Девети епизод от „Туин Пийкс: Завръщането“ беляза завършека на първата половина от сезона и като ритъм беше много по-близък до първите два сезона, отколкото до предходната серия, в която екстремният кинематографичен експеримент на Дейвид Линч стигна повратна точка за много от зрителите. Новите епизоди се радват на усилени дебати дали изобщо струват нещо и ако да, как се очаква от тях да бъде извлечена каквато и да било полза за масова аудитория, привикнала да уговаря летните си екскурзии, докато binge-ва последния Netflix хит.

Линч и Фрост продължават свободно да рушат конвенции, да повтарят вече изяснени от друга гледна точка факти или излишно да удължават някои моменти, като междувременно в сюжетната мрежа се оплитат още нови герои и нишки. Всичко това допълнително затруднява следенето на основния наратив с любимия агент Купър и е съвсем в реда на нещата да смятате, че Линч е откачил. Що за глупост е в XXI век някой да прави 18-часов филм, да го разбива на, на пръв поглед множество случайни едночасови фрагмента, а след това да реши да го излъчи в рамките на няколко месеца? Ако тази концепция не ви звучи угодно, значи подаръкът, който представялва новият сезон просто не е предназначен за вас. Насреща обаче седят Линчофилите и ви обясняват как всичко има смисъл и ще се подреди. И ако епизод 8 почти деноминира мястото на тези хора в едно цивилизовано общество, то епизод 9 беше сред най-кохерентните и праволинейни (доколкото подобна фраза е удачна в контекста на „Туин Пийкс“) дотук. Let’s dig it!

Mr-C
Мистър Си се завръща, печално загубил битката за сърцето на Боб, но не и войната!

Черния Купър е жив и разгневен от объркалите се планове, а съдейки по липсата на каквото и да било (видимо) присъствие от Черната ложа, можем да заключим, че Боб вече не е с него. Вероятно занапред трябва да е по-внимателен, защото Дървосекачите едва ли ще се притекат на помощ на двойник, създаден в ложата, но въпреки това той разполага с греховни съмишленици в образите на Тим Рот и Дженифър Джейсън Лий. Появата на двамата за пореден път засвидетелства солидния кастинг и в краткия им диалог се почувства отзвук от ролите им в „Омразната осморка“. Интересно дали с отсъствието на Боб когницията на Черния Купър не е отслабнала за сметка на първичните инстинкти и как това ще повлияе на бъдещото му развитие.

Гордън Коул убеди Даян да се присъедини към него в пътуването до Бъкхорн, където да преразгледат случая „Синя роза“ от „Огън, следвай ме“. С откриването на обезглавеното тяло на майор Гарланд Бригс и историята на Уилям Хаштингс за собственото му разследване на „Зоната“, изникнаха множество подробности около търсенето на агент Купър от специалните агенти. Въпреки че откриха годежния пръстен на Дъги в стомаха на Бригс, засега няма как да проследят името му и това на Джейн-И до Лас Вегас. Фокусът върху живота и смъртта на Бригс обаче представи огромна порция свидетелства, като едната половина беше представена в полицейския участък на Туин Пийкс, а другата от федералните агенти. Обединяването им, заедно с малко информация от „Тайната история на Туин Пийкс“ рисуват следната картина.

Детективите Фуско нищят следващата си хумореска!
Детективите Фуско нищят следващата си хумореска!

След като в детските си години бива отвлечен от свръхестествени сили в горите на Туин Пийкс, Дъглас Милфорд, подобно на Карл Род от епизод 6 и добре познатата Маргарет „Жената с дънера“ Латерман се превръщат в нещо подобно на надзиратели между двата свята. И ако Род е по-скоро страничен наблюдател през по-голямата част от времето, Маргарет е сред култовите образи още от старите епизоди, то Милфорд изживява годините си далеч от Туин Пийкс, като таен агент, работещ под опеката на Военновъздушните сили и президента на САЩ. Той се връща в града в заника на живота си, където поема управлението на местния вестник, но това е само маскировка за изследванията му в горите. В края на „Тайната история на Туин Пийкс“, майор Бригс разкрива, че е лично избран от Милфорд за негов приемник в „качеството си на командир на Подслушвателен пост Алфа“. След това е приложен запис от разговор между двамата, в който най-съществена е последната реплика на Милфорд, която гласи: „Ти ще станеш Наблюдателя в гората“. Отговорът на въпроса „каква е мисията ни тук?“, е:

„Да наблюдаваме с апаратурата си за признаци на разумен, различен от човешкия живот не само в дълбокия космос, но и тук, на земята, непосредствено около нас. Да се опитаме да разберем намеренията им и да сме нащрек за признаци за предстояща атака“

Следва дълъг период от време, в който майорът чувства, че тези наблюдения са безпочвени и кариерата му буксува, докато една сутрин не се събужда, осъзнал, че посвещаването на дълга го е отдалечило от сина му Боби, който се е забъркал с местния престъпен контингент и е на път да си навлече неприятности. Невъобразимата трагедия, която ще промени посоката на живота му, идва с убийството на Лора Палмър и пристигането на агент Купър в Туин Пийкс. От първите два сезона знаем как уважавания и добросъвестен майор успява да скрепи връзката със сина си и да го вкарва в правия път. Ако случайно сте я забравили, припомням паметната сцената:

В настоящия епизод 9 видяхме, че двамата са били в най-сърдечни отношения до края.

Интересът на Купър към случилото се в общността на северозападното американско градче обаче обхваща много по-широка област, както става ясно бързо, а Дъглас Милфорд споделя с Бригс, че появата на агента е знак за вдигането на мизата на мисията им:

„Зоната ни изведнъж стана гореща – данните, които наблюдавах, полудяха. Странни феномени от онзи вид, с който се беше сблъсквал неведнъж поплковникът през живота си, започнаха да се наблюдават редовно и да се регистрират от апаратурата ми. Самият Купър се сблъска с тези тревожни феномени още с пристигането си – видени в гората неща, мистериозни срещи, смущаващи сънища. Беше се събудила вълна от мрак, заплшваща да погълне всички ни“

Купър и Бригс се сприятеляват покрай изпитанието около смъртта на Лора и последвалите събития, докато: „Една нощ, най-неочаквано, станцията засече съобщение. Ясно и силно, без безсмисления постоянен шум, регистриран от апаратурата ми. Две думи на чист английски сред морето случайни сигнали:

„Купър, Купър…“

Или бележката, която видяхме в този епизод.

Well, that's my dad.
Well, that’s my dad.

Оказва се, че източника на съобщението не е от космоса, а от място в гората Гостуд около станцията. Бригс решава да сподели полученото с Купър и след това двамата отиват на лагер и риболов, където и когато майорът бива отвлечен от „левиатанът“, както сам нарича свръхестествената сила. Следва описание на спомените му за преживяното, които са израз на объркването, съпътстващо посещение в ложата и напомнящи на моменти от преживяванията на Купър, когато се измъкваше в началото на сезона:

„Ослепителна бяла светлина от някакъв намек за маса или обект над мен, облечена в черна роба фигура, която мълчаливо ме приканваше да отида при нея. Парализиран от ужас, аз сякаш преминах против волята си в някакво друго пространство. Сам, но в присъствието на някаква огромна, смазваща сила, сякаш гравитацията се бе увеличила хилядократно. През ума ми се понесе порой думи. Думи, които не бяха мои, нито на някакъв познат ми език, произнасяни с металически, звънтящ и горчив глас. През ужаса си долавяах, че това е знание от някакъв неизвестен порядък, с по-високо качество на трептене, отвъд способността ми да го проумея, нещо необичайно, може би електромагнитно по природа и в никакъв случай човешко. Но какво беше това? Какво се опитваше да ми покаже?…

Видях много неща, които не помня. Чух други гласове, които ми се губят. Навсякъде около мен цветовете непрекъснато преливаха през спектъра, от синьо до зелено, от червено до виолетово, от черно до бяло. Ту се чувствах като очукана куха кукла, ту ме изпълваше изгаряща болка, която раздираше плътта ми със садистична лекота. Видях очи, които ме наблюдаваха, усещах натиск в ума си, сякаш в него насила натикват мисли. Сигурен съм, че пътувах назад и напред във времето и гледах как то се върти като някакъв огромен зрелищен запис.“

Майор Бригс отсъства цели 3 дни от реалния свят и когато се връща открива, че полковник Милфорд е умрял в „Грейт Нортърн“ преди три нощи. Полковникът е оставил кратко криптирано съобщение, свързано със същността на работата им в гората и всичко, което знае за тайнствените сили там. Най-важната част от него ще откриете приложена в този текст.

