Непосредствено след кончината на Крис Корнел, докато бавно асимилирах случилото се и упорито се опитвах да възстановя и запечатам наново всяка секунда от акустичния му концерт година по-рано в Пловдив, се запитах дали не трябва все пак по някакъв начин да почета живота на един от най-великите артисти в историята на алтернативния рок. В съзнанието ми хаотично препускаха тежки мисли, открояваха се отделни думи, фрази, дори цели изречения сияеха в главата ми с неонов блясък. Сякаш ме подканяха да разтоваря в текст целия този водовъртеж от изпепеляваща емоция и болка.

И реших, че съм длъжен да направя опит. Смятах, че го дължа на Крис, смятах, че го дължа на приятелите, израснали с тази музика и най-вече смятах, че го дължа на себе си. Трудно е да се обясни този импулс и вярвам, че още по-трудно е да бъде разбран, но въпреки всичко, реших да опитам да го пресъздам по някакъв свой си начин.

Седнах в малките часове на нощта пред компютъра, изгасих светлините, за да се изолирам от всички странични дразнения, и позволих на гласа на Крис да запълни тишината. Затворих очи, търсейки в съзнанието си всички онези думи, фрази и изречения, които по-рано се надпреварваха за вниманието ми. В тази нощ обаче те ми убягваха…ураганът сякаш беше притихнал. От намерението беше останала само неизразимата емоция…и купища спомени. Скъпи спомени, които смятах за отдавна изгубени, изплуваха сега в унисон с провлачения, кадифен тембър на Крис.

VNtZ1S

Върнах се назад във времето при дребното, хилаво хлапе от средата на 90-те, което неистово се стараеше да не привлича погледа на бабаитите в училище и драскаше „Soundgarden“ по чиновете в отчаян опит да не заспи в час. Отново се превърнах в понатрупалия малко самочувствие дългокос пубер, който превърташе касетката на (по мое мнение) най-добрия солов албум на Крис “Euphoria Morning” отново и отново, захласнат в раздиращо меланхоличните „Steel Rain“, „When I`m Down“ и „Follow My Way“. Под акомпанимента на Audioslave отново влязох в кожата на наивния гамен в зората на своите 20, който тактуваше енергично под звуците на „Show Me How To Live“ и вярваше, че животът е вечен, стига да бъде озвучаван от солата на Том Морело.

Тогава осъзнах, че всеки един етап от моето съществуване, всеки житейски урок, всеки успех и всеки един провал са били озвучавани от гласа на Крис. Всяка моя радостна емоция е била извисявана и всяка мъка се е разтваряла в звуците на музиката му. Осъзнах, че Крис е надхвърлил тесните рамки на поредния тийнеджърски идол и се е превърнал в неизменно съпътстващ ме вътрешен глас. Глас, с чиято помощ съм се научил да контролирам емоциите си и да преподреждам хаоса в мислите си. И осъзнах, че е безсмислено да пиша каквото и да е. Той толкова се е вплел в мен самия през годините, че за да пресъздам емоцията си, трябва да опиша живота си, а това е нещо, което искам да запазя за себе си.

Но днес е рожденият ден на Крис Корнел и ми се иска все някак да почетем датата, денят да бъде различен. И намерих начин. Част от наследството, което той остави за нас, са прекрасните песни, написани специално или влезли в траклистите на някои филми. По неговия си начин той внасяше особена емоция във важни за филмите сцени. Там, където няма как да бъде изразена по друг начин болка, меланхолия, уязвимост, стаената сила и смелост, раждащи порив да ги превъзмогваш, се извиясваше неговият глас. От култовия саундтрак на Singles през може би най-големия комерсиален успех с Casino Royal до последния The Promise – талантът на Крис Корнел блестеше не само от сцената, но и от кино екрана. И Operationkino е точното място, където да изразя скромен трибют към връзката на Крис Корнел с изкуството, което тук толкова обичаме.

Chris Cornell – Seasons /Singles

Chris Cornell – You Know My Name / Casino Royale

Chris Cornell – The Keeper / Machine Gun Preacher

https://vimeo.com/29644121

Chris Cornell – Til the Sun Comes Back Around / 13 Hours: The Secret Soldiers of Benghazi

Audioslave – Shadow on the Sun / Collateral

Soundgarden – Live to Rise / The Avengers

Chris Cornell – Stay With Me Baby / Vinyl

Chris Cornell – The Promise / The Promise

Audioslave – Show Me How To Live / Vanishing Point

https://vimeo.com/10450437

I cannot see the light
At the end of the tunnel tonight
My eyes are weary
And before I let one more life get erased
From the ashes I will rise for you and the ghosts
Of the names the faces and frames
The love and the pain for you I remain
Though I’m not worthy of being
The keeper of the flame
I am the keeper
I am the keeper.

