Kingsman: Златният кръг / Kingsman: The Golden Circle

Manners Maketh Man – R U sure?
от на 2017-09-25
 

Налага се да започна отначало – по неизвестни причини всеобщият ни възторг от „Kingsman: Тайните служби” е потънал в небитието и липсата му в „операционната” реалност е до голяма степен тъжен факт, защото именно страхотният пародиен тон на изкусно пакетираната история поддържаше жив интереса към продължението – „Kingsman: Златният кръг”. След като се успокоихме колективно, че Матю Вон си е намерил причина да продължи с историята (20th Century Fox бяха сигурни, че искат да правят продължение, но докато не се оказа, че има какво да измисли по адрес на злодея, сценаристът-режисьор не беше сигурен дали ще бъде част от псевдо-шпионската завера), и видяхме първите постери, рекламиращи подготвяния нов филм, започнаха спекулациите на тема как точно ще се върне Хари Харт в играта…

Извинете ме – къде са ми маниерите?! За всички, които (случайно) не са гледали първия филм, ще обобщя: Колин Фърт в ролята на таен агент издири от улицата сина на свой отколешен приятел (Тайрън Еджъртън) и заедно с колегите си от шпионската служба на Нейно Величество го тренира и култивира до такава степен поведението му, че успя да го направи свое (почти пълно) копие. В ролята на архизлодея тогава беше вкаран Самюел Л. Джаксън, който имаше доста алтруистична цел – искаше да спре промяната на климата на Земята, но с прийоми, които нямаше как да се харесат на екипа на „тайните служби”. Нещеш ли, съвсем непредвидимо и супер-идейно, преди да се премахне тоталната заплаха за човечеството, Матю Вон беше спретнал една безмилостна и атрактивно заснета кървава баня в църква и на самия й финал най-безцеременно агент Галахад на мистър Фърт беше отстрелян в главата. Разбира се, останалите шпиони направиха всичко възможно доброто да победи, но ходът с ликвидирането на водещата личност и главен герой във филма беше доста смел.

Като се има предвид всичко, споменато дотук, плюс фактът, че „Kingsman: Тайните служби” събра приходи от над 414 милиона долара – почти пет пъти повече от бюджета си в размер на 81 милион долара, а и получи доста добри ревюта, съвсем закономерно беше да запазя благосклонното си отношение към Матю Вон и съсценаристката му Джейн Голдман, които се водеха отново от комикса на Марк Милър и Дейв Гибънс, и разработиха втората кризисна ситуация – „Kingsman: Златният кръг”. Всъщност си признавам, че бях доста ентусиазирана, а след сериозен предварителен „хайп” често следва разочарование.

Kingsman-2-Featured

Какво се случи? Знаеше се, че базата на британските тайни служби е изличена от лицето на земята и младият Егси (Еджъртън) със строгия Мерлин (както винаги прекрасен Марк Стронг) ще потърсят помощ от щатските си „братовчеди” – подобна тайна шпионска организация, която обаче не се занимава с „шивашки” услуги, а създателите й от самото начало са имали благоразумието да влязат в алкохолния бизнес. Заедно те са принудени да разкрият пъклените планове на най-богатата дама на планетата, която (за нейно съжаление) никой не познава, макар че тя върти търговията с всички, ама наистина всички наркотични субстанции, и е замислила как да изнуди света (в случая уж е достатъчно да стори това с щатския президент) да бъде легализиран нейният бизнес. Знаеше се, че Вон е измислил специална среда за своята шантава Попи (Джулиан Мур) в стил 50-те години на ХХ век, че щатската агентура е колоритна – с досадните кънтри-шапки, алкохолни кодови имена и грубовато южняшко гостоприемство, че Егси пак ще спаси света и че (любимият ми) Колин Фърт трябва да бъде „върнат на терена”.

