Да започнем от основния прът в колелото на шарения „Валериан и градът на хилядите планети”: Защо изобщо да ни пука за филм на Люк Бесон? Френският режисьор не е снимал нищо стимулиращо от почти 20 години, като последният му опит „Люси“, макар и финансово успешен, беше посрещнат с досадни въздишки от повечето киномани (и консенсусно отхвърлен от целия ни екип). Относно новия му проект сайтът ни все още е разделен, но успяхме да открием две причини, които със сигурност ще ни осмислят ходенето до киното. Първо малко информация за всички, които не са запознати.

Валериан и градът на хилядите планети” е създаден по новаторските серии от комикси, вдъхновявали цяло поколение художници, сценаристи и режисьори. Действието се развива в далечния XXVIII. Двама космически специални агенти – Валериан (Дейн ДеХаан) и Лорелин (Кара Делевин ) се отправят на мисия на удивителния кораб Алфа, дом на стотици хиляди същества от всички краища на Галактиката. Обикновената операция обаче се обръща в подозрително дело, а специалните агенти стават неволни участници в междугалактически заговор.

До премиерата на филма остават две седмици и макар трейлърите (тук и тук) да ни оставиха скептично настроени, би било грешка да проявим пренебрежителност. Успяхме да намерим две основни причини, които ни спечелиха. Едната е доста очевидна. Става въпрос, разбира се, за комиксовия background, който е повлиял на десетки заглавия (включително на „Междузвездни войни“ и „Аватар“). Втората е значението, което един френски блокбастър ще има за световната кино индустрия, която в момента силно разчита на комиксови адаптации.

„Валериан и Лорелин“ са едни от любимите комиксови герои на няколко поколения.
„Валериан и Лорелин“ са едни от любимите комиксови герои на няколко поколения.

Комиксите

Първият комикс от френската поредица „Валериан и Лорелин“ на писателя Пиер Кристин и художника Жан-Клод Мезиер се появява през далечната 1967 г. Страниците са изпълнени с пъстри цветове и на запознатите единствено с американски комикси, може да им се сторят по-близки като стилистика до „Приключенията на Тин Тин“ и „Пиф и Еркюл“, макар че правилната асоциация би била с „Късметлията Люк“ на Морис и Рьоне Госини, който е оказал влияние на рисунъка. От друга страна обаче, „Валериан и Лорелин“ са силно иновативни в дълбочината на социалните и политически критики, положени от авторите.

Макар поредицата да използва множество сюжетни клишета и да разчита на сблъсъка между „добри“ и „лоши“, благодарение на интересите на Пиер Кристин, прогресивно в комиксите се разгръщат сложни морални дилеми, които в крайна сметка довеждат до хуманистични послания за приемането на различния и разрешаването на конфликта чрез дипломация, а не с агресия (много сходни до ядрото на „Стар Трек“). Темите за феминизма, бягството от империалистичната задушаваща машина и предпочитаното убежище на природата са силно вплетени в почти всички броеве.

Преди да се появи първата история с култовите герои, във Франция вече е имало научнофантастични комикси, като „Каза Марсианецът“, „Пионерите на надеждата“ и „Барбарела“ например, но никой не е достигал до богатството на „Валериан и Лорелин“. Силно повлияни от „Краят на вечността“ на Айзък Азимов и феминисткото движение през 60‘-те години, авторите използват трактата „Вторият пол“ на Симон дьо Бовоар като вдъхновение за силния образ на Лорелин, която ще се превърне в символ за хиляди млади момичета. Неизбежно нарастващият интерес стига и до САЩ, където за съжаление не са преведени всички комикси от поредицата. Вълната на космическата опера, която съчетава уестърн с фантастични и фентъзи елементи обаче се ражда под друго име.

Лорелин е една от първите пълнокривни героини във френските фантастични комикси.
Лорелин е една от първите пълнокривни героини във френските фантастични комикси.

През 1977 г. е премиерата на „Междузвездни войни“ на Джордж Лукас, цяло десетилетие след „Валериан и Лорелин“. Мезиер споделя, че след като гледал филма за Люк Скайуокър и принцеса Лея, бил объркан и гневен. Твърде много от елементите, които били заложени като съставни части във френския комикс, присъствали във филма. От състарената визия на света, през сходствата между шантавите извънземни същества, та чак до съвсем конкретни неща като Хилядолетния сокол, влиянието било очевидно.

