Туин Пийкс – сезон 3, епизод 12

от на 2017-08-02
 

TWE12 (3)

Ако преди няколко седмици случаен бездомник беше излязал от гората, около която къмпингувах по това време, беше ме попитал за огънче и след дружелюбна размяна на реплики ми беше казал, че епизод 12 от „Туин Пийкс: Завръщането“, именуван „Let’s Rock”, ще бъде предимно скучен пълнеж с доста забравима първа поява на Одри Хорн, вероятно щях да го замеря със златното си кълбо, съхраняващо душата на Лора Палмър. Но аз все пак не съм Джери Хорн и нищо подобно не се случи, затова епизодът притежаваше поне предимството на изненадата. Импулсите, които витализираха сериала през последните 3 седмици и подсказваха неминуемото събиране на героите на територията на Туин Пийкс, тук почти не се усещаха. С епизод 12 Линч и Фрост настъпиха спирачката, припомняйки стари традиции и развенчавайки някои познати на феновете мистерии.

Първо беше понятието „Синя роза“. Каквито и очаквания да сте имали към новия сезон, в тях едва ли централна роля са имали взаимоотношенията между Албърт и Гордън. В почти всеки епизод откриваме различна динамика между двамата – остри думи, забавни вметки, оглушителна тишина или просто размяна на погледи, изпълнени с уважение. На няколко пъти Тамара Престън беше тактично разкарана от разговорите им, но тук най-сетне Албърт ѝ обърна внимание и формално я посвети в тайните на проекта „Синя роза“. Тъй като Тамара е отговорен следовател на досието, което представлява „Тайната история на Туин Пийкс“, не е учудващо, че приема сравнително спокойно приказките за политически конспирации и засекретени дела, свързани с паранормалното и с разследването на НЛО от „Проект Синя книга“. Прекрасната сцена, в която сценичният дизайн (пурпурните завеси, резониращи с Червената стая бяха зад Тамара) подчерта нейния безразсъден скок в неизвестното и като единствен проблем можем да отразим актьорските способности на Криста Бел, чиято липса е по-осезаема дори от отсъствието на агент Купър. Интересно е дали и тя ще изчезне безследно като Честър Дезмънд и Филип Джефрис (и двамата изиграни от музиканти).

Можем да поспорим дали дискусията за „Синя роза“ беше наелектризиращият старт, от който се нуждаехме в този сравнително бавен епизод. Но появата на Даян, величествена както винаги, загатна, че е по-подходяща за пътуване между различните измерения, отколкото бившия ѝ статус на секретарка подсказва. Композирането на сцената за пореден път я отлъчи в собствен кадър, срещуположно на тримата федерални агенти, а тихата музикална тема на ложата се долаваше в края, когато Даян канализира думите на „Мъжът от друго място“ (днес „Еволюцията на ръката“): Let’s rock.

Lets-rock

Let’s rock!

Тези думи отпращат към два значими за митологията на Туин Пийкс момента. Първият е от началото на първи сезон, когато Купър сънува срещата си с Ръката и Лора Палмър в Червената стая, а вторият е свързан с разследването на Купър по изчезването на Честър Дезмънд в „Огън, следвай ме“. Въпросните препратки отново затвърждават двояката роля на Даян.

Следва поредната случайна поява на Джери Хорн, който този път беше забелязан да спринтира някъде из балканските полета на Туин Пийкс. Все така нямаме идея каква е неговата роля, но в краткото си екранно време не спира да развлича с хумор и мистерия. Сходна като усещане за пълнеж беше мимолетната поява на Мириам в болницата, повторената почти на 100% сцена с рекламата на доктор Джакоби и неговата единствена почитателка Нейдин, убийството на надзирателя Мърфи по пътя към Уендис (психопатските наклонности в образите на Тим Рот и Дженифър Джейсън се проявиха още в 9 епизод), както и сцената на финала с разговора между напълно непознатите момичета в „Roadhouse”. Към това изобилие от излишно екранно време спада и дългото напускане на хотелската стая от страна на френскоговорящата куртизанка на Гордън. Тя обаче ни остави да споделим поредния мета момент между Дейвид Линч и Мигел Ферер. Стоическата размяна на погледи между Гордън и Албърт беше достатъчно красноречива сама по себе си и скапсулира способността на „Туин Пийкс“ да забърква и предава емоции като смях, напрежение и страх между добре познати образи. Изглеждаше сякаш режисьорът проявява искрено съчувствие към приятеля си, който по време на продукцията вече се е борел с рак на гърлото и заради който актьорът се спомина в началото на тази година. Тревогата на Коул може да е насочена към липсващото чувство за хумор на Албърт или към мисълта, че строгият агент пропуска някаква съществена кодирана информация.

