Възвишение” е превъзходен. Като добре узрял плод, който се изненадваш да откриеш натежал на клона. Защото дървото твърде дълго е изглеждало изсъхнало и плодовете му в най-добрия случай са били кисели. Превъзходен е не само в смисъла на българския компромис, а през най-общия възможен поглед. „Възвишение” е добро кино.

Отношението ми към българските филми винаги е било като към приятел с недъг, на когото искрено съчувствам и правя всичко възможно да улесня живота. Ставам, предлагам му да седне, помагам му да се нахрани, окуражавам го да опознава света. Искам да повярвам, че може да върви сам и съм готов да преобърна фактите, за да бъде по-добрата природа права. Затова и първите 10 минути винаги са трудни. „Възвишение” започва с прекрасни зимни кадри, в които Димитър Общи и бандата му правят засада и обир. От самото начало филмът успокоява, че сме в ръцете на майстор.

Възвишение” е първи пълнометражен проект за Виктор Божинов, който беше твърде любезен (и безстрашен) да разговаря с нас за направата на дебюта си и за състоянието на киното у нас. Какво работи в индустрията и какво трябва да се промени. Говорихме, че у нас в най-добрия случай се появяват плахи стъпки в правилната посока, последвани от дългогодишно затишие. Надявам се случаят да не е такъв, защото филмът му доказва, че считаното доскоро за невъзможно все пак е постижимо.

Филип Аврамов като Димитър Общи
Филип Аврамов като Димитър Общи

Но за какво става въпрос във „Възвишение”?

Базиран по едноименния роман на Милен Русков филмът разказва за двама „полу-революционери, полу-разбойници” Гичо (Александър Алексиев) и Асенчо (Стоян Дойчев), които през 1872 г. взимат участие в Арабаконашкия обир на Димитър Общи (Филип Аврамов), след което търсят Левски, за да му предадат важно писмо. Двамата се озовават захвърлени в природата, на трагикомично приключение, изпълнено с интриги, подлост и предателства, което ще ги отведе до възвишение, където истината не може да остане скрита.

Възвишение” е красив филм със силно художествено внушение и реакцията към него обикновено е изненада, примесена с гордост и уважение. Както казва самият Русков след прожекцията „Аз не вярвах, че такъв филм може да се направи у нас”. Никой не вярваше и затова ефектът е толкова силен. Още повече, че пустошта наоколо си остава същата. Някои обаче, дали защото са твърде разочаровани или поради инат, отказват да гледат „Възвишение”. И нищо чудно, последните жалки извинения за исторически български филм – „Дякон Левски” и „Воевода” биха подтикнали към въжето и най-гордия патриот.

„Под прикритие”
„Под прикритие”

Възвишение” обаче не е съвсем исторически филм.

Един от може би най-големите плюсове на филма е неговата съвременност, неговото безкомпромисно покорство пред духа на материала. Като всяко добро произведение на изкуството, „Възвишение” не се отплесва в следване на подробности и обстоятелства, а се фокусира върху философско-историческите и народопсихологически проблеми и „човешкото сърце, в борба със себе си”, както Фокнър поставя смисъла на всяко писане. Това е филм извън времето и пространството, който не е натуралистичен поглед към онази епоха, а е отражение на нашата представа за нея, и това се усеща най-силно в сцената с Левски (вижте актьора тук) – смесица между митология, романтизъм и прозаична истина.

Хубаво е, че доживяхме  да видим филм за края на XIX век, който не е за „лошите турци”, а за това какво се случва в главата на българина. И както някой би предположил, нещата не са се променили особено. Допотопното кретане към самообразование, идолизирането на всичко западно, мизерията, озлоблението, разочарованието, продиктувано от непоносимите спънки на ежедневието и престъпността – негово естествено продължение, това са ясно заложените теми в историята. Те не излизат от екрана, за да чукнат по главата и да важничат, но са там за тези, които имат очи да ги видят. Дори без тяхното осмисляне обаче, филмът предлага достатъчно развлекателни моменти. Което ме подсеща, че…

Конят Дядо Юван между низината и възвишението.
Конят Дядо Юван между низината и възвишението.

Възвишение” е забавен филм.

Смешките в него идват предимно от запазването на изключителния език на Русков – комбинация от възрожденски и съвременен, както и от пълнокръвните образи на Гичо и Асенчо, които вече заеха толкова важно място в българската литература, че могат да се сравняват единствено с Бай Ганьо на Алеко Константинов. Напомнящи дуото Дон Кихот – Санчо Панса, двамата пътуват в две пространства – реалното, в което търсят Левски, и духовното – в което търсят начин „да ся возвисят”. От там и силата на последната сцена, която (както гласи и финалната реплика) е трудно да се различи в кой свят се намира.

