Туин Пийкс – сезон 3, епизод 10

от на 2017-07-18
 

o2k9nhomtcaz

Епизод 10 от „Туин Пийкс: Завръщането“ имаше тежката задача да се съревновава за зрителски интерес с началото на седми сезон на „Игра на тронове“. Няма нужда да изтъкваме, че шансовете за надмощие бяха незначителни. Ако и вие тази седмица сте избрали зимата пред северноамериканското градче, не се тревожете, защото това е в реда на нещата. Но ако търсите друга гледна точка към доминиращия женски идеал, застъпен в опуса на Дейвид Бениоф и Дан Уайз, можете да се присъедините към феновете на Дейвид Линч, които за втора поредна седмица тържествуваха с епизод, който в по-леките си моменти беше близък до първите два сезона. В контраст с тях, някои теми, превърнали се в синоним за творчеството на Линч, бяха представени в типичния за този сезон суров реализъм.

Епизодът започна с кървавото убийство на Мириам от Ричард Хорн, който постепенно се превърна в архизлодея на този сезон. Яркият контраст между прекрасния ден навън, представен в статичен кадър и насилието, случило се за миг в караваната, представено с бавно приближаване на камерата, беше препратка към иконичното начало на „Синьо кадифе“ с акцент върху темата за крехката илюзия на красотата и прогнилите основи, върху която е изградена така наречената Американска мечта. Началото беше своеобразно заявление, че епизод 10 ще експлоатира темата за женомраството и именно нейните измерения ще разгледаме надолу.

Другата отвратителна сцена с участието на Ричард, която окончателно доказа кръвната му връзка с Черния Купър, беше в дома на баба му Силвия, а изпълнението поразително напомняше на сцената с изнасилването от Кубриковия „Портокал с часовников механизъм“. Вместо веселото припяване на “Singin in the rain” обаче получихме кроткото повтаряне на израза „Hello, Johnny. How are you today?”, чийто аранжимент спомогна за задушаващото въздействие на сцената. Впоследствие Бен Хорн получи обаждане от бившата си жена, което ни даде бегла представа за обтегнатите им отношения и макар бащата на Одри все още да носи годежния си пръстен, отказът му да помогне на Силвия беше категоричен, а последвалата покана за вечеря, отправена към Бевърли показа колко малко му е нужно да залитне към старите пороци.

"Do your palms ever itch?"

„Do your palms ever itch?“

Акустичното изпълнение на Карл Род на песента „Red River Valley” беше прекъснато от звука на счупен прозорец и паднала върху тревата яркочервена чаша. Цветовете играят особена роля във вселената на „Туин Пийкс“ и червеното винаги е било наситено със символика – предишния епизод сигнализира отвлечените спомени на Купър за Одри Хорн, а тук беше предупреждение за назряващата агресия в друга каравана. Поведението на Беки и Стивън в епизод 5 загатна кошмарните последствия, които ги очакват напред и тук станахме свидетели на кратка развръзка, напомняща на сцена между Лео и Шели от първи сезон.

Кенди опитваше да прогони муха от импровизирания офис на шефа си, но несполуката й буквално се стовари върху главата на Родни Мичъм. Безкрайно пресилената й реакция остави своя отпечатък и последвалото абсурдно поведение стана повод за едни от най-забавните моменти до края на епизода, като същевременно тежката психологическа травма, която преживя от невинната си постъпка, служеше да покаже разликата между мъжете и жените, между начините, по които двата пола третират насилието. Освен всичко останало, трите грации, подпиращи стената в офиса на братята Мичъм бързо се превърнаха в едни от най-странните и интересни образи с епизодична поява. Интересно е докъде ще се развие новосъздалият се план на братята и каква по-точно ще е ролята на мистър Тод, който в своята висока камбанария все повече изглежда като владетеля на света.

Острието Айк най-после си стъпи на пишката.

Острието Айк най-после си стъпи на пишката.

От Джейн-И научихме, че от тридневното изчезване на Дъги (и съответно бягството на агент Купър от Черната ложа в епизод 3) е изминала едва седмица, което следва да покаже, че времето в „Туин Пийкс“ тече със собствен ритъм и не се съобразява с изтеклите седмици от началото на „Завръщането“. Предвид всички проблеми, с разрешаването на които трябваше да се заеме Джейн-И, това уточнение внася малко яснота относно бавната й реакция към невменяемото състояние на Дъги.

