Туин Пийкс – сезон 3, епизод 13

от на 2017-08-08
 

Епизодът от „Туин Пийкс: Завръщането“, който гледахме миналата седмица, възпали притеснения относно евентуални следващи части, които няма да ни доближават до завръщането на агент Купър в Туин Пийкс, а ще представят още от абстрактната и ексцентрична страна на новия сезон. Както стана с всички предположения дотук, този епизод за пореден път изкристализира способността на Линч и Фрост да си играят с очакванията ни, защото тук осезаемо се чувстваше новият ритъм на сериала или както щастливите братя Мичъм пеят: „Грешката е поправена и слънцето блести ярко“.

Фрост и Линч винаги са били пленени от двойнствеността на човешката природа, независимо дали героите им получават буквални двойници или самото състояние, в което се намира общността на Туин Пийкс, разкрива нови нюанси на доброто и злото. Видимото с просто око обикновено е недостатъчно или лъжовно, както например кралицата на бала, произлизаща от почтено семейство, се оказва пристрастена наркоманка и проститутка. Никой не е напълно познат, всеки крие съкровени тайни и всички са раздвоени.

"Oh, Dougie"

„Oh, Dougie“

В този трети сезон темата е допълнително подчертана от камерата, особено в някои сцени с диалог, като дребното, плашещо отражение на Одри, когато разговаряше с мъжа си. По сходен начин беше представено лицето на Ричард Хорн, малко преди да нападне Мириам в епизод 10. Освен тези, за които се представяме, ние сме и онова, което другите виждат в нас – отражения. По сходен начин се развива и сюжетът с двамата Купъровци: единият е зъл, а другият добродушен. Единият е практически всемогъщ, докато другият е почти невменяем за случващото се наоколо му. И двамата са плашещо ефективни в изпълнението на поставените цели.

След като оправи сметките си с братята Мичъм, Дъги беше богато възнаграден. Джейн-И изглеждаше така преизпълнена, че дори не го попита откъде са се взели всички подаръци, което за пореден път акцентира нейната обсесия с материалния успех, който оправдава себе си с размери, а не с причини и следствия.

Музиката, която се чуваше, докато Дъги и Джейн-И гледаха как Сони Джим си играе в новопридобитите катерушки, беше „Танцът на лебедите“ от „Лебедово езеро“ на Чайковски. Несъмнено най-известният балетен спектакъл, чиято история разказва за вероломната трансформация на балерина, следвана от копнеж за връщане назад към предишната, по-добра форма.

Черешовият пай ще спаси света!

Черешовият пай ще спаси света!

Светлината, която падаше върху двора, като че опитваше да улови момчето, което внесе смущаваща нотка в иначе блажения момент. Неведнъж сме ставали свидетели на подобна светлина, предвещаваща идването на духове от Черната ложа и по-конкретно – на Боб. Най-близък до ума пример е сцената, когато обсебеният Лиланд брутално убива племенницата си Мади, докато подобна светлина от прожектор преследва танцът им.

От съпоставянето на надвисналия мрак с кратки откровения, са се родили някои от най-емблематичните моменти в сериала. Ако срещата между Нейдин и доктор Джакоби беше кратко откровение, до което явно са ни водели всички предходни появи и на двамата, то нейн контрапункт беше последвалата сцена със задимената къща на някогашното семейство Палмър и овдовялата майка, налисаща се с „Блъди Мери“-та. От една страна, домът изглеждаше като дом на човек, преследван от миналото и тихо очакващ смъртта. Повтарянето на един и същ отрязък от боксовия мач може да се разглежда като трактовка за цикличността на времето (тема, която е все по-често засягана при дискусии за новия сезон) или като допълнително потвърждение за умопомрачението, в което е уловена Сара.

В подобно забъркване на настроения беше оплетен и разговорът между Одри и Чарли. Изглежда уклончивият им спор от миналата седмица е бил само фрагмент от по-голяма, плашеща ситуация. Само споменатата от Чарли „история на малко момиче, живеещо надолу по улицата“ беше достатъчна, за да разкриви в ужас лицето на Одри, което ни подсказа, че любимата ни героиня е в инфантилно състояние и положението ѝ не е никак добро. Още в предния епизод разбрахме, че има нещо гнило, но показаното и изговореното тук не даде отговори. Техническото изпълнение и централното място в пантеона на Туин Пийкс, което заема Одри, предполагат, че тази сцена трябва да има по-сериозно значение, но все още предстои то да бъде изяснено от Линч и Фрост.

Един непобедим шампион по канадска борба.

Един непобедим шампион по канадска борба.

Черният Купър влезе в бърлогата на кретеноидните бандити, готов на всичко, за да стигне до предателя Рей, а това „всичко“ се оказа канадска борба. Цялата сцена беше изпълнена пародийно, като препратка към бутафорния екшън със Силвестър Сталоун „На върха“. Черният Купър хладно подхвърли: „Това да не е детска градина?“. И в известна степен в това се изразява идеята тук. Всички алфа мъжкари изглеждаха като объркани деца, опитващи да се докажат един другиму, а в ограниченията на техния престъпен свят уважението и мачизма са просто игра.

