на гостуващия. Та, понеже беше тотално неизвестна я промотираха с тази клиширана прилика… сладурана.

    1. Изключително точен коментар, изразяващ и моето мнение! Голямо разочарование за мен се оказа този филм.

  4. А да, и друго. Ей богу, да напишеш истината за поредното българско кино упражнение е възможно единствено блог сферата и фейсбук. Невъзможно е, да я изречеш от тв екран където шестват суперлативи за всяка глупост която е филмирана. Просто явно не е прието да влезеш хард и заслужено да разкостиш нечия дивотия. Ще ти се обидят арт средите и приятелите, защото са омесени като свински черва… водещи, актьори, критици… взаимно си гостуват и взаимно си правят четки и от това не печели никой. И Дринов онзи ден го гледах по Канал 3, срам го е милия да каже, че ни играта, ни сценария струват. Що, щото ще обиди водещата, която иначе много си пада по „такъв тип филми“. Кино вкусът и някъде между поредния „Карибски пират“ и педесенюансасиво и сигурно много ще ръкопляска на балончетата… сиктир. Ей такива водещи „култивират“ средата… после що няма корейско, иранско, японско кино или европейско кино в моловете… тая кака ако ми назове един филм който да не е от Холивуд реколта след 2000, ей па на…

  5. Много силен текст/анализ. Това е най-доброто нещо и най-доближаващото се до ИСТИНСКА кино критика – такава, каквато ТРЯБВА да бъде – което съм чел в българска медия в последните не знам колко години.

    1. Съгласен съм, критиката по-горе е на високо професионално ниво. Въпреки че леко се омаловажава значимостта на изпълнението на главните герои, по-специално на Теодора Духовникова- иначе симпатична девойка, но в доста моменти твърде ИРЕЛЕВАНТНА, и то не само в този филм, а и в други нейни филмови и театрални роли!!! Сякаш в отделни пасажи тя напълно се изключва от роля и я кара по инерция!! Съжалявам да го напиша, но, където и да съм я гледал, не ме е убеждавала с играта си! За разлика от колоса Цветана Манева, примерно!!
      P.S. Все пак филмът като цяло ми хареса.

    2. И аз това си мисля от доста време, нека има истинска критика

  6. Гледал съм Духовникова в представление на Гърдев, и беше добра, може би не чак като Бърнев, но на края си тръгнахме усмихнати зрители. Тук от трейлъра са видни стандартните бг кино проблеми, и 75% заслугата за това е на сценария. Как който и да е актьор да е убедителен с реплики и думи, в които самия той сигурно не вярва. Така съвестно написаното и аргументирано ревю ме задължава някак си да спазвам добрия тон, обаче…
    ….що за идиот трябва да си да напишеш основен протагонист, който работи в рекламна агенция. Никога през съзнателния, неосъзнатия си или в предишния си живот не съм гледал добър и вълнуващ ме филм в който протагонистът да е некъф в неква рекламна агенция. This is a fucking no starter …It is profoundly ridiculous.

    После стереотипите за жените женени за чужденци – в скромен отговор на отличната авторка по-горе – не виждаме въпросния съпруг, защото авторът на сценария също никога не го е виждал. Ако случайно го е виждал някога – то е било само да затвърди стереотипи базирани на нищото. Каква мотивация да търсим когато в основата на главен протагонист имаме стереотип и незнание ?

    Честна дума – все едно виждам нещо отпреди незнам колко време – и тук и сега няма да мисля и една минута повече по тази подтискаща тема за този така наречен филм….

    1. А Mad Men, въпреки че е сериал?

  7. Вече всички разбрахме, че сте взели пари от Възвишение, стана прозрачно. Поне от кумова срама можеше да не го споменавате и в тая статия, но не – още в първия абзац го има. Но ако искате да се занимавате с кино или кинокритика, трябва да се запознаете с някои елементарни правила на драматургията и режисурата. Например – на филм, в който главният герой липсва и се разчита само на второстепенния, нещо много генерално му е сбъркано. Колкото до конкретния текст – той е далече от кино анализ, подбирайте си авторите. Не съм гледал още „Дъвка за балончета“, но като виждам колко сте некомпетентни и какво сте изсипали по него, филмът сигурно ще е добър.