Неговото съзнание може и да не е съвсем на мястото си, но олимпийската физика на агент Купър отключи либидната енергия на Джейн-И и това беше повод за първия интимен момент между двамата, който в контекста на епизода работеше и като ярък контрапункт на основната тема. Червените й обувки допълнително подчертаха похотливото състояние, в което се намираше и тук е времето да отбележим знаменитото изпълнение на Наоми Уотс, която неусетно лавира между отегчение, неприкрит интерес, възбуда и апатия… без да споменаваме колко извънредно секси е през цялото време.

Remarkable!

Remarkable!

Негодникът Чад първо се подиграваше с Луси, а след това пресрещна пощальона, от който успя да вземе писмото на Мириам, адресирано до шериф Труман и съхраняващо информация за катастрофата. В контраст със злобното му, заядливо отношение, спрямо връзката на Луси и Анди виждаме Гордън Коул, чиято искрена реакция от срещата между Албърт и Констанс е като малък оазис насред напоителната мрачна атмосфера. Както неведнъж съм споменавал, подобни реакции, идващи именно от душата на новия сезон, придобиват мета смисъл, сякаш Дейвид Линч ни показва, че тези задушевни мигове са всичко, което би искал да вижда наоколо. И както неведнъж е доказал, Гордън е готов да се бори за тях, в подкрепа на което свидетелстват и необяснимите му упражнения по живопис, които имахме възможност да мернем за миг, преди да бъде прекъснат от хлопане по вратата и появата на Лора Палмър, към която ще се върнем след малко.

Федералните агенти установиха, че Даян помага на Черния Купър, а той пък е имал пръст в работата със стъклената кутия, която видяхме в първи епизод. This is something, както отбелязва Гордън, а какво точно вероятно ще научим скоро.

Монологът на Жената с дънера постави полицай Хоук в медитативно състояние и в поетичния й рецитал се долавяха апокалиптични блянове, напомнящи моменти от епизод 8, както и призив към смирение. Фактът, че братята Труман са „истински мъже“ отпраща към мисълта за всички насилници, които видяхме по-рано и предполагаемата роля, която тези (и подобни на тях) мъже ще изиграят в кулминацията на сезона. Простете неуместната шега, но изречението „Лора е единствената“ беше наелектризиращо. Именно тя е призмата, през която останалите герои трябва да гледат на света и особено на начините, по които е третирано мястото на жените в него. Появата на Шерил Лий пред вратата на Гордън подсилва това внушение и ни връща назад към „Огън, следвай ме“, чийто основен проблем отново е този за психологическото и сексуално насилие и как това резултира в съсипването на редица взаимосвързани животи. Споменавал съм и преди, че Лора Палмър е Розетския камък за Туин Пийкс, в нейната история се крие минатюрна версия на всичко онова, към което продължават да се връщат Марк Фрост и Дейвид Линч, по същия начин, по който Черната ложа е основа за митологията на сериала, защото е достатъчно еластичена метафора на злото и тайните, които пазим.

Маргарет Коулсън в едно от най-запомнящите се участия в сериала въобще.

Маргарет Коулсън в едно от най-запомнящите се участия в сериала въобще.

В този сезон е осезаема липсата на совите, чието напомняне да се вглеждаме в мрака по-рано насочваше към мистерията на двете ложи. На тяхно място все по-често ни е припомняна трагедията на Лора Палмър, фокусираща вниманието и въображението ни върху отровните игли в човешките взаимоотношения.

В епизод 10 малко неочаквано, но за щастие, множество парчета от пъзела се напаснаха по местата си. Ако сте останали и изслушали приковаващото изпълнение на Ребека Дел Рио (позната още от „Мълхоланд Драйв“), вероятно сами сте уловили историята зад думите й, разказващи за романтична нощ под звездите, за копнеж към връщане назад до мястото, откъдето всичко започна, защото днешният свят е лишен от звезди. Като съавтор на песента е включен самият Дейвид Линч, а в текста се крият разгледаните в епизода теми, както и заключението, че в центъра на всичко остават споделените и сгряващи мигове като този между Албърт и Констанс, а след тях остава единствено заглъхващият въпрос: Какво би представлявал светът без светлина?