Без повече сюжетни подробности ще добавя, че нещата на финала се подреждат „just fine”, но пътят до развръзката беше прекалено дълъг и дори на моменти скучен – а това е последното определение, което бих искала да използвам за филм с изключителен актьорски екип, с режисьор, готов на дръзки провокации и с очаквания за сериозен жанров „guilty pleasure”. Изкушавам се да направя списък с детайлите, които нямах търпение да видя, но от напасването им в пъзела на филма не се получи очакваната вдъхновяваща, забавна и пъстра картина, а образ, който бих искала да нарека „пародиен”, но му отива повече определението „псевдо”…

static1.squarespace

* най-доброто нещо в началното единоборство в летящия с висока скорост автомобил беше китарата на Принс от „Let’s Go Crazy”, което звучи като фон – част от екшън кадрите бяха познати от трейлърите и не бяхме изненадани от „нещо невиждано”, за да споменаваме откриващия епизод с добро (ОК-иш);

* сюжетната линия с любимата на Егси (истинска) принцеса преминава през историята като опаковъчна панделка в тотално неподходящ цвят – в опит да се „придаде” допълнителна топлота на образа на младия таен агент, в няколко случаи той е принуден да действа нелепо, а зрителите изпадат в недоумение защо трябва да гледат подобен епизод (скучно);

* „посрещането” на окаяните остатъци от „Kingsman” на щатска територия от агент Текила (Чанинг Тейтъм – добре, че всъщност появата му във филма е доста епизодична!) е измислено с такава продължителност, че се разваля впечатлението от кулминацията – появата на Хари Харт от плът и кръв (недостатъчно добро за ОК);

* обяснението за спасяването на агент Галахад след касапницата в църквата изглежда наукоподобно, което означава и достатъчно добро за подобна история, която съвсем не се взима на сериозно (ОК);

* включването на агент Шампанско (както винаги – страхотен Джеф Бриджис, който заявява, че като искрен почитател на първия филм бил поласкан да получи покана от режисьора и с огромно удоволствие се включил в продължението!) като шеф на щатските тайни служби внася неописуемо спокойствие и усещане, че накрая всичко ще бъде наред (добро решение);

Kingsman-The-Golden-Circle-Trailer-1-40

* първото представяне на злодейката на Джулиан Мур въвежда (почти) всички елементи от нейното най-близко обкръжение, тя създава впечатление за хладнокръвен и пресметлив есесовец в действие, което си е страхотно попадение! + виждаме в действие истинска месомелачка;

* разкриването на специалния заложник на Попи – сър Елтън Джон като самия себе си, и неговото включване като актьорско присъствие в сюжета е супер-бутафорно и разочароващо (така исках да се изненадам, че се почувствах излъгана);

* приятната „симбиоза” между компютърните спецове на двете агенции – Мерлин и чаровната Джинджър на Хали Бери не е развита достатъчно (не е ОК);

* „репризата” на обучителната сцена от оригиналния филм, в която Хари Харт/Галахад поставя на мястото им тайфа невъзпитани пиячи с помощта на високотехнологичния си чадър, е реализирана от агент Уиски (Педро Паскал), който вкарва в действие специфичното си, многофункционално ласо (ОК-иш, но по-скоро скучно…);

* снежната сцена като референция към всички прочути подобни епизоди в Джеймс-Бонд-стил беше „разнообразена” от нелепи „проблясъци” и възвръщащи се инстинкти на оригиналния агент Галахад (неподходящо и скучно като решение);

* преди решителната битка в „леговището” на злодейката имаше ненужни и нарочно бутафорно-поднесени жертви (и не можеше ли без музикален кънтри-акцент?), не успях да се изкефя на кютека, а по-скоро чаках кога ще свърши и се срамувах, че Елтън Джон се е съгласил да присъства, а освен това месомелачката отново беше използвана, което бетонира усещането за скука (неподходящо решение);

L-r, Pedro Pascal, Halle Berry, Channing Tatum, Taron Egerton, Mark Strong, Colin Firth, Jeff Bridges, Julianne Moore and Elton John, star in Twentieth Century Fox’s “Kingsman: The Golden Circle.”

