Аз, проклетникът 3 / Despicable Me 3

Your butt is mine, you know I’m bad…
от на 2017-06-30
 

През 2010 година Illumination се заявяват на пазара на холивудските анимационни боксотрошачки, където до момента „Дисни“ и „Пиксар“ колят и бесят, и където Blue Sky и DreamWorks подават леко глави от време на време с някоя и друга идея (каквито все пак са чудесните „Ледена епоха“, „Шрек“ и „Как да си дресираш дракон“). Illumination е дело на оттеглилия се по онова време продуцент на една от най-успешните продукции на Blue Sky – „Ледена епоха“.

Той си тръгва, за да създаде нещо по-голямо – „Аз, проклетникът“. Третата част на франчайза излиза по кината и е причинала Illumination да са една от най-бързоразвиващите се млади компании за кино. „Миньоните“, „Лоракс“ и дори The secret life of Pets не успяха да постигнат онова, което Гру, в компанията на няколко жълтура, три хлапета и една добра идея, направиха за модерната анимация.

Погледнете тънките крака, тумбестото тяло и острия нос на Гру, нихилистичното му поведение и отегчения поглед… след няколко години той ще стои гордо до анимационни персонажи, които днес наричаме култови. Хората обичат да употребяват тази дума за щяло и нещало, тук и там, но за Гру тя важи ярко и силно. „Аз, проклетникът“ е огромен франчайз, важен филм в света на анимационното кино, именно заради него.

despicable-me-3-review-img03-20170630

Аз, проклетникът 3“ се появява четири години след предишната си част и се очаква да бъде смазваща боксофис тупалка, която да отсрами и тазгодишното лятно кино, което с наистина малки изключения, не предлага нищо за гледане.

Анимационното кино трябва да разполага с три важни елемента, за да е наистина добро. То трябва да има готина история. Дали тя ще се базира на един основен елемент, около който ще се върти всичко или на много дребосъндери, които ще изградят пъзел от цветове и чудесии, не е важно. Историята трябва да е толкова пластична, колкото и анимационните елементи, и да съдържа в себе си онези дребни фундаментални неща, които да бъдат достатъчно адекватни, както за големите, така и за малките. Анимационното кино отдавна не е за деца и вярвам, никога всъщност не е било.

Вторият елемент е добра картинка. В света на специалните ефекти и бомбастичната визия киното може да те пренесе навсякъде и то често го прави. Анимацията обаче все още разполага с онзи вълшебен драматургично-визуален елемент, който я прави уникална – тя може да си позволи всичко. Наистина всичко. От говорещи животни до среда, която сменя формата и посоката си, светът на анимацията може да оправдае всяка своя шантава идея и да я продаде на зрителя като рийл шит.

despicable-me-3-review-img04-20170630

И третото е доброто изпълнение. Гласовете, които ще озвучат хрумките в главата на аниматора са изключително важни и заради това много анимации страдат тежко от дублажа си. В това отношение „Аз, проклетникът“ и продукциите на „Дисни“ имат повече късмет, защото студиата внимателно одобряват актьорите по света. И въпреки това, аз лично предпочитам да гледам анимацията в оригинал. В това отношение Стив Карел е единственият Гру, който може да съществува на тази планета. Без него „Аз, проклетникът“ не би бил това гигантско успешно нещо, което е.

И така… ако симбиозата между тези три елемента се получи, на финала имаме онова, което първите две части на „Аз, проклетникът“ са. Имаме и номинации за „Оскар“ и „Златен глобус“ при повече късмет.

Много вода е изтекла от 2010-а досега, Illumination са пораснали, както и франчайзът им за „най-великия злодей с добро сърце в света на модерната анимация“. Както се случва с повечето големи продукции с множество продължения обаче, и „Аз, проклетникът 3“ е значително по-слабото и хилаво трето изтърсаче на своите по-големи и прекрасни събратя. Третата част на анимацията е чудесна, но поставена до първите два филма тя стои слабо, безгръбначно и някак не смешно.

Аз, проклетникът 3“ е онова, което хората наричат средна работа. Той е като третата част на „Завръщане в бъдещето“ – тотално ненужен и някак изкуствено поставен в целия франчайз филм, който обаче ти гледаш, защото си ей-толкова-голям-фен.

despicable-me-3-review-img05-20170630

В първата част на „Аз, проклетникът“ имаме злия Гру, който от „велик злодей“ се премодулира на не-толкова-велик-баща, но показва топлото си сърце, скрито удобно в сив шал и черна куртка. Във втората част супер злодеят става супер агент. От човек, който прави бели се превръща в онзи, който хваща и натупва като чували онези, които правят бели.

Идеята на множеството части на един филм е, те или да надграждат историята и да водят нанякъде, или да запазят константното си сюжетно поведение. „Аз, проклетникът 3“ се опитва да бъде някаква мешавица между двете. Той хем измамно ни води в нови посоки с Гру, разширявайки вселената му, като ни запознава с неговия по-красив, по-умен, по-рус, по-слаб и по-богат брат близнак, хем се опитва да кльопа от плодовете, които вече е посадил, но не е обрал навреме – каквито са Миньоните.

Всеки един от елементите в анимацията, които преди са работили така добре заедно, в тази част са разделени, не знайно защо. Дечицата, Миньоните, Гру и неговият харизматичен и вери нетипичен брат имат три тотално отделни сюжетни линии, чиято спойка накрая е като лошо сглобена творба на Пикасо. Знаеш, че там някъде трябва да има лице, но ти просто не го виждаш.

despicable-me-3-review-img06-20170630

Към своето недоволство добавям и малко по-лошо скроения хумор, набутан неумело в персонажите на брата Дру, новата шефка на агенцията за супер агенти и иначе абсолютната ми любимка от предната част – Луси. Най-добро чувство за хумор, може би защото е висша форма на странен буквализъм, имат Миньоните, Гру, на когото му прощавам всичко и новият ми любимец – ужасяващият Балтазар Брат. Новият злодей на „Аз, проклетникът 3“ е лилавата диско перла в този филм и без него всички щяхме да заспим в средата му. Балтазар е откровение, 80-тарска откачалка, която е обсебена от образа си на дете-звезда и иска да отмъсти на Холивуд, затова че го е пренебрегнал, когато е станал пъпчив и неприятен тийнейджър.

Балтазар изглежда, мирише и се движи като лузър. Той носи тесни дрехи, има ретро киче и мустаци, и танцува като гимназиален нехранимайко на музиката на Майкъл Джексън. Другият голям плюс на „Аз, проклетникът 3“ е неговият саундтрак – в 80% съдържащ ретро диско музика, ама от оная най-леймърската, изцяло по вина на Балтазар, за което му благодаря лично.

Гру получава покана от отдавна загубилия се брат близнак Дру за посещение. Той, Луси и децата отиват в огромното имение на ултра красивия и успешен Дру, докато Миньоните обявяват бойкот и напускат своя господар. Тук някъде малките жълти дразнители минават през множество гегови ситуации, тотално нямащи нищо общо със сюжета и по-скоро дразнещи, отколкото смешни, които ги закарват в затвора като финална точка на тяхното приключение. Най-хубавото нещо в сюжетната линия на Миньоните е музиката на Pharrell. Междувременно Гру и Дру започват побратимяване, което завършва с мисия за кражба на диамант. Луси и децата търсят еднорози (на тази сюжетна линия може да си починете, да почетете или да отидете до тоалетната), а Балтазар Брат се кълчи на Джако, „99 red balloons“, Berlin и Van Halen, докато мята дъвки по хората и прави пъклен план да взриви Холивуд чрез своята гигантска фигура.

despicable-me-3-review-img07-20170630

В този ред на мисли на „Аз, проклетникът 3“ не му се получава така, както на предните две части. Макар метафората с унищожението на Холивуд от 80-тарски ненормален диско кичар да е чудесна препратка към хейта, който меката на киното често заслужава и да е най-смешното нещо във филма.

Като обобщение мога да кажа, че „Аз, проклетникът 3“ трябва да се случи, за да може да отмие, макар и чрез кофти музика и буквални смешки, вкуса на летния блокбастър шит, който ни чака. Той е свеж полъх в свят напарфюмиран с аромати на сладко и кисело.

Казват, че третият път боли най-много и „Аз, проклетникът 3“ е доказателството за това. Но очакванията и реалността рядко се припокриват. Така че, пуснете си „Cheri Cheri Lady“ за яка подготовка и после към киното.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2017-06-30 at 13:45

    Очаквам много жълта напаст тук и въобще не смятам да си го причинявам, ама Зузи се вкара в грях с това сравнение между ненужното продължение, което представлява тази анимация и третия „Завръщане в бъдещето“, който бетонира трилогията на Земекис като една от най-яките, евар.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-06-30 at 14:56

    Въпреки че Миниъните беше тъп, този ми се гледа :)

    Отговор

  • pavel717
    2017-07-01 at 09:21

    Кой нашенец озвучава Гру?

    Отговор

  • Killua
    2017-07-02 at 11:26

    Готино ревю, благодаря!
    Третата част си беше необходима и да (опита да) измие срама от потресаващо тъпия филм за Миниъните, който ме накара да ги мразя горещо (а дори имам плюшки с тях; смисъл голям фен бях).
    Явно не се е справил особено успешно, жалко. Аз все пак ще гледам де…
    Иначе относно каръшките тройки – Колите 3 беше много по-як от Колите 2! :)

    Отговор

  • Zed
    2017-07-02 at 15:28

    Гру е председател на правната комисия и е депутат от ГЕРБ.

    Отговор

  • 2017-07-10 at 10:22

    Поне се намира нещо, което все още да ме развесели малко :)

    Отговор

Коментирайте