В „Империята отвръща на удара“ Хан Соло е превърнат в плоча карбонит по идентичен начин като Валериан в един от комиксите, а в „Завръщането на джедаите“ облеклото на принцеса Лея в началото и свалянето на маската на Дарт Вейдър също са подозрително близки до сцени от „Валериан и Лорелин“. Всичко това не цели да покаже, че Джордж Лукас е бездарен творец, който краде от чужди произведения, но проследяването на нишките отвежда до не толкова известни артисти, които са дали на света повече, отколкото са получили признание (поне спрямо други, облегнали се на труда им). Повече по темата можете да прочетете тук.

Богатата комиксова подложка и влиянието й в западната поп култура може би е достатъчен отговор на въпроса, заложен в заглавието на статията – Защо все пак трябва да гледате „Валериан и градът на хилядите планети”. Въпреки това, както споменахме в началото, има още една важна причина, която може би ще е интересна за киноманите, поне тези от тях, които се интересуват от развитието на индустрията.

След като гледал „Междузвездни войни“ Мезиер решил да се пошегува със заемките.
След като гледал „Междузвездни войни“ Мезиер решил да се пошегува със заемките.

Значението на един френски блокбастър

Това едва ли ще е от значение за някого, който просто иска да се забавлява с шарено приключение (а „Валериан“ най-вероятно ще удовлетвори тази необходимост), но филмът има далеч по-голямо значение за световната кино индустрия, отколкото може би става явно на пръв поглед. Монополът, който Disney упражняват над американското развлекателно кино в момента не може да се приеме като задоволително положение. Дори за гиганти като Warner Bros. битката е тежка, какво остава за други държави – били те от Европа или Азия. Наскоро Русия предложи супергеройския филм „Защитники”, който едва успя да покрие срамежливия си бюджет от 5 милиона долара.

За разлика от стиснатите руснаци (които все пак не са изградили и пазар за подобно кино) зад „Валериан и градът на хилядите планети”застава компанията на Бесон EuropaCorp, които ще се разпишат в историята с най-скъпия френски филм (около 150-200 милиона долара). До този момент „Астерикс на Олимпийските игри“ държеше рекорда за най-скъпа продукция с бюджета си от 113 милиона долара, които в крайна сметка се покриха от боксофиса. Повечето други френски продукции от такъв мащаб са тези на Бесон, който след „Люси“ спечели по-голямо доверие.

Звучи впечатляващо и доста рисково френска компания да инвестира почти 200 милиона в комиксова адаптация, за която голяма част от света не е чувал нищо, но наскоро представител на EuropaCorp обясни пред Forbes, че благодарение на интелигентно плануване и разпределение на труда, компанията не е инвестирала повече от 20 милиона, така че филмът не е финансовият риск, за който много медии говорят. Друг важен факт, който смекчава притесненията е, че „Валериан” мина цензурата в Китай и ще получи разпространение. Огромен плюс, тъй като пазарът в Китай напоследък спасява много продукции.

Би било интересно, ако Европа успее да предложи развлекателно кино на световно ниво. Подобно раздвижване в международната икономика би донесло много ползи за киноманите, най-малкото ще предложи разклащане на сигурните сметки, които Холивуд и най-вече Marvel правят от години. Всичко, разбира се, зависи от качествата на самия филм, които ще коментираме след като го изгледаме.

Преди всичко най-любопитно е дали филмът ще запази тематичното многообразие на първоначалния материал, дали ще има запомняща се атмосфера и герои, колко сцени ще коментираме след това заради превъзходното им техническо изпълнение и дали в крайна сметка нещо от духа на Кристин и Мезиер ще стигне до нас. Потенциалът със сигурност е налице и би било сериозен пропуск, ако Бесон и компания не се справят със задачата. Ние със сигурност стискаме палци да получим добър филм. Очаквайте ревюто ни!

Премиерата на „Валериан и градът на хилядите планети”е 21 юли.

Similar Posts

Вашият отговор на cazaril Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

26 Comments

  1. Страхотен текст, Морти.

