Писахме преди месец за Дни на българското документално кино Берлин 2017 (Дни на българското документално кино) във връзка с възможността да заявите филмите си за участие. Фестивалът ще се проведе от 16 до 19 ноември и включва в програмата си за шеста поредна година селекция от документални и късометражни филми, дискусии и изложба.
Понеже често ни обвиняват в негативно отношение към българското кино, с удоволствие предлагаме на вашето внимание подобни платформи, чрез които качествените проекти да достигнат до колкото се може повече хора. Неоспорим факт е, че България е силна в анимациите и документалното кино, така че с интерес следим какво ще предложи Дни на българското документално кино Берлин 2017. А програмата тази година ни се струва изключително любопитна.
Преди всичко обръщаме внимание на „Пощальонът“ на Тонислав Христов, който беше номиниран за „европейските Оскари“ – European Film Awards. Действието се развива в погранично с Турция село, където се провеждат избори между бившия пощальон, който цели да спаси селото от обезлюдяване, като го насели с бежанци от Сирия и другия кандидат, който говори за затваряне на границата.
Идеята на Тонислав и екипа му е била да разчупят правилата на документалното кино, като подходят различно към темата. Вместо да пуснат камерите да снимат това, което се случва, решават да създадат ситуации, които изглеждат непосредствено заснети. Както се изразява сценаристът:
Минимална намеса не означава максимална реалност.
Повече за проекта можете да прочетете тук.
Друго, което хвана вниманието ни е документалният филм, който разказва историята на списание „Дъга”. Филмът на Мария Николова е с участието на Леонид Йовчев и носи заглавието „Дъга – истории в картинки”. Зрителите ще научат откъде и как възниква най-популярното детско списание у нас, оставило траен отпечатък в спомените на няколко поколения българи. Някои от броевете достигат 300-хиляден тираж, но какво се случва с авторите сега?
На фестивалът ще бъде представен още и „Дистанция“ на Албена Михайлова, който разказва за българска художничка, която живее в Швейцария, пристига в родния си град Пловдив, за да прекара Коледа с 89-годишната си майка. Докато вечерят, двете се скарват, защото са изминали 43 години, откакто 17-годишният им брат и син се е самоубил като акт на личен и политически протест. Майка му не желае да говори за това.
Филмът се движи между минало и настояще, сред ключови места в Пловдив, Прага и Базел, за да разкрие причините, довели до смъртта на момчето. Албена проследява историята на семейството си чрез разговори с майка си, със съученици на брат си, чрез снимки, архивен материал от 60-те години и собствените си картини и рисунки, които е създавала по онова време в опит да намали болката си. Постепенно майка и дъщеря отварят душите си, за да говорят за семейната трагедия.
„Окото на минотавъра“ на Борислав Колев и Мария Ландова проследява 18-годишния Денис, който е незрящ, но като всички млади хора иска да се развива, да има любов, семейство, професия… Той си поставя цели и ги постига – практикува активно различни спортове, чете много, дори има свой начин да гледа филми. Неговата дръзка мечта е да бъде скулптор. Готов ли е да се бори за нея? А готово ли е обществото за хора като Денис?
Програмата на Дни на българското документално кино Берлин 2017 включва и множество късометражни филми от разнообразни жанрове, които са оценявани от специално жури, състоящо се от български режисьори, сред които Борис Десподов и Йордан Тодоров. Силно препоръчваме на всички, пребиваващи в момента в Берлин!