Следващият въздълъг и прочувствен разговор в епизода беше между Бен Хорн и шериф Франк Труман. Бен предаде ключа от някогашната стая на Дейл Купър и пое разноските за лечението на Мириам, но по-интересна беше реминисценцията му за детството. Шерифът беше принуден да изслуша мъжа, рухнал под тежестта на вината. Темата за бащинството изникна на преден план в изпълнения със сантиментализъм и болка по загубената невинност монолог на Бен. Неговият внук Ричард изобразява настоящето, оставяйки стареца в миналото. Първият е имал нещастието да израсне без бащински пример и вече неколкократно видяхме докъде го е докарало това. По сходен начин беше засегната същата тема в разговора между загрижения Карл Род и новопоявилия се Крискол. Струва си отново да отбележим зашеметяващото присъствие, с което 90-годишният колос Хари Дийн Стантън може да се похвали в този сезон.

„I loved that bike that my father got for me”

„I loved that bike that my father got for me”

Появата на Сара Палмър беше втората най-голяма изненада в този епизод, а съдържанието на количката ѝ подозрително напомняше това на преподавател от Софийски университет, отскочил за следобеден пазар до „Фантастико“.  Много от нас помнят Сара като почтената майка и домакиня на едно от най-отличителните семейства в американския северозапад, откъдето дойде и яркият контраст в моментите с нея. Възможно е просто да изтрещява при вида на модернизирания град, присвоен от младите, но лицевите експресии на Грейс Забриски по изумителен начин предадоха дългата ѝ история с психически смущения, а вземайки предвид и навяващия ефирни спомени отпреди 25 години вентилатор на тавана, положението съвсем не изглежда добре. Хоук не успя да измъкне никаква информация от нея и с неохота я остави да се върне обратно към умопомрачителната атмосфера на собствения си, опустял дом.

Дъги все още не се е трансформирал в Дейл и това е всичко, което отбелязваме по въпроса с изчезналия агент за този епизод.

Така стигаме до слона в стаята, а именно първата поява на Одри Хорн в „Туин Пийкс: Завръщането“. Одри, която някога познавахме и обичахме като интелигентна, закачлива и дяволита млада жена, тук се разкрива като кисела, разгневена и застаряваща съпруга, която извърши словесна кастрация над мъжа си. В първите 2 минути от разговора между двамата осъзнах, че се вълнувам колкото австралийска коала, която завършва едночасовото си будно състояние и се подготвя за 23-часов сън. С други думи, изобщо не се вълнувам. Докато предългата сцена и цинизмът на Одри се развиваха обаче, започнах да поставям отношението и емоциите ѝ в контекст.

Научила е езика на сънищата от Дейл Купър и вини несериозните оправдания на Чарли, защото знае какво да очаква, когато някой изчезне безследно. Лора Палмър и Ронет Поласки също са в ученическа възраст, когато излизат в безизвестност. Самата тя беше задържана за откуп в прословутата дупка „One Eyed Jacks”, а предвид историята на сина ѝ Ричард, е много вероятно да е наясно с изчезването на Купър и завръщането на двойника му, обсебен от Боб.

„You’re not gonna tell me what she said?”

„You’re not gonna tell me what she said?”

