Снежния човек / The Snowman

They are the hunters, we are the foxes
от на 2017-10-14
 

– Видях снежния човек…
– И как изглеждаше този снежен човек?
Момчето промърмори нещо.
– Какво каза?
– Ще умрем.

Романът на Ю Несбьо Снежния човек“, част от поредицата му за детектив Хари Хуле, започва с притеснителна сцена, в която малко момче, заключено от майка си в кола насред зимния студ, предвижда фаталистичен развой на събития, които ще се случат близо трийсет години по-късно. Впрочем всички романи на Несбьо започват така – натъпкани в неудобни сцени, от които лазенете на студ по гърба ти става мигновенно без видима причина. Фатализмът и неуточнените обстоятелства носят в себе си ключа на загадката, побрана в близо 500 страници.

Адаптацията на книга е изкустно майсторство, което привлича мнозина, но малцина се справят с тежката задача. Книгата винаги е по-добра от филма – това е клише общовалидно от години и повтаряно от мрънкачите, които отново не харесват поредната киноадаптация на роман. То е и вярно в 90% от случаите, когато говорим за прехода на една творба от хартия на екран.

Четенето винаги е по-доброто решение от гледането, не защото раздвижва малките сиви клетки, а защото онова, което виждаш и разбираш от прочетеното работи с границите на собственото ти въображение. Другото е съобразяването с визията на някой друг.

007

Ю Несбьо, норвежки автор на криминални романи, бивш футболист и почитател на хардкор музиката със собствена банда, публикува романа си „Снежния човек“ през 2007 година. Той е седма поред книга в дългите и окъпани в алкохолни изпарения и насилие приключения на детектив Хари Хуле. На английски книгата излиза през 2010-а, а през 2013-а, малко след като правата са купени, Мартин Скорсезе е поканен да режисира адаптацията. Студиото избира да не адаптира на кино всички книги, може би защото са твърде много или защото изобретателното насилието в тях, сложността и вкусът, с които жертвите намират злополучния си край, не са така приятни и наситени, както в „Снежния човек“.

Романът е преломната точка в творчеството на Несбьо. Той го прави рокзвезда в света на модерната криминална литература и бележи началото на края на създадения с толкова труд персонаж на детектив Хуле. За екранния живот обаче на пропадналия Хари това е едва началото.

Снежния човек“ е пръчката, която се чупи в средата на историята, за да поведе след себе си катастрофа, врязваща се в бетонна стена със силата на автомобил без спирачки и набъбваща като снежна топка. Той е като фаровете, които те преследват и ей сега ще те ударят и въпреки това, ти не можеш да отместиш поглед.

033

Романът е сложно конструиран пъзел от множество персонажи, които битуват в света създаден от Несбьо почти от началото на поредицата. Някои се появяват за кратко, а други са тук, за да останат по-дълго. Освен детектив Хуле. Той минава през кръвта, смъртта на любими същества и осакатените тела на жени, деца и животни, като през облак от цигарен дим. Със задух и кашлица, но спремглаво напред към логичния финал, който сам е предвидил.

И така, Мартин Скорсезе се заема с адаптацията, защото харесва романа и изкусно подредените кървави късчета. Времето обаче тече и „Снежния човек“ остава все някъде назад, докато Скорсезе не се отказва от режисурата и не решава само да продуцира адаптацията. Така на борда на този зимен трилър се качва шведът Томас Алфредсон.

Алфредсон е великолепен режисьор. Бижу сред своите скандинавски събратя с ярка и отсечена визия, с добро око и умна постройка на сюжетния бъркоч, какъвто един сложен трилър трябва да е. „Покани ме да вляза“ и „Дама, поп, асо, шпионин“ са достатъчно доказателство за уменията му.

031

По-късно към проекта е привлечен и Майкъл Фасбендър в ролята на Хари Хуле. Защото един добър книжен пресонаж заслужава и такъв актьор. Фасбендър е прекрасната, приятно възбуждаща те примка, която ще се затегне около врата ти, дори и да не харесаш филма.

Снежния човек“ е сложно конструиран роман, който скача от минало в настояще и предоставя на своите читатели постоянна гледна точка към съзнанието на убиеца, изпипаните и откровено гнусни методи, с които унищожава своите жертви, и паралелното разследване, което се лута между амбициите на полицията, объркания Хари Хуле и перверзиите на няколко отбрани норвежки особи. Всяко решение на загадката е като удар в стена, от която измъкване няма, а отговорите на всички въпроси са само на милиметри от другата й страна.

Трилър жанрът отдавна е оставен срамотно в някой прашен ъгъл на Холивуд и трудно намира път към хубавото кино. Той винаги е потулен под пластове от сложни семейни отношения, човешка драма, всепоглъщата апокалиптична трагедия или романтични чувства, блъскащи се да избият от някое кътче. Добрият сложен трилър, в най-чистия му вид, е умело забравен и принизен до нискокачествена продукция, от която почитателите на жанра често се срамуват. За него няма награди, аплодисменти или добри ревюта. Той е принизен до скучна кримка, писана от баба, чийто отговор някой се хвали, че е разбрал на петия ред от прочетеното или на 55-та секунда на видяното.

004

Снежния човек“ обаче е добър трилър. Той е пъзел, натъпкал в себе си всички задължителни части за жанра – детектив, убиец, множество разсейващи обстоятелства и купчина разчленени женски тела.