Двамата актьори Александър Алексиев и Стоян Дойчев също разрушават стереотипи. Лошото поднасяне на реплики и фалшивия тон не съществуват във вселената на „Възвишение”. С добър сценарий и под опитната режисура на Божинов двамата доказват, че играта на актьора зависи преди всичко от материала и вниманието, което му се обръща. Това звучи най-вече за Алексиев, който понесе доста критики за изпълнението си в „Откраднат живот”, но тук е чудесен. Същото може да се каже и за Филип Аврамов, който е съвършен избор за темпераментния Димитър Общи, а съвсем отделен текст може да се напише за дебютанта Стоян Дойчев, който заслужава всяка възможна награда за актьорство у нас.

Като на игра започва всичко между двамата герои и в това е трагизмът. През цялото време те са като невръстни деца, отправили се на тяхното вълнуващо приключение, в което революцията заема мястото на далечен идеал, нещо, което ще осмисли жертвите, дошли всъщност от лекомислие. А в крайна сметка, както гласи и книгата, играта трепти и се колебай и никога не знаеш накъде ще духне вятърът и къде ще се озовеш. Ако цялото изкуство, действително цели да подготви човека за смъртта, както твърди Тарковски, „Възвишение” подготвя българина за неговия край. А той е сладко-горчив край, какъвто е бил и животът му.

Виктор Божинов и Димитър Рачков обсъждат новия таен знак.
Виктор Божинов и Димитър Рачков обсъждат новия таен знак.

Второстепенните образи бяха едно от основните притеснения след трейлърите. Разнообразието от познати лица със сигурност не работеше в услуга на потапянето в епохата. Захари Бахаров, Юлиан Вергов, Филип Аврамов и Димитър Рачков изглеждаха по-скоро като карикатури, отколкото като хора от онази епоха. Във филма обаче не е така. Може би единствено Вергов преиграва малко със свиренето на китара, но другите са повече от подходящи. Особено впечатление прави кратката, но паметна роля на Герасим Георгиев, който получава една от най-въздействащите сцени.

Технически „Възвишение“ е на повече от задоволително ниво. Операторската работа на Антон Бакарски в комбинация с музиката на Петър Дундаков създават един красив и поетичен свят, в който зрителят, заедно с героите, няма против да се изгуби. Досущ като коня Дядо Юван, който спира, за да се огледа наоколо. Виктор Божинов сподели с нас, че във филма има над 60 компютърни намеси – от по-деликатни като слагането на облаци или луна, до амбициозната задача да се покаже строежът на моста на Колю Фичето. Нито една от тези намеси не е груба, не бие на очи, а напротив – допринася за създаването на една леко нереална, но дълбоко кохерентна среда за героите.

Възвишение“ е един от най-добрите български филми от новото хилядолетие, екранизация по може би най-добрия български роман въобще, което си е двоен подвиг, но е и достатъчно красноречиво за скромните параметри на културата ни. За всички тези десетилетия успяхме да разкажем въздействащо само една история. Което е смешно и малко тъжно. „Възвишение“ е трагикомичната история за нашия път и за всичко, което ни спъва. Защото врагът на българина винаги е бил и ще си остане самият той и неговото непоносимо невежество.

Гичо и Асенчо под пороя на живота.
Гичо и Асенчо по дъжда на революцията.

Завършвам с кратък цитат от Милен Русков, който преди няколко години разговаряше с мен за чудесния си втори роман „Захвърлен в природата“ и каза нещо много смислено за трагикомичния жанр, който все по-често припознавам като най-близък до тъканта на живота.

„…като планинска верига под повърхността на океана, която от време на време избива отгоре като острови. Тези острови са иронията, дълбокият им носещ масив е трагикомедията“.

Similar Posts

Вашият отговор на ohgr Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

107 Comments

  1. Филмът ми хареса много, както и ревюто. Страхотна режисура, операторска работа, диалози, първокачествен екшън накрая…

    Отдавна чакам този филм!

  2. Между другото, „Захвърлен в природата“ си плаче за филмиране, поне според мен. Моите уважения към „Чамкория“, също изключително качествена литература, но по-ранната книга на Русков ми се струва по-вълнуваща (но и, предполагам, доста по-трудна) като евентуален следващ проект на талантливия екип зад „Възвишение“.

  3. Толкова е добър,та чак не вярваш,че е български филм.Радостното е,че салона беше пълен.Аз се изкефих на макс,а и хората около мен.

    1. М, това е нищо бе. 🙂 Aко искаш ревю, което наистина да те откаже да гледаш даден филм, се концентрирай върху поредните нелепи и неумело скрити под псевдоним коментари на Максата Генчев малко по-надолу – те със сигурност могат да те откажат от филмографията му. 😀

  4. Пичове, това ревю въобще не отива на сайта ви! Не ме отказвайте да го посещавам. Всеки ден ви чета нещата и супер много се кефя, че не ви пука и сте безпристрастни и вкарвате як хумор. И сега това! Не казвам, че Възвишение не е добър филм, добър е много. Но да си удряте гъза в тавана и да не спирате възхвалите при положение, че намерихте не малко проблеми в Blade Runner 2049 е малко странно. Разбивате тона на сайта си. Това е все едно да гледаш сезон на Фарго и изведнъж в една от сериите геройте да започнат да говорят само за чувствата си като в сапунка. Знам, че ще ме разберете.