След смъртта на Милфорд, новият Надзирател в гората се оттегля в станцията. На следващата сутрин се събужда с внезапно откровение: „отговорът бе „свален“ в ума ми по време на моето „отвличане“ и оставен там да се оправям с него“.

В самия край на книгата майор Бригс разбира, че Купър е човека, от който се нуждае, за да продължи търсенето на отговори и ще добавя само още ред от мислите му, който ми се струва значим, предвид всички свидетелства дотук, че Гордън Коул знае нещо повече от останалите:

„Защо иначе го беше пратил Гордън Коул?“

Гордън Коул си припомня старите пороци в очарователно неловка сцена.
Гордън Коул си припомня старите пороци в очарователно неловка сцена.

Последните записки на майора се отнасят до изчезването на Купър в Гластънбъри Гроув, където по-рано двамата са лагерували. Следват събитията непосредствено след последния, 30 епизод на втори сезон, в който Купър остава в Черната ложа, а Бригс всъщност се среща с неговия двойник, Черния Купър и завършва книгата с думите:

„Нещо не е наред. Не името е споменато два пъти. Има двама Купър и онзи, който бе тук преди малко, не е човекът, който бях започнал да опознавам.

Тръгвам си към станцията“

И така, личните ми предположения от цялата ретроспекция са, че непосредствено след тази последна среща, Черния Купър е похитил Бригс в станцията, изгаряйки я и оставяйки следи, сякаш майора е загинал в пожара. Затова Гордън избра именно Тамара Престън за разпита на Уилям Хаштингс – тя е следователя на цялото досие, наречено „Тайната история на Туин Пийкс“ и оставено от майора. „Другото измерение“, в което Хаштингс спомена, че са открили майора, който е бил в „хибернация“ съвсем не звучи абсурдно в този контекст. Вероятно двамата злополучни изследователи са попаднали в Червената стая или сходно на нея място извън познатото ни времепространство, където ги е очаквал двойник на майор Бригс, който да извлече нужните координати за Черния Купър и съответно Боб.

Смъртта на този евентуален двойник е описана с изчезването на главата, което напомня на това, което се случи с Дъги, когато беше върнат обратно в ложата. Ако приемем, че той също е бил двойник (отново дело на Боб), в чиято анемична черупка да бъде заловен истинският агент Купър, като така неговото търсене на отговори за свръхестествените сили да бъде допълнително забавено, то получаваме най-приемливата сюжетна рамка досега от този сезон. Единствени Бригс и Купър имат по-ясна представа какво се случва, но първият е мъртъв, а вторият в капан. Големият въпрос е колко време ще отнеме на агентите и съответно на шериф Труман, Хоук и Боби да открият поне единия от двамата Купъровци.

Величествените хълмове пазят древните си тайни кротко и заплашително.
Величествените хълмове пазят древните си тайни кротко и заплашително.

Междувременно в „Грейт Нортърн“ Бен и Бевърли продължават да търсят източника на хипнотизиращия сигнал, който Бен описва като „звънът на църковна камбана или нещо от друг свят“, което няма нужда от обяснения, ако сте гледали предния епизод. Гиганта, в този сезон титулуван като „??????“, неведнъж се явяваше на Купър в хотела, а дали звукът е сигнал за тревога или просто дървените стени съхраняват спомена и душите на много други познати и неизвестни герои от Туин Пийкс, засега можем само да гадаем. Освен хотела обаче, камерата избира да покаже и гъстите мъгли спускащи се от небето и сигнализиращи пробуждането на нещо мистично и греховно.

Докато течеше промотирането на сезона, Дейвид Линч споделяше, че в новите епизоди ще станем свидетели на одисеята на агент Купър обратно към Туин Пийкс. Никой не очакваше това да се случи по толкова шокиращ и заобиколен начин, но този епизод беше най-сериозното заявление, че макар и криволичещ, пътят е правилен. При тези обстоятелства трябва да отбележим възможността Дейл Купър да е в капан още дълго време, разочаровайки зрителите, които трудно преглъщат нестройния визуален разказ на Дейвид Линч и очакващи завръщане към корените.