    1. Не разбирам от кино и драматургия, но не си хаби времето и парите да гледаш тази боза. Тези, които примират по филма, по-скоро страдат от соц-носталгия.

    1. Бели Осъм е село в Северна България. То се намира в община Троян, област Ловеч.

  8. Баси настървеното ревю за един непретенциозен български филм. Хинова, Буковски умря отдавна, излез от вас, натрупай житейски опит и си отвори сърцето. Не бъркай доброто писане с позата. Многото думи не са равни на интелигентен анализ. Доброто ревю не съветва зрителите как е правилно да възприемат един филм (финалния абзац) Това е обидно и надменно. Още нещо се набива на очи, кофата с лайна срещу Теодора Духовникова. Сериозно, излагаш се. На база на какъв критерий определяш играта й за слаба? От позицията на какво се изказваш за една от най-добрите български кино и театрални актриси? Работа с актьори, докторантура по културология, научно изследване в областта на киното или театър? Това тенденциозно ревю е несериозно за целия сайт. Крайностите миришат на самоцел и читателите/зрителите го усещат и спират да ви вярват. Четейки другите ревюта и коментари за този филм, стигам до извода, че филмът може да има недостатъци или може да има и положителни качества, това е личен поглед. Но тоталното оплюване звучи като нарочно търсене на провокация, само за да се стимулира цъкане на сайта.

    1. „Една от най-добрите български кино и театрални актриси”…. Вие сериозно ли?!!!? Или имате много ниски критерии, или нямате представа какво е добра добра актьорска игра или сте самата актриса/най-добрата й приятелка.

    2. изобщо филмът не е тотално оплют. можех и повече. 🙂

    3. Работа с актьори, докторантура по културология, научно изследване в областта на киното или театър?
      * * *
      Извинявам се, ама… живеем в 21 век. И базата за сравнение се измерва в тонове… ако щете в денонощия (гледане) на качествено кино. И актьорска игра. И да не се равняваме по някакви световни еталони, само като погледнем съседите на юг, запад, север и изток какво кино правят и цялата ви поза и претенция на обидена заради нашето кино просто умира права… дори не геройски.

    4. Снизходителното отношение към съвременното БГ кино и оправданията от типа „ние толкова си можем“ отдавна трябваше да спрат, така или иначе. Бай Ганьо кинодеец трябва да си налее в коравата глава, че трябва да направи толкова добри и убедителни филми, за да може зрителя да започне да идва в салоните не защото са български, а въпреки това, че са български…
      Досега единствения, който постигна нещо по въпроса беше Възвишение.

  9. Малена, сравнително трудно ми е да напиша следното с уважение, но ще го сторя, защото никога не е късно човек да прогледне. Ти за филма ли казваш нещо или за някакво ревю и този който го е написал ? Един разговор по дефиниция може да стигне само до задънена улица, ако се говори за различни неща, вместо за това едно нещо за което се говори …
    Схващаш ли разликата ?

    В ревюто се говори за филма. Логично е да споделиш някакви аргументи в опозиция на изложените в ревюто конкретно за филма – преди всичко останало – и чак тогава, да направиш извод и за ревюто….

    Какво правиш ти ?
    Започваш да говориш за ‘Хинова’ и на ‘Хинова’, след това за ревюто и накрая за сайта …С помощта на математиката можем да изброим колко неща си ни обадила за всяко нещо:

    1. За филма си казала едно единствено нещо: …’един непретенциозен български филм’…

    2. За автора на ревюто си споделила повече неща, със специфичен тон, вкл. под формата на не търпящи увъртане въпроси:
    2.1. ‘Хинова, излез от вас…
    2.2 ‘…натрупай житейски опит….
    2.3 ‘…отвори си сърцето…’
    2.4 ‘Не бъркай доброто писане с позата.’
    2.5 ‘…набива се на очи кофата с лайна срещу Духовникова….
    2.6 ‘…сериозно излагаш се…’
    2.7 ‘От позиция на какво се изказваш за една от най-добрите актриси…?

    След горния въпрос, поясняваш, че за да пише човек за Т.Д. трябва изначално и непременно да са се случили няколко неща…между които или ‘докторантура по културология’ или ‘научно изследване’….