Chris Cornell
20.07.1964 – ∞

Similar Posts

Вашият отговор на Liubo Ursiny Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

14 Comments

  1. Honorary mention: Miami Vice 🙂 Singles ми е един от любимите саундтраци завинаги. А в The Promise песента на Крис беше най-хубавото нещо…
    Много смел и откровен текст, Оги, за мен беше удоволствие и чест да участвам, макар и с много малко <3

  2. Незабавно направете кънт, защото преди малко обявиха, че Честър от Линкън парк е починал 🙁
    Само за няколко месеца две епохи вече ги няма…

    1. Тия са стари за фенове на Линкин Парк.

  3. След две седмици мислене и препрочитане на тоя текст – все още ми е трудно да измисля какво точно да напиша. Няма как обаче – сядам да напиша нещо, защото няма как.

    Смъртта на най-любимия ми изпълнител ме остави без думи. Или – айде – остави няколко думички и едно многоточие: Не знам…

    От цялото си сърце благодаря на Оги за тоя текст. Бих искал да напиша нещо дълбокомислено, истината е, че всичко важно е отдавна казано – къде по принцип, къде сред близките ми хора, които разбират мащаба на тая загуба.

    Мерси, Оги, не съм очаквал, че в Оперейшън Кино точно ще прочета подобно нещо. Благодаря ти от все сърце. Може тоя пост да звучи педалски и извън тона на сайта, но знам, че разбираш защо ти благодаря.

  4. @ Sir Stevancho

    Аз не съм написал нищо особено, че да съм заслужил някакви специални благодарности. Покрай смъртта на Крис прочетох много статии, всяка една от които се чете с буца в гърлото. Хора от различни краища на света описваха празнотата си и всеки един я споделяше по свой уникален начин. Не виждах смисъл да казвам нещо, което вече е казано и което си мислех, че само аз ще мога да си го разбирам. Затова, както може би се е усетило в текста по-горе, самият аз не смятах да пиша по тоя повод. Мислех да отбележа рожденият му ден, както съм го правил винаги – с превъртане на познатия плейлист, този път в малко по-различно настроение и мисли … и толкова.
    Истината е, че един човек ме провокира за този скромен, своеобразен трибют. Смъртта на Крис удари Цвети по съвсем различен начин от мен. В съвсем различна дълбочина и насока. Отдавна търсех повод и най-вече точните думи с които да представя нейният текст тук и е хубаво, че отново отвори темата, защото наистина си струва … :

    http://www.hera.bg/s.php?n=5075

  5. Корнел беше просто уникален глас. За жалост надали ще разберем някога какво го е накарало да посегне на живота си, ако наистина e било самоубийство де. Има много съвпадения и със самоубийството на Честър от ЛП, така че няма да ме изненада да се окаже, че са имали интимна връзка, за да ми съсипят тъкмо деЦките години 😀

    1. Винаги когато си отиде подобен човек и предвид всичко, което ми се е случвало в годините и хората, които съм загубил – неизменно се сещам за една реплика от „Добрия Уил Хънтинг“. Може много кусури да му се намерят на тоя филм, но когато нещо работи – то работи: „No one could possibly understand the depths of you.“

      Две седмици нон-стоп слушах Честър как почита Крис и как се държи докато изпълнява One More Light.

      Ужас е това някакъв, ужас… 🙁

  6. Благодарностите ми не са защото си написал нещо кой знае какво, човек. Благодаря ти, че прочетох такъв текст в тоя сайт и точно от теб – казвал съм си мнението много пъти относно това как пишеш, относно речника ти и прочие – няма да се повтарям. Лично за мен фактът, че в тая си статия – си беден на думи – значи много. Кеф ми е, че човек като теб страда от липса на достатъчно изразни средства на рождения ден на Корнел и в желанието си да каже нещо – глътва език. За мен това е успокояващо – кара ме да си спомня за едни по-хубави дни, в които хората споделяха мислите си по задимени от цигари кафета, гледаха филми в кина, а не молове и пееха песни по концерти със запалки.

    Смъртта на Крис Корнел ме удари ужасно силно. Много хора казаха колко е изненадващо, колко е неочаквано и странно – разбирам ги до един. Обаче това ме съсипа, човек. За мен Корнел беше константа що се отнася до най-голямата ми любов – качествената музика, до всичко, което би могло да дефинира най-голямата награда за един фен – наличието на един феномен. Държанието му през всичките години като се започне от подкрепата му в ранните години към Вокала на Най-голямата ми Група (kогато най-близката ми приятелка ми писа какво е станало в колата слушах Hunger Strike), мине се през всичките му дълбоки гмуркания в падините на музиката и се стигне до трибюти като тези на Уитни Хюстън – Корнел е всичко, което обичам, живеейки живота си. Да го видя в Пловдив беше приказката, която не изживях – жена ми беше болна и бременна и 130 км и час каране ми се сториха много, защото – това е Крис Корнел. Ще го видя пак, естествено. Това е Корнел, майка му стара. Много ясно, че ше го видя пак!

    Заради това ти благодаря, Оги, щото прочетох нещо от любимия си пишещ тук за любимия си пеещ – вече там.