Дали споменът за червените обувки на Одри щракна за миг в главата на агента и това насочи вниманието му обратно към ложата, откъдето се измъкна не съвсем невредим? Ще ми се да се обзаложа, че ненадейната поява на Одри ще изиграе роля в „събуждането му“. Каквото и да се случи дотогава, несъмнено ще продължим да получаваме забавни сцени с тримата детективи Фуско (базирани на тези комикси). С Луси и Анди, които по техен си начин постигат единомислие. С Даян, която кълне наляво и надясно, докато получава закодирано съобщение от Черния Купър и най-вече с Джери Хорн, чиято злоупотреба със забранени субстанции е повод за някои от най-абсурдните и комични ситуации в този сезон. Момичетата със зъби, загниващи от разнообразни дроги и екземи по кожата пък отново препращат към трагичната съдба на Лора Палмър и думите на полковник Милфорд към майор Бригс:

 „Никога няма да разберем какво се е случило и продължава да се случва тук, ако не разбираме хората, на които им се случва“.

Гледайте новите епизоди на „Туин Пийкс“ всеки понеделник от 23.00 часа по НВО.

Similar Posts

Вашият отговор на Мими Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

32 Comments

  1. Историята с Дъги вече ми втръсва, честно казано. Имаше няколко забавни момента, но всеки епизод се повтаря едно също, с кратки моменти на проблясъци. Просто вече не ми пука за Дъги, а и за повечето герои. Това е чисто субективна оценка, разбира се. Не мога да направя връзка с героите, нямам никакъв афинитет. Представят някой, например Ричард Хорн или Ред, и след това го изоставят за няколко епизода. Действието се развива твърде бавно и скучно. Почитател съм на Линч и все още не съм изгубил надежда, просто засега я няма магията.

  2. Жор, нямам търпение да ти изчета ревютата, щом наваксам с епизодите 🙂

  3. За пореден път ревюто ви на Туин Пийкс ми се видя банално, досадно, арогантно, с преписани елементи, а тоя път и за капак и дъъъъълго-предъъъъългоооооо. Преливане от пусто в празно. Не искам да съм груба, но… това мисля.
    „Насреща обаче седят Линчофилите и ви обясняват как всичко има смисъл и ще се подреди.“ – Не знам какъв точно линчофил се явявам, но съм мега далече от идеята, че всичко щяло да се подреди. Напротив, поддържам тезата, че колкото повече разкрития се правят, толкова мистерията ще се засилва и фактите „разбулващи я“ ще се чувстват като незадоволителни и незначителни. Смисълът – също не знам… и него къде да го диря?!? (Някой зубар по Туин Пийкс да вземе да се яви с тетрадка, химикал, няколко книги и два броя дистанционни и да вземе да го обясни, но със свои думи и без да преписва, щото всички имаме Google и го ползваме усърдно.)
    Това, което ме прилепя към Туин Пийкс е усещането за съпричастност към един, като че ли „групов кошмар“. ЕМПАТИЯ. Нещо като преживяна действителност, от която имам само смътен спомен, нещо мъгляво мяркащо се, но изживяно. Нещо познато, но забравено.

    „И ако епизод 8 почти деноминира мястото на тези хора в едно цивилизовано общество, то епизод 9 беше сред най-кохерентните и праволинейни (доколкото подобна фраза е удачна в контекста на „Туин Пийкс“) дотук.“ – Ако някой е забравил какво точно е кохерентност, ето на линкче с обяснение:
    https://bg.m.wikipedia.org/wiki/Кохерентност

    „Появата на двамата за пореден път засвидетелства солидния кастинг и в краткия им диалог се почувства отзвук от ролите им в „Омразната осморка“.“ – такова, подобно изречение вече съм чела, май?!? Мдааа…
    http://ew.com/recap/twin-peaks-season-3-episode-9/
    https://cdn.pbrd.co/images/GAra1pV.jpg
    Това вече съвсем ме отегчи. Врътнах един скрол и видях предългото писание надолу изпълнено с несъществени (според мен), пък и ненужни(пак според мен) преписки от книги и стари сезони и се прозях.