    3. За самото ревю си казала. че:
    3.1. ….е настървено ….
    3.2. ….че не следва едно ревю да указва на хората как да възприемат един филм….
    3.3. …че 3.2 е обидно и надменно….
    3.4 ….че е тенденциозно….
    3.5 ….че е несериозно….
    3.6. …че ‘ти мирише’ на самоцел …
    3.7. …че е тотално оплюване …
    3.8. …че нарочно се търси провокация….

    4. Накрая за сайта си казала, как всичко е организирано – за да ‘се стимулира цъкане’….

    Каква е статистиката ся ? Колко твърдения намираме и за какво ?
    За филма – 1,
    за Хинова – 7;
    за ревюто – 8….

    Има ли аргументи оборващи тези от ревюто ? Не.
    Научихме ли нещо повече за филма ? Не.
    Каkъв е смисъла тогава от написаното от теб ?

    1. Ооо имам право да напиша каквото си искам, защото изразявам личното си мнение за този текст и автора му. Това не е по-различно от подхода на ревюто към филма. Подразни ме тона, почувствах се лично обидена защото филмът ми е харесал. И зад мен не седи цяла една медия с претенция за аналитично ниво. А ако наистина ви е толкова важно да чуете мнението ми за Дъвка за балончета, ето го. Толкова вълнуващ и искрен филм, който говори на мен и моето поколение, отдавна не съм гледала. Най-малкото трябва да поощряваме опитите на някой да прави „нормално“ кино за „нормални“ хора. БГ киното забрави да се занимава с нас тук и сега. Или ще са патриотични филми за войводи и хайдути, или ще са крайно маргинални теми за разни отчаяни хора, гета, нещастия, наркотици, бежанци, мутри и мизерия. П.П. И не е нужно да се хвърляте на амбразурата за всеки негативен към вас коментар. Приемете го, както пропагандирате да приемат вашите негативни ревюта.

    2. Малена, мисля, че когато човек се обиди, това си е главно негов проблем. ако искаш да водим интересен спор, можеш да ми кажеш защо играта на Теди Духовникова е добра за героинята й, какво в сценария е наистина затрогващо и какво значи „нормален“ филм, казано като комплимент. ако дадеш повече конкретика, бих говорила с теб. но обиденият ти коментар издава някакво аргументативно безсилие. обори ме, ако можеш, и говори по-малко афектирано, защото иначе до никъде няма да стигнем. всъщност ти искаш ли да стигнем до някъде или искаш просто да прочетеш колко прекрасен филм е това? защото последното се нарича confirmation bias и отново: не води до научаване на нищо ново.

  10. Чудесно ревю! И филм заченат в клише и агонизиращ в клише…На артистите в него не им остава нищо друго освен да си го хвалят, щото и без това малко се снима, пък и по – зле от “ Дъвката..“ Съжалявам ги артистите…те винаги обират пешкира на кофтия сценарий, малоумния режисьор, глухия звукар…но тоз пешкир си е донякъде заслужен щото малко бг актьори ама наистина, наистина се Учат кво е туй да седиш, пък и да Заиграеш пред Камера!!! Колкото до Малена …Цитирам“ А ако наистина ви е толкова важно да чуете мнението ми за Дъвка за балончета, ето го. Толкова вълнуващ и искрен филм, който говори на мен и моето поколение, отдавна не съм гледала. Най-малкото трябва да поощряваме опитите на някой да прави „нормално“ кино за „нормални“ хора. БГ киното забрави да се занимава с нас тук и сега. Или ще са патриотични филми за войводи и хайдути, или ще са крайно маргинални теми за разни отчаяни хора, гета, нещастия, наркотици, бежанци, мутри и мизерия.“ Скъпа Малена ама ако отдавна не сте гледали толкоз “искрен“ …пък и “ вълнуващ“ филм…Пък започнете да гледате кино…И там се намират едни имена като Павликовски, Звягинцев, Ханеке, Рааг, братя Курисмаки, Одиар и още и още към хиляда пича дето ти разказват истории за обикновенни и не чак толкова обикновенни хора…Ама ги разказват и им се получава щото имат кво да разкажат…Извън клишето и вторичната суроватка.