Вземайки това предвид, можем да оценим появата на Одри, но все пак остава усещането, че нещо липсваше, подсилвано от факта, че очаквахме срещата с нея повече от половин сезон. Интересно ще е да видим дали и доколко този епизод ще се осмисли в контекста на целия сезон, когато изгледаме и финала. Учудващо беше, че от полицията в Туин Пийкс сякаш още не са се свързали с Одри, за да я уведомят за злодеянията, извършени от сина ѝ. Възможно ли е именно това да е информацията, която Чарли научи и не искаше да сподели или пък има шанс отвяната теория, че Ричард не е син на Одри да се изпълни?

От това, което сме видели дотук знаем, че Били е невротика, с който Анди се срещна в епизод 7 и чието име в самия край на епизода чухме, когато случаен човек нахлу в закусвалнята „Двойно Р“, крещейки: „Хей, някой виждал ли е Били?“. За съжаление никой не го е мяркал след тази единствена поява, но ако сме научили един важен урок от този епизод, той следва да звучи така: значимата информация се навързва тогава, когато сюжетът има нужда от нея.

Дотук сезонът редува умерени, развиващи сюжета епизоди с труднообясним постмодерен ужас, като и двата случая споделят обща характеристика – дълги, стилизирани разговори, които понякога се израждат в изпитания за зрителския толеранс. За епизод, чието заглавие събужда редица асоциации във фенското въображение, това се чувстваше като не много сполучлива шега, която въпреки всички негативи по-скоро харесах. И за да не завършваме съвсем сърдито, ще вмъкна едно книжно допълнение.

В сцената с Одри, зад нея се вижда рафт с няколко книги, на една от които се разчита името на най-известния поет, който англоезичният свят ражда през XX век – Томас Стърнс Елиът. Неговата най-известна книга е „Четири квартета“ (1935-1942), общата тема между които е „връзката на човека с времето, вселената и божественото“. Ето и една извадка от „Ийст Коукърг“, в превод на Владимир Левчев, която работи добре в една конотация със състоянието на агент Купър:

или както в етерна упойка умът съзнава, но съзнава само нищото —

аз казах на душата си, стой неподвижна — и чакай, без да се надяваш,

защото надеждата ще е надежда за това, за което не трябва; чакай без любов,

защото любовта ще е любов към това, към което не трябва; има все още вяра,

но вярата и любовта, и надеждата са само в чакането.

Чакай без мисъл, защото си готова за мисъл:

Така тъмнината ще бъде светлина, неподвижността — танцуване.

 

коментари
 
Отговорете »

 
  • Финголфин
    2017-08-02 at 15:21

    Като изключим сцената със Сара Палмър, този епизод беше голямо разочарование. Линч е един от любимите ми режисьори, но аз не съм от онези псевдофенове, които се насилват да харесат абсолютно всичко от него. И в това няма нищо лошо. Предишният епизод, например, беше доста силен. Провлачените сцени се изтъркаха, а и да не забравяме, че това е 12 епизод, има още само 6. Да, остават 6, чакал съм 25 години за това… Скучни и мудни епизоди, в които няма съществено раздвижване на фабулата са излишни. 8 е изключение – имаше психарии, които ти се набиват в съзнанието. Писна ми от доктор Джакоби. Дано някой опърлен клошар да му смачка черепа. Сцените в крайпътната също са ужасно скучни. Несъществени персонажи си говорят за несъществени неща. Все пак имаше малки фрагменти, които ме накараха да се смея. Когато Сони замери Дъги с топката, също и отегчения поглед на Албърт.

    Отговор

  • квадрат
    2017-08-02 at 15:33

    Я си гледайте работата всички.
    Сцената с Одри беше култова ! Спирам да чета ревюто след първото изречение

    Отговор

  • Мими
    2017-08-02 at 15:39

    „Настоящето и миналото време
    навярно заедно минават в бъдещето време,
    а бъдещето се съдържа в миналото.
    Ако цялото време винаги съществува,
    цялото време е непоправимо.“ – Т. С. Елиът
    https://chitanka.info/text/17440-byrnt-nortyn

    Аз съм типичен псевдофен, харесвам даже и Дюн. Срамота!

    Отговор

  • penzata
    2017-08-02 at 16:45

    Все още никой не е казал или намекнал, че Ричард е син на Одри, което не го прави „отвяна теория“, а липса на факти.