Начинът, по който силен, умен и изобретателен мъж може осакати едно женско тяло, размахвайки го като чувал насам-натам, е трогателен. Тази методика, колкото и гнусна да се струва на мнозина, привлича погледите на хиляди други, както труп привлича мухи. В този смисъл Томас Алфредсон, подкрепен от ума на Ю Несбьо и играта на Майкъл Фасбендър, се справя повече от прилично. Той взима онова, с което разполага и го адаптира по най-добрия възможен начин.

Бидейки седма част от голяма криминална поредица „Снежния човек“ е обречен да бъде различна киноверсия на своя роман. Сложните връзки изградени в шест поредни части и множеството персонажи изпопадали по пътя до него, трудно биха били разбрани от хора, които не са чели не само този роман, но и поредицата като цяло. Именно заради това и началото и финалът в двете версии са различни. Подходът на Фасбендър към Хари Хуле предполага самостоятелен филм, който евентуално, ако звездите са разположени по определен начин, би се превърнал най-много в трилогия, но едва ли.

024

Снежния човек“ е много различен от своя роман, защото предполага да покаже цялост в нещо, което е само част от по-голяма картина. Но пък показва най-доброто от нея. Най-пищен, най-кървав, най-добре изграден, най-плашещ те през нощта, „Снежния човек“ е перфектният скандинавски трилър, който да бъде показан на кино.

Детектив Хари Хуле търси сериен убиец, който коли жени със скоростта и прецизността, с която някои хора убиват мухи през лятото. Жестокостта, с която го прави показва абсолютно отсъствие на емпатия и никакво чувство за отговорност.

Някои трилъри, по-добрите всъщност, предпочитат да се концентрират върху своя убиец. Други избират центърът им да е другаде. В случая „Снежния човек“ избира да концентрира своето внимание върху основния си детектив. Харизмата на Майкъл Фасбендър помага на Хари Хуле да изглежда истински, плътен и жив, какъвто всеки читател го е виждал в главата си. За сметка на това във филма, за разлика от романа, убиецът страда в ъгъла, избутан на заден план като третостепенен персонаж, за когото не ти пука. Но дори и малките деца ще ви кажат, че убиецът в един трилър е точно толкова важен, колкото и онзи който го хваща накрая. В случая това е най-големият минус на „Снежния човек“. В неговия убиец няма харизма, а мотивацията му е сведена до дребно пишлигарство, облечено в тиха агресия и мощна жестокост. Голямото „защо“ остава и след финалните надписи, но има книга, която ще даде верните отговори на онзи, който иска да ги получи.

005

Само това дребно неудобство може да съсипе финалното усещане от гледането на „Снежния човек“. Всички останали елементи са там, подредени и конструирани като чудесно смазана машина, която носи след себе си кръв, похот и насилие. Всичко това подкрепено от безкрайните снежни полета на Норвегия, където филмът е сниман.

Чувството на безпомощност е почти равносилно на усещането за огромна мощ. То носи онази леко притеснителна възбуда, че всичко може да се случи и ти нямаш контрол върху него. И това някак ти харесва. Предполагам, че така се чувстват убийците понякога.

Снежния човек“ е бяло, почти минималистично приключение на лъжовна мощ, която някой си мисли, че по право му е дадена да има върху други човешки същества. Има няколко сюжетни дупки, които биха подразнили хората, но чувството на въздадена справедливост ще тушира повечето от тях. По-претенциозните биха се подразнили на бледите копия на част от персонажите, лековерното лишаване от гледната точка на убиеца и насилието, което тук само облизва изобретателността на мозъка на Несбьо. Има хиляди начини на причиниш болка на друг човек и норвежкият автор знае най-добрите от тях. Другото са подробности взависимост от това дали харесвате жанра или въпросът „кой го направи?“ не е във вашата юрисдикция на гледане.

Но серийните убийци винаги са за предпочитане пред супергероите. Поне за мен.

коментари
 
Отговорете »

 
  • Галина Дунгарова
    2017-10-15 at 09:56

    Нямам търпение да прочета книгата и да гледам фима!

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-10-15 at 13:16

    Отзивите в Доматите са скандално ниски :(

    Отговор

  • radi
    2017-10-15 at 21:05

    Не вярвам да е слаб

    Отговор

  • Рандом име
    2017-10-17 at 14:24

    Хм… Чудя се… Чел съм книгата – да гледам ли филма? Отговор: Да. А, малко по-късно ще си направя и един снежен човек.

    Отговор

  • Лу
    2017-10-21 at 14:10

    За съжаление филмът е слабичък. А имаше потенциал.
    Рейтингът 5.3 в IMDB си е общо взето реалната оценка.

    Отговор

  • Малинко
    2017-10-22 at 18:41

    Чак реална не е ,но наистина историята имаше доста потенциал,а изпълнението не беше от най-читавите.И то не толкова на самите актьори,колкото на някакво сценарно ниво.

    Отговор

  • Мира
    2017-11-04 at 21:59

    Филмът е скандално слаб и сам по себе си, и в сравнение с книгата. И абсолютно нищо не може да го оправдае. Трейлърите на филма ги е правил абсолютен гений, който от бавното, предсказуемо или на моменти забързано и нелогично действие, е сглобил истински шедьовър. Гледайте трейлърите, прочетете книгата. Филмът не струва.

    Отговор

    • Plamobi
      2017-11-14 at 02:42

      Съвършено изложение ,изразяващо и моя възглед.


Коментирайте