Така Купър стигна до Рей и получи отговорите, които търсеше, като по този начин отново придоби контрол над непрекъснато разширяващата се шахматна дъска. Филип Джефрис е срещу него, координатите са налични, а „годежният“ пръстен отново тупна върху хипнотичния черно-бял под на Черната ложа. Интересна беше появата и на Ричард Хорн, който не даде вид, като да разпознава баща си, но монтажът сякаш загатна връзката им.

По въпроса с връзките, най-сетне имахме възможност да видим повече от настоящите отношения между Големият Ед и Норма. Изглежда, че дори след всички тези години, любовта им все още е жива. В мимолетната размяна на погледи между двамата се почувства силната привързаност на единия и несигурността на другия. Впоследствие сцената се изроди в разговор за бизнеса на Норма и петзвездната верига ресторанти, следовници на „Двойно Р“. Съветникът ѝ (и много вероятен любовник) смята, че Норма харчи прекалено много за всеки отделен черешов пай, а за него е важно да осигури консистентност и рентабилност. В крайна сметка, целият разговор въплъщава своеобразна критика от страна на Линч и Фрост, спрямо модерната студийна система за правене на филми и към капитализма като цяло.

Сара Палмър се готви за нокаут!

Сара Палмър се готви за нокаут!

Споменавал съм и преди, че на някои от новите попълнения в актьорския състав не им се получава съвсем влизането в духа на сериала (Криста Бел), но дотук завръщането на познати стари образи беше безупречно, с изключение може би единствено на реинтродукцията на Одри в миналия епизод. Най-неочакваната поява като изпълнител в „The Bang Bang Bar” беше тази на Джеймс Хърли. За щастие, не го бяхме виждали от пилотния епизод, където имаше фрагментарна поява и тук се прояви в единствената светлина, в която е поносим – изпълнявайки песента „Just You” с ефирен микрофонен ефект. Ако се чудите защо сцената ви е разчувствала, то припомням, че почти същото изпълнение беше част от втори сезон, като в ролята на беквокали бяха Дона Хейуърт и братовчедката на Лора Палмър –  Мади Фъргюсън.

Изплаквайки сърцето си, Джеймс успя да просълзи една от слушателките в клуба, а вероятно и не един фен на сериала. От една страна, образът на Джеймс работи съвършено в подобни мелодраматични моменти, а от друга, сходни моменти са вкоренени дълбоко в кариерата на Дейвид Линч. Също като сцената на клуба Silencio в „Мълхоланд драйв“, самото изпълнение нямаше значение, както нямаха значение и причините, зад сълзите на жената. Капсулираната емоция сама по себе си е достатъчно истинска и въздействаща.

Катализираната емоция спрямо мъжете Хърли обаче не свърши дотук и вместо да завършим в бара, камерата ни върна в античната бензиностанция на Големия Ед, за който нямаше музикална утеха, нито любима жена, защото той, подобно на толкова много други познати герои, се е превърнал в застаряваща реликва на едно отминало време.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2017-08-08 at 23:58

    много вкусна картинка

    Отговор

  • Панчев
    2017-08-09 at 00:12

    За мене цялата сцена с канадската борба беше едно от най-добрите неща в сезона до този момент.
    Явно Купър ще го видим чак в последния епизод…. евентуално.
    Чакам с нетърпение всеки епизод, но успоредно с това някакси върви от време на време и малко огорчение, като виждам старите герои като Ед, Одри и Джеймс в толкова странична роля от основните събития /ще видим за Одри какво ще се окаже де/.

    Отговор

    • 2017-08-09 at 00:15

      Сцената с канадската борба наистина беше култова. Маклоклън не спира да изумява, понякога забравям, че играе и две роли :)


    • rodd1ck
      2017-08-09 at 01:05

      Силна сцена, провокативно движеща се на крачка от клиширана баналност и изнесена превъзходно от Маклоклан – „What is this, a kindergarten?!“. Хорас!
      /малко off: днес се присетих за тоя клип на Slayer – https://www.youtube.com/watch?v=yjb0j9l1sz4 – и в него – бившият шампион по канадска борба с подобна незавидна съдба като в серията. 😀

      Хареса ми и как случващото се с Одри бе параноично надградено и загатващо за нещо съвсем различно.