    Очаквам филма, въпреки че не харесвам последните филми на Бесон. Предполагам, че „Валериан“ ще сложи „The Force Awakens“ в задния си джоб откъм цветове, дизайни и атмосфера. Кара Делевин и Дийн Дехан не са ми неприятни, но с други актьори филмът щеше да привлече по-голяма публика. През юли задължителни са Маймуните, „Atomic Blonde“ (ще излезе ли у нас навреме, някой знае ли?) & „Валериан“.

    P.S. Поздрав – https://youtu.be/EEL2VomvzkI

  2. Прочетох няколко ревюта. Всички хвалят специалните ефекти, дизайна и вселената, но твърдят, че филмът не изпъква с нищо друго. Въпроса е колко пари ще изкара. В България едва ли много хора са чували за тези комикси преди. Тук не се четат дори комиксите на DC и Marvel, камо ли френски.

    1. И аз го чакам, но първо ще гледам маймуните

    2. Maймуните > Baby Driver > all 🙂 Валериан даже насила ще го гледам, само за да съм сигурен, че наистина няма да е нищо специално.

    3. Ама се пръскаш на импотентните Star Wars-чета, нали 🙂

    4. И майка ти пръскам, въпреки че е нискобюджетна. Това, че „Валериан“ предхожда SW, не значи, че ще става за нещо, унуфри.

  3. Аз все още вярвам в тоя филм. Според мен ще е успех, едно заради красивата си направа, второ от носталгията на P.I.F. поколението от което съм и аз. Трето китайците, които дай им шарения. Но в щатите трудно ще мине 100 млн$.

    Imax рилийз май няма да има а,? Гледам че само на 4ДХ го рекламират

    1. Жалко, това би била добра причина все пак да си го причиним това… нещо.

  4. Btw,

    по неизвестни причини в немскоезичния свят комиксите се казват Валéриан и Вероник. Дори така, за мен е непонятно изключването на Лорелин от заглавието. Както и да е, но от самите снимки героите изглеждат твърде далеч от тези в комиксите – някак твърде сериозни и съмнително млади. Лъхат на студена красота, като от роза в замръзнала стъкленица. Липсва онзи живец, характерен за френските и белгийски комикс герои, а Валèриан и Лорелин е като Галактическият стопаджия в света на комиксите. Оставам си раздвоен – все пак Люк Бесон не е известен с грозни филми, в които липсва размах и фантазия.

  5. UZUMAKI,защо все с лошо ?
    Не приемаш различна (не като сексуалната ти ориентация) позиция -страхотно ,майко-пръскащ!
    Нека твоята да изстине от киста на яйчника,уродливо създание.
    Жалко,че си плъх подвизаващ се в уеб пространството.
    Аз като един типипчен селски бек и фен на Преслава с удоволствие бих се забавлявал с теб в 33.
    Утре е Петък – заповявай , па може и да те засека

  6. Каста твърдо не ме кефи – и двамата главни герои изглеждат creepy as fuck, като двойка невръстни масови убийци.

    1. На мен ми изгледат като невръстни друсалки в абстиненция от някоя посредствена тийн драма, демек точно обратното на това, което трябва да видим като двойка в приключенска спейс опера.

    2. Спрямо комиксите изобщо не са подходящи. От друга страна идеята е да са съвременни, както тогава героите са били.

  7. Френските комикси са уникални!! Преди няколко години влязох в една книжарница в Париж
    и в раздела за комиксите беше фул с хора…хлапетата четяха комикси седнали на земята.
    Тук, има много такива:

    http://mycomicpost.net/Latest

  8. Знам, че вероятно не му е тук мястото, но може ли да направите ревю на филма Get Out?

  9. Ревю – никакво. По скоро повърхностен паракоментар с елементи на рассъждение относно баналната и претакана от 80-те години на миналия век псевдотема, ще бие ли френския филм холивудския и как с боксови ръкавици или със сават ритници? Извинете, ама и вие така. Скука.
    За коментарите отдоле, за бога братчеди и киномани или гледайте филма и речете нещо свое не храпнато от някъв сайт или млъкнете завинаги.
    Ето аз го гледах. Много забавен, типичен бесоновски филм от фантастиката ( да не се бърка с останалите му) добър екшън и добър диалог за спейс- опера, много препратки и трибюти към други филми ( приятно е да видиш как добрият режисьор цени колегите си с красиви намигания) и красиво поднасяне на важни и значими теми под привидно лековат начин. Понеже зрителите са 90% малоумници, а критиците 99% разглезени сноби, няма как иначе. Но филмът е добър, както за спейс опера, тъй и за пародия, това не са лесни, а невероятно трудни жанрове.
    Накратко, за тези с проблеми в четенето и разбирането, идете и гледайте -много приятен филм за гледане, а иначе който разбрал – разбрал, неразбралите да идат да си поръчат една бира.
    ПП. Сравнението на този или друг филм на Бесон с недоразумението „Защитники“ или както е там, е равнозначно на сравнение със словесна полюция.