    Дона се оказа, че е дъщеря на Бен Хорн и, имайки предвид „палавостта му“, не е изключено да има и други извънбрачни деца. Неслучайно, когато Ричард нападна жена му в къщата ѝ за пари, след това тя искаше от Бен да ѝ ги възстанови. Защо, ако е и неин внук?

    А и монолога, който Бен проведе за детството си, липсата на баща и колелото, съпоставен с „проблематичността“ на Ричард, която изтъкна, ме кара да мисля, че може и да е син на Бен, а не внук. :)

    Най-учудващо беше, защо шериф Труман не попита кой или от къде са изпратили ключа на Бен.

    Отговор

  • Тодор
    2017-08-02 at 17:50

    „…… вече се е борел с рак на гърлото и заради който актьорът се спомина в началото на миналата година.“
    Miguel Ferrer died: January 19, 2017 (age 61)

    Отговор

  • Тодор
    2017-08-02 at 19:52

    Отбора на педалите да не ми се обесняват
    да не ми налапаш меродавния….

    Отговор

  • Лузър
    2017-08-02 at 20:46

    Според мен този епизод беше яко тролване от Линч. Затова и беше озаглавен „Let’s Rock“. Сцената с Албърт и Гордън го доказва.

    Отговор

  • Панчев
    2017-08-02 at 22:14

    Аре бе, тоя Купър няма ли да се връща, баси… Барем няколко епизода да го погледаме. Линч, вземи се смили вече!

    Отговор

  • Niam Leeson
    2017-08-02 at 23:26

    Ако всички епизоди бяха-интензивен екшън…нямаше да е Линч;

    Отговор

    • 2017-08-03 at 09:30

      хаха, щото всички останали епизоди са интензивен екшън 😀


  • Преминаващ
    2017-08-03 at 11:50

    Очаквах появата на Одри да внесе някаква супер свежа нотка и във визията, и в структурата на сериала. Вместо това ми остана вкус на вкиснато, дори към края на досадната сцена вече си мислех: по-добре да не се беше показвала!
    Повечето от актрисите в сериала са остарели красиво – и хубавиците, и по-невзрачните. Е как можа пък точно любимката ми Одри да се олелчи по толкова грозен начин… Епично разочарование, епично.

    Отговор

    • Боб... с наденица
      2017-08-03 at 15:29

      Приятелю, аз очаквах тооооолкова много, ама толкова много неща от този сезон, а така като се замисля – не получих почти нищо от това, което съм очаквал или пък искал. За разлика от повечето фенове тук, определено не мога да се похваля с добро усещане от гледането на сезона както като цяло, така и по отделни епизоди. Имам толкова много критики, че даже няма и смисъл да започвам. Разочарованието ми обаче е смесено в съотношение 50:50 с едно много силно съжаление – че една иначе толкова добра идея /за продължение на отворения втори сезон/ беше окипазена по небивал начин. И сцената с Одри е просто нещо обичайно за общия вкус на вкиснатост или кой знае как, да го наречем. Впрочем, хрумна ми едно уникално готино сравнение, именно терзаейки се върху този нов сезон, определен от Линч като „подарък“ за феновете на Туин Пийкс. Е, както се вижда и от този форум, има и такива, и онакива фенове. Винаги има и доволни, и недоволни. Аз обаче от подобен „подарък“ нямам нужда. Та, сравнението: ако на някой мъж от вас му се е случвало да прави скучен секс, със скучна партньорка, такава, която общо взето, може и да прави някакви експерименти или опити за експерименти, ама изобщо не й се получава. Бъхташ, бъхташ – та поне да свършиш, явно нещата опират не до удоволствие в течение на заниманието, а до бързото търсене на освобождаване на сексуалната енергия, та да се приключва… Същата работа е и тук – отдавна вече не ми е интересно какви глупотии ще ми натряскат в отделните епизоди /то черни бродници ли не бяха, разговори с неочакван край, достоен за „Четвърти километър“ ли не бяха, атомни експлозии и сияния ли не бяха, сеньорита Дилдо и какво ли не беше…/, а просто чакам да свърши – та да видя накрая, каква ще е развръзката. И то не заради друго, ами заради освобождаването /опс, пак започнах да правя аналогии с онова, другото/ – да разбера, в името на онзи, любимия ми ТУИН ПИЙКС – какъв ще е неговият завършек. Скучният секс на един Туин Пийкс. Може някой и да го ползва като заглавие, нямам претениции за авторството.


