publication_505

„Кога, от кого, къде, как и защо е заснет първият български игрален филм? Какво знаем за него?” Това са отговорите, които търси д-р Петър Кърджилов в книгата си „Загадките и времената на „Българан е галант”, посветена на емблематичния и енигматичен филм на Васил Гендов. Кърджилов събира на едно място голяма част от спорадичната информация за „Българан е галант”, появявала се в протежение на повече от сто години и заедно с това прави задълбочено изследване на един сравнително кратък – седемгодишен (1908–1915), – но бурен период от историята на българското ранно кино, през който се полагат основите на родното филмопроизводство. Период, който все още е слабо проучен от нашето кинознание и продължава да бъде обвит в тайнственост, непознат за широката публика.

Загадките и времената на „Българан е галант” е финансирана от Столичната програма „Култура” (2017) на Столичната община и излиза под шапката на издателството на БАН „Проф. Марин Дринов”. Книгата е с обем от 736 страници, съдържаща 582 илюстрации – факсимилета и фотографии, предлагаща богата библиография от 1926 източника, споменаваща 1026 имена и 421 заглавия на филми. Уникалното издание може да намерите в книжарницата, помещаваща се в сградата на ЦУ на БАН (София, ул. „15 ноември” № 1, тел. 02 9879786), а цената ѝ е 27 лева. Представянето на книгата пред широката публика ще се състои на 1 декември 2017 (петък) от 18:00 часа във филмотечното кино „Одеон”. Входът е свободен!

Запознайте се с официалната анотация на „Загадките и времената на „Българан е галант”, дело на проф., д.изк. Мая Димитрова, а най-долу може да видите корицата.

Предметът на настоящото изследване е съдбата на първия български игрален филм „Българан е галант”. След пространни дългогодишни проучвания в библиотеки, архиви, музеи, филмотеки д-р Петър Кърджилов е успял да събере на едно място стотици отзиви за филма, разпръснати по страниците на вестници и списания, да издири мемоари и лична кореспонденция, да „разсекрети” официални документи и административни преписки… За да струпа планина от познание, позволила му да даде аргументиран отговор на въпросите: кога, от кого, къде, как и защо е заснет „Българан е галант”, какво всъщност знаем за филма? Същевременно авторът съумява да очертае контурите на кинематографичния живот в България (и в София, и в провинцията) през разглеждания период (1908–1915), да възкреси „времената”, родили „Българан е галант”. Затова и бих охарактеризирала труда му като кратка история на седмото изкуство у нас, и то за период, оставал дълги години встрани от полезрението на родната киноисториография. Кърджилов успява да „извае” и образа на Васил Гендов – изпълнителя на главната мъжка роля в „Българан е галант”, неговия евентуален „идеолог” (автор на идеята), сценарист и режисьор. Тъкмо „трънливият път” на този „пионер”, „родоначалник”, „баща” и дори „патриарх” на българското кино е „сюжетната линия”, която не само отвежда в крайна сметка до истината, но и „стопля” инак безпристрастното проучване, превръща го в увлекателно четиво, което се „гълта” на един дъх. По този начин авторът намира най-прекия път към читателя – и то най-вече младия…

Загадките и времената на „Българан е галант”

bulgaran

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *