Всяко поколение има своите „guilty pleasure” филми и творби, които могат да понесат определението „сериозни”. За всички, които по някаква причина са се объркали и отиват в салон, в който прожектират Marvel (или DC) филм, а после излизат и се възмущават как може да се прави такова „несериозно” кино, уточнявам: комиксите са рисувани истории за измислени герои, най-често със супер-сили, които с времето са се превърнали в културен феномен и няколко филмови компании са решили, че могат да ги ползват като прословутите скъпоценни кокошки – докато снасят златни яйца, ще си ги отглеждат. В комикс-историите най-често са влюбени децата, тийнейджърите и най-различни (непораснали) нърдове, които с интерес нищят всякакви любопитни детайли от безкрайните вселени с преплетени съдби. От време на време на територията на киното се появяват забавни и/или интригуващи екранизации – например оригиналните „Отмъстителите”, първите „Пазителите на Галактиката”, „Батман срещу Супермен: Зората на справедливостта”, „Черният рицар”, но все пак повечето си остават летни забави за малки и големи, с гигантски бюджети и с все по-сериозни приходи. Въобще не говорим за сериозни проблеми, провокации, „дълбочина” на историите и прочие разсъждения – тези филми са направени за забавление и осигуряват (в различна степен на качество) точно това. Във второто десетилетие на XXI век, когато дори прохождащите знаят как да си играят с таблети, именно Marvel (и DC) са любимите филми на младата, жадна за цвят и екшън аудитория (и на част от „непорасналата” такава).

И както двете (основни) компании си ýмрат да се конкурират, и както към първите две „отбивки” до прочутото средище на скандинавските богове Асгард беше подходено сериозно, представяйки основни герои с техните комплекси и конфликти от вселената на Marvel, така за третата история, посветена на Тор и „Залеза на боговете”, компанията си избра изключително нестандартен режисьор. И под „нестандартен” нямам предвид, че съществуват някакви параметри за творците, ангажирани да работят по комиксов филм – всеки би искал да е оригинален, всеки се стреми да наложи почерк и стил, но я се опитайте да си спомните кой беше режисьор на „Тор: Светът на мрака”… С Тайка Уайтити и „Тор: Рагнарок” нещата стоят по съвсем различен, наистина прекрасен начин.

228242

Познаването на предишните филми на новозеландския екстравагантен майстор не е от (сериозно) значение за новата среща с познатите комиксови герои. Защото той се оказва все по-изкусен хамелеон – умее да разказва истории, заредени с шантаво чувство за хумор, във всякакви бюджетни рамки и с най-различни сюжети – от особняшката любовна тръпка в „Eagle vs Shark” (2007), през историята на едно 11-годишно момче и неговия инфантилен баща-престъпник „Boy” (2010, причината Marvel да обърнат по-сериозно внимание на този режисьор) и вампирското приключение в документален стил „What We Do in the Shadows” (2014), та до изпълнения с топлина и забавни поуки „Hunt for the Wilderpeople” (2016), който получи изключително международно признание. Месеци преди премиерата на филма в Сънданс и въпреки споделеното пред медиите нежелание да се захваща с високобюджетни потенциални блокбастъри на големи студия, Уайтити се включва в „кастинга” за режисиране на „Тор: Рагнарок”. Marvel връчват на него и още трима кандидати десет различни идеи и им поставят задача да излязат с ясна концепция какво трябва да представлява бъдещият филм. Уайтити им спретнал такова късометражно „демо”, че ръководството на компанията го определя като „удивително”, а авторът му получава уникалната възможност да реализира един шарен, шумен, шеговит и доста шантав екшън с първокласни актьори – шанс, който не е за изпускане. Всъщност отзвукът от решението на Marvel отново да излязат от „релсите” (сториха подобно нещо и с „Пазителите на Галактиката”) и да поверят „Тор: Рагнарок” на Тайка Уайтити тепърва ще се усеща в комиксовата вселена като ефект на доминото – вече са променени не само продуцентските очаквания, но и представите на актьорите за начина, по който да анализират и подхождат към историите и героите си, а също вярвам, че ще се промени и погледът на зрителите към подобен тип, често стереотипизирани филми – подобно на Уайтити, те просто няма да вземат нищо на сериозно и ще (могат да) се забавляват от сърце.

Сигурна съм, че най-важното условие за съществуването на „Тор: Рагнарок” в този му вид е именно подходът на неговия режисьор и свободата, която му е гарантирана. Надали за някой има голямо значение кой точно комикс по какъв начин е използван и интерпретиран, как са променени персонажите в сравнение с рисуваните истории и какво камео лудият и легендарен Стан Лий има във филма – за публиката най-важен e резултатът, а той е дело на Уайтити и актьорите, които са се забавлявали по време на снимките, и това личи прекрасно в самия филм. Режисьорът твърди, че основно вдъхновение за него е бил другият „баща” на Тор (освен Лий) – художникът Джак Кърби, с неговия изключителен визуален стил. Избирани са забавни стилистични елементи от арката на „Ragnarok” на Уолт Саймънсън и от „Thor: God of Thunder” на Джейсън Арън, а в стремежа си да включат още нещо – зелено и голямо, което умее да мачка, решават да прокарат и линия от „Planet Hulk” с планетата Сакаар – галактическия боклукчарник, пресъздаден с еклектичен футуристичен замах и управляван от лудия The Grandmaster на прекрасния Джеф Голдблум.

13221402_1005445686158300_8318363157161407548_o

Основният екшън се завихря (отново) около трона на Асгард – Тор се прибира у дома с рогата на легендарния демон Съртър и заварва една фриволна сценична възстановка на смъртта на Локи, поставена пред Один и неговите придворни. Обръщам внимание на този епизод главно по две забавни причини – сцената е „увенчана” с камео-появи на Сам Нийл и Мат Деймън, а уникалният Антъни Хопкинс радва безмерно с лековатото си поведение на Локи-превърнат-в-Один. В търсене на Всеотеца следва разходка до кабинета на доктор Стрейндж, където шегичките са плоски, но пък в един кадър се появяват Бенедикт Къмбърбач и Том Хидълстън. Дотук добре – сериозни и силни актьори, изградили репутация през годините с всякакви роли, дават мило и драго да си влязат отново в комиксовите образи. И става още по-забавно – запознаваме се с Хела, първородната щерка на Один, освободила се от заточение след неговата смърт. Ролята е поверена на самата Кейт Бланшет, носителка на около 148 награди от цял свят плюс две оскарови статуетки. Тя споделя как е във възторг от факта, че във вече сериозна възраст ѝ се е наложило да влезе във форма, за да може да облече латексовия си костюм и да се развихри като Богинята на Смъртта, очаквала в продължение на векове властта над Асгард и всички познати светове. Вярвам ѝ във всеки момент – с всяка стъпка, с всеки жест и поглед Богинята оживява благодарение на Бланшет и с видима наслада завзема територии от сюжета. Имаше нелепи моменти около нейните военни „подвизи” – видимо CGI кланицата на лоялната войска на Асгард, куцукането на нейната собствена армия от изветрели зомбясали скелети и финалните схватки на Бифрьост с кратката поява на легендарния вълк Фенрир, но те са повод по-скоро за скептично повдигане на вежди, отколкото за сериозна критика. След като разчиства пътя си от двамата принцове, тя си намира куче-пазач (неизползван в целия му потенциал Карл Ърбан), разглежда съкровищницата на татко си и се разхожда общо взето безцелно из Асгард, докато Хаймдал събира бежанци, недоволни от нейната власт, в древна планинска крепост. Междувременно The Grandmaster (Голдблум отново заразява с чара си) спретва достойна гладиаторска битка между Тор и Хълк и след размяна на шегички, включително с каменния революционер Корг, озвучаван от самия Уайтити, двамата колеги „от работата”, заедно с единствената оцеляла валкирия и пакостливия Локи, се измъкват през гигантски портал със звучното име „Дяволски анус”, за да си оправят семейните отношения с претенциозната сестричка…

lightning-thor

Може да се досетите как приключва тази част от сагата. Всеки опит за обобщение на сюжетните нишки води до заключения, съвсем различни от усещането в киното, по време на филма. Ясно е, че фантасмагоричен, комиксов екшън-кютек с богове, супер-хора и свръх-чудовища няма как да бъде построен върху сценарий с дълбока драматургия – може да се направи такъв опит, но няма да се получи готиния, лековат „Тор: Рагнарок”. Изключително освежаващо е да видиш актьори, които не блестят с по-специални качества (освен изваяни мускули) да се опитват да влязат достойно в шеговития тон на филма. Също така е уникално да наблюдаваш майстори на шекспирови текстове да носят с гордост разноцветните си пелерини и да пресъздават с внимание познати и обичани комиксови персонажи. Колкото и стресиращо да действа първият поглед към пъстроцветния официален постер на филма, той се оказва точно това – калейдоскоп от образи и приключения, подредени в мощния сноп енергия на Бифрьост, които изпращат въображението на публиката… където си пожелае.

Или по-скоро, където пожелае Тайка Уайтити. Защото именно той днес представя пред зрителите нов претендент за тяхното внимание: супер-забавен филм, който не се взима на сериозно и с лекота пренебрегва претенциозните погледи. Ама ставало дума за „Залеза на боговете” – нали след него ще започне нов цикъл, както обикновено се случва във всяка митология (и в комиксовите поредици)? Аз ще чакам с нетърпение нови изненади, може би наивно и по детски, защото съм сигурна, че това е най-подходящият начин за гледане на тези филми.

