Twin-Peaks-4b

Тази седмица за малко да се разминем с рекап на новия епизод от „Туин Пийкс: Завръщането“. Причината е, че в епизод 11 нямаше почти нищо за допълване към картината от разкрития, на които станахме свидетели. Измъквайки се набързо с това оправдание, вече се чувствам свободен да се впусна в дежурното писание, така че да започваме.

Епизод 11 или „There’s Fire Where You Are Going” започна с откъсната препратка към великия „Бъди до мен“ на Роб Рейнър с децата, подаващи си бейзболната топка, които загубиха невинността си при вида на изпълзяващата от гората, окървавена Мириам. Да се надяваме, че тя ще доживее до разговора си с полицията в Туин Пийкс, защото ще е жалко, макар и не неочаквано, да се спомине напразно след цялото изтезание с дявола Ричард Хорн.

“Винаги познаваш истината, защото като се сблъскаш или някой друг се сблъска с нея, винаги става кърваво зрелище"
“Винаги познаваш истината, защото като се сблъскаш или някой друг се сблъска с нея, винаги става кърваво зрелище“

Следващата сцена ни върна за пореден път към Беки, която агресира по време на телефонен разговор и все по-сериозно ни кара да се замислим дали тя не е новата Лора Палмър. В подкрепа на тази хипотеза, подхваната още в епизод 5, работи и движението на камерата по-късно, когато Беки стреля по вратата, зад която предполага, че Стивън ѝ изневерява с Герщен Хейуърд, дъщерята на доктор Уил Хейуърд, чиято епизодична поява в края на 8 епизод от първи сезон вероятно си спомняте. Веднага след този момент виждаме и чуваме пълзенето на камерата като призрак по коридорите и надолу по стълбите, докато накрая се заковава върху уплашените лица на Стивън и любовницата му. Сякаш игралното поле от миналия епизод се обърна на 180 градуса, поставяйки Беки в доминираща позиция, а Стивън в защитна. Греховните звуци допълнително засилиха въздействието на цялата сцена, а странните връзки между милениълите в Туин Пийкс бяха осезаемо завръщане към темата за малкия град, в който на пръв поглед всички се познават, но всеки пази своите тайни.

За положението на Беки научаваме допълнително от разговора с родителите ѝ в „Двойно Р“. Докато първо обясняваше, че иска да се раздели със съпруга си, миг по-късно започна да го защитава, с което свидетелства, че паметта ѝ съответства по размер и свойства с тази на гладна миеща мечка. От друга страна, не изключвам възможността да е наследила поведението на майка си, която, както ни беше показано, все още проявява подчертан интерес към сводници и дилъри. Любопитно е дали Шели е наясно с тъмните дела, с които се занимава гаджето ѝ Ред. Погледите, които Норма хвърляше към своята най-добра приятелка и семейството ѝ бяха изпълнени със загриженост и малко тъга. Дано видим повече от управителката на легендарната закусвалня.

"Uuuh, no... NO!"
„Uuuh, no… NO!“

Боби бързо се превръща в един от най-интересните герои на „Завръщането“, а Дана Ашбрук успешно въплъщава достойнството на добрия баща и решителния дух на полицая, поравно наследени и вдъхновени от майор Бригс. Триминутната сцена пред закусвалнята, веднага след изстрела, беше озвучена от безмилостните клаксони на колите и макар на пръв поглед всичко да изглеждаше като произволен акт на насилие, характерен за Америка, момчето пред колата сякаш бе обладано, а стоическият поглед, с който закова полицай Бригс и лекото забавяне на движението сигнализираха за нещо по-зловещо, оставащо извън кадъра. И въпреки цялото напластяване на напрежение, емоция и действие в тази първа третина от епизода, сцената продлъжи да се разтяга, а на Боби му се наложи да види повръщащото в колата дете. Неестествено изкривените крайници и забелените очи потвърдиха намесата на външни сили, но засега можем само да гадаем какво се готви от Черната ложа. Допълнителна индикация за свръхестествения характер на този момент, за разлика от предхождащия го, беше и подмяната на крясъка от клаксона с крясъците на жената в колата. Можем цяла вечер да бибипкаме на хаоса отвън, но когато ужасът се материализира и се настани до нас, нямаме друг избор, освен да заграчим неистово, нали така?

Хоук и шериф Труман продължават своето разследване на причудливите свидетелства, попаднали в ръцете им. Трудно е човек да не се разсмее на майсторската им употреба на Google Maps, но ръчно нарисуваната карта на индианеца и тайнствените му разяснения по нея бяха сред най-приятните изненади в този епизод и своеобразна препратка към съкровените моменти с Хари Труман и агент Купър от старите епизоди. За пръв път (буквално) ни беше посочено къде се е намирала станцията на майор Бригс в единия връх на планината, чието име носи градът. A символът за огън беше разтълкуван като „модерния еквивалент на електричеството“, което само по себе си е достатъчно красноречиво за намесата на Черната ложа. Още от първи епизод, в ролята си на зрители сме наясно с това чуждо присъствие, но в последните 3 серии виждаме как героите, със собствено темпо, започват да навързват сюжета. Според индианската митология, на която Хоук се уповава, очевидно черната царевица (от която се прави гарамбозиа?) е поверие за смърт, а показаният черен огън свързвам единствено с възпламенената глава на Уиндъм Ърл във втори сезон, когато Боб взе душата му в Черната ложа. За знака със совата на върха на планината Хоук беше пределно ясен, че никога не бихме искали да научим повече, а включването на Маргарет беше последният пирон върху капака на ковчега. Всички знаят по нещо за мистерията в гората, но невъзможността да го споделят помежду си съвсем скоро ще отприщи кошмара над главите им.