    1. Сам казваш, че „Възвишение“ е много добър филм. Според теб с какво ревю трябва да бъде отразен един много добър филм?

    2. Българското кино е такава трагедия, че всеки подобен успех заслужава да си удряме гъзовете в тавана, докато не закърпим някакво читаво ниво 🙂

  5. Абрамов е трагичен в ролята, преиграващ и кичозен. Диалогът на места е потресаващо слаб, търсещ повърхностни лафчета…

  6. Възвишение е много добре нарисуван модел. Тези модели, които ученици или студенти рисуват в ателиетата на художествените училища или академия. Тези ученици, които имат добра школовка, успяват да пресъздадат отлично модела. Перфектна анатомия. Отлично пресъздаване на дрехите. Тоест личи си кое е копринената блуза и кое вълнената пола. Рисунака прилича на човека-модел – можеш го позна кой е. Абе оценка 5,50, че може и 6, според това, какъв е критерия на художественото училище. Родителите и преподавателите на ученика се гордеят с него – и с право. Но има и една по-особена категория таланти. Те са се надскочили. Те успяват да хванат характера на модела, неговото настроение. Ако щеш и лудостта в погледа му. Тези последните са завършени. Те са малцина. Не знам. Талант ли е. Школовка ли е. Комбинация и от двете ли е. Възвишение е като първия ученик. Можеш му намери кусури, но се е справил толкова добре спрямо останалите, че си заслужава по-скоро похвала, отколкото критика. Възвишение не е втория ученик. Дето е хванал душата на модела си. За мен Възвишение нямаше душа, само някои актьори имаха. В заключение, отличен продукт. Отлична реклама. Бих искал да гледам повече добре нарисувани модели в българското кино, но най-много искам гледам от онези, вторите. Ама нейсе.

  7. сега остава да вдигнат един паметник на митьо общия и да ходите да му се кланяте . тази статия звучи като реклама . двама приятели ходиха и ми споделиха че филма е зверски тъп – тотално разминаване с горенаписаното . не че са призвани като хората от този сайт да пишат за кино , но подобни статии лъхат на … парички..

    1. Много са ми интересни хората, които обичат да говорят за кино и филми не спрямо собственото си мнение и опит, а базирайки се на това, което големите им близки всеразбиращи професори-приятели-киномани са казали за даден филм, а след това го тръбят надлъж и нашир гордо.

      Вижте останалите ревюта на български филми в този сайт. Вижте останалите български филми от последните години (особено в близкия до Възвишение жанр), вижте Възвишение, направете качествен анализ и сравнение, ако имате способността.. ама вие, не професорите приятели и чак тогава коментирайте и анализирайте написания текст спрямо качеството на филма, с което не сте запознат. Със здраве 🙂

    2. Пиши ги с още един в повече тези приятели. Касабов е взел някой лев от Александра и бичи стърготините като пуканки. Киното е мафийка – парите отиват само на едно място…. а Димитър общи даде парите на Станьо Врабевски и днес внука е гражданин на Европа:)

    3. А пък Александра какво общо има с Касабов 😀 Много сте наясно значи 😀 Хаха .. че те Александра май в тази седмица отвориха с друг филм и Възвишене им взе от бокс офиса…Трябва май да се мисли малко преди да се пише, а защо не и да се чете?

    4. Благодари на приятелите си, че са те спасили от гледането на поредната изцепка на българското кино и пропиляването на парите, които щеше да дадеш за невероятно слаб и много много много по-дълъг от необходимото филм. Всеки, който желае, може да отиде да го гледа и да прецени за себе си, но аз въобще не смятам, че подобни ревюта отговарят на истинското качество на филма.

  8. Ебагоо тъпото филмче… Само Коцето стааа ! Аз от кога ви каам че българското къно стуа точно колко зъбите на Том Крус у Топ Гъно… Тоест нищо ????????? Ма проблеа е чи ни сте го глеали . Толко разбирате и от кинце погани с поганите … Операция ни стааа ти !!!!

    1. Касаба касаба не се моли уе … Ревюто кефи… Филма-ние ! Операцията също… Чай палнем джапките

    2. напоследък все по-рядко се налага ние, квартетът педали да се намесваме, защото в коментарите се напълни с педалчета и недоносчета, с жълто около устенцата.

    3. Брейй некой се ядоса ??? Ние може да иеаме жълто ама лошото е че вий имате нещо бело на устата дето много лепне. А за кафевото петно отзаде ви нема да коментирам ?????