  11. Чудесен филм! Истинска история, без измисления блясък и клишетата на английските и американските филми. Представена е една любов близка до реалността, а не украсена фантазия или мечта. В никакъв случай не искам написаното от мен да бъде прието като обща критика на чуждестранните филми . Не оспорвам тези от тях, които са доказани класики и истински докосващите душата , но не е лъжа, че това са единици и повечето представляват едно “поокрасено” повторение. Българското изкуство се развива, дайте му възможност… подходете с “любов”, а не с “омраза” 🙂 И все пак наистина много ме учудва как някои от вас се влияят от мнението на напълно непознат човек. Всички сме различни и всички имаме различно разбиране за нещата. Аз уважавам мнението на всеки, но това че Г-ца/Г-жа Хинова приема филмът като едно клише, което не е достатъчно добре изиграно, режисирано и прочие , не ви дава основание да приемете нейното мнение за свое 🙂 Това е родното изкуство, според мен би трябвало да го приемем по при сърце. Да, има още много за “учене” и “доизпипване”, има минуси, които трябва да бъдат изгладени, но наблегвайки на плюсовете и подкрепяйки промяната, опитите за развитие – Всичко ще бъде по-бързо и по-възможно за постигане 🙂 Лека вечер и ви пожелавам повече любов ( в многобройните й измерения ), надявам се да бъда разбрана и да помислите и над бялата страна на нещата, а не само над черната.( изразявам личното си мнение, изразено без да пречи и да вреди на никой, не тръгвайте с рогата напред ! 🙂 )

  12. Вижте, не ми се влиза в излишна полемика, нито ми се замеря с произведения и режисьори. Сигурна съм, че можете да ме залеете с количествена теория. (което не означава непременно познание) Все пак сюжетите не са се променили много още от древногръцкия театър. Всичко може да се изтълкува като клише. Аз не оценявам филма като български, аз го оценявам като особено важното липсващо звено през последните години. Стъпка напред. И последно за сравненията – когато искате да си купите зеленчуци, не влизате в железарски магазин и после не се оплаквате, че няма домати. Надявам се да ме разберат киселите киноенциклопедисти.

  13. Страшно харесах ревюто на Христиана за „Призови ме с твоето име“. Грамотно, вдъхновено, домашното подготвено – всичко както си трябва, истинско удоволствие за четене, дори да не споделяш мненията на автора на текста. Докато написаното за „Дъвка за балончета“ е просто некомпетентно. И не го казвам, защото филмът е супер, няма недостатъци и сега ще се хвърля да го защитавам – о, не, все пак съм мейби най-големият душманин на българското кино. Но авторката някак е пропуснала за какво става дума във филма и каква е емоцията, патосът му, ако щеш. Това сигурно може донякъде да се обясни с факта, че той не е адресиран към нейното поколение; част от кодовете, с които говори, са непознати за нея, анахронизми някакви. Да, това е безспорен недостатък – един наистина добър филм (и произведение на изкуството въобще) би трябвало да „говори“ на всички без разлика от възраст, пол, занятие и бекграунд. Въпреки това текстът не е добър. Той не „стреля“ по кусурите на „Дъвката“, а някъде съвсем настрани.

  14. пропуснала е авторката патосът и емоцията не защото не знае какво е да си дете (била е дете 10 години по-късно от децата във филма), а защото „патосът и емоцията“ не са успели да я впечатлят. трябва ли да обяснявам, че една от темите на филма е носталгията, защото има листчета от дъвки, игра на фунийки и всички тези пропове? всъщност, ти какво би написала на мое място? кои според теб са кусурите на филма, които пропускам?

  15. Аз каквото бих написала, съм го написала при премиерата на филма, макар и не чак толкова дълго 🙂

    1. откровено в момента ще се заям, но си го просиш с тоя отговор. нямах представа коя си допреди да ми дадат линк към твоето мнение да го прочета. съветът ми към теб и към всички, които коментират сякаш уж искат да започнат дискусия, но всъщност искат само да избълват определено количество интернет тролщина е, ако не искат да дискутират, да не коментират. „аз каквото съм казала, съм го казала“, сякаш бог ми говори отгоре за делото си в минало време, е неуважително към човека, който ти задава въпрос, за да РАЗБЕРЕ какво мислиш (в случая аз). може да не ми харесваш ревюто, но поне уважавай общите усилия на хората в сайта да водим нормален разговор. ако не ги уважаваш, чао. т.е. можеше да пуснеш линк към своето ревю, това искам да кажа, или да отговориш на въпросите, които ти зададох. ако не го правиш, отговорът ти е излишен.