Гордън Коул се размазва от първата си среща със свръхестественото.
Гордън Коул се размазва от първата си среща със свръхестественото.

Агентите от ФБР провериха мястото, което Хаштингс им посочи по-рано и разкриха половин дузина информация, с която нямат представа какво да правят. За пръв път в историята на сериала видяхме Гордън Коул да участва пряко в свръхестествено събитие и за малко да го сполети съдбата на Филип Джефрис и Честър Дезмънд, ако верният Албърт не го беше измъкнал от всмукателната сила на вихъра. Оформилата се над главата му спирала поразително напомняше на ужас от страниците на мангата „Uzumaki” на Джунджи Ито, но няма да се впускам в анализи на космическия ужас, който тя изобразява. Рязката смяна на кадъра от погледа на Коул, където се случваше магията, с широкия ъгъл отстрани, показващ кроткото очакване на всички останали, беше поредният пример за съвършения начин, по който Дейвид Линч си играе със зрителските очаквания и емоции.

Епизодите дотук изкристализираха неговите способности както зад камера, така и като актьор в главна роля, който движи действието напред и макар невинаги да е сигурен в случващото се, миговете, в които е, наистина си струват. Това беше изключително илюстрирано непосредствено след смъртта на Бил Хаштингс, когато виждайки обезобразения човек, Гордън безцеремонно изкоментира: He’s dead. Последвано от кратката реакция на Тами. И край. В подобни моменти пропитото с черен хумор сърце на Туин Пийкс пулсира по-силно отвсякога.

По-късно видяхме как агентите правят рекапитулация на преживяното и припознахме мястото на един от най-забавните тийзъри от рекламната кампания. Даян продължава да доминира с присъствие всяка секунда екранно време, но тук сякаш се чувстваше неловко, докато Албърт и Гордън обсъждаха най-известната пиеса на Тенеси Уилямс, неочакваното убийство на Хаштингс и снимките на координатите върху ръката на обезглавената Рут Девънпорт. Ексцентричната секретарка на агент Купър може и да крие нещо, свързано с двойника, но изглеждаше готова да съдейства с това, което сама видя на местопрестъплението. Цялата ситуация за пореден път утвърди Дървосекачите като основна морбидна сила, работеща в сенките през този сезон и става все по-интересно какво още ще научим за произхода и мотивацията им.

"What's in the boox?"
„What’s in the booox?“

Не можем да отгатнем какво предстои, още по-малко по какъв начин ще се случи, но става все по-лесно да откриваме смисъл в на пръв поглед хаотичните сцени. „Туин Пийкс“ не е просто упражнение по абстракционизъм от страна на Дейвид Линч и в полза на това твърдение действа последната, трета част от епизода, в която Дъги отива да възстанови „откраднатите“ 30 милиона от братята Мичъм, които са нетърпеливи да го убият.

Забележете как вътрешността на съседното кафене за кратко се превърна в ложата и Майк привика загубения Купър да купи пай в голям кашон, което за пореден път поставя въпроса: Защо Майк и Еволюцията на ръката продължават да помагат на Купър? Почти сигурно е (защото в „Туин Пийкс“ никога нищо не е сигурно със сигурност), че двамата имат нещо общо със съня на Родни, благодарение на който Дъги отърва кожата.

Сцената в пустинята беше дяволски забавен реверанс към шедьовъра „Седем“ на Дейвид Финчър и вземайки предвид поредната изключителна проява и лицеви експресии на Джим Белуши, можем да признаем с ръка на сърцето, че той прави най-запомнящата се комедийна роля в цялата си кариера.

А разделеният на две образ на Купър (Дъги и Черния Купър) продължава отлично да работи като деконструкция на модерния главен герой в телевизията, раздвояван между доброто и злото. Този епизод беше лишен от присъствието на Мистър Си, но видяхме, че дори в своята Дъги форма, Купър продължава да разрешава проблеми и криминални случаи, осланяйки се не толкова на позаспалата си интуиция, колкото на заобикалящото го течение. Въпреки че беше отнесен от постепенно увеличаващата се музика на Анджело Бадаламенти към едно място, от което беше откъснат през последните 25 години, докато възрастната жена благодареше на мистър Джакпотс, в очите му се четеше благоприличието на радушния агент, който не сме забравили. Същият агент, чийто познат глас почувствахме за секунда при произнасянето на дългоочакваните думи: Damn good!

