poirot

Пътуването назад във времето понякога може да изиграе лоша шега. Дързостта и амбицията са прекрасни качества, но не винаги са в услуга на притежателя им, още повече когато става въпрос за едно от най-младите (малко повече от век!) изкуства и съблазняване на публиката. Вероятно много от класическите литературни произведения биха спечелили нови почитатели, ако получат нови филмови екранизации – все пак младите поколения вярват първо на готовите картинки пред очите си, и после на буквите, които са ги родили, но… не винаги пожеланията съвпадат с реалността.

Това се случва в момента с новата адаптация по класическата творба на Агата Кристи „Убийство в Ориент Експрес”, посветена на прочутия Еркюл Поаро и тайнствения случай с ликвидирането на един от пасажерите, преминавайки през снежните планини на Балканите, някога в началото на ХХ век. Макар че Майкъл Грийн е направил специални усилия да придаде по-атрактивен вид на познатия текст, основната причина за личното ми неудовлетворение и (вероятно) за по-скромни от очакваните боксофис резултати е голямото его на мосю Кенет Брана.

Убийство в Ориент Експрес

Прекрасно е да знаеш, че можеш да направиш всичко – и той наистина го прави: адаптации по Шекспир, приказки, хорър-екранизации, комикси – в режисьорската му филмография има 18 филма за последните 28 години. Прекрасно е да можеш с един замах да събереш актьорски екип, на който може да завиди всеки – Джуди Денч, Мишел Пфайфър, Джони Деп, Уилям Дефо, Пенелопе Круз, Дейзи Ридли, и да знаеш, че можеш да го ръководиш умело в името на увлекателния разказ. Ала с решението да повери на себе си ролята на самоуверения детектив Брана до голяма степен „олеква” в очите ми – не мога да повярвам, че не би могъл да намери подходящ актьор, който да поеме образа. Безспорно е, че екранизацията следва детайлно текста на майсторката Кристи и едно от страхотните качества на новия „Убийство в Ориент Експрес” е абсолютното отместване от сравненията с предишни киноверсии (не се сещаш за това!), и при целия старовремски лукс и сериозното актьорско съзвездие, с този режисьор е неизбежно именно неговият герой да заеме централното място под прожекторите на всеобщото внимание.

Тук усещам известно противоречие със собствената си представа (и очаквания) за тази адаптация – искаше ми се на преден план да изпъкне замисъла и сложната му организация в името на жадуваното отмъщение, което Кристи умело поднася чрез поетапните разкрития на Поаро и сподвижниците му, и би било още по-прекрасно, ако имаше малко повече екранно време за създаване на още по-пълнокръвни второстепенни образи (Пенелопе Круз, Уилям Дефо и Оливия Колман например са тотални „епизодици”, което е тъжно…). За сметка на това ми се случваше да обръщам внимание на специфични ракурси на поставяне на камерата, а също на движения на фарт и кран, за които Брана сигурно има своето обяснение (обща картина, пищност, визуално разнообразие), но за мен се оказаха абсолютен самоцел и тотално ме изваждаха от филма, просто защото не са органична част от разказа.

Съмнявам се, че е необходимо да споменавам в детайли сюжета – все пак това произведение е познато на няколко поколения и надали някой (чак сега) се е изненадал от развръзката. Всъщност изненаданата бях аз и то от най-ценния епизод в този филм – финалното откровение на мисис Хюбърт/Линда Арден. Видях отново Мишел Пфайфър такава, каквато отдавна не сме я срещали на екрана – силна, страстна, трогателна, като лъвица, чието сърце е обляно в кръв, и тогава си казах, че дори само заради нейната финална сцена си струва да простим целия егоцентризъм на актьора и режисьора Кенет Брана.