  16. Анита, заяждаш се в момента. Сама казваш, че „един наистина добър филм (и произведение на изкуството въобще) би трябвало да „говори“ на всички без разлика от възраст, пол, занятие и бекграунд“, а в същото време в ревюто си за „Сега“ признаваш, че тоя филм работи предимно на ниво носталгия, която все пак гони точно определена аудитория с първа цифра 7 в ЕГН-то (или айде, максимум къса 8-ца).

    Иначе ти дори си изредила повече минуси от Хриси: театрална дикция, слаб диалог, лош звук, елементарна завръзка, фалш, липса на хомогенност и разпознаваем глас и пр. Даже казваш , че „в първите двайсет минути на „Дъвка за балончета“ буквално се чудиш къде си попаднал и изисква доза мазохизъм да не напуснеш залата преждевременно“. Ок, може да не ти харесва ревюто и няма нищо лошо, ама чак пък „некомпетентност“ … пресилено малко ми се вижда.

    Според мен ревюто на Хриси е чудесно и напълно адекватно откъм аргументи.

    1. Ами не, на мен с ЕГН със 7 -ца изобщо не ми проговори филмът. „Васко да Гама от село Рупча“ след толкова години си „говори“ и на деца без бекграунд, докато „Дъвка за балончета“ остава да виси в пространството и за децата, и за възрастните. Като актьорска игра единствено харесах бабата на Биляна.

  17. Оги, точно така, филмът има доста конструктивни и производствени недостатъци. Но обосновката на персонажите не е сред тях. Героинята на Духовникова не само че е реалистичен образ, а много възможно да е и реален. Ако не можеш да си представиш такъв човек и да схванеш какво го движи, това е липса на жизнен опит, а не недостатък на сценария. Прочитът на двамата главни, а и на всички герои във филма върви през това, че те са се провалили. Ако не стигат „влюбените“, погледнете само другарчетата им от бандата какви изпадналяци са на 30-40 години. Аз даже мисля, че сценаристите са прекалено жестоки и немилостиви към персонажите си 🙂
    Вместо това текстът ме занимава с разсъждения върху напълно очевидни неща, неглижирайки в четвърт изречение напълно аматьорската работа на режисьора (дори ми се стори, че я оправдава). А режисьорската работа е ключът към всеки един филм, едва ли има нужда да припомняме това. Все едно да пуснеш оркестър без диригент и да се чудиш що музикантите свирят нестройно.
    Христиана, не си падам по саморекламиране с линкове. Със същото име, което използвам в коментарите, съм подписвала и текстовете си в този сайт. Но наистина не е нужно да знаеш коя съм, това не е чак толкова важно, просто в тукашната общност се познаваха всички по времето, когато пишех по-активно и априори съм го приела така, без да отчета промените във времето и навлизането на доста нови хора. Mea culpa, посипвам си главата с пепел и никога повече няма да отправям забележки към текстовете на красиви надъхани дебютантки. А и честно казано не мисля, че би ме изслушала, ако се бях аргументирала по-подробно, никой не обича да му посочват слабостите – каквито и да са аргументите, колкото и валидни да са те. Българските кинаджии са същите 🙂

    А нощес ми се спеше, затова ме мързеше да пиша, „тролщина“ е последното, в което мога да бъда обвинена – всъщност когато пенсионери като мен са изграждали ценностната си система, тролщина въобще не е съществувала 🙂

    1. саморекламиране? ти нали пишеш, като пишеш не си ли саморекламираш мнението? всички правим точно това нон-стоп.

      щях да те чуя, вероятно нямаше да се съобразя с теб, така е, защото очевидно не сме на една страница. макар че за забележката с режисурата си права, трябваше малко хранилка и за това.