* развръзката – приключването на плановете за световно господство и освобождаването на всички „заложници” изглежда толкова обикновена и лишена от оригиналност, че изпитах срам заради режисьора, а той на всичкото отгоре добавя „захаросан” сватбен финал, който съвсем не е решен в пародиен дух (неочаквано и неподходящо като решение);

* заключителният кадър на „Чайника” в крокодилски ботуши и британско бомбе по лондонските улици уж е включен, за да сме сигурни, че всичко до момента е трябвало да го „четем” като „мета-бъзик” с целия шпионски жанр, ала се промъква страховитото колебание „Нима замислят и трета част?!”

Страхотно е да имаш на разположение петима носители на „Оскар” (да не забравяме сър Елтън Джон), които да се включват със страст и ентусиазъм в замисъла за шантав, псевдо-шпионски екшън с комедийни елементи. Прекрасно е да си конструираш история, в която вярваш и благодарение на таланта си като автор и режисьор да получиш (почти неограничен) кредит на доверие от страна на зрителите и достатъчна свобода от страна на продуцентите. Именно затова ми е тъжно и неловко, че този път нещата при Матю Вон не са се получили така добре, вдъхновяващо и брилянтно, както очаквах и както видяхме, че може да се случи с „Kingsman: Тайните служби”.

Вероятно новият филм ще си върне бюджета и ще направи добър (но не и страхотен) боксофис резултат, защото всички актьорски имена плюс очакванията към режисьора и историята, с които е натоварен „Kingsman: Златният кръг”, ще вкарат зрителите в киносалоните по целия свят, но… филмът страда от традиционното „проклятие на втората част” – „не-е-достатъчно-добър”. Оказва се, че само добри обноски не стигат – за (огромно и съм сигурна – не само мое) съжаление…

коментари
 
Отговорете »

 
  • Антон
    2017-09-25 at 15:15

    Доста разпиляно ревю, както и самият филм впрочем. Но като цяло съм доволен и сега чакам Director’s Cut, ако има такъв.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-09-25 at 15:22

    Първият беше окей, но този изобщо не ми хареса.

    Отговор

  • aman
    2017-09-25 at 15:48

    Номер едно е в щатите на премиерния уикенд, тъй че явно се кльопа.

    Отговор

  • Jerome
    2017-09-29 at 19:43

    Невероятно голяма простотия. Като се има това предвид, много ми хареса. Цялото кино искрено се забавляваше.

    Отговор

  • Muggs
    2017-10-05 at 00:26

    Извинявам се за лаишкия въпрос. Каква е разликата между „сценарий“ и „адаптиран сценарий“?

    Отговор

  • Milbo
    2017-10-05 at 21:45

    Никой от свързаните с този така наречен филм няма извинение.
    Всички до един имат пари – и това, че правят нещо само и единствено за повече пари е отчайващо очевидно ?

    Първият от тези два ужасни филма спрях да гледам при първия ръкопашен кютук, ако помня добре, но и това му бе доста повече отколкото заслужава. Би било редно сега – въпросните 20 и няколко минути да бъдат сложени в музей на киното, в раздела ‘Безочливи халтури’, със следното пояснение ’20 и няколко минути отнети завинаги от живота на Милбо прекарани в гледане на това зловоние, 1-ва част.’

    Вторият филм ще гледам – само и единствено, ако някой ми плати хиляда лева, за да се правя (да играя) зрител. При това ще отида в киното с други подлъгани само ако видя, че преводът от хиляда лева се е получил по сметка. Ако ми платят 850 лева, например, няма да го гледам. Времето и енергията необходими ми после, за да забравя това естетически нагло и съвсем съзнателно сътворено безобразие няма да са равни по стойност на 850 лева. Толкоз по този въпрос.

    Отговор

    • penzata
      2017-10-06 at 11:25

      Викаш, едни сто и петдесет лева отгоре правят чудеса. :)


    • Gogoto
      2017-10-06 at 12:58

      Браво. Искаш ли бисквитка?


Коментирайте