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

20 Comments

    1. Линч и Фрост са върхът. След 26 години със старите актьори, ни потопиха отново в мистерията. Единственото, което ми липсва е музиката на Анджело Бадаламенти на фон.

  1. Благодарим за ревюто!
    Добре, сега онова портал към Черната ложа или Бялата ложа беше? И защо „злите сили“ убиха Хейстингс? И то чак сега? Дезмънд и Джефрис на същото място ли са изчезнали или има и други подобни портали?
    Вече наистина ми се иска добрият, стар Купър да се връща, за да го погледаме поне няколко епизода.
    Между другото имам и искрица надежда, че покрай персонажи като Беки и малкият Хорн, Линч има едно наум за още един сезон. Просто светът на Туин Пийкс стана толкова шарен с този сезон, че в оставащите епизоди не виждам как пъзелът ще бъде подреден напълно. Напротив – имам чувството, че умишлено нещата вървят така.
    И кога ще видим Одри, Ед?

  2. http://www.lynchnet.com/fwwm/pics/fwwm108.jpg
    Това помните ли го? Ми, е на там, на стълбите в тая къща бяха подредени дърварите. Вихъра за малко да погълне Коул точно там.
    Явно има още портали.
    Различните времеви линии, както и ac/dc, дават доста добро обяснение за положението до момента. Не виждам особени противоречия. Нататък… сигурно ще се омаже работата. Ще ми се разглобят пъзелите, но до тук всичко е ясно. Не изпитвам и особена носталгия по старите персонажи, освен по Phillip Jeffries и The Jumping Man
    Чакам аз по-мощен дарк и Let’s Rock!

  3. Браво на Жор! То вече не е удоволствие, а задължение да пише за ТП, щото е единствен в цяла България. Света се вълнува от сериала, а ние ако не пише все едно сме в черна дупка!25 години!

  4. Тялото и вортексът навяха доста силни True Detective асоциации, че трудно могат да се пренебрегнат като случайни.
    Иначе интензивен епизод, който сгъсти въздуха и понавърза част от предхождащата хаотичност, а връщането на любимия ни агент изглежда все по-близко.
    Дъги + Кенди <3

    1. Дъги и Кенди наистина са само един за друг. Пред тях Анди и Луси са като двойка айнщайни 😀

  5. https://www.reddit.com/r/twinpeaks/comments/6qha94/original_run_convenience_store_sources/
    Поизбистриха доста и тази теза – “ Тайната доктрина“ на Елена Блаватска, фундамент в ТП. Нямам линк да дам на български към томовете, махнаха ги от Спиралата още преди година-две. Търсете в книжен вариант и без тва има огромен речник накрая и е трудносмилаема, чете се бавно.
    Аз съм и фен. Обсебващо четиво.

  6. Още не съм си причинил новия Туин Пийкс, но на снимката видях Медхен Еймик и … баси, колко си падах по тая мацка навремето! Разбира се, и Кака Лара (Флин Бойл, не нашенското менте) беше трепач, но Медхенчето… ммм.

  7. Впечатляваща Сара Палмър! Колко блъди-мерита смяташе да издрънка? Пуешкото месо…Вентилаторааа…въъъй!
    Блъди мери, кръводаряване, кървава Мириам, червени рокли, червени подметки, бордо… ко става?
    Има и някаква игра с времето пак, но нищо не разбрах, ще чакам да го мътят из социалните мрежи. Даян, разбира се, ще е в центъра на конспирациите.
    Одри, та, Одри – на ви Одри. И там голяма мистерия. Голям мъж извади, голяма работа, лол! Ако не друго, поне е търпелив.
    Готин епизод, не разбирам кво се оплакват из нета. Освен тва, Дъги се показа за 5 сек., не е като да преживя пай 10мин.
    Аз се накефих!

  8. Одри беше като в някаква сапунка…
    Майката на Лора беше най-впечатляващото в тоя по-слаб епизод, наскоро я гледах в Galaxy of Terror (1981) и беше все толкова awkward. 😀

    1. +1000.

      Цялата сцена с разговора си беше чисто пробване нервите на зрителите, от страна на Линч. Знае какво чакат (ще чакат) и, когато го „дава“ накрая – нищо.
      Точно както джуджака не поиска да каже нищо за проведения по телефона „мистериозен“ разговор.

      Сара Палмър е убиец. 🙂 Смразява с поглед.
      Втрещеният през целия епизод Албърт също беше як.

  9. Тоя епизод най-малкото е много красив визуално, да не говорим, че перфектно илюстрира баналното зло, с което сме свикнали и даже не го забелязваме. :/ Достатъчно е дарк, но… нарочи се за слаб и толкоз.
    Имали очаквания…, нямало било време…щяло всичко да се претупа накрая…
    Относно Чарли
    https://www.reddit.com/r/twinpeaks/comments/6qr32o/s3e12_theres_something_about_this_charlie_guy_i/
    https://www.reddit.com/r/twinpeaks/comments/6qs9zq/s3e12_what_was_charlie_doing_at_the_glass_box/