photo2

Шести епизод започна с агент Купър, който като че правеше недодялани опити да се измъкне от сакото на човека, чийто свят е принуден да обитава откакто се измъкна от Черната ложа. На въпроса „Какво е името ви, господине“, отправен от полицая, бившият федерален агент сякаш с неохота отвърна „Дъги Джоунс“. Трудно е да не симпатизираме на любимия си герой, който се измъкна от един кошмар, за да попадне в свят, чиито принципи изглеждат също толкова противоречиви за обърканото му съзнание. Полицейската значка, подобно на статуята от миналия епизод, събуждат нещо дълбоко заспало у Купър и това позволява на Кайл Маклоклън да прояви една по-меланхолична страна от характера на героя, която ярко контрастира с комедийния спектър, в който най-често го намираме. Цялото нещо резултира в неочаквани и невъзможни за обяснение емоционални изблици.

Case files!
Case files!

По-късно, когато пламъкът (за пореден път) помага на Купър при разглеждането на досиетата, получаваме усещането, че нещо от някогашната му желязна интуиция още е живо.  На въпроса, зададен от шефа му: „Какви, по дяволите, са тези детински драсканици? Как да намеря смисъл сред всичко това?“, получаваме дежурното повтаряне: „Намери смисъл“.

Вземайки предвид развоя на сцената, съм склонен да приема цитирания отговор като своеобразно насърчение към зрителите да търсим сами смисъла на случващото се. Както вече съм споменавал, „Туин Пийкс“ е повече за това какво чувстваш, докато ставаш свидетел на случващото се, отколкото в каква посока се развива историята. И този епизод беше поредното потвърждение, че сюжетът ще продължи да се развива навън, вместо линеарно, но по всичко изглежда, че завръщането на Дейл Купър е близо.

Как внезапно появил се червен квадрат е признак, че трябва да бъде изпълнено кърваво поръчково убийство? И защо появата на черната точка върху плика изглеждаше толкова заплашително? Никаква идея. Но Линч оправдава интуицията ни, базирана на видяното, като по-късно представи убиец с ужасяваща методика на похищение. Защо Айк „Острието“ Стадлър слушаше хип-хоп, преди да надупчи снимките на Дъги и Лорейн?

Въпреки нетрадиционния подход, както и липсата на ясно изразена логика, историята, подобно на свидетелствата, които биват подхвърляни от първи епизод насам, няма нужда да е конкретна, за да се разбира. И ако в други сериали това би било досадно, тук работи изкусно.

Нещо зло се задава
Нещо зло се задава

Хоук е проумял последния факт и следвайки шестото си чувство, както и наследството си (племето Не-персе, чийто символ беше видим на металната пластина) откри листи, изписани и оставени кой знае кога във вратата на мъжката тоалетна на полицейския участък. Индианецът откри доказателствата, водейки се от импресията, родена в простата ситуация, вместо ровейки из досиета, какъвто беше подходът му в предните пет епизода. Възможно ли е това да са невиждани преди страници от дневника на Лора Палмър, в които да е записала думите на Ани от „Огън, следвай ме“ („Името ми е Ани и бях с Лора и Дейл. Добрият Дейл е в ложата и не може да напусне. Запиши го в дневника си„)?

Гордън Коул дистанционно изтъкна на Албърт, че работата, с която вторият се е нагърбил, е много, много сериозна и след 25-годишно отсъствие, породило спекулации от най-разнообразно естество, самоличността на Даян най-сетне беше потвърдена. Хареса ми появата ѝ в неизпъкващ с нищо особено бар – на пръв поглед нормална, а съдейки по фризурата и многоцветния лак за нокти, може би малко ексцентрична жена. В секретарката на агент Купър обаче няма нищо обикновено и вероятно в следващите епизоди да се превърне в едно от главните действащи лица, защото несъмнено разполага с информацията от диктофона, на който агентът записваше бележките си по разследването около смъртта на Лора Палмър, както и впечатленията си от жителите и природата на Туин Пийкс. Ако сте гледали внимателно, вероятно сте забелязали и тънката хумореска на Дейвид Линч, където от приятелската компания зад Албърт се чува лека наздравица след първите думи на Даян. Може би това е индикация, че Даян винаги е била сред нас, просто ние сме били твърде заети да си фантазираме нейния произход и простотата на положението малко ни смущава. Освен всичко изброено, тази поява беше още по-приятна изненада, защото на нейно място повечето от нас очакваха да видят Одри Хорн.

Наздраве за Одри Хорн!
Наздраве за Одри Хорн!

Най-жестоката сцена от целия трети сезон дотук заслужава по-сериозен акцент.

Първо получихме свидетелство за неблагоприличното състояние, в което се намира Ричард Хорн и освен, че се наслади на дрогата, трябваше да изтърпи доминиращата природа на Ред, чието екранно време беше излишно разтеглено и малко отегчително, а кулминационната фраза „Have you ever studied your hand?” вероятно е предизвикала гърчове у не един човек. Хиперреалността, която се чувстваше между недомлъвките и летящата монета в тази сцена, работеше като мотивация за последвалата катастрофа и като контрапункт за смазващия реализъм, който властваше там. Суровостта беше подсилена още от изчерпателната реинтродуцкия на Карл Род (феноменалния Хари Дийн Стантън, който сме виждали и в „Огън, следвай ме“).

Ако се чудите защо единствен той видя отлитащата душа на момчето, то отговорът се крие в „Тайната история на Туин Пийкс“. Марк Фрост разкрива, че в детските си години, по време на скаутски лагер в гората, Род, заедно с Маргарет „Жената с дънера“ Коулсън и Алан Трахерн изчезват безследно, само за да се появят ден по-късно край Перленото езеро. Трите деца изглеждат незасегнати от прекараната нощ в гората, с изключение на необичайна шарка, която представлява три обърнати навътре триъгълника (същата като тази, която майор Гарланд Бригс имаше на врата, след като се завърна от предполагаемото си „посещение“ в Бялата ложа). Алан Трахерн умира от рак и всъщност никога не се е появявал на екран в „Туин Пийкс“, но подобно на Маргарет, Род е сред най-уважаваните, ако и причудливи жители на градчето и в местния вестник „Туин Пийкс Поуст“ нерядко се появяват извадки от разговори с него, със заглавия „Карл каза“. Ето няколко примера:

Карл каза: Всичко е свързано.

Карл каза: Каквото е, е. Каквото било, било.

Карл каза: Съществува единствено сега.

Цифрите не са това, което бяха
Цифрите не са това, което бяха

Сцената в „Двойно Р“ с двете възпълни жени, които се кикотеха като хищни невестулки и възхваляваха пайовете на Норма, беше забавна, докато не осъзнахме, че нейният завършек също ще бъде на улицата отвън, с Мириам, засичаща налудничавия поглед на дрогирания и почти загубил всичкия си Ричард Хорн.

Необходимо е да вземем предивд всички тези събития, както и фактът, че катастрофата беше ситуирана на същото място, където Майк (Мъжът с една ръка) проповядваше на Лиланд Палмър в „Огън, следвай ме“, ако искаме да търсим логическо обяснение. Подробности не липсват и продължават да се акумулират, били те цифри, цветове или фигури и символи, но за момента посоката на действието не се е изкристализирала, затова можем само да се осланяме на интуицията си.

А междувременно, сцени като катастрофата ще продължават да ни напомнят защо „Туин Пийкс“ има значение. Дори в златните години на телевизията, в които живеем, подобни неща не се показват и със сигурност режисьорите, които биха задържали камерата и вниманието ни толкова дълго върху ужаса, се броят на пръсти. Едва ли има и студио, което би позволило толкова дълъг монтаж да влезе в излъчения епизод. Твърде реалистично е, сърцераздиращо, с неудържимия музикален стон, графичното показване на убийството, безпомощната, агонизираща майка и всички ние, в ролята на наблюдаващите отстрани зрители, шокирани и неспособни да реагират по какъвто и да било адекватен начин. Оставени да събираме парченца от току-що разбитите си представи за това как се прави първокласно телевизионно развлечение – провокативно, стряскащо и неистово до последната секунда.

Гледайте новите епизоди на „Туин Пийкс“ всеки понеделник от 23.00 часа по НВО.

Similar Posts

Вашият отговор на Е Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

21 Comments

    1. Докато го гледах и аз бях so-so, но после си оставих няколко часа за размисъл и като се хванах как се връщам към някои сцени, осъзнах, че ми е харесал повече, отколкото мислех 🙂 Макар че „харесал“ не е най-точната дума.

  1. хм,

    защо очаквате някоя, която би трябвало да е отдавна изчигъркана от стените на банков трезор, да се появи 25 години по-късно?

    1. Защото има отделна глава в Тайната история, където се обяснява, че Одри е оцеляла 🙂

    2. А и защото актрисата е в каста

    3. Еми не задавай въпроси, на които се страхуваш да получиш отговорите 😀

  2. Скучен ми беше.Безкрайно бавно действие.Много необясними и разтеглени сцени.Единствено Наоми Уотс беше на висота.Е ако Одри не е жива,кой е произвел тогава Ричард Хорн?6 епизода минаха, а всички все още сме в някакво очакване.Ако тази третина беше трейлърът,време е да започне и самият филм.

    1. Все си мисля, че тоя Ричард е просто някакъв хорнов изтърсак.

      От друга страна ми се чини, че „бавното“ в Туин Пийкс е като да те карат да стоиш и зяпаш в галерия, без да имаш грам желание да си там – просто влез някой друг ден. Изначално изнервящия Дъги-флик взе че почна да ми се нрави, а всичко останало в епизода беше пюре, ама от хубавото. Дано все така.

  3. Относно „изучаването на ръката“ – ръцете в Туин Пийкс, както знаем, не са това, което са 🙂 Монетите явно – също.

    Инак като чух името Линда (от трейлър парка), веднага ми светна лампичката за думите на The Giant от първи епизод. И чак сега се сетих, че от предния епизод насам вече има и Ричард (макар че то и в първите сезони имаше Ричард, двама Mike-a, двама Robert-овци и т. н.). Тепърва предстои да видим каква е връзката.

  4. Вчера установих, че когато гледаш Туин Пийкс рано сутрин след 2 нощни смени на натоварено летище всичко в него „намира смисъл“. Ще пробвам пак на следващата серия 🙂

    1. Я ми го разкажете тоя смисъл с две думи, че аз все на чист ум го гледам! 🙂

    2. Не е възможно да се разкаже, опитайте сами – 42 часа будуване със 6 часа сън и всичко в Туин Пийкс мейк сенс!

  5. Жор, с нетърпение очаквам коментара ти за епизод 7! Епизодът беше много“Туин Пийкс“ и бързам да те чета!

    1. Епизодът беше абсолютен шедьовър и ще ми е нужно малко време да си събера мислите за по-подробен текст 🙂

    2. Баце, стегай се, че хората свикнаха и вече си го искат 🙂