  9. „Възвишение” = „Венерин хълм“…има го, но само заради космите.

    1. Цепиш батка ????❤❤❤❤❤

    2. Еха, коментарното ниво тук е пуснало корени на дъното направо 😀

    3. Ехааа още един идиот дето се опитва да се прави на интересен ???? Узу…Ко ???

    4. Че ти ако иаше немаше още да живееш с макя си ???? Намери си живот уе само коментираш и ми спамиш помогни на мама да сготви че си на 45 и още тя те гледа ???? Със здраве… Узу… Педала ли беше ????

    5. Баце, ако бeхме на стрелбище, един път немаше да cи нацелил мишената 😀

    6. Шипнята е че не сме ??? И чи ти си все същият педалски бастун ???

    7. Шипнята е, че си слаб селски спаринг без фантазия 🙁

    8. Не получааш ли рак от толко много висене пред компа бе селчо да коментираш всеки пост????

    9. Получих трипер от майка ти, ама чакай, че сега го предавам на сливиците на баща ти. Тя ми вика, че ти си бил пациент zero, деби циганското семейство сте. 😀

    10. Уау колко невероятна фантазия има Узупенделчето ???? Бас ловя че си с цаки и девственият мустак още ???? Довечера със сестричката ти ще пием по едно за тебе ???

    11. Тоя ше се докара до „некролог“ от тая завист…, трепете тая гад бре!

  10. Имам идея за нов сайфай-франчайС…или поне за заглавие..:
    Човекът-гумичка
    Няма ли кой да трие повръщаното тук?

  11. Гледах филма днес и неочаквано внезапно изпаднах в унес. Съвсем не очаквах български филм така да ме разтърси, след края трудно ще намеря нещо, което да ме отърси. Актьорската игра и режисурата бяха феноменални, сценарият и операторското майсторство също бяха уникални! Не бях чел романа, но със сигурност ще го подхвана, историята ми хареса толкова много, че със сигурност си заслужава. Начетох се на толкова много негативни коментари, защо коментират без нищо да разбират и дори да са гледали филма тези кавали? Определено бих го гледал пак. И колкото и трудно да ми се вярва ще се опитам да мисля живо, че може би все пак има надежда за българското кино.

    1. ????? Бати дебила си уе мъжки или женски си ??? БТВ тоя филм ако ти е аресал само ти е каем че не не разбираш от кинце а направо ни знъм. Поздрави пали джабките и се *** отзад ???

    2. Аз ли съм дебила бе Генчев? Не аз съм треторазряден актьор, който навремето проси от смси за да направи филм, който в крайна сметка се оказа чиста пародия. Приеми го че не ставаш за нищо и отиди да гледаш тоя филм, защото като филмите ти нищо не струват е най-лесно да хейтиш без да си гледал нищо. Жалък си…

    3. Разбирам за разлика от вас ???? а ти разбираш от кино точно толкова колкото Максим Генчев е добър актьор и филмите му струват повече от 5 стотинки ?

    1. That’s My Dude ???❤❤❤

    2. Единствената кухина, която “Дякон Уефски” пори, е тази в лишената от талант социопатична тиква на Максим Генчев.

  12. Ех начи, Максата пак се е отвързал, натаралянкал се е с първак и някакси се е докопал до компютър с интернет 🙁

  13. Ами… Няма как да не отида да го гледам след ревюто тук. Не ми е идеята за ревюто конкретно, Мартин има дар слово да пише, това е ясно. Ясно е, че на някои стилът може да идва помпозен – не ги виня, без да има обидени. В интерес на истината и аз съм кон с капаци в голяма степен и с годините се започнах да се усещам кога задрасквам много неща и лепвам етикети. Няма да лъжа, че не съм роден със способността да прочета подобно ревю и да се замисля дали аджеба авторът не е прав – при мен нещата идват трудно и трябваше да „поживея“ няколко години в Операция Кино за да се науча да вярвам на ревюиращите тук като на приятели, чието мнение първо приемам при сърце и ако не ме накефи – с чиста съвест насирам. Естествено – пишещите рецензии тук изпадат в неизменния капан на комплекса, че няма кой да те чете. Като няма кой да те чете и четящите са 10-15 човека – то и те ти стигат. Знаеш, че който и да те чете – тия 10-15 човека ще кажат едно „браво“, „супер“, „евала“ – и следващият път си още по-запален. Не го казвам като критика, а като наблюдение – в крайна сметка малко от нас носят непукизма на Буковски в себе си и като човек твори в нишов жанр всяка хвалба храни спящия гений у нас, нали 🙂

    Та да се върна на филма – ще отида да го гледам заради вас и ако не ми хареса – идвам да си търся парите пред офиса ви, щото се бях зарекъл за български филм пари да не давам повече от веднъж годишно. Тая година се минах два пъти сам, ако ме минете вие идвам да си искам кинтите 🙂

    1. Присъединявам се към съвета на Мартс.