коментари
 
Отговорете »

 
  • pif
    2017-07-19 at 05:41

    Какво според вас е значението на изображението, което Гордън нарисува?

    Отговор

  • квадрат
    2017-07-19 at 07:59

    Това е за мен един от най-силните епизоди до тук. Това момче, което играе Ричард Хорн за сега прави най-силната роля в сериала, а след него са Маклакан и братята Мичъм, за които може да се направи доста успешен отделен трагикомичен гангстерски филм.
    А това женомраство не знам къде го видя. Може би в безкрайното търпение на Мичъм към неадекватното поведение на онази русата идиотка ли ? Това e по-скоро обратното. Или ако имаш предвид Ричард Хорн, това е психопатия не женомраството. А мизандрията, която винаги си е била в същия обем като мизогинията никой никога не я бръсне за нищо 😀

    Отговор

    • 2017-07-19 at 09:27

      Съгласен съм за братята, огромни са и двамата, а подобни епизоди бих гледал всяка седмица до края на живота си.
      Психопатията на Ричард не отрича темата за женомраството, даже според мен засилва внушението ѝ. Като цяло, имаше доста неща, върху които можем да се фокусираме, просто появата на Лора ме шокира и ми насочи мисълта в посока „Огън, следвай ме“. :)


  • Мими
    2017-07-19 at 09:20

    Само да добавя, че витаят из нета теории, че освен на Одри и Купър/Боб, Ричард е възможно да е син и на Бен, предвид миналото му.
    Спряга се (Ричард) за новият Боб, но хммм… едва ли, предвид смиреното му поведение пред Ред. Пък и е твърде податлив на гнева си. Не се влдее. Сравнен с онова зло, което се нанесе в еп.8 е направо смешка.
    Други любопитни догадки има около „четерите часа“ бавене на Кенди и Антъни. Говори се за различни времеви лини все по-често. Джери Хорн, който не знае къде е и сцената с ресторанта накрая на епизод 7, подсилват това впечатление. Предполагам има и още. Някои хора виждат като орли.
    И най-обсъжданата тема до вчера на обяд беше, че Чад е взел грешното писмо. Допуска се наличието на две Мириам.
    https://www.facebook.com/TPWWformerlyBringBackTwinPeaks/posts/1516491581723291
    https://www.facebook.com/welcometotwinpeaks/posts/1524660820888351
    Кой знaе кво ще излезе от цялата работа?!
    Много по-интересни въпроси има според мен, но те не занимават аудиторията поне в момента. А, аз вече не дълбая чак толкова. Хе-хе-хе, ровя като обезумяла!

    Отговор

  • Велина
    2017-07-19 at 10:40

    Страхотен, страхотен епизод! А Ричард Хорн е хипнотизиращ. Много готино ревю, Жор, и супер свежо, че млад умен мъж намира за секси жена, прехвърлила една определена възраст (Наоми наистина е очарователна).

    Отговор

  • TTT
    2017-07-19 at 13:47

    Поредният силен епизод, в който беше засегната и една от сравнително малко обсъжданите вечни мистерии на „Туин Пийкс“ – как така агент Купър сякаш нон-стоп се тъпче със сладкиши, а същевременно остава в повече от върхова физическа форма 😀 https://www.youtube.com/watch?v=BloTVTziM6c&feature=youtu.be&t=81

    Отговор

  • а
    2017-07-19 at 16:45

    Настоящото ревю представлява известно отстъпление от поддържания най-висок стандарт от автора досега. Отива в сравнителен анализ. Доказателство са коментарите, които, предлагайки интерпретации, като че ли описват повече същността на епизода, което досега не се беше случвало. Дано не се дължи на спадащ интерес на автора. Не искам да съм критикар, колкото да насърча колегите с интересни хрумвания (въпроси) да „занимаят аудиторията“, въпреки че засега не откривам индикации за различни времеви линии!

