Туин Пийкс – сезон 3, епизоди 1 и 2

от на 2017-05-22
 

fire-walk-with-me-twin-peaks

Ако преди десетилетие, откогато датират първите ми спомени, свързани с мистериозния град Туин Пийкс, някой ми беше казал, че след 10 години ще пиша текст за току-що дебютиралия трети сезон, щях да си разлея кафето. Но премиерата на първите два епизода беше тази нощ и все още опиянен от видяното категорично мога да заявя, че любимият ми сериал се завърна. Не толкова с гръм и трясък, нито пък с черешов пай и забавни коментари за качеството на кофеинови напитки, колкото с подозрителни затишия, изстискали всичкия въздух от дробовете ни и с неочаквани изблици на насилие, които изглеждат зашеметяващо дори на фона на днешния телевизионен ландшафт. За пръв и последен път в идните няколко седмици ще заявя очакванията си, че Дейвид Линч отново ще внесе свежа глътка въздух в телевизията, като извади на показ най-съкровените си сънища и ужасяващи кошмари. За щастие, първи епизод изглежда и звучи като заявление от страна на режисьора, че този път има пълен контрол над най-малкия детайл (включително и смазващия звуков дизайн) и това е единственият сигнал, от който се нуждаем, за да забравим всяка тревога, относно развитието на сезона. В сигурни ръце сме и несъмнено ни очаква пътешествие, едновременно прекрасно и причудливо.

Най-специалната характеристика на „Туин Пийкс“ винаги е била неговата неправолинейна структура, разчитаща основно на интуицията на зрителя. Въпросът не е толкова какво се случва, колкото как ни кара да се чувстваме. И макар първите два часа да предлагат както шокиращото въздействие на коварния двойник на агент Купър, така и трогващо забавните полицай Анди и Луси, най-осезаема е произтичащата от отминалото време тъга. За мен най-осезаемо това се усети в ролята на Катрин Коулсън. Във великолепната поява на Маргарет „Жената с дънера“ Лантерман няма капка преиграване или поза и несъмнено това отчасти се дължи на факта, че сцената ѝ е заснета малко преди смъртта на актрисата през 2015 година, вследствие на дългогодишна борба с рака. Показването на всички познати образи 25 години по-късно гарантира една автентичност, с която никой друг сериал до днес не можеше да се похвали.

Гигантът се чуди защо първата сцена от новия сезон напомня на "Гумена глава"?

Гигантът се чуди защо първата сцена от новия сезон напомня на „Гумена глава“?

Маргарет предупреждава заместник шериф Томи „Хоук“ Хил, че ще открие къде е липсващият през последните 25 години агент Купър, благодарение на „наследството си“. Тук се налага да отворя една разяснителна скоба, защото индианецът несъмнено ще изиграе съществена роля в предстоящите събития.

Древните гори на северозападна Америка са емблематична част от атмосферата на сериала, а знаем още, че в тях се крият тайните на двете ложи. От „Тайната история на Туин Пийкс“ научаваме, че Маргарет открива дънера малко след ненадейната смърт на мъжа си в горски пожар. Младата вдовица отива при къщата си в Сърцето на гората, което е и единствената незасегната от пожара област. Недалеч оттам огънят е повалил величествена древна ела, която сама ѝ споделя коя част точно да вземе. Но какво има предвид, когато канализира думите на дървото за „наследството“ на заместник Хоук? Последният е далечен потомък на вожд от старото индианско племе Не-персе, което е било сред първите заселници по земите около Туин Пийкс. Червенокожите са били последните хора, вярващи в свръхестествените сили, обитаващи и царуващи из тези места, затова и белокосият Томи Хил, в чиито вени тече същата кръв, успява да локализира местоположението на Черната ложа.

Възрастната Шерил Лий се явява отново на Купър, този път в реално време и очевидно душата на Лора Палмър все още принадлежи на Черната ложа. В подкрепа на това свидетелстват думите ѝ „Мъртва съм и все пак живея“, след изричането на които буквално сваля маската си и разкрива светлината (или уловената в капана на тялото душа).

Спретнатият Дейл Купър е еволюирал в северноамерикански мачо с характер на пепелянка.

Спретнатият Дейл Купър е еволюирал в северноамерикански мачо с характер на пепелянка.

В тези първи два епизода, Черната ложа повече отвсякога преди напомня на Ада, който символизира. Лиланд, Лора и Купър са впримчени в собствено limbo, лабиринт със самостоятелни физични закони, самотата на който имат възможност да споделят само за миг, разтегнат до краен предел от задушаващата тишина и почти неподвижната камера. Какво точно представлява електрическото дърво с растяща плът (поразително напомняща на бебето в „Гумена глава“) на върха си не е ясно, но очевидно има понятие докъде се простират границите и силата на ложата, понеже обяснява на объркания федерален агент положението, в което се намира.

Така стигаме до най-важния момент, разрешаващ прословутия cliffhanger, с който завърши втори сезон. Да, двойникът на агент Купър е неузнаваем и подозрително напомня на Боб, а първата му поява по тъмните горски пътеки и под гърмящия музикален акомпанимент е най-смразяващата сцена, която съм гледал тази година. Няма да се учудя, ако Кайл Маклоклан направи ролята на живота си през тези 18 епизода. Дългата гарвановочерна коса, едва доловимите смущения в гласа, непроницаемите очи и противоестествената мощ, която излъчва, са диаметрално противоположни като внушение с добрия стар агент Купър. Изглежда през цялото време Черният Купър сее хаос и смърт по света, воден „не от нужда, а от желание“, както сам твърди пред Рей и Даря.

Кафето никога преди не е било по-вкусно!

Кафето никога преди не е било по-вкусно!

След натуралистично показаната смърт на Даря, Купър се свързва с Филип Джефрис – федералният агент, изигран от Дейвид Боуи в „Огън, следвай ме“, където изчезва безследно. Неясно откъде, Джефрис знае, че обладаният Купър се е срещнал с майор Гарланд Бригс. (Майорът е автор на досието, което представлява цитираната по-горе „Тайната история на Туин Пийкс“ и в последните ѝ страници разказва за срещата си с един променен Купър, като описва съмненията си, че това е двойник на „човека, който започвах да опознавам“. Досието завършва с думата *П*О*М*О*Щ*). Явно Джефрис, където и да се намира, също е бил под влиянието на Боб, но предстои да разберем повече по въпроса. Смеем ли да се надяваме, че ще научим и нещо за едно от най-неочакваните и слабо изяснени изчезвания в поредицата – това на специален агент Честър Дезмънд в „Огън, следвай ме“?

Разгледаните дотук моменти обаче са свързани с познатите стари герои и мястото, на което се намират днес. А кой е младежът в Ню Йорк, чиято работа е да гледа и заснема стъкления куб? Каква е самоличността на билионера, който го е назначил? Някаква проява на електрическото дърво ли причини бруталното убийство на двойката? Под въздействието на Боб (или на друго демонично присъствие) ли е бил директорът Бил, когато е убил библиотекарката? Защо горката стара Сара Палмър продължава да пуши цигара след цигара, сякаш утрешният ден не съществува?

И какво, по дяволите, беше това?

И какво, по дяволите, беше това?

Тепърва предстои да видим Големият Ед, Нейдин, Норма, Боби, Одри, инспектор Коул и Албърт, така че засега можем само да спекулираме. Но от последните 5 минути, където режисьорът ни върна обратно в познатия “The Big Bang Bar” от „Огън, следвай ме“, можем да извлечем две важни отправни точки за идните епизоди. Първото се отнася до Шели, която явно е доста объркана, щом твърди, че Джеймс винаги е бил готин. Всъщност е точно обратното! А второто и по-значимо е, че като тон тази последна сцена изключително напомня на предните два сезона и следва да ни напомни, ако не и просълзи, че един от най-уникалните и обичани сериали в историята се завърна.

Добре дошъл обратно, Дейвид Линч!

Гледайте новите епизоди на „Туин Пийкс“ всеки понеделник от 23.00 часа по НВО.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2017-05-22 at 16:53

    според мен дървото е джуджето.

    Отговор

    • 2017-05-22 at 16:58

      според мен ти си дървото 😛


    • UZUMAKI
      2017-05-22 at 17:07

      Според мен пък не трябва да чета сега, а като изгледам епизода, за да се пазя от спойлери, но съм сигурен, че Жор е заковал нещата.


  • radi
    2017-05-22 at 17:20

    Дали ще е сериалът на 2017

    Отговор

  • suicidal
    2017-05-22 at 18:11

    Няма ли някъде рекап на първите два сезона? Аз не можах да намеря адекватен, а спомените ми от преди 25 години не са много стабилни:(

    Отговор

    • pavel717
      2017-05-22 at 18:39

      от няколко седмици ги въртят и превъртат по HBO-тата


    • 2017-05-22 at 18:45

      Не съм мислил за рекап на първите два сезона, защото от тях ти трябва да си спомняш основни неща, като например атмосферата (която едва ли може напълно да се изличи от съзнанието, ако си ги гледал(а) някога). Преди два дни се опитах да събера най-важните неща, свързани с новия сезон, тук: http://bit.ly/2q9qNvx
      А плановете ми за него са всяка седмица да обобщавам какво се е случило, като запълвам някои от дупките с каквото знам от вече многократно цитираната книга и филма за Лора Палмър. И да се надявам, че ще се получат дискусии, от които сам ще науча убягващи ми подробности.
      Но общо взето не мисля, че е нужно да си наясно с всеки детайл, за да ти хареса трети сезон. Началото му е точно толкова хипнотично и смразяващо за незапознатите с митологията на сериала, колкото ще бъде и за заклетите фенове. Просто вторите ще открият куп препратки към двата сезона, пък и останалата филмография на Линч :)


    • suicidal
      2017-05-22 at 18:46

      Е не ми се гледат пак всичките. Тоест нямам време де. Тук има някакъв опит – https://www.youtube.com/watch?v=fg4ep6qGBP4
      Сложна си е за разбиране тая линчовска вселена:)


    • 2017-05-22 at 18:49

      Обмислях дали да не направя текстовете още по-подробни, като връщам назад и към двата сезона, точно за хора, които са позабравили разни интересни моменти, ама това ще е страшно времеемко и не съм сигурен, че ще задържи вниманието на много читатели :) Може би в някой бъдещ подкаст ще имаме възможност да разгледаме вселената по-обстойно.


    • suicidal
      2017-05-22 at 20:45

      @Жор,
      Благодаря ти за усилията. Прочетох и материала за „Огън следвай ме“, но това не ми помогна особено като съм забравил многото герои в сериала и ролята им:)


    • Мия
      2017-05-24 at 15:44

      Има ги като напишеш в гугъл сезоните! Аз ги изгледах миналата седмица и двата!


  • Sir Stevancho
    2017-05-22 at 22:07

    Няма смисъл от рекап на тоя сериал, рекапът няма как да хване тая магия, която те обхваща с „Туин Пийкс“. Никога няма да забравя как се чувствах след като изгледах двата сезона на 17-18 години за първи път след двете гледания малко преди да вляза в първи клас и после повторението по Ефир 2 в годината, в която получих BMX за рождения си ден. Като дете и аз се посирах от страх покрай БОБ и с годините тоя страх се запази да живее в един много странно аморфен вид – идеално помня начина, по който тоя сериал ме караше да се чувствам, помня как главната тема ме обездвижваше и как като лягах за сън се смачквах в долната част на леглото, защото бях убеден, че БОБ живее в раклата откъм горната му част. Същевременно, това първо минаване на всички епизоди във вече по-осъзната възраст е нещото, което засади абсолютната увереност у мен, че „Туин Пийкс“ е не просто най-големият сериал, а най-великият сериал, който изобщо може да се гледа от когото и да е било. Това ми убеждение се пази и до днес и се затвърди след много гледане на сезоните, четене на какви ли не тривии и фенски теории, ровене из кофите с болни фантазии на всякакви хора по всевъзможни сайтове, купуване на всякакви книжки, списания и тн за сериала. Манията поизгасна след 20-тата ми годишнина, но спокойно мога да кажа, че няма кино/тв творба, която да ме е увличала по начина, по който „Туин Пийкс“ го направи. Споменах аморфната форма на детския ми ужас, тъй като ми е странно, че и двете състояния се запазиха в годините. Последващото (и настояще) убеждение, че „Туин Пийкс“ представлява един своебразен наръчник за всичко важно в живота по никакъв начин не нулира и не замести тоя мой страх, което за мен си остава твърде любопитно.
    Както и да е, през ония години това, че няма да има трети сезон не беше просто някакъв факт, с който човек да се примири. То беше ФАКТ-ФАКТ. Трудно е да се обясни на по-младите днес какво представлява абсолютната невъзможност за нещо да се случи, еле па в света на киното. Днес няма нещо, което е невъзможно или далечно, немислимо или твърде фантастично. Трети сезон на Туин Пийкс НЯМА да има, край, това беше и се живееше с тоя факт с малко яд, но голяма доза удоволствие. Така че няма да описвам чувството, което ме обзе, когато разбрах, че ще има трети сезон – няма смисъл. Феновете на сериала знаят какво е, младите няма да разберат никога – няма лошо, всичко се върти. Изгледах първия епизод от сезона и не мога да кажа как ми се струва, защото „Туин Пийкс“ е явление, чието действие върху човешките възприятия и емоции се усеща напълно както като при хубавите шотове – не след първия, а след всичките 18.

    Отговор

    • suicidal
      2017-05-22 at 22:24

      Съгласен съм с емоциите около сериала, който също гледах като дете и ме посираше. Фактът, че е оставил следа на всички от нашето поколение. Все още си спомням ясно как танцуваше джуджето и как спях на запалена лампа. Обаче го гледахме , повтаряхме, че совите не са това, което са и нищо не разбирахме. Чак наръчник за всичко важно в живота ми е малко ту мъч.


    • Sir Stevancho
      2017-05-22 at 22:41

      Ту мъч е защото с това останаха повечето хора – тихия ужас на танцуващото джудже, червените завеси, „совите не са това, което са“, зловещия смях на Кууп след като си разбива главата в огледалото с отражението на Боб и прочие. И ако човек си остане само с тия гледания няма как да разбере, че сериалът носи елементи на хорър в стряскащо по-малка степен, отколкото детските ни мозъци помнят.. Ако ти кажа колко пъти се появяват джуджето, великанът или Боб в целия сериал, детето в теб няма да повярва. :)

      -You look like you’re wearing a tuxedo!
      -Maybe I am?


    • 2017-05-22 at 22:55

      Очаквах някой да напише нещо подобно. Сългасен съм, че „Туин Пийкс“ е различно нещо за всеки, но нищо не ме дразни повече от хората, които лепват етикета „сюрреализъм“ на всичко, което не разбират от Дейвид Линч. А много хора се отказват от „Туин Пийкс“, защото си мислят, че не го разбират и не знаят, че най-якото му качество е да провокира емоция, както никой друг сериал, евър. И вместо да си повтаряме едни и същи неща за едно от най-важните му произведения, можем да ползваме новия сезон, на който така или иначе ще се кефим, за да обсъждаме нещо свежо от същата вселена. На мен са ми интересни теориите, относно митологията, но не разчитам някоя да се потвърди. Важното е, че ги е провокирал. И се надявам рекапа, който е доста личен, както споменах и някъде в текста, да намери читатели, а и хора, които имат други идеи какво се случва.
      Но и никой да не го прочете, „I still find the ride very enjoyable“ :)


    • suicidal
      2017-05-22 at 23:04

      Не лепвам етикети бе, просто споделям, че бях малък дришльо, който се наакваше от страх на изброените от Съра сцени. Точно както се нааквах като четях Сейлъмс лот и То, а преди това Баскервилското куче.


    • 2017-05-22 at 23:10

      хаха, аз на Стефанчо отговарях, ман.
      Ние можем да ги изреждаме всички тея неща, които се случват на екрана, ама можем и да обсъдим кое-какво е. От „Тайната история на Туин Пийкс“ наистина се разбира, че в тая вселена все пак действат някакви закони и като гледам дотук в епизодите има страшно много „сламки“, от които може накрая да се материализира нещо по-голямо. Ако не се, пак ще е окей, а ако се – опорните точки тук придобият някаква тежест :)


    • Sir Stevancho
      2017-05-22 at 23:10

      Не знам с какво впечатление съм те оставил след написаното от мен, но мисля, че не си ме разбрал. Текстовете ти (този тук и този за Fire, Walk With Me) са чудесни и за мен бе голямо удоволствие да ги прочета – по никакъв начин не ги критикувам или смятам за безсмислени.
      Това пък за сюрреализма на Линчовските неща хич не го разбрах – никъде не казвам нещо дори леко подобно. Казах, че всички помним хорър елементите на „Туин Пийкс“, а неговото богатство се крие в това, че е своего рода пиршество на телевизионни жанрове – нещо, което страхът ни към Боб или джуджето и невъзможността ни да го разберем поради крехката си възраст – е останало незабележимо в по-голямата си част.
      Да пишеш каквото и да е за Линч е трудно поради ред причини и разбирам, че предварително си се приготвил с бутилка светена вода срещу всеки, който иска да ти дава наклон на хуя що е то Линч и как нищо никой не разбира от него, но няма нужда да вадиш шишнцето за мен, аз изобщо нямам подобни намерения и мераци.


    • 2017-05-22 at 23:14

      Е, още по-добре тогава, излях го за бъдещи ентусиасти 😀


    • suicidal
      2017-05-22 at 23:17

      В момента го дават по НВО. Предлагам да си сипете сингъл малц и пак да го гледате. Сигурен съм, че ще видите нещо ново. А аз ще си припомням старото, щото съм по-повърхностен и не го гледах никога за втори път:)


    • 2017-05-22 at 23:30

      Аз изгледах трети епизод по-рано и тъкмо си редактирам текста, който мисля да пуснем утре :)


  • Яяяяявор
    2017-05-22 at 22:53

    Останах доволен от първите два епизода, но 3 и 4 малко ме разочароваха. Надявам се да не прекаляват толкова много с Черната ложа.

    Отговор

  • bungle
    2017-05-23 at 08:25

    Аз бях готова още вчера в 8 сутринта да изгледам и 4-те накуп, но бях спряна, хаха. Много съм доволна от първите два и определено се зарибих още повече. Изобщо.. Туин Пийкс е една вселена, която те повлича вътре в себе си. Препоръчвам на позабравилите сериала, да си го припомнят, защото само в първите 2 епизода имаше доста препратки.
    Дали стъклената кутия и онова, което се появи в нея не беше самата Лора? Мисля си го, защото изчезна (все едно беше издърпана) от Черната ложа, крещейки като демон..Бам! Не знам, определено съм заинтригувана. 😀

    Отговор

  • TTT
    2017-05-23 at 09:13

    Стъклената кутия е телевизорът, в който всички ние сме вперили очи – в очакване да изскочи ужас. Например лъвове, които разкъсват антилопа гну в тъмното.

    Това най ми допада в Туин Пийкс – сложната система от огледала и ехота между нашия свят, обичайния свят на героите и света на сенките.

    Трети и четвърти епизод пък на мен ми харесаха. Накараха ме да преоткрия магията на съществуването, на кафето. И на ротативките. Helloooo :)

    Отговор

  • Papa Joe
    2017-05-23 at 10:27

    Обявения предварително като зрителското и телевизионното събитие на годината трети сезон на ТУИН ПИЙКС се завърна малко неубедително според мен с първите два епизода,излъчени ексклузивно тази нощ по HBO.Най-емоционалният момент бе появата на вече остарялата, но все така красива Лора Палмър.Иначе доста неразбираеми, несвързани и необясними елементи,по скоро в мистиката, отколкото в криминалистиката.И да Дейвид Линч прави грешка да ни дава по час на лъжичка.И тези нарочно забавени сцени са леко досадни.Г-н Линч публиката през 2017г. е преситена вече и някои трикове от 1991г. сме ги виждали многократно прекопирани.Приятно е все пак да видиш отново Ашли Джъд в роля макар и за три реплики.Очаквам много от Лора Дърн и вече появилата се Дженифър Джейсън Лий.С други думи оставам в очакване за подобряване!

    Отговор

    • 2017-05-23 at 13:05

      Тъкмо забавените сцени и трикчетата от 1991 година правят трети сезон с филинга на the real Twin Peaks иначе 80% от действието досега се развива извън градчето и лично на мен щеше да ми е доста трудно да го възприема като Туин Пийкс. Според мен тва си е възможно най-добрият начин за завръщане на толкова претенциозен филм като Туин Пийкс. Пак ще кажа, надмина всичките ми очаквания!


  • Панчев
    2017-05-23 at 22:08

    Линче е нeчовек! Изгледах първите два епизода и съм доволен. Не съм очаквал нещо конкретно, но сякаш се чувствам доволен. Радвам се, че прочетох и книгата преди месец-два, защото е видно, че сюжетната нишка ще е свързана и с нея.
    Ще чета ревютата с интерес.

    Отговор

  • Zvezdi
    2017-05-25 at 16:19

    Най-важният въпрос от всички е – Закъсал ли е Линч финансово, имайки предвид, че стачкува и събираше подписки за неодобрение относно лимита от 9 епизода, които му постави телевизия Шоутайм и издействаните финанси за още 9 епизода- общо 18. Истината е, че необходимостта на Линч да тегли кредити, за да си завърши първоначалната идея, го ограничава във въпросните поставени като максимум допустими епизоди от телевизионното време, с което разполага Шоутайм. Поставям тези въпроси налице, защото разведряващите и привидно абсурдни за психологията на сериала сцени с внезапно изчезнали шоколадови и захарни зайчета, поне лично за мен е крайно неуместно и чисто прахосване на ценно време, в което просто могат да отговорят на всички въпроси и мистерии загатнати във Втори сезон на сериала, вместо историята да си остане неразказана, а целият Трети сезон да е пошъл театър с цел забогатяване и забавляване на феновете просто с продукт, чийто надслов е Туин Пийкс и нищо повече. Притеснява ме и факта, че всъщност вратичката за продължение във края на Втори сезон, където квантовия двойник на убитата Лора Палмър намеква, че след 25 години евентуално може отново да се срещнат на телевизионния екран, е решение взето от Линч вследствие на внезапната смърт от спин на убиецът Боб в лицето на актъорът Франк Силва, който всъщност е бил декораторът на снимачната площадка, който дори не е актъор и не е бил замислен като персонаж, а става такъв впоследствие.
    Накратко сериалът никога не е спиран заради неодобрение от страна на публиката, съкращение от компания ABC и тъй нататък. Това дава основание за предположението, че Линч и Фрост, никога не са имали първоначално замислена идея, а са правили всичко в движение, както и се загатва в мълчанието и недоумението на агент Гордън Коул в края на 4ти епизод на новия сезон. Явно самият Линч не си е изяснил все още целият пейзаж или как по точно да скрие във визията на сериала, намеците за световна конспирация от страна на тайни общества, за които на никой не му е безизвестно как управляват света.

    Отговор

    • penzata
      2017-05-25 at 17:05

      Конкретната сцена на „срещата след 25 години“ я има още в началото на първи сезон. Фигурира в international pilot, който е с около 30тина минути по-дълъг от този, който познаваме, защото Линч го е направил като завършен ТВ филм. Ако студиото не е одобрило пилотката, идеята му е била да може да пусне завършен продукт по кината в Европа.

      Иначе за всички е ясно, че са имали концепция (той и Фрост), която са променяли в движение. И да, БОБ по-случайност става олицетворение на злото, както и героят на Филип Джерард се превръща в това, което е, защото Линч адски много го е харесал (снимали са някаква рандъм сцена) и го е вмъкнал в сюжета, като приемника на Майк.

      Точно, заради това, че всичко в Туин Пийкс се случва не под пластмасов шаблон (който е ясен отначало до край и не ти позволява да излезеш от изкуствените релси), а се променя в движение е прекрасното на сериала.
      Линч и Фрост го създават, дават му отправна точка, имат някаква бегла рамка и го оставят да се развива, и да диша.

      Мълчанието и недоумението на Гордън Коул в края на 4ти епизод беше изключителен метакоментар за създателят и създаденото от него нещо. Колкото знае какво представлява (примерно „Синя роза“), толкова повече не е и наясно. Защото „Туин Пийкс“ не е бот, а е жив организъм и реагира като такъв.


    • 2017-05-26 at 09:29

      Най-много от всичко се надявам никога да не „отговарят на всички въпроси“ :)


    • penzata
      2017-05-26 at 10:30

      За нещата, за които Линч има отговор, ще ти подшушне съвсем лекинко. За които няма – еми, сам трябва да намериш отговор, ако това ти е целта. :)


  • Michael
    2017-06-02 at 22:50

    Очевидно е, че за да пишеш тук, явно трябва да си луд киноман и да разбираш посланието на всичко, де що се лее на екрана.. Е, нямам претенции да съм филмов критик, но и на мен любимият ми сериал през 90-те беше точно „Туин Пийкс“ и го чаках с огромно нетърпение. Дотук с първите 3 серии – пълно разочарование!

    Да, гледам съм и други филми на Линч и познавам шашавите му похвати, но някак си очаквах поне тук ситуацията да е сходна с първите два сезона точно на сериала „Туин Пийкс“ (не филма), а те просто нямат нищо общо извън познатите лица. Пълна липса на сюжет и непрестанно декламиране в забавен каданс, което още повече затруднява човек да разбере за какво иде реч, чак не мога да схвана изключителното ви въодушевление…. старите серии също имаха своите Линч моменти, но поне имаха и ясна сюжетна линия.

    Единствено не мога да отрека, че застаряващият Маклоклан определено прави роля, щото ако и това не се беше получило, щеше да е точно като оная приказка – „песимистът вика: по-зле няма накъде, а оптимистът: а, има, има“… Бъдете живи и здрави и се наслаждавайте на невероятното изкуство, което откривате, пък ние – обикновените зрители ще минем на нещо по-простичко и лежерно…:)

    Отговор

  • name
    2017-06-20 at 16:58

    „Добрия Купър“, ме разбива от смях, ебати пича

    Отговор

  • umaguma
    2017-06-20 at 17:00

    Kефят ме заявления от типа, аз разбрах Линч

    Отговор

Коментирайте