Михаел Ханеке говори за интернет и евтаназията в интервю пред LWLies

от на 2017-12-03
 

michael_haneke

Надали има почитатели на киното, които не са се сблъсквали със смелите екзистенциални и провокативни филми на белобрадия австриец, който започва режисьорската си кариера чак на 47-годишна възраст. До ден днешен Михаел Ханеке има 10 статуетки от Кан и още куп награди от цял свят. Последният му филм „Любов“ му спечелва номинации за „Оскар“ за режисура и оригинален сценарий и става един от малкото неанглоезични филми в историята, номинирани за 5 или повече награди от Американската филмова академия.

Ние много харесваме Ханеке и все още очакваме тазгодишното му произведение „Happy End“, за който споменахме няколко пъти и който получи номинация за „Златна палма“ тази пролет. Припомняме, че действието на филма се развива в пристанищния град Кале и разказва за драматичните обрати в едно семейство на фона на кризата с бежанците в Европа.

Наскоро Ханеке даде любопитно интервю за пред Дейвид Дженкинс от луксозното британско кино списание Little White Lies, което решихме да споделим с вас:

Director Michael Haneke reacts after receiving the Palme d'Or award for the film "Amour" (Love) during the awards ceremony of the 65th Cannes Film Festival, May 27, 2012. REUTERS/Yves Herman (FRANCE - Tags: ENTERTAINMENT)

LWLies: Преди време започна да пишеш филм, наречен „Flashmob“, който после изостави – нещо от този сценарий разгърна ли се в „Happy End“?

Ханеке: Има една нишка от филма, която идва от „Fhaslmob“ и тя е за момичето, което отравя майка си. Преди няколко години четох във вестника за едно момиче, което е направило точно това, продължително се е опитвала да отрови майка си и го е публикувала, писала е за действията си в интернет. Това е нещо, което исках да вкарам във филм от много време насам, но това е единствената линия, която взех от „Flashmob“.

LWLies: Прекарваш ли много време в интернет?

Ханеке: За този филм си отворих профил във Фейсбук. Изследвах го, натрупах малко опит, направих някакво основно проучване. Щях да подходя по същия начин, ако правех филм за някой музикант, например. Бих искал да науча повече за техния свят. Лично аз не съм възпитаник на социалните медии. Използвам електронна поща. Използвам интернет. Имам iPhone, но го използвам, за да говоря с хората. А социалната мрежа? Повярвайте ми, нямам време в живота си, което да изразходвам като стоя пред компютър и сърфирам.

LWLies: Относно фейсбук страницата ти – истинската си самоличност ли използва или тази на дете?

Ханеке: Не използвах профила със собственото си име, защото щях да бъда залят от фенове. Исках да остана анонимен.

LWLies: Но не беше и на дете?

Ханеке: Не беше.

Илюстрация – Aaron Manczyk

LWLies: Откъде идва интересът ти към самоубийствата?

Ханеке: Не можех особено добре да си представя, че в даден момент, предвид обстоятелствата, ще искаш да сложиш край на живота си. Израстнах и бях отгледан от леля ми, която в края на живота си, на 92-годишна възраст, стигна този етап, в който не искаше да продължава да живее. Тя поиска помощта ми. Искаше да вземе хапчета, които щяха да сложат край на живота й. В този момент бях прекалено страхлив, за да искам да й помогна. Тя опита да се самоубие, но аз я намерих вкъщи и я спасих. Когато се събуди в болничната стая и ме видя да стоя до нея, тя ме погледна и попита: „Защо ми причини това?“ След това изчака да замина на филмов фестивал извън града, за да го го направи, но този път успя. Но мисля, че тя бе в правото си да го направи. Смятам, че човек трябва да има правото да прекрати живота си.

LWLies: Обсъдихте ли с нея подбудите й?

Ханеке: Да и аз напълно подкрепих това нейно решение или по-скоро желание. Тя ми сподели, че всичките й приятели са мъртви, нямаше с кого да разговаря, тя беше отегчена и прекара последните си дни пред телевизора. Първото нещо, което я тормозеше от сутринта бе, дали ще стигне навреме до тоалетната, защото не можеше да стои изправена. „Животът“, каза тя, „е еднa непрекъснатa поредица от обиди и унижения“, тя ме помоли за помощ, но аз бях прекалено страхлив и казах „Не. Нали знаеш, че аз съм вписан в завещанието ти и ако се разбере, че съм ти помогнал да се самоубиеш, тогава ще бъде обвиняем от закона. Те ще решат, че съм го направил, за да се добера до парите ти.“ И въпреки това, напълно одобрявах решението й, но ми се искаше да не бях толкова малодушен и да й бях помогнал.

LWLies: Това е невероятна история.

Ханеке: И е много често срещана. Мисля, че обществото погрешно налага върху тези хора задължението да остават живи. И искам да бъда ясен и пределно точен, за да не бъда разбран погрешно. Нека поясня, че разбирам как това е невъзможно – или поне трудно, за правителството да легализира асистираното умиране. Това би отворило вратата към убийството, например и ще бъде много трудно за контролиране. Още повече в немско-говорящите страни, предвид миналото ни и ролята, която евтаназията е имала по времето на Третия райх. Това би било много опасно. Но в същото време, аз съчувствам на тези хора и унижението, че те са принудени да продължават да водят едно толкова долно съществуване.

–-

Щатската премиера на „Happy End” е 22 декември, а ние се надяваме да го видим на предстоящия София Филм Фест. В ролите ще видим Изабел Юпер, Жан-Луи Трентинян, Матийо Касовиц, Лаура Верлинден, Тоби Джоунс, Франц Роговски и Фантин Хардьоан.

DCstKGTWsAIPQQ3

Коментирайте първи
 
Отговорете »

 

Коментирайте