    2. Ето, че е възможно да се разбираме – даже не е нужно да бъдем съгласни един с друг – а, байдъуей, „каквото авторът е искал да каже – го е казал“ съвсем не съдържа ад хоминем отношение и не е обиден или заядлив пост, както го изкарахме. Това е популярен шеговит идиом, обобщаващ гимназиалната форма на литературен анализ, в която най-често се пита „какво е искал да каже авторът“. Well, само че литературнатата критика не е „четене с разбиране“, а нещо друго. Вярвам, че и филмовата е „нещо друго“ – макар че нямам формално филмово образование, така че може и да не знам всъщност :). Но като цяло, по-малко преказказ на историята и по-малко разсъждения „какво е искал да каже авторът“, винаги са ми били от полза и като автор, и като читател на филмови ревюта.
      За саморекламирането и самопубликуването – дори нямаш идея колко са ми далечни и неразбираеми 🙂 Нали споменах вече за анахронизмите. Поздрав: баба ти 🙂

  18. Твърде негативен коментар на авторката, за мен дори необективен. Със сигурност се анализира от позицията на човек който или не е живял съзнателно през 80-те години на 20-ти век или не е изпитвал същите емоции в детството си! Аз лично много харесах филма.

    1. Най-голямата загадка за българското кино е как човек може да хареса филм като „Гладиатор“ и без да е живял съзнателно през 80-те години на втори век и без семейството му да е обесено и изгорено по заповед на Римски император. Go figure…

  19. Темата за неизживяното, по което копнежът е вечен, както гласи смисъла на цитата от Александър Блок, с който филмът завършва. Някой спомня си ли как беше цитата?

    1. Болезненият спомен за неизживяното ни преследва цял живот.. Александър Блок

  20. Филът ме изненада! Не мисля, че трудно да разбереш този филм, освен ако не си имал „безлюбовен“ живот изпълнен със сивота и еднообразие, липса на копнеж. Всеки, който поне веднъж в живота си не е можел да заспи, защото сърцето му бушува без да може да го накара да притихне би разбрал този филм. Не забелязах липсата на някаква кратка ретроспекция на живота на главните герои през годините, защото всичко, което ни е представено е точно до толкова, колкото самите те могат да разберат един за друг за краткото време, което могат да си откраднат заедно. Само по себе си това е излишна подробност, защото пред себе си те имат други 3 опорни точки, които ги вълнуват, а именно – тяхното минало (онази розова идиалистична представа, за онази наивна, невинна, неосъществена, първа детска любов, която се е запечатала като в кехлибар) ; реалността (всичко за което само те самите могат да си дадат ясна равносметка, което им се е случило и ги е формирало до момента, животът и отговорностите им в настоящето) ; и всичко което се случва и поражда между тях в момента – импулсът, копнежът, любопитството, непознатото, трепетът на нещо недоизживяно, недоизказано, вдъхновението.
    Поставени са множество въпроси и противоречия, които сблъсъка на всички тези фактори може да предизвика. Вярно е ,че не са представени в дълбочина множество персонажи, защото тук всичко се свежда до тях двамата – до тяхното усещане за правилно и погрешно, за отговорност, за множество избори, като този между разума и порива, за измерението и представата за любовта.

  21. Вчера гледах филма, като бях доста негативно настроена, поради критиката, поместена тук /която успях да прочета преди да отида на кино/. Честно казано, филмът много ми хареса. Играта на актьорите – и на децата и на възрастните, доброто пресъздаване на времето преди 89-та… дрехите на хлапетата, чантите им, апартаментите, междусъседските отношения, стрелбището – върнаха ме в онези години. В диалозите имаше доби заигравки. Бабата на Биляна искрено ме забавляваше.
    Самата история не е нова, нито интригуваща, но ми хареса как е изиграна и направена. Смях се по време на филма и поплаках в края. Достави ми удоволствие.

  22. Хубаво е, че този филм беше показан по телевизия, а може да се намери и в мрежата, така че всеки да получи непосредствени впечатления без да се влияе от други, влезнали в ролята на критици. Моето детство също мина през 80-те и аз видях повече съответствие със спомените ми, отколкото разминаване. На моменти се чувстват заемки от трилогията за Изгрева, залеза и полунощ; Ла Ла Ленд; Имало едно време в Америка… Обръщането към такива произведения е проява на добър вкус, а преценяването на реализацията е въпрос на субективно възприятие. Историята и превъплъщенията на актьорите, особено на децата, ми бяха категорични и поради тази причина не се провокира потребност да се привеждат аргументи. 🙂

  23. Отдавна не бях чела по-смислен анализ! В мен филма остави същото усещане. Дано и кино аудиторията свикне да търси това, което вие открихте липсващо или противоречиво във филма – само тогава и създателите на филмите ще започнат да не се задоволяват с посредствен резултат. Също, рекламата на филма беше по-напомпана от самия филм – добър пример за това как масирана реклама без нужното покритие може да ти изиграе лоша шега.

