В едно антиутопично настояще, все по-малко жени успяват да заченат. На територията на Съединените щати възниква тираничната държава Гилеад, в която жените, които могат да забременеят са превърнати в „прислужници“ на избрани представители от управляващия елит. Основната им задача е да участват в „церемонията“ – извратен ритуал, в който господарят им се опитва да ги оплоди в присъствието на съпругата си.

Мрачната история за конфликта между подчинението и независимостта е създадена през 1985 г. от канадската писателка Магарет Атууд. Отличен преди 30 години с „Артър Кларк“ – една от най-престижните награди за научна фантастика, романът звучи стряскащо актуално на фона на съвременната криза на ценностите и поредицата „демократични“ недоразумения, поставящи под съмнение здравия разум на мнозинството. Докато екранизацията от 1990 г. се ограничава до феминистките послания на романа и не успява да надхвърли холивуските клишета, актуалният сериал на Hulu смело изгражда метафора на съвременното общество, плашеща със своята реалистичност. Макар и неволно, сериалът предизвика вълна от сравнения с управлението на новия американски президент, който в живота си едва ли е използвал по-невинно определение за жена от „кукличка“.

the-handmaids-tale-s04-review-i02-201700702

Криза на ценностите, морално падение, завръщане към традициите, устояване на изкушенията. Нищо ново под Слънцето, но ловката манипулация с всички тези елементи е в състояние да създаде ужасяваща тоталитарна система, принизяваща отделната личност в обикновена биологична единица. Историята познава не един случай, в който в името на висши цели са извършвани престъпления. В „Историята на прислужницата” сложният манипулативен механизъм е разкрит през погледа на главната героиня Офред. Нейни са думите, които синтезират идеята на сюжета: „Нищо не се случва изведнъж. В бавно загряваща се вана можеш да се свариш до смърт, без да усетиш.“ Както винаги в основата на подчинението стои страхът. Без да е екшън или филм на ужасите, сериалът изключително точно пресъздава смразяващата атмосфера на безизходица и чувство на обреченост. Ежедневието на прислужниците е сведено до прости, но строго контролирани действия, а всяка крачка встрани води до сурови наказания. За мащаба на драмата допринася и умело използвания контрапункт със спомените на Офред от свободния живот, които накрая ще се окажат основния катализатор за промяната в поведението й. Постепенното и безвъзвратно осъзнаване на абсурдната ситуация започва с малки, но все по-сигурни стъпки, за да се стигне до логичното заключение, че нищо не е по-ценно от свободата и в нейно име си струва да бъдат направени най-големите жертви.

В основата на успеха на сериала е изкючително точно подбраният актьорски състав, воден от Елизабет Мос в ролята на Офред. Прецизно, интелигентно и завладяващо тя изгражда образа на един обикновен човек, поставен при необикновени обстоятелства. Тези, които познават актрисата само от „Момчетата от Медисън авеню”, ще останат изненадани да я видят в подчертано драматична роля, изискваща широк спектър от актьорски похвати. Подобно на незаслужено недооценения малък шедьовър от преди две години „Top Of The Lake”, Мос впечатлява с изумителния диапазон от емоции, които успява да скрие под привидно безизразната маска на примирението. Със сигурност едно от най-запомнящите се изпълнения, които сме виждали напоследък, което няма да остане незабелязано в сезона на наградите.

the-handmaids-tale-s01-review-i02-201700702

Джоузеф Файнс е трудният за разгадаване господар на Офред. На пръв поглед очевидният му характер постепенно се изпълва с нюанси, които ни карат да очакваме развитието на героя. Ивон Страховски, която ни липсваше след „Декстър”, е съвършената съпруга на господаря, която от ловкото прикриване на своята неудовлетвореност достига до съвсем явна демонстрация на характер. Макс Мингела допълва общата картина на отбора от съзаклятници с точно премерена емоционалност. От поддържашите актьори трабва да споменем Алексис Бледел, чието участие в следващия сезон ще бъде значително разширено и изключително характерната Ан Дауд, която се очертава като новия антигерой на телевизионния екран.

Сериалът е красиво заснет в размитата гама на сивото, на фона на което изпъкват ярко червените петна на плащовете на прислужниците и големите бели шапки, чиято единствена цел е да ограничават зрението. Като цяло, сценографията и костюмите са на ниво, което рядко се вижда на малкия екран. Визията е от решаващо значение за създаването на атмосфера, която създава впечатлението, че нещата са много по-сложни, отколкото изглеждат на пръв поглед.

