Дух в броня / Ghost in the Shell

Well, maybe next time you can design me better. 
от на 2017-04-01
 

Майора (Скарлет Йохансон) е единствен по рода си киборг от специалните служби, част от елитния отряд Section 9. Отдадени на задачата да се борят с най-опасните престъпници и екстремисти, те се изправят срещу враг, чиято единствена цел е да изтрие от лицето на земята подобренията на Ханака Роботикс в областта на кибер-технологиите. Пътят на Майора ще я отведе до неподозирани разкрития за нейната идентичност и мястото й в света.

Ако не сте запознати до сега, ще ви е доста трудно да се ориентирате във вселената на „Ghost in the Shell“, разпростряла се в манга, книги, анимации и сериали. Създател на оригиналната манга поредица е Масамуне Широу, който през пролетта на 1989 г. пуска първите илюстрации от премеждията на майор Мотоко Кусонаги. За разлика от последвалата анимация на Мамору Оши от 1995 г., която вече е затвърдила култовия си статус, мангата силно се различава като стилистика. Вместо сив и дистопичен свят, в нея могат да се открият карикатурни образи и цветна оргия на яхта в океана. Философските въпроси обаче, които така силно са оказали влияние на Широу, дават необходимата основа за бъдещото развитие на франчайза.

ghost in the shell: arise гърдите винаги са непокътнати.

„Ghost in the Shell: Arise“ – гърдите винаги са непокътнати.

Заглавието „Ghost in the Shell“ произлиза от препратка към книгата на Артур КьостлерThe Ghost in the Machine“, която пък използва за основа „The Concept of Mind“ на английския философ Гилбърт Райл. Райл изковава термина, защитавайки тезата, че съзнането е философска илюзия, а теорията за дуализма на субстанциите, положена от Рене Декарт, е погрешна. Според нея съзнанието може да съществува отделно от тялото. Дори то да бъде разрушено, има вероятност мисълта да продължи да съществува. Райл не е съгласен и в критиката си към Декарт, нарича това абсурдно състояние „дух в машина“.

В „The Ghost in the Machine“ Кьостлер въвежда термина „холон“, който се отнася до нещо, което е едновременно цяло и част. На него може да се гледа като на стабилен, самодостатъчен обект, който обаче изпълнява служба в по-мащабен механизъм. Според Кьостлер съзнанието функционира по сходен начин, развивайки се върху останките от първобитния ни мозък. Така философът извежда някои обяснения за склонността към саморазрушение, цикличните процеси в политиката, историята и причиинте за потенциалния кошмар от ядрена война.

ghost in the shell 1995

„Ghost in the Shell“ (1995)

Голяма част от тематичния потенциал на „Ghost in the Shell” идва именно от тези идеи, представени по синтезиран и визуално стимулиращ начин в анимационната класика на Мамору Оши от 1995 г. Силно повлиян от „Блейд Рънър“ на Ридли Скот филмът използва стилистични похвати, за да засили внушението за един лишен от човечност свят, в който идентичността се разтваря в обширната мрежа. Един от продуцентите споделя, че желанието е било да се съчетае западния начин на разказване с източното изкуство, примесени с въздействаща музика (имало е преговори със саундтрака да се заемат Massive Attack). Филмът е една от най-скъпите продукции я Япония по онова време, финансиран съвместно със САЩ и Великобритания. За съжаление много разпространители се отдръпват поради нелеката материя и някои по-шокиращи сцени. Това не може да спре вълната на творческо вдъхновение, която ще удари Холивуд.

Често сравняван с „Акира“, филмът оказва силно влияние на западното кино. Режисьори като Джеймс Камерън („Аватар“), Стивън Спилбърг („Изкуствен интелект“ и „Специален доклад“), и най-вече сестрите Уашовски („Матрицата“) признават открито, че са черпели идеи от там, отдавайки почит на изключителното постижение на Мамору Оши. Дори по-скорошни филми и сериали, като слабоумния „Превъзходство“ и отличните „Ex Machina“ и „Западен свят“ са задължени на дистопичната класика. За разлика от репликантите, техно роботите и момченцето в „AI”, майор Мотоко Кусонаги не иска да възвърне „изгубената“ си човечност и именно в предаването й на една по-голяма сила и началото на пост-човешка ера, се корени въздействащия финал на анимацията.

(Освен безспорното влияние на „Блейд Рънър“, не трябва да се забравят и имената на някои фантасти като Джон Брунър, Джей Джи Балард и Самюъл Дилейни, както и последвалата нова вълна в киберпънка, представена от Уилям Гибсън, Брус Стърлинг и Нийл Стивънсън.)

ghost in the shell 1995

Как се създава бъдещето. Отново „Ghost in the Shell“ (1995)

Първата солидна реакция срещу игралната версия на „Дух в броня“ се разрази, когато дебютира снимка на Скарлет Йохансон като главната героиня. Пореден повод за истерия, че се потъпкват нечии права. Обвиненията в whitewashing заваляха