  14. Твърдо няма да го гледам.И не само, защото много ми го хвалят.Днес в киното ,ме агитираха да гледам или него или Дамасцена. Абе аре стига!Бг кино.Пази боже!Не стига, че оная помия,,Откраднат живот“ я дават в прайтайма,пък и да ми казват да гледам бг кино.Вярно ,,Пеещите обувки“ комай ми хареса,пък и ,,Безбог “ ми се струва интересен,но днес съзнателно избрах,,Убийство в Ориент експрес“,където Мишел Пфайфър в 5те си сцени слага всички в малкото си джобче.( Защо ли за този филм ням рецензия тук, а за торът Тор3,5 или 10,кой му дреме има?А като по БНР изтропаха, че,,Възвишение“ бил най -хубавият бг роман след промените.Стига с тази платена реклама.Досажда страшно.Пък и тематиката-онзи Димитър Общи, който почти съсипва революционното движение с необмислената си алчност и безкрайната си самодоволност.Образи в съвремието такива виждаме като Кире и Динко в чутовната глупост БИГ БРАДЪР…А този пак „Възхищеният“Генчев бе спри се най-накрая с неговият „дякон Левски“ дето заедно с „Воевода „са меко казано срам за което и да е кино.Спрете се бе псевдо режисьори, стига харчихте народна пара.По нагли сте от депутат-парашутист.В заключение,,Възвишение“ сигурно има качества ,но агресивната реклама и „насилените“ рецензии отблъскват.и квартет паднали, а не педали да знаете ще ви оправя и 4мата,щото ми заемате мястото тук на топ различният:)

    1. Стига си флудил, бездарен психо кроманьонец.

    2. Да харесаш Безбог си е чиста проба бездарие. Зрителят трябва да има поне малко талант да си харчи парите за билета…

  15. Поздравления за невероятното ревю. Мартин Касабов е свършил перфектно работата си, личи си, че филмът го е докоснал.
    Аз също съм голям фен и на книгата и тази адаптация е повече от адекватна. Не очаквах мнението, което ще публикувате да е толкова положително, но определено ме изненадахте приятно 🙂

  16. Великолепски е филма с две забележки:
    Дълъг ми дойде финала (битката) бих резнал 10-на минутки, за да запазя ритъма.
    Силуета на Левски.

    Хау!

  17. Това да не е Бг варианта на „La Vita è Bella „? С такова впечатление оставам! Имам ви голямо доверие, ма лекинко ми мяза пак на садо-мазо. 🙂

    1. Ти пък си пълен сеирджийски тъпанар – при това турбо бездарен 😀

  18. Слаб филм с добри моменти. Ще посоча само два проблема, които за мен бяха огромни. Първият е развитието на персонажа на Филип Аврамов, който беше може би образът с най-силно присъствие във филма. В началото даде заявка за интересна роля, за персонаж, който ще бъде силен антагонист и който ще развие сценария да не изпада в дупки и циклене на реплики изречени в пространството без да има последствие от тях. Какво се оказа – след първата половина на филма този персонаж внезапно изчезна и повече не се появи. Подобно нещо не бях виждал до сега. Другият проблем, за който искам да спомена е финалът. Ужасяващо посредствен и смехотворен. Драматизира се със смъртта на няколко души, които въобще имаха няколко минути/секунди екранно време преди това. Финал разтегнат в половин час, където реват и пищят хора в предсмъртния си час, към които въобще нямаш никаква емоционална привързаност, защото са третостепенни персонажи. Безумие. Единственото хубаво нещо беше, че ме провокира да прочета книгата, тъй като зад всички грешки на сценария прозираше идеята на книгата и мисля, че ще бъде наистина стойностна… въпреки филма. Изказвам толкова негативно мнение и поради твърде засилената възхвалителна кампания към филма. Това не е правилно, така се възпитава посредствен вкус в зрителя. Ако не се рекламираше толкова агресивно със статии и интервюта, а просто беше скромен филм без претенции, щях да го окачествя като приличен, с куца и срамежлива стъпка в /може би/ правилната посока.

  19. Гледах и аз онзи ден филмът и останах доста доволен. Има, разбира се, трески за дялане, но определено като цяло е повече от очакванато, а това ми се случва доста рядко напоследък. Затова няма да вадя разни нещица, що това е било така, а не иначе… Но наистина ревюто звучи поне няколко нива по-хвалебствено, отколкото е здравословно. Да, лично мнение; да, трябва да похвалим нещо качествено като се пръкне; да, реклама, ала-бала… Ама нека не се оливаме…

  20. Възвишение и Дамасцена са кантар на съвременния зрител: смях и сълза е с еднакъв баланс. Тези два филма еднакво докосват потребносите и са класика в жанра пародия и мелодрама. Те събират цялата зрителска дебилщина в единно цяло, пощадено от сложни субтурбинни редистентни бубординации на екзистенциалната апокалиптичност на киното като изкуство

  21. след преплуване в басейна от лайна в коментарите, мога да заключа, че непропорционалността на размера на пишките с егото на някои от коментиращите тук е породило в тях непреодолими психични отклонения

  22. Не мога да си представя, че автора на тази платена рецензия си е написал истинското име. Аз бих се срамувал. По-добре само трейлъра да се гледа. въпреки, че и там става ясно, че актьорите говорят със съвременно звучене, изричайки архаични слова. Това е достатъчно за да не отдидеш в киното.