Никога не съм искал да правя кино. Понякога си мисля, че с киното се отклонявам леко встрани, вървя по някаква допирателна. Рисуването е моята основна страст, защо да не се занимавам с него?!… Искам да правя шантави неща – може да са с голям бюджет или въобще без всякакви пари. Нямам конкретен план за следващите пет години…
Тайка Уайтити

thor-ragnarok-art-andy-park-999356

Similar Posts

Вашият отговор на avengers Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

29 Comments

  1. Крайно малоумен, но що-годе забавен филм. 🙂 Яко е, че са позволили на Уайтити да се развихри с кретенския си awkward хумор, но на някои места не му се получаваше изцяло и имаше нужда от леко обиране. Ако третият „Тор“ се беше появил преди първите „Гардиънс“, щеше да има далеч по-сериозна поп-културна релевантност. На този етап обаче си остава по-скоро още от същото и в много отношения е като придатък на въпросните „Гардиъни“. 7/10.

    1. Утре ще го гледам. След 20 дена ще го сравниме с Лигата 🙂

    2. Дори и да е mess, „Лигата“ ще е в пъти по-сериозен nerdgasm.

    3. Струва ми се, че в някои отношения Лигата ще превъзхожда значително

  2. През цялото време, докато гледах трейлъра на тоя филм, си казвах:
    1) нема да го гледам;
    2) защо всичко и всички изглеждат като някакви малки фигурки (чудесно анимирани, красиво шаренки, но фигурки) :}

  3. Meh, мисля да пропусна и тази MCU кретения. Последния наистина значим MCU филм беше Зимния Войник, всичко след това копае смело и безотговорно в непростимо дебилен Дисни инфантилизъм. Може би съм дърт мърморко, но все пак искам дори и комиксовите адаптации да имат поне НЯКАКВА драматична и сценарна тежест.

  4. Тая година Марвел пуснаха само леки,несериозни и свежи филми. Действаха ми като успокоително между типичните изродии които обичайно гледам,но в един момент ще ми дойде в повече шаренията. Дано Пантерата и Безкрайната Война да раздвижат нещата и увеличат залозите,та поне малко емоционално да се инвестирам.

  5. По между другото доколкото съм запознат на премиерата на Тор трябва да пуснат трейлъра на Безкрайната война?
    Някакво инфо по темата?

  6. Струва ми се, че в съвременното кино сценариите се изчерпват… После следва:
    „Тор: Рагнарак“, „Тор: Рагнърък“, „Тор: Сагнарок“ и „Тор: Финалът на Рагнърък и продължение на Тор: Сагнарокк“.

  7. Положителното е, че е по-добър от предишния. Интересно ми е в бокс офиса как ще се представи. Докато има интерес, Марвел няма да променят нищо.

  8. Какви кретени са повечето коментиращи, не е истина просто.

  9. Както е отбелязано и в статията, няма начин да не запомниш този режисьор. Още в самото начало той се „изплюва“ на предните две части и поставя един съвсем различен пред нас герой. Абсолютно всички персонажи във филма изглеждат една по-хумористична версия на самите себе си от предходните филми. Дори и краката поява на Стрейндж , е абсолютно белязана от това 🙂 На моменти имаше страшно много кретения и искрено се забавлявахме в кино салона. Изобщо виждаш герои , които притежават доста свръх способности и въпреки това, страдат от абсолютно всички прилежащи за човечеството коплекси и негативи, което ги прави страшно цветни. А и още в началото сцената с Мат Деймън и Сам Нийл ……. Джеф Голдблум , можех да гледам отделен филм и за него в тази роля, щях да се побъркам от смях. Много ми допадна идеята Джейн Фостър да бъде приключена в две изречения 🙂 Филм доста по близък до пазителите на галактиката като усещане. Също толкова пъстър, цветен и кретенски. За пръв път и Кейт Бланшет ми докара ерекция 😉 Ако имаше още Led Zeppelin във филма, нямаше да се сърдя 😉 Доста 80-тарски стил, особено откъм саундтрака, лъха през цялото време.
    Общо взето филмите на Марвел, взеха да се характеризират и да се доближават една идея повече дотова, как би изглеждал един комиксов филм и застават една идея, по-несериозни от конкурентите си и предшествениците си 🙂 За мен това е добро дошло, защото ми изглежда до болка парадоксално, да вкарват излишна доза драматургия , житейски тегоби и тем подобни, някак си неадекватно седящи в доста моменти творения, в конкретния жанр.А и се приближаваме до новия Дедпул, който ще е еманация на кретенията… :))

  10. (СПОЙЛЕР) Хора защо Тор остана без едно око (във леакнатия трейлара на Avengers: Infinity War беше с 2 си очи )

    1. Според мен са го оставили с очи по трейлърите да не спойлнат самия филм. Според мен ще бъде с едно око засега (поне докато не се срещне отново със Стрейндж).

  11. Посмях се тук-таме, имаше доста тролски моменти, но излязох от киното напълно равнодушен. И единственият извод е че C-то в MCU е за “comedy”.