Убийство в Ориент Експрес

Разбира се, че преувеличавам – неговият „Убийство в Ориент Експрес” притежава прекрасни качества: страхотна визия, внимателно прецезирани детайли, изключителни актьори (с прекалено малко екранно време), провокативна и леко разчупена (доколкото това е възможно) адаптация на класическо произведение, размах, усещане за атмосфера (в това отношение Брана е безспорен майстор!) – и това са все качества, които могат да бъдат забелязани и възхвалявани от ценители. Само. За съжаление този филм не говори нищо на младите поколения, актьорският екип не би представлявал интерес за тях (с изключение на известно любопитство по отношение на Дейзи Ридли), а сюжетът и постепенното му развитие ще им се стори скучен до такава степен, че няма да се опитат да вникнат в психологическата игра, в която Кристи включва толкова много участници.

Убийство в Ориент Експрес” на Кенет Брана се оказа бутикова творба, предназначена за онази публика, която все по-рядко се престрашава да стигне до киносалоните, окупирани от комикси, пуканки и тийнейджъри. И дори като такава да има някои недостатъци, склонни сме да простим егоцентризма на нейния режисьор, но… не и нелепите мустаци, с които се е окичил! Oh mon Dieu!

Similar Posts

Вашият отговор на Марчето Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

22 Comments

    1. Задължително не ми пука ????

    2. Първо че минем през твойта ??? Опа… вече бях там ????

    3. Естествено че ще го пропуснеш.
      Това да не ти е някаква абсурдно нелепа , отвратително кичозна безсмислена помия от типа на Лигата на справедливостта , Железния човек , Самоубийствен отряд ,Жената чудо,Капитан Америка,Пазители на Галактиката или някаква друга подобна тъпотия , пълна с безвкусни евтини несмешни майтапи ,която да превъзнасяш до небесата .

    4. Obviously, не си чел нито едно мое мнение по темата – за сметка на това успя да опишеш точно именно горния филм ?

  1. Почти напълно съгласен с ревюто.Два недостатъка-прекалено вторачване към Поаро и липсата на достатъчно екранно време за останалите между ,които изпъква актьорското величие на Мишел Пфайфър. Велика си Мишел изтръгна сълзи от мен в онази сцена Нейните 5 сцени всъщност са празник за истинската актьорска игра, а словесният и двубой с героя на Джони Деп е малко сценарно бижу.Технически филмът е страшно изпипан и визията е безупречна( обаче какви бяха тия чернокожи полицаи в югославския( сега хърватския) град Брод?-:).Малко не достига на филма за отлична оценка.Няма да се хареса на феновете на Гад Гадо и нейната помия, на Отмъстителите и прочеето нелепи комикси, в които актьорската игра е оксиморон.

  2. За пореден път се убеждавам, че с авторката на ревюто въобще не ни се покриват вкусовете, очакванията и оценките за филмите, по които пише рецензии. Ракурса на камерата я разсейвал??? Жено, сцената, за която предполагам, че говориш (top view над убития) е снимана в купе във влак – сигурен съм, че си пътувала с влак и знаеш колко е тясно вътре. Именно тези интересни ракурси на камерата карат режисьора да изпъкне с оригиналност и нестандартно мислене. Най-лесно щеше да му е да забие камерата в лицата на актьорите като в сериал и да скрие бекграунда, но той е избрал the hard way, което си е абсолютно похвално. Но нека оставим това настрана – въпрос на вкус е предполагам. Това, което забелязвам в ревюто е абсолютното пренабрегване на факта, че лентата е нарочно 2 часа, заради продуцентите и студиото, за да има повече прожекции в киното. Сигурен съм, че ако зависеше от Кенет Брана като нищо щеше да направи 150-180 минутна лента и да отдели повече внимание на поддържащите герои, но когато някой над него му извива ръцете и му казва, че разполага само с 120 какво може да направи човека??? Все някой ще е орязан – няма начин! Въпросът е, че това трябва да е една от първите мисли на авторката на ревюто и да подходи с разбиране, а не да мрънка, че искала да види повече от еди си кой и еди си кой. Няма пълно щастие! И като говорим за Кенет Брана (отново знам, че това е субективно), но за мен лично човека е гениален и не само, че режисира филма прекрасно, но и изигра ролята на Поаро превъзходно. Въобще не съм усетил, че е отнел изцяло вниманието от останалите, но дори да има такива моменти – все пак той е ГЛАВНИЯТ ГЕРОЙ във филма!!! Студиото иска да направи поредица (изненада?) и е нормално да съсредоточат вниманието си над него! Ти сама го казваш донякъде в ревюто си и накрая отново звучиш недоволна. В последно време очакванията на зрителя (и в този случай кино-критиците) са се завишили до такава степен, че изпускат да дадат повече кредит на такива екранизации. Вместо да се радвате и да възхвалявате подобни опити за по-различно кино от последните Хиливудски бози, вие пак мрънкате и все не ви е достатъчно, все искате още, пък мустака не ви харесал, пък този не казал достатъчно реплики и така никога няма да има филм, който да е пълна 10-ка за вас. Дето се вика – чупете гипса малко, затворете си очите за някои минуси на филма и надъхвайте хората да отидат да го гледат, вместо да ги отказвате, защото приемате книгите прекалено лично и искате всичко да е 1:1.