    Отговор

    • 2017-07-19 at 16:57

      Просто не ми се пишеше за този епизод конкретно, макар да е сред любимите ми от сезона. А анализите стават малко наложителни, защото не искам да залитам в теории, базирани на отвлечени и (в повечето случаи) смешни свидетелства, мернати като детайл от някой кадър. По-интересно ми е да разсъждавам върху видяното, вместо да си изграждам предварителни представи, които почти със сигурност ще се разпаднат още в следващия епизод. В този нямаше и много какво да се запълва по историята, тъй като голяма част от сюжетите в предните епизоди се навързаха тук.
      Но ми е любопитно какво ти се иска да откриваш в тези текстове, защото честно казано при писането им се водя изцяло от моментното състояние, в което ме е оставил епизодът? :)


    • Мими
      2017-07-19 at 17:42

      Това са теорийки, които се занимават така или иначе само с повърхността на епизода. Не съм ги отбелязала като мои интересни хрумвания, защото не са. Не са и наложителни, просто са забавни. Написах ги за по интересно, за да избягаме от високопарни коментари поне тоя път. В повечето случаи наистина излизат неверни.
      Едва ли и някой ги взима много на сериозно.
      Същноста на епизода – подтиснатото женско начало, беше спомената от автора на текста.Не виждам и защо да я чепкам, тъй като съм жена(не че не ме занимава) и ще излезе малко превъзбудено.


    • Мими
      2017-07-20 at 10:37

      Ето ти отговора за различните времеви лини:
      https://www.reddit.com/r/twinpeaks/comments/6oe6u6/s3e10_jack_rabbits_palace_253_and_the_purple_room/


    • 2017-07-20 at 11:10

      Една от малкото теории, които дори да не се окажат верни, са доста интересни и сериозно базирани на очевидни свидетелства :)


  • а
    2017-07-19 at 17:15

    За да не звуча обидно съм Ви сравнил с Вас самия, което не би трябвало да бъде приемано като язвително :)
    Аз съм от феновете, които са си припомнили старите серии (втори сезон) и Огън следвай ме. Още с излизането на „Тайната история …“ ми я подариха на английски, защото често давах ТП за пример и се радвах, че го подновяват, но така и не прочетох книгата. С няколко думи съм непросветен в дълбочина фен. Затова ми е интересно, когато описвате микромоментите, за да се хвърли светлина върху цялата картина. Както в „Огън следвай ме“ самият Линч описа какво символизира жената с червената рокля – гримаси, цвете и т.н. Ревюто за осми епизод е жестоко. Всъщност повечето досега са.

    Отговор

    • 2017-07-19 at 17:51

      Не съм го приел язвително, съвсем сериозен бях, че ми е интересно какво бихте искали да откриете в текстовете и благодаря за отговора :)


  • Джин.
    2017-07-19 at 20:41

    Аз пък си признавам, че ако не са текстовете на Жор, отдавна да съм зарязала сериала….просто нищо не вдявах първите 4-5 епизода, дори се шегувах с приятели, че ще трябва да си намеря сериозен дилър и да смъркам нещо качествено преди всеки епизод. :)))).

    Отговор

  • квадрат
    2017-07-24 at 21:12

    епизод 11 беше доста размазващ
    Чакаме ревюто като парче черешов пай

    Отговор

  • TTT
    2017-07-26 at 12:00

    Нещо обаче няма пай 😀 Иначе най ми се иска да знаем повече за фигурата, за която не ни се иска да знаем повече 😀 (и която неведнъж видяхме този сезон)

    Отговор

  • Панчев
    2017-07-26 at 13:18

    Ko стана с ревюто на 11-ти?

    Отговор

  • Мими
    2017-07-26 at 13:47

    Някой гледал ли е филма “ The King and I“? :)

    Отговор

  • а
    2017-07-26 at 14:24

    Ko стана с ревюто на 11-ти?

    Отговор

  • rodd1ck
    2017-07-26 at 15:42

    Почнаха „Троновете“ и свършиха ревютата. 😀

    Отговор

  • трипер
    2017-07-26 at 17:05

    Жор се пенсионира :(

    Отговор

  • 2017-07-26 at 17:10

    😀 Не съм се пенсионирал. Епизодът и на мен много ми хареса, ама просто нямам много какво да кажа по него, което не съм написал поне по 2 пъти в предните текстове, а не обичам да се повтарям, така че скоро пак :)
    П. С. Прогнозирам завръщането на Купър в следващия епизод.