  • Боб... с наденица
    2017-08-09 at 13:44

    То тази сцена – култова, онази – също. Множество и то все култови сцени. От култово – към по – култово, ама се пита – къде остана историята. При един мой преден пост, някой ми беше отговорил, като беше цъкнал един линк към статия в англоезичен сайт, в която основната идея се свеждаше до „Новият Туин Пийкс може да не води наникъде – ама това си е окей“. Въпрос на вкус, рекъл Шаро. Моят, със сигурност не е такъв, пък и може би на повечето хора, не че това има някакво значение за някого и особено пък – за г-н Линч. И ми хрумна пак едно готино сравнение, просто се чудя как този сезон провокира творческото в мен?!… Представете си едно осемнадесетчасово хранене. Почвате бавничко, от сутринта, с тенденция да приключите през нощта. Обаче, вместо да имате някакъв принципен ред в храненето, получавате от всичко инцидентно, по много и без значение какво сте яли преди това. Да речем, започвате с кебапите и кюфтаците, минавате на супа от морски дарове и след това – бум! една тортичка. Ведна след това обаче му удряте две бири и една порция пържени картофи, пък след това си хапвате от добрата стара каша на баба; след това – отново супа, ама този път – шкембе чорба, а впоследствие – френска селска торта. И така – осемнадесет часа: сладко, солено, тежки, леки и сладки питиета, до откат. Взети сами по себе си – вкусни и прочие, може и да са приготвени от някой Мастер Шеф. Заедно обаче? Буламач, тежко преяждане, препиване и накрая – кой ми се изходи по голяма нужда, в гащите. Тей такива ми ти работи.

    Отговор

    • Бидон... със зеле
      2017-08-09 at 13:57

      Покрай новия сезон се изредиха безкрай малоумни коментари, но това твоето е чисто психологическо разстройство :) Напъни се още веднъж да разбереш Линч, насери се в гащите и си изяж лайната, па потрай малко, тъпо копеле такова.


  • а
    2017-08-09 at 14:47

    Колеги идва катастрофа – 13 епизода , а и за 14-ти се твърди, че не разкрива нищо особено! Не говоря за кинематография, препратки, актьорска игра, пъзел, а че филма не вълнува извън стесняващия се кръг запалени фенове! ТП1, ТП2 и Огън следвай ме бяха жестоки трилъри, които ме караха да изтръпвам, а настоящия сезон не вълнува, не плаши, не предизвикава (с извинение за клишето)! След ТП трябва да не може да се спи! Нещо и в сценария накуцва! Изумителното е, че трейлърите бяха Туин Пийкс стандарт (загадъчни, мистериозни), а филма не е. Опасявам се, че последните три серии няма да спасят сезона, респективно цялата история.

    Отговор

    • penzata
      2017-08-09 at 15:20

      Тъкмо за 14ти епизод се говори (заради погрешното излъчване по Sky Germany), че не само разкрива неща, а и ги обръща с главата надолу. Даже имам чувството, че текущия Туин Пийкс (градчето), изобщо не е същият от предните сезони, съдейки по Сара Палмър, Одри и Джери Хорн.

      „Bear with me“ надписа при големия Ед ме накара да се замисля за нещата, които ще се случат в следващия епизод, още преди да разбера, че някои хора вече са го гледали. Един вид Линч „успокоява“, да потърпим още малко. :)

      П.П. Мацката дето ревна на изпълнението на Джеймс е същата, която той бройкаше в края на втори епизод. Не е някоя от рандъм женките, които си лафят в роудхауса.


    • а
      2017-08-09 at 16:28

      Дано!


    • rodd1ck
      2017-08-09 at 16:39

      ТП2 жесток трилър? :)


    • а
      2017-08-09 at 17:36

      Трилър, мистерия! Кво е? Комедия?


    • Мими
      2017-08-09 at 17:53

      Aбсурд


    • а
      2017-08-09 at 17:57

      В какъв смисъл абсурд – към моя коментар?


    • Мими
      2017-08-09 at 18:08

      Не, към мистерията добави и абсурд(изъм)


    • а
      2017-08-09 at 18:19

      OK, реших, че е абурд да е „трилър и мистерия“.
      Дайте линк към 14-ти!!!!!!!


    • Мими
      2017-08-09 at 18:31

      Няма линкове, само преразкази и дискусии с подсказки из соц. мрежи.


    • rodd1ck
      2017-08-09 at 19:55

      Просто ми се струва странно да се храни и негодува срещу новия сериал, но да се възхваля втория сезон, който е доста let down спрямо първия


    • Мими
      2017-08-09 at 20:07

      То не е странно, а е глупаво направо. Аз пак не съм разбрала, че II сезон тагвате, мисля че TPTR и си пиша абсурдите…. :)
      https://cdn.pbrd.co/images/GESzZnq.jpg
      Шлагер 😀


  • Мими
    2017-08-09 at 16:51

    Който не се кефи на ТPTR, чавка (гарга) му е изпила мозъка.

    Отговор

  • Cryptofore
    2017-08-10 at 09:06

    Сцената с канадската борба ме препраща към „Мухата“, където героят също не беше себе си и превъзходството му над противника се оказа особено нараняващо. Що се отнася до „На върха“, той не е бутафорен екшън, а хубав филм, който оставя отпечатък.
    И аз като всички искам агент Купър да се появи. Но не искам Дъги да си отива.

    Отговор

  • Панчев
    2017-08-14 at 18:56

    14-ти епизод беше класа!!!

    Отговор

  • кавадрата
    2017-08-15 at 10:20

    Сара Палмър си откри душата
    Добра идея даде за сближаване на първа среща 😀

    Отговор

Коментирайте