  24. „Масираната реклама“ е най-вече от уста на уста от хората, които са се развълнували и трогнали! Реално това е филмът с най-евтината и незначителна реклама. За сравнение „Възвишение“ имаше стотици билборди повече от 6 месеца преди премиерата си. Също имаха реклами върху кутии от пица, мляко, безброй плакати по магазини, международно турне, предпремиерно подгряващо турне и това при бюджет от 2,4 милиона лева. А цялата сума изхарчена за реклама на Дъвка за балончета е точно 2000 лв. което включва фейсбук, 4 билборда в София и два в Пловдив, както и 100-тина плаката. Повечето интервюта и материали са по желание на медиите след премиерата на филма заради положителните отзиви. Две седмици се въртеше трейлър по телевизията, която е копродуцент. В самия филм имаше САМО две почти незабележими продуктови позиционирания – бартер, а бюджетът на филма е минимален – горе долу едва три пъти по-скъп от последния клип на Азис. Въпреки това 8 месеца по-късно прожекциите в Дома на киното например продължават да са винаги пълни, същото се случва и с всички прожекции от лятното турне из страната. Изненадващо е, че филм без никаква претенция, нито заявка за шедьовър получи подобен краен отзив. Но мнения всякакви. Поздрави

  25. Екипа! Най-слабата част беше „пионерското“ време. Дрехите – втора употреба не го правят. А останалото приличаше на фейлетон от социалистическия „Стършел“. Нито едото, нито второто наподобяваха тогавашната-днешната реалност. Ама те сега и без друго 75% от американците мислят, че Втората световна война са я спечелили между другото, докато са спасявали редник Райън. Зрители всякакви. Поздрави.

  26. Благодарност към екипа, работил по филма! Вашите песни все ще се четат! Когато правиш добро, по един или друг начин, то се възнаграждава и наградата вече я имате. Мрънкащи хорица винаги ще се намерят. Чудо би било малко да се съпикясат и позачезнат, но де такова щастие?!

  27. Много ми хареса анализа поместен в статията.

    Искам да започна с нещо, което ми се струва очевадно още в първите 2 минути на тъй наречения филм –
    това не е КИНО. Това е някакъв Натфиз продукт, смесица от амбиция и некадърност. Ако погледнем звука само например, нещата са трагични – чува се само необходимото, никаква работа по амбиентен звук, никаква работа по обем и контраст на звука, нищо! Да не говорим за монтаж и заснемане… все едно е хваната камерата на съседа и дай тука братче да оползотворим едни пари.
    Някой каза по-горе, не си хабете усилията за кино, правете театър където нещата са много по-стойностни и на ниво.
    И като чета мненията колко бил страхотен тоя филм и похвалите…. леле не знам какво да мисля за сънародниците си и за медиите. Тоест знам, но ми става лошо.

    Актьорската игра и декорите – ми то от кумова срама да бяхте изкопирали Васко да гама или нещо от соца, поне д асе впише в нещо. Ми то смешна работа бе, никакви усилия, никакви дубъли явно, давай па каквото стане. Еми съжалявам ама това си е за чиста двойка, ако ще я карам по соц стандартите. Седнете си и напишете наново сценарий и скрипт.

    Ужас пълен

  28. Здравейте всички! Купете стара дъвка! Турбо, финално, идеално – всяко! Купете кристали!
    =
    Всем привет! Куплю старую жевательную резинку! Турбо, Финал, Идеал – любую! Куплю стразу!
    https://vk.com/old_bubble_gum
    Спасибо!

  29. Бих казал един от най добрите филми скоро правени моите адмирации за
    Теодора Духовникова и Иван Юруков
    Чудесни роли с чудесни актьори аплодисменти

  30. Точно така, Искрене, тъпако тъп, недоволните от смотания „Дъвка за балончета“ ще си пуснат „Седем“, „Гадни копилета“, „12 маймуни“, „Гепи“, „Истински романс“, „Боен клуб“ и „Джеси Джеймс“, за да си оправят вкуса от поредния беге бълвоч с качествено щатско кино.