ik-WFPOTA-2017

Време е да попътуваме във времето…

Първо ще се озовем в 1968 г., когато излиза оригиналният „Planet of the Apes”, a след това ще посетим четирите му продължения – „Beneath the Planet of the Apes“ (1970), „Escape from the Planet of the Apes“ (1971), „Conquest of the Planet of the Apes“ (1972) и „Battle for the Planet of the Apes“ (1973). Ще споменем мимоходом телевизионния и анимационния сериал, вдъхновени от франчайза, след което ще нахраним заслужено ромейка „Планетата на маймуните“ от 2001 г. За десерт ще се концентрираме върху prequel блокбастърите „Rise of the Planet of the Apes“ (2011), „Dawn of the Planet of the Apes“ (2014) и „War for the Planet of the Apes“ (2017), а покрай всичко това ще засегнем и разни успоредно случили се или частично свързани с поредицата заглавия и люде. Накратко: в този епизод на Inglourious Kunts отдаваме почит на научнофантастичното маймунско наследство на френския писател Пиер Бул.

Екипът този път е: Мартин „Циничния Елф“ Ангелов като водещ с гости Благой Иванов, Весела Дринова и Димитър Дринов. Отново се отнасяме в подробна и времево разточителна дискусия, но причината не е толкова в любовта ни към постапокалиптичния жанр, а в това, че просто ужасно обичаме да се наслаждаваме на звука на собствените ни гласове.

Human see – human do:

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9 Comments

  1. Наистина, Весето, е мноо печена, ненам кво праи с тоя пръдльо, ДриПов аххахах

    Много як кънт, въпреки цензурата, 🙂 много изчерпателни коментари относно старите виеда, заедно със сериала, за хора, които не са ги гледали!. „Възходът“ не ме очарова, но пък за това „Зората“ и „Войната“ направо ме смазаха от кеф!

  2. Трябва по-често да участва г-жа Дринова.Говори смислено и аргументирано.

  3. Това за Анди Съркис, което споменавате, е много интересен за мен момент. Аз лично не мога да се отърва от усещането, то вече си се превръща в убеждение, че концепцията за това какво е добър актьор трябва да се разшири чувствително. Естествено – и в моята среда многократно сме обсъждали как Съркис трябва да бъде най-малкото номиниран за голяма награда и пр. Проблемът за мен е, че подобен вид възприятие сред масата хора, които показват посоката на това Що е то добро изпълнение, е сбъркан на много по-ниско и ранно ниво и за да се стигне до там Съркис да бъде номиниран – трябва да се случат много други неща. А и Б-то на това що е то добро изпълнение не е трудно за учене от гледащите и критикуващите – всички знаем там за това да излизат извън зоната си на комфорт, да те „вкарват във филма“ и „да им вярваш“ и тн., но вече твърде много номинации и награди се дават по нарисуван шаблон. Понятието „Роля за Оскар“ обърква дори хора, които уж на книга разбират от филми и това е голяма греда. Иначе в един идеален свят Трой Бейкър трябваше да вземе Оскар за главна роля в The Last Of Us, при все, че това не е филм – защото това именно е добро изпълнение за статуетка. Но за да се стигне до там – Съркис трябва да бъде най-малкото номиниран, па за да се стигне до него – не трябва всеки актьор/актриса, появили се без грим в някакъв филм или пък с много грим и играещи негър, който е гей, но е влюбен в гума и спи с майка си – да взима Оскар. И не, че това не е филм, който бих гледал 😀 Просто самоцелните неща в киното го убиват.

    1. Аз съм ОК и да е в отделна категория, примерно „Най-добро mo-cap изпълнение“, но все пак да има опцията да получи призове за работата си като „дигитален“ актьор, тъй като е феноменален.

    2. И аз съм ок, но дори и това да се появи в годините – няма да има тежестта на другата статуетка. Киното не трябва да се превръща в изкуство за отбрана категория хора, които си говорят разпалено в някакви барове и само те си знаят какво и как трябва да се случва по правилния начин. Не казвам, че трябва да е за всеки и че всеки трябва да разбира – но ми се ще да не се отдалечаваме толкова от времето, в което масата хора просто знаеха кога един филм е по-качествен от другите и че някой актьор дава нещо повече от останалите. Когато бях на интервю за сегашната си работа влезнах в някакъв спор с една чудесна наша ейчарка, която се накефи, че се интересувам от кино – беше малко преди Лео да вземе Оскар. Тя ме пита кой според мен заслужава, аз и казах, че съм за Лео, тя спомена, че Един Редмейн заслужава повече. Ей това мислене ме дразни – не, че момчето не прави хубава роля. Не, че това е най-огромния филм на Лео – ок, мнения всякакви. Но не всяко обличане на женски дрехи от мъж трябва да се награждава със статуетка, а това се превръща в огромен проблем с годините и се задълбочава. Помня едно време като гледах гейовете каубои и как сцената с Хийт Леджър и якето ме разсипа емоционално основно заради неговото изпълнение там – как изобщо не мислех дали тия две същества са мъж и жена, мъж и мъж, мъж и куче или куче и дърво – просто не това беше наратива. Тия неща трябва да се отличат, а то все по-надалеч се върви.