    Отговор

    • Панчев
      2017-07-26 at 22:53

      Сядай и пиши, че се счупих да влизам в сайта втори ден и да чакам :-))


    • penzata
      2017-07-27 at 18:48

      Всъщност, доста неща могат да се кажат за единадесетия епизод. :) Особено и колко мета беше финалът. Наред с всичко досега, което провокира „спомени“ у Куп, втрещяването му при началните акорди на „Hearthbreaking“ на Бадаламенти беше безценно. Бадаламенти се завърна в света на Туин Пийкс, ред е на Купър.


    • Мими
      2017-07-27 at 19:33

      Ми Penderecki – Threnody for the Victims of Hiroshima!? По важно ми се вижда.
      Aз пък прогнозирам неочаквани обрати следващия епизод.Колко нетипично, нали? :)
      Купито още ми се вижда рано да се завръща, но пък знам ли?!?
      Let’s rock се казва следващата част :)


    • penzata
      2017-07-27 at 20:35

      Не е до „по-важно“, „най-важно“, а за мета финала. Купър чува музика на Бадаламенти и нещо в него се тригърва, все едно гледа шапката с темата от предните сезони.


    • Мими
      2017-07-27 at 21:00

      Hearthbreaking е от Изгубената магистрала, така че…не е много сигурно кво Купър чува и кво тригърва.
      Освен тва мен не финала ме впечатли в този епизод, не че не беше сладникаво, абсурдно затрогващ. Та, тва исках да кажа.
      Щом за тебе финала е топа на епизода – оки доки. :) Всеки според вкуса си…


    • Мими
      2017-07-27 at 21:36

      Не, парчето на Бадаламенти е ново, подвела съм се по грешна информация в google и тема в reddit, но тва не променя гледната ми точка по въпроса.


    • penzata
      2017-07-28 at 14:47

      Нещо май не се разбираме. Аз ти говоря за мета елемента, който присъстваше във финала на епизода. Без значение е дали парчето е ново, не е ли, откъде е.
      Купър до момента е „тригърнат“ от кафе, пай, значки, каубоя/шерифа статуя, червените обувки и музиката на Бадаламенти. Това беше епично.


    • Мими
      2017-07-28 at 17:06

      Разбираме се, не се…. who cares?!?
      Според теб е епична, според мене не е. Мета елемент, лол
      Епична сценаааа.
      Интересен ми е случая около трака на Бадаламенти. Все пак мненията са все още разделени за произхода му. На места се пише че е нов, на места, че е ремодел от Изгубената магистрала. Ако някой е слушал скоро Изгубената магистрала ost може да ме светне как стоят нещата.
      https://youtu.be/nmqWKWfDwew
      Не е без значение, поне за мен. Музиката в ТП е от огромно значение.
      Той Купър може да реагира на разни мъгляви спомени от началото на сезона, и кво от тва? Все си остава вегетиращ. Така, че нека е епично, вече ми е досадно да го обсъждам. Аз съм на друга вълна.
      Как ще се слее със съзнанието си и кога ще видим. Теорииите по въпроса вече са стотици.
      Да се възползвам от коментара да дам още един линк към тема обсъждаща същността на Боб и връзката на образа му с теософията и Елена Блаватска
      https://www.reddit.com/r/twinpeaks/comments/6pycf5/original_run_origin_of_bobs_fury_of_momentum/


  • хемороид
    2017-07-26 at 22:06

    Аз чета първо ревюто и после гледам епизода,за да внимавам в детайлите и и да вникна по-дълбоко в сюжета.Един вид чакам някой да ми сдъвче храната.Сега заради Жор не мога да изгледам епизода.Като си почнал да пишеш поне не прекъсвай по средата или въобще не почвай.Ти,ако така действаш с жените…язък.Знам ,че това е висша форма на неблагодарност.

    Отговор

    • а
      2017-07-27 at 18:46

      Поне в следващото ревю да се включи обяснения на сцените обсебеното момиче в колата, както и събитията при мястото с караваните! Или тук като коментар?


    • 2017-07-28 at 17:46

      Текст все пак ще има, очаква се утре по някое време да светне на сайта :)


Коментирайте