  23. (Спойлери) Не изчетох цялото ревю. За малко и целия филм да не изгледам. Нито сценарий, нито режисура има. Актьорите са добри, но с този материал само толкоз. Операторът отявлено подражава на Любецки през целия филм – като се почне от порното с дървета в началото, та до въздушните снимки на приближаващата се към Гичо потеря и облаченцата на фона на „кой, кой е“ и гърмежа в края. Диалозите куцат, динамиката липсва, кулминацията е разпиляна из последния един час, финалната сцена е удължена толкова ненужно, че по едно време се чуваше в салона – „айде още един“, и прозявки тук-таме. Аз обичам да си плача на филмите с крокодилски сълзи, а на финала даже се насилвах и пак не текна ни една капка. Т.нар. обрат не беше направен както трябва, беше твърде явно. И макар, че и по холивудските филми стават грешки колко щеш, на Божинов грешките някак изпъкват. Също като горящия крачол на залетия с бензин Владо Пенев в последния епизод на първи сезон на „Под прикритие“ – нали, би трЕбвало да изгори като факла, ама не угодно режисьоро му. В сцената със спасяването на Гичо, наш Асенчо изстреля един пълнител куршуми от 6-те гнезда на колта, а водачът на каруцата изчезна все едно е във филм за Хари Потър. Малкото хубави неща са свързани със сценографията и костюмите, грима и отделни актьорски проблясъци. Отделни сцени също бяха интересни и хубави, което обаче не се дължи толкова на сценарий и режисьор, а по-скоро на романа. За жалост, голям потенциал, но прахосан. Поне маркетингът е добър.

  24. Много мудно начало.На 15таа минута на филма се чу хъркане в салона.Хубаво зансет филм.Хареса ми как е представен дякон Левски.Накрая обаче , баталиите, прекалено беше бавно действието.И оня дето обикаляше да им освобождава душите.Тогава филма съвсем се развали, баш на финала.
    Лошо впечатление прави и представянето на реолюционери, като обикновени обирджии.И прекалено много псувни имаше.
    Избирането на комедиен актьор мой любим такъв-Димитър Рачков, за домакин на Левски ,според мен е по-скоро неуместно.Думата „сране“ ми дойде в повече на няколко пъти.

  25. Филмът чупи боксофиса
    Вашите коментарчета и тъпи ревюта независимо дали са възхваляващи или хейтърски абсолютно никой не го вълнуват. Филмът е успешен и отзивите са основно добри. Ебете се в гъза всички дето си живеете в главите и си мислите, че мнението ви е много важно. Никой в реалния живот, не го ебе за ревюта и коментари, никой ! Един филм или се харесва или не , а Възвишение основно се харесва

    1. Максиме, излез от интернет и отивай да правиш „Бързи и яростни под игото“

    2. Може би работи върху „Левски: Resurrection“ 😀

  26. Не мога да повярва, че е български филм. Много добре показва характера на българите. То е сега сме такива. Така ме завладя филма, че ми се прииска да гръмна и аз един път с моите старовремски пищови… Дано да има още такива филми..

  27. Бях чел книгата „Възвишение“ преди няколко години, когато не беше толкова известна. Много ми хареса. На места съм се смялл с глас. Непопулярната гледна точка към събитията, архаичния език, размишленията на автора и диалозите. С нетърпение чаках филма и бях приятно изненадан, че голяма част от авторовия текст е запазена като реплики на героите и като повествование. Филмът ми хареса. Може би защото до голяма степен е запазил авторовия текст. Чел съм и другите две книги на Милен Русков „Захвърлен в природата“ и „Чам кория“. Ще ми се да споделя, че идеите които автора споделя в своите книги по някакъв начин сякаш се повтарят във всички тях. Бих казал, че споделя навсякъде своето светоусещане и философия и го предава чрез различните истории, случили се в разстояние на стотици години.
    И последно, приятно съм зарадван от автентичността на репликите на героите във филма, от костюмите, които също стоят истински, а не сякаш свалени от простора, както беше в един скорошен филм за една войводка.

  28. Двама глупаци обикаляли насам, натам из Бугарско на Османската империя и накрая ги убили…Кое е интересното в цялата история?