    П.С. За мен лично това е един от филмите на годината въпреки дребните му косури. Дано успее да направи достатъчно пари покрай Тор и Лигата, за да видим продължение скоро.

    1. Абсолютно съгласен, аз съм впечатлен от страхотния филм! силно препоръчвам!

    2. То това да не ти е филм за Star Wars,че да го хвали авторката….

      Филмът е приятен- хем сериозен, но с достатъчно ….голяма доза изтънчен британски хумор. Хареса ми да видя Деп във филм, в който не се прави на хомо-алкохолик. Овации за Мишел Пфайфър и Кенет Брана – честно, мислех, че този МУСТАК ще ме изкара извън филма, но сравнително бързо ….се сля с героя си 😉
      Прочее , вероятността да получим още някой филм с Поаро не е вече никак малка, защото филмът е боксофис хит.

    3. Браво! Благодаря!
      Филмът е възхитителен!

  3. Ревюто е точно, дори благонамерено! Кенет Брана е налеп като визия! Направил е герой, който е странна смесица между Шерлок и Ърп, но е на светлинни години от Поаро на Агата Кристи (добре, че тя не е свидетел на тази грозна екстравагантност)! Не намирам нищо гениално и в заснемането на сцените, не допринасят с нищо за атмосферата на историята. А да пришиеш любовни трепети точно на този герой по такъв елементарен начин е малоумно! Брана би трябвало да си вземе поука от Марк Гатис и Стивън Мофат!
    Намирам за тъпо да си затварям очите за истината, не обичам да лъжа хората и очаквам филм с copy-paste заглавие, сюжет и герои за припокрие поне атмосферата на книгата. Гениални неща се правят и в днешно време – за справка: „Шерлок“ и неговият рейтинг в IMDB.

  4. Ето така се пише ревю , безпристрастно , а не като за възвишение(на доходите) да помпите … разбирам че и вие ляб ядете , ама като гледам какви актьори има в този филм , добре сте се хванали за мустаците .

  5. Едва ли сюжетът на „Убийство в Ориент експрес“ може да ни изненада, нито обратът в разследването, чели сме го не веднъж и естествено авторите на филма отлично знаят това . По-важен в случая е акцентът върху моралната дилема, много удачно подкрепена операторски. Не видях самоцелни кадри и определено в този контекст всичко си беше силно органично, дори и времето, отделено на актьорите.

  6. Джонката е голям! След екранната му кончина, нивото на филма падна много рязко. Жалко е, че толкова култов актьор няма Оскар, а и дори номинации ако не се лъжа. Като се почне от Гилбърт Грейп насам, има още поне 4-5 роли, за които поне трябваше да бъде включен сред претендентите – Dead Man, The Brave, Fear and Loathing in Las Vegas, Sweeney Todd… А в същото време колко награди си заминаха ей така, заради пустата политкоректност, само и само да не се разсърди някоя печка.