Историята на прислужницата” е поредното доказателство, че мястото на качественото кино вече не е в масовите киносалони, където все по-рядко гледаме истории с ясно изразени послания и пълноценно изградени характери. Основното достойнство на сериала е, че категорично заявява своята позиция в защита на свободата на отделната личност и силата на човешкия дух в борбата за отстояването й. Актуално или не, винаги е добре да се знае, че и най-малката искра може да разпръсне и най-тъмния мрак.

Similar Posts

Вашият отговор на Цвети Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

13 Comments

  1. Все се каня да гледам филма, защото ми е препоръчан от скъп човек, който ме познава и с когото чоплим е точно такива теми. Но първо да изгледам сериала (на 4-та серия съм) Това, което ми харесва, е вещината, в която се вглежда в майчинството в интимен аспект. Мисля, че всяка жена, която има деца, прави опити, имала е аборти, дори тези жени, които не искат да имат деца, могат да намерят нещо право в целта за себе си. Наистина много ме впечатли.

    Темата за майчинството, фертилността, бебесъздаването е milestone за дистопиите, дълъг списък има тук, но в сериала интересното е как се свързва с християнството. Хареса ми с каква лекота се стигна до смяната на демокрация с теократизъм. Повечето дистопии показват сравнително отдалечено бъдеще (с изкл. може би на Children of men), с тук сякаш стана за ден, в едни твърде реални наистина САЩ на Тръмп.

    Изобщо пипа сериалът по много тънки теми и струни, страхотен е! Чакаме книгата в края на годината може би 🙂
    Хубава рецензия, браво!

  2. Надявах се да има ревю, няма да го чета за момента, защото съм на 5 епизод. Набързо изгледах няколко серии, определено ангажира, с интересна история, добра атмосфера и актьорска игра.

  3. Аз също тепърва ще го гледам. Освен заради звучащата интересно история, така и заради Елизабет Мос – много стабилна актриса е (на sci-fi почитателите, и не само, бих препоръчал The One I Love) и според мен това става ясно още в Mad Men, където има доста предизвикателна роля.

    Малко встрани от темата, но все така говорейки за готини нови сериали с присъствие на талантливи актриси – нещо за комедийно-драматичния (но повече комедиен) GLOW? Изгледах го и е доста, доста приятен, особено в лятната телевизионна суша.

  4. Филмът не успява да се отърве от лекия привкус на чиклит.
    Ужасни клишета! То не бяха черни мерцедеси, зли корумпирани мъже, безкрайна зима, мрачни блокове и запуснати градинки…
    А нефелната „съпротива“ и конспиративните им методи наистина ме разсмяха!
    Ученическият подбор на парчетата в саундтрака също не помага.
    Мисля, че филмът прави много лоша услуга на феминизма. За кого, по дяволите е предназначен този филм?

  5. Чувствам се леко длъжна и се връщам към моя коментар, защото мнението ми се промени тотално. Разочарована съм много в течение на сериите. Нито дистопията се разви и задълбочи, нито героите предложиха нещо наистина оригинално. След „шокиращите“ първи серии, с които запознава с герои и действителност – все по-посредствен. Ще потърся книгата, как е написана тази история, но както Borghildur горе казва, определено не е в услуга на феминизма, поне както го разбирам аз. Чак дразни това преекспониране и предъвкване на едни и същи теми за мястото на. Със 7-ма серия и нататък направо е скучен и предвидим. А започна така амбициозно :/

  6. Съжалявам, ама тоя сериал е обидно ЕЛЕМЕНТАРЕН. Не стига, че всеки епизод буквално прелива от феми и SJ екстремизъм, но и всяко едно заложено във филма послание е жестоко преекспонирано. На 4-ти епизод съм, така че ще му дам още малко шанс, обаче грам не разбирам истерията покрай него.

    1. За съжаление нататък се „сговнясва“/забуксува все повече и повече (ако до сега не те е грабнал малко :D). Аз също бях любопитен да му хвърля един поглед, след като се дигна доста шум около него. Просто темите които разглежда и момента/времето в което излезе е доста подходящ. Има готини „нещица“, но като цяло по-скоро останах разочарован.