  29. Висчко в този филм е клише – от стерилното, изкуствено натурализирано слово на филолога Русков, до режисьорските решения на конюнктурен режисьор, като Божинов. Това не е сериал. Режисурата е интерпретация, а това означава да тълкуваш семантично и симиотично филмовия образ. Вместо това виждаме просто заснемане на сцнарий. Куха разкадровка. Няма го превода от литературния език на езика на киното с неговите кино изразни средства.
    Авторите на филма се държат като бунаци, които си мислят, че като овъргалят всичко в лайна и сране и филмът им ще стане органичен. Народен някак си. И като псуват и ругаят българите, ще ги променят. Не, другари! Това, че разобличавате недостатъците на българския национаелн характер, няма да помогне на българите да станат по-добри. Това че дърваря кава една истина на мечката, не я прави човек. не е това начина! Вижте как Алеко и Хайтов се справят с тази задача. Едно е да осмиваш така, че да заклеймиш даден недостатък, съвсем друго е да се присмиваш, така че сам ти да станеш смешен. По това именно се познава, че филмът обслужва македонисткото лоби в българската кинематография, което има за цел да ни пробутва антибългарски филми за шедьоври. Ще ви дойде края!
    Най-лошото обаче е това нагло ръкопляскане на гилдията и радостта от направата на такава посредствена филмова боза, сякаш българската кинематография не е раждала много по-качествени кино творби. Даже оперната режисура във „Време разделно“, където камерата проследява „половин“ час движението на една ръка, е за предпочитане пред неуспешния и неуместен опит за пораждане на комично в етюда с „хлъзгавият сапун“. Какъв беше смисълът от този епизод, не знам. Вероятно Русков е настоявал за него с образователна цел… Левски беше представен в по-горния филм, като мумия в мавзолей – стои изправен, леко разкрачен – досущ като паметника си в Карлово. И това ми го пробутват като гениално режисьорско решение! Ами безчувствената майка на Джукелова – вижда пребития си син, смазан от бой и с каменно лице на икона от времето на Моника Белучи неусетно претворява всичко дотук в „Страстите христови“. Филмът изведнъж се изпълва с духа на … Мел Гибсън и ние виждаме как Гичо става Христос, който половин час се дундурка в каруцата, за да му огледаме по-добре грима… Изведнъж връзката майка-син се превърна в най важното нещо във филма – няма революция, няма идеали. Същото беше и с дълга на Гичо. Изстрадал тези пари, той тежко заявява на услужливо появилата се майка: „Вече нямаме дълг!“, сякаш ние, зрителите, сме се тревожили дотук за това, че той, видите ли, има дълг и това го е водили в колизиите. Господи, Божинов, Исусе Христе – за да си режисьор не трябва да си толкова малък и телевизионен!!!! Страшна режисура, няма що!
    Не, българите не са генетично увредени по отношение правенето на филми, просто в България с правене на кино се занимават най-некадърните хора. Обсебили са пералнята на пари, наречена кинематография и периодично, на всеки пет години дават субсидия на определен техен, послушен, и направен от тях самите човек. По възможност – минал през Москва под една или друга форма. Само че киното никога не е било единствено себе си – то винаги е било мощно средство за манипулация на милиони съзнания от шепата богати. Спомнете си как в „Мисия Лондон“, се чуваха думи от рода на „Мразя българите!“ и отговаряха: „И аз ги мразя!“; как пак там бяхме представени като наследници на монголи и диваци; как български посланик, макар и само „на кино“ призна съществуването на абсурдно македонско малцинство; как в „Стъпки в пясъка“ се казваше: „Вие бугарите сте много смотан народ“, спомнете си циганиите на Дюлгеров и Калев… Всичко това са филми, в които българите са представяни, като лоши, прости, диваци и неспособни за патриотични чувства хора. Последното е много показателно, защото филмът очевидно е поздрав за патриотите в сегашното правителство и има претенциите, че показва иносказателно „истинското“ им лице – осмяни и пародирани до собствената им противоположност – предателите.
    Сега обаче, ще ви изненадам силно. Въпреки казаното от мен дотук, горещо ви препоръчвам да гледате филма. По една проста причина – кукленият актьор Стоян Дойчев. На фона на останалата световна посредственост и подигравка с актьорската работа пред камера, този човек прави роля! Създава образ, който неусетно и елегантно, невинно в своята асенчовост „изяжда“ образа на главния герой, който явно е решил, че е достатъчно велик син на баща си (също толкова калпав актьор!), за да се напъва да пресъздава който и да било несъществуващ образ. Стоян Дойчев е органичен, или – достоверен, казано на прост език. В 90% от случаите му вярваш и забравяш, че гледаш актьор, а виждаш Асенча. Не само защото е непознато лице, той просто дава плът и душа на персонажа си – това което трябва да се научи да прави един актьор, независимо на сцена ли играе или пред камера. Може би е така, защото е куклен актьор, а там се иска точно това – постоянно да анимираш персонажа си. Да анимираш, запомнете! Безкрайно съм му благодарен, защото той успя да осмисли безсмисления ми престой в кинозалата. Не, българите не сме генетично увредени да правим кино, нито каквото и да било друго. Ние имаме един фундаментален недостатък – оставяме се в ръцете на други – да ни правят и политиката, и бизнеса, и културата, и спорта… И свободата. А „нашата свобода от нас зависва“. Народе????

