Алехандро Ходоровски – Танцът на реалността

Психомагия и психошаманизъм
от на 2017-08-13
 

Продължаваме поредицата си, посветена на книги, свързани по един или друг начин с киното. Съвместно с издателство „Колибри” вече ви представихме постмодернистичния шедьовър на Дж. Г. Балард „Катастрофа“, адаптиран по чудесен начин през 1996 г. от Дейвид Кроненбърг; изключително полезната „Киносценарият“ на Сид Фийлд, която може да ви научи на основните принципи зад писането на една добра история; както и събраните интервюта „Разговори със Скорсезе” на Ричард Шикъл, благодарение на която ще опознаете по-отблизо един от най-значимите режисьори в историята на киното. Препоръчваме ви всяка една от тях и продължаваме с днешното неудържимо предложение.

Автобиографичната книга „Танцът на реалността” на Алехандро Ходоровски излиза на български едва сега, в превод на Десислава Антова. Огромен пропуск, който почитателите на чилийския сюрреалист най-накрая имат възможност да поправят. Годината на първото издание е 2001-а, шест години след „Psicomagia”, която изследва психологическите промени, в следствие на поетично действие. „Танцът на реалността” също изобилства от езотерика, но в нея духовните търсения и откровения са преплетени с биографични сцени, което прави книгата по-интересна за киноманите, които се вълнуват от вдъхновението зад шедьоври като „Къртицата” и „Свещената планина”. ajblackwhiteclose_1

Танцът на реалността” започва с цитат от Георг Гродек (един от бащите на психосоматиката) и завършва с предписания за лекуване на сложни вътрешни терзания. Кратък пример:

Пацифистка, вегетарианка, която признава, че изпитва такъв гняв към майка си, че иска да я убие.

Отговор: Купи две дини, които ще символизират гърдите на майка ти, и ги пръсни с юмруци. Пъхни парчетата в чувал с телесен цвят, който ще ушиеш собственоръчно. В полунощ отиди да изхвърлиш чувала в Сена и се прибери, без да гледаш назад.

Това не е биографична книга, това дори не е традиционна книга. Във всичко, което е правил досега – театър, кино, комикси, дори в интервютата си, Ходоровски опитва да изложи мирогледа си, търси начини да отвори очите на своя събеседник, да му покаже, че има нещо повече от това, което ни заобикаля и което наричаме реалност. Първите наченки на обсесията му от окултното са в самото детство. Ходоровски чете всичко, което може да намери в библиотеката (стига да не е на френски), запознава се с мистериозни образи, поети и циркови артисти, самият той става клоун и мим, а по-късно и театрален режисьор. Пише стихове и първата си пиеса, след което заминава за Париж.

В „Танцът на реалността” Ходоровски пропуска важни моменти от живота си и не обръща сериозно внимание на филмите си, за които дори казва, че биха отнели всеки отделна книга. За сметка на това режисьорът се фокусира върху важни (според него) събития от детството си. Като моментът, когато е хвърлял камъчета по морето, а оттам изскочили хиляди риби, които после чайките и бездомниците изяли. Тази комбинация от жестокост и необходимост го научила на милосърдието, което станало основна движеща сила зад всяко произведение. Ходоровски пише със сантимент към миналото, със силни образи, които често се отделят от реалността, за да изрисуват картини. Дори в автобиографичната форма духът на поета не намира ограничение.

el-topo

Тази тревога от смъртта щеше да продължи до четиридесетата ми година. Тревога, която ме накара да обиколя света, да изучавам религиите, магията, езотериката, алхимията, кабалата. Да се присъединявам към просветителски групи, да медитирам в стила на многобройни школи, да общувам с духовни учители, в крайна сметка да търся без ограничения и без значение къде това, което можеше да ме спаси от моята мимолетност. Ако не надмогнех смъртта, как можех да живея, да творя, да обичам, да просперирам? Почувствах се изолиран не само от света, но и от живота. Онези, дето смятаха, че ме познават, бяха опознали всъщност маските на един мъртвец. В тези тягостни години всички творби, които създадох, както и любовните ми връзки, бяха анестезия, която ми помогна да понеса тревогата, глождеща душата ми. И все пак в най-съкровеното си кътче смътно знаех, че това състояние на непрестанна агония е болест и трябва да я лекувам, ставайки терапевт на самия себе си. В края на краищата не се налагаше да търся вълшебен филтър, който да ме предпази от умиране, а главно да се науча да умра щастливо.

Бягството към киното е неизбежно, породено именно от този страх от смъртта, примесен със самотата да си евреин, да ти се подиграват за обрязания член, строгостта на бащата, който изисква от сина си прагматичност, който подрежда сергията си така, че да залъгва клиентите, че празните кутии, от които се подават чорапи и чадъри са пълни. А чадърите? Ходоровски си говори с тях, утешава ги, когато не вали, че един ден ще има такъв порой, че чадърът ще стане лодка, която ще потегли към звездите. От следващия цитат личи болката на едно дете, живяло в свят на наложени ограничения:

Би трябвало да имаш правото да не бъдеш критикуван, ако избереш път, който не е бил в плановете на твоите родители; да обичаш човека, когото желаеш, без нужда от одобрение; а когато се почувстваш способен, да напуснеш родния си дом и да заживееш собствен живот; да надминеш родителите си, да стигнеш по-далеч от тях, да постигнеш каквото те не са могли, да живееш повече години. И накрая, би трябвало да имаш правото да избереш момента на смъртта си, без някой против волята ти да те задържа в лоното на живота.

Книгата е пълна с каламбури, водена от нестихващия ентусиазъм на Ходоровски за нови преживявания и знания. Едно детско любопитство се усеща от всяка страница. Така епизод, в който се описва последната му среща с легендарния по онова време шарлатан Карлос Кастанеда, който щял да се подриска, свършва с кратка вметка за телевизионна актриса с пищни форми: Някой ми каза, че била подписала договор да работи в продължение на пет хиляди години на кораба на Рон Хъбард. Подобно на филмите му, читателят ще открие, че няма как да предположи къде ще го отведе опитният магьосник.

Впечатляващо е колко насериозно взима магията Ходоровски. Може би защото тя наистина работи в света му. Хората откриват смисъл, който науката не може да им предложи. Затова и лудостта успява да се нормализира според собствените си правила. Лудостта на Ходоровски е разкрита във филмите му, там тя придобива форма и може да бъде анализирана и лекувана. Докато човек чете „Танцът на реалността”, неизменно се запитва дали това не е древното сърце на разказването на истории. Шаманите и магьосниците, които са лекували хората с думите си, са първите професионални разказвачи. Единственото мерило за това кой е по-добър, е била дълбочината на кладенеца, от който е черпил образи. Този на Ходоровски не пресъхва.

Унищожих дистанцията. Бях точка светлина. О, каква наситеност! Внимание, внимание, това бях аз!Съзнанието ми се превърна в прозрачен съд, в който думите, подредени във фрази без начало и край – безлични стада, полезни само с красотата си, – дефилираха като облаци, брулени от вятъра.

Без значение дали сте гледали филмите му или дали вярвате в езотеричните преживявания, описани измежду страниците, „Танцът на реалността” е свидетелство за силата на въображението, ценен документ за една изминала епоха на експериментация с наркотици, живо търсене на друга реалност (която може би открихме там, където не търсехме). Писането на Алехандро Ходоровски е пропито от магическия реализъм на Южна Америка, от суеверия, магии и неугасващо въображение. Това е биографията на един свободен дух.

П.П. Книгата е екранизирана през 2013 г.

tancytnarealnostta3

коментари
 
Отговорете »

 

Коментирайте