    Ни най-малко не желая да се конфронтирам с който и да е фен или НЕфен на Туин Пийкс. Това не е заяждане! Смятам, че подобен тип ревю е вид обида. Изпитвам нетърпимост към надменността и моля за по-простичко написано ревю следващия път, което не обслужва егото на пишещия, а е в услуга на зрителя. Мерси!

    1. хаха, защото препратката към Осморката не беше най-очеизвадното нещо в този епизод. Няма да се учудя, ако единствено твоята обидена натура не я е уловила, но нищо, следващия път ще гледаш 30 пъти, преди да се пробваш и току-виж проявиш ЕМПАТИЯ 🙂 А дотогава си скролвай и не очаквай някой тук да ти слугува с каквото и да било. Поздрави!

    2. Хаха, тая персистентна кифла МИМИ пак се опитва да МИМИкрира латентната си любов към нас чрез смехотворен хейт 😀

    3. Еми, кво да каже човек на подобни отговори…
      Радвам се, че не изтрихте коментара ми. Имам правото да не харесвам нещо и го пиша, кво толкова?
      И що трябва да има обиди на кифли?
      UZUMAKI, тва не е хейт, дори и да ти се вижда смехотворен. Ти пък ми правиш впечатление на подмазвач, но…тва си е мое виждане.

    4. Жор, разбра ли сега каква е работата 😀

    5. Мими, проблемът не е, че изразяваш мнение, а че обвиняваш в плагиатство. 🙂 Тези текстове ми отнемат толкова време, колкото на теб ти отнема да прецъкаш 70 пъти последния епизод и да си проявиш емпатията и хормоналния дисбаланс, така че следващия път дай малко по-сериозно или просто недей да се излагаш.

    6. Защо така се засегна? Писала съм каквото съм решила и си нося последствията от това – обидите ви.
      Сигурна съм, че тези текстове отнемат време. Видно е(поне по дължината им) Но, не знам защо след като пишете ревюта очаквате само похвали. Еми, нереално е. Нормално е да има критика или хейт(както ви отърва така го мислете). В нищо не обвинявам никой, само пиша мнение, което не отговаря на нечие очакване. Направило ми е нещо впечатление, написала съм го…Не било така, ми добре. Нека не е!
      Хормоните ми, мимикрията на чувствата ми и пр. подигравки не звучат никак адекватно в случая, да не говорим че не отговарят на висотата на стила на списващия ревютата.

  4. Мими , аз не видях някаква градивна критика по съдържанието в твоя коментар , а само хейт под формата на глупави квалификации. Необяснимо е за мен как човек не веднъж, не два пъти, девет пъти се „прецаква“ и чете ревюта на автори , които очевидно не харесва, вместо да си ползва Google и да си свирка щастливо. Напомня ми на една друга порода хора , които стоят пред телевизора , гледат всяка вечер едно и също предаване и после се оплакват колко тъпо е било , но не се сещат просто да посегнат към дистанционното.
    Иначе много благодаря за поредното ревю, винаги ми е изключително приятно и полезно да ви чета!

    1. Всеки вижда каквото иска.
      Написах това мнение, с пълното съзнание за това, което ми предстои да видя като коментари под него. Вярно е, че трябваше по-рано.
      Излишно е повече да се коментира. То е просто едно от многото мнения тук, нищо повече. Нюанс.
      😉

  5. Аз не съм много навътре с подробностите.Гледах първите два сезона едно време.Харесваха ми и тогава и сега.Честно казано изобщо не очаквах новия сезон да е такъв.Да е толкова провокативен, така както старите бяха за времето си.Неможех да си представя как ще успеят да направят продължението интересно за мен, предвид изминалите немалко години.До този момент няма нещо, което да ме дразни и мога да кажа, че ми харесва доста, без да съм от т.нар. върли фенове.Не виждам как всичко може да е както преди.Въпреки обстоятелствата са намерили начин да запазят и криминалния характер.Очевидно на много хора не им допада, но ми е интересно как те си представят начина по който цялата тази история да бъде обяснена и представена.Начинът по който това става в сериала на мен лично ми допада.Някак не си представям тази важна част да бъде претупана.Например, да излезе Купър, за три-четири епизода да се изясни мистерията и агента да поеме поредния случай, който да разследва.И как това да се случи след толкова години.Подобно продължение щеше да е провал, за мен лично.Мудността на моменти е с някаква цел.Може би това е основното, което дразни някои зрители.Дали всичко ще се изясни, или за много неща ще трябва да се досещаме, ще стане ясно накрая.На мен ще ми хареса повече втория вариант.До този момент, за мен сриала е успешен.Предизвиква интерес в немалко хора, дискусии, а и очакване на поредния нов епизод.На моменти може и да е краен, но си мисля, че е по-добре, отколкото да се бяха опитали да го направят такъв, че да се хареса на всички, което така или иначе няма как да стане.Надявам се и след края да мога да кажа, че съм доволен.