    P.S Понеже троловете и медийните обръчи около филма ми изтриха поста във ФБ, искам да кажа на авторите, че с горното нямам за цел да ги обидя аз, защото продукцията им се вижда от всички, които са я гледали, а имам за цел да ги информирам, че сред зрителите им има и зрящи хора, които не само гледат, но и виждат. За мен би било чест да има такива хора в публиката ми, за това и аз се държа като такъв. Не само се надявам, но и съм сигурен, че съм им бил полезен, освен болезнен, и, ако имат следващи проекти, няма да допускат толкова елементарни грешки.

    1. Най-точното мнение за този филм и може би най-доброто попадало ми в този сайт!Поздрави,човек!

    2. Spartak Spasov, благодаря Ви за споделеното мнение. За жалост то звучи доста вярно. Още не съм успял да гледам филма, но от трейлъра лъха на пошлост, а също и липса на каквато и да е художествена идея или работа върху киноезика, както сам сте пояснил. Поздравления за смелостта.

  30. Не ми хареса. Протяжно дълъг, с много псувни и сране. Посредственост. „Исках нещо да направя, но така и не разбрах какво“, сякаш казва режисьора. Заведох и дъщерите си, и съжалявам за тази грешка. Струваше ми 24 лв., искам си парите обратно. Единственият светъл лъч беше Стоян Дойчев – Асенчо.

  31. Май са се объркали нещо. Този филм с такова ревю? Аз лично нито смисъл видях, нито някакво действие за тези 2 часа „филм“. Пълна боза! Единственото нещо, което ми хареса, беше че описаха напълно вярно българския народ. Прост, злобен и алчен!

  32. Феноменален, разтърсващ, перфектно експониране на завладяващият Русков.
    Трябва да се гледа, не ми се излизаше от салона, исках да гледам завинаги.
    Върхова актьорска игра, впечатляваща режисура, музика…
    За 20 години , не ме е впечатлявал толкова който и да е филм.
    Стахотно ревю.Има надежда за тази страна.

  33. Още не съм видяла филма, но ме потресоха някои от коментарите. Мисля, че в половината от тях въобще не става въпрос за филма, а за егото на авторите им. Също така, смятам, че е редно първо да си се понапънал да създадеш нещо, а после да критикуваш. От коментарите ми става ясно, че има доста завист и злоба на тая земя, а и доста комплекси /зъби/ за избиване. Четох книгата. Хубава е! Гледах театралната постановка! Не става! И това е…
    Сега ще гледам филма.
    Надявам се, че ще е от ония БГ филми, които се помнят дълго ….
    А хубаво БГ кино има много. Макар и не от близкото минало.

  34. Присъединявам се напълно към Спартак!!!
    Срам за рецензията на Опреацията, която досега съм имала за надежден референт

  35. Пародия и пошлост, съчетани с добра музика. Най-вероятен спонсор на продукцията – ДОСТ.

  36. Анализът на Спартак е оголена болка за киното ни. Няма лек за нея, освен операция. Държавата Да реже финансирането на бездарието. Иначе всяка екранна глупост има право на съществуване, ако е убедителна:)

    1. густо, майна, точно каквото ни трябваше…

  37. Признавам си не бях на прожекция на филма, а го изгледах едва когато беше достъпен в HBO GO. И съжалявам.
    Бях изчел ревюто и коментарите повечето то които пошли. Идеята на филма затвърждава манталитета на българина, както се вижда в коментарите под това ревю.
    Наистина отдавна не бях гледал филм с толкова изпипани и подбрани кадри, с толкова детайли към героите(дори към второстепенните) и с толкова самоирония.
    Единственото което не ми хареса (но може и да не съм прав) че главния герой нямаше някоя с която да затвърди „любенето“ и да ни докосне още повече. Отечеството не се брои 🙂
    Сега ще прочета и книгата.
    Филмът беше супер !

  38. Филм ,които успява да изстиска от и без това изцедената ми душа две сълзи не мога да нарека просто филм.Това е ФИЛМЪТ!
    Почувствах се възвишен след като го изгледах.Благодаря на създателите му!

  39. Добра художествена измислица… подобни пропагандни вируси се създават с единствената цел да промиват мозъка на децата, които и без тва са скопени откъм образование!
    Създателя на тоя прокиш е прибрал едни пари и до там… хубавото е, че на всичко това му се вижда краят!

  40. Ужасно лоша игра. А гичката беше най-зле. Спрете да играете и влезте в роля.