    1. Браво за коментара, макемаке. Гледах два пъти, а след това си пуснах и Петия елемент :))))

    2. Филмът има много кусури, ама си го изгледах с кеф. Може би заради откриващата сцена в началото с космическата станция. Вкара ме в едно такова настроение, в което прощаваш за разни дупки. Ще го гледам пак след време.

  10. Така, има няма 5 години след като излезе и този филм го загледах по една сателитна кабеларка.
    Като цяло увлекателна спейс опера с добър замисъл, брилянтно техническо изпълнение и характерен Бесонски почерк ала Петия елемент. Личи си, че Люк е вложил абсурдно много лично чувство да направи своя магнум опус. Което ме довежда до най-огромния и необясним трън в очите, за който явно съм писал още 2017-та – КОЙ БЕ ДА МУ ЕБА МАЙКАТА СЛОЖИ ТЕЯ ДВАМА БЕЗДАРНИЦИ В ДВЕТЕ ШИБАНИ ГЛАВНИ РОЛИ?
    Сириъсли, ако бях дал на Бай Манго от махалата сценария щеше да избере по-харизматични актьори. Дейн Дехаан и оная вечно сърдита пръдла формират физично перфектния космически вакуум, засмукващ всякакъв зачатък на актьорска харизма или ТОЧНО ОБРАТНОТО на това, което трябва да представлява главната двойка авантюристи в една ШИБАНА ШАРЕНА ПРИКЛЮЧЕНСКА СПЕЙС ОПЕРА (ш’ме извинявате, че се повтарям).
    Добре, че бяха Клайв Оуен и белите CGI изънземни да вкарат някакъв зачатък на актьорски чар, дори и за скапаната Риана ми дремеше повече отколкото за тези две сценарни трупчета на постера на филма.

  11. Докато Gogoto е гледал филмът, аз тъкмо довършвах комиксите. А снощи и аз зяпах картинките вече в движение.
    Следват малко сравнения. Сигурно за никой няма да е изненада, но Бесон си е щипвал по нещо от половината книжки на Валериан и е променил всеки един детайл. Като започнем от цялостната картинка, че във филмът всичко се върти около човечеството – станцията Алфа в оригинал е Point Central и е възникнала на място в космоса, където са се пресичали междузвездни пътища, а хората са само един от многото видове там. Валериан е от бъдещето, а Лорелин е от миналото на Земята и двамата са междузвездни-времеви агенти. Mül converter-а всъщност е Grumpy Converter from Bluxte. Като зарязването на grumpy като част от характера на животинчето ме жегна най-много 🙂 Това е един от примерите как оригиналът не се взема на сериозно, забавен е без целенасочено да ти навира смешки в лицето. За съжаление, филмът беше доста по-сух в това отношение. Може би щеше да е по-добре да разкажат друга история (трудно се прави хумор с военни престъпления), с друг фокус…
    Като стана въпрос за фокус – във филмът такъв нямаше. Скачахме от сцена в сцена, влачейки се закачени за главните герои. Да, шаренията беше направена добре, просто не беше нужно да ни прекарат през всяка една стена с цел олимпийски рекорд за време. В комиксите също се случва нещо подобно, но то се развива в 21 книжки и имаш време да осмислиш, какво се случва пред очите ти.
    Комиксите ми харесаха. Да, може би са малко остарели или пък аз съм остарял 🙂 Приключенска фантастика, забавна и шантава, и може би това което най-много ми допадна – не се взема на сериозно.
    Филмът иска да бъде много неща едновременно и не му се получава. Но пък го гледах снощи за втори път, което не случва особено често при мен…