    • Dredd
      2017-08-03 at 15:41

      С всеки епизод отсяването на фенове нараства. И аз съм наметнал шлифера за излизане, но ще изчакам до края преди да правя финални заключения :)


    • rodd1ck
      2017-08-03 at 16:14

      И аз малко така се чувствах, не че съм очаквал въобще да се появява, но все едно Линч нарочно я криеше, щото годините и второразрядните продукции са оставили своето. 😀


    • квадрата
      2017-08-03 at 23:17

      абе вие какво очаквахте ? Одри да е онова пиче от преди 25 години ли ? Още сте с детските илюзии май. Ако жена ви изглежда като Одри когато стигнете тия години, ще имате адски късмет аз да ви кажа


    • Мими
      2017-08-04 at 00:09

      Един си изповядва тука сексуалния опит. Като че ли много ни дреме. Бобе, има психолози, там ще те изслушат и съвет ще ти дадат! Друг пък е безсмъртен и вечно млад, но лесно се вкисва. Ех, драми!


  • Niam Leeson
    2017-08-03 at 13:44

    Е…точно тая реципрочност търсех….за екшъна..

    Отговор

  • Виктор
    2017-08-03 at 16:37

    Сцената с френската мацка беше толкова сатирична, че се търкалях по земята от смях. Велико!

    Отговор

  • НаНа
    2017-08-04 at 00:07

    Рекламата с Джакоби е с точно тази идея, да омръзне, сякаш гледаме телевизия, нали сериалите се прекъсват от реклами. Чиста подигравка с телевизията от страна на ЛИнч, долавям аз.

    А роклята на певицата от „Мълхоланд Драйв“ имаше принта на пода на ложата… или се лъжа?

    Отговор

  • а
    2017-08-04 at 12:46

    Да, скучна серия, даваща обаче дълбочина на историята. Купър не може да „се събуди“, защото ще трябва да обяснява за Черната ложа (дупка). Лошото е че остават много малко епизоди, а има много за разплитане. Ще стане като „Lost“ 100 мистерии и накрая катастрофа, нонсенс. И да, трябва да се разкрият мистериите. Склонен съм и на продължение, но след по-малко от 25 години.

    Отговор

  • Мими
    2017-08-05 at 11:10

    Само не ми сравнявайте Тwin Peaks: The Return с Lost, че освирепявам. И не, не трябва да се разкриват никакви мистерии. И изобщо „трябва“ като вземе да играе в изкуството става манджа със запръжка. Папкали сме я и при Линч.
    Is it Future or is it Past? – дискусийка около появата на „Четери Квартета“
    https://www.reddit.com/r/twinpeaks/comments/6qzzas/s3e12_ts_eliot_and_audrey_horne_is_it_future_or/
    И конспирацийка около Ричард( Чък ?!?), Били и др. герои и изчезнал камион : )
    https://www.reddit.com/r/twinpeaks/comments/6rnvu0/s3e12_on_the_assumption_that_andy_spoke_to_billy/
    Разтеглянето на сцената с френската мадама се тълкува като някакъв вид таен код между Гордън и Албърт, вариации какъв точно –
    всякакви… Около Даян и дрешките и и повторната поява на някои банди в Roadhouse също има голямо умуване. Навързването на точното време на всяко действие, обаче изисква повторно гледане на епизодите, което не смятам да си причинявам за сега. Накрая!
    И шест епизода не са малко време за да ни махнат главите окончателно!

    Отговор

  • Вай Вай
    2017-08-07 at 19:06

    СПОЙЛЕР от по погрешка излъчения от Скай 14-ти епизод –

    Яко шок, Джейн-И е сестра на Даян *https://www.youtube.com/watch?v=0D28i_Y40eo*

    Отговор

Коментирайте