  6. Абе набийте й един бан на това Мими, че вече адски дразни. Аман от такива тъпи п*тки. Ти му обясняваш просто да „щрака с дистанционното“, то тъпо, че чак вдлъбнато – и продължава да си търси внимание.
    Епизодчето определено напомни на добрия, стар „Туийн Пийкс“. С всичките му кусури до този момент, аз всяка седмица чакам с интерес новия епизод, а след това чакам и ревюто. Не помня от колко време не ми се е случвало нещо подобно като усещане. Почвам обаче да се притеснявам, че остават все по-малко епизоди…

  7. Добър е анализа! Не обиждайте Мими, нека се изказва. За съжаление приблизително седем от десет души не харесват сериала, така че е гласа на мнозинството, който трябва да чуем. А и подозирам, че го прави умишлено.

    1. Само дето аз харесвам сериала и то много.

    2. Да, допуснах, затова писах, че е „умишлено“.

  8. Лично аз с интерес четя всички ревюта ,това че досега не съм коментирал не значи че не съм запознат с всичките.Фен съм на сериала(не от най-запалените,които срещнах тук),просто фен,изпитващ като всеки тук носталгия към онази „Туин Пийкс“-мания,заляла ученическите ни години и оставили запомнящ се отпечатък.Дори повечето от сериите от 1-ви и 2–ри сезон съм ги гледал по веднъж.Така че в този ред на мисли ревютата и „припомнянките“ на ключови моменти,които нормално е да съм ги позабравил след толкова години,са ми много полезни.Затова ще призова някои от коментиращите тук и в предишните ревюта просто да спрат постоянно да плюят по труда на автора,защото той малко или много е положил труд за да го напише това и е причината да сме тук,да коментираме и обсъждаме…ако спрат тези ревюта да видим къде ще обсъждаме тогава!

  9. Противно на това, което повечето (разочаровани) зрители си представят, рейтингите на „Завръщането“ всъщност търпят възход и сериалът е сред най-гледаните продуцкии на Showtime Networks, но ще е интересно да видим как ще завърши „сблъсъка“ му с „Игра на тронове“ тази неделя:
    http://www.indiewire.com/…/twin-peaks-ratings-2017…/

    1. Твърдението ми е въз основа на коментари в български торент сайтове, където на 2-3 негативни коментара има един позитивен, откъдето сумирах „около 7 от десет не харесват“. Едно от обясненията (като допълнение към всички обсъждани досега) за мен е липсата на Франк Силва!

    2. Да, за съжаление в България не сме фактор при изчисляването на подобни рейтинги, защото пиратстваме здравата и няма как гледанията да бъдат отчетени. От друга страна, българският бокс офис редовно е доминиран от възможно най-тъпите и импотентни холивудски филми, което говори за повсеместната липса на добър вкус и съвсем не ни прави критерий при оценяването на сериалите 🙂

    3. Добрия вкус се шлифова. „Повсеместната“ липса на вкус е поправимо нещо. Изисква само повечко време и усилия.

    1. Нямам идея какво имат предвид тия олигофрени от Блиц 😀

    1. И аз така, ама хич не ми се пише и коментира за него 🙂

  10. Не съм Линчофил, но определено чакам с голям интерес всичко, което носи неговия подпис. Харесва ми, че усещам гения на Линч без да разбирам изцяло идеите и посланията му (харесва ми и че не изпитвам обсесивната нужда от това). Тези дни си мислех, че независимо дали полудяваме по Туин Пийск или го хейтим заради предизвикателствата, които безспорно поставя пред омекналите ни от fast food културата в кино и тв изкуството мозъци, КАСТИНГЪТ на Линч е брилянтен. Винаги. Актьорите му сякаш са родени за ролите си и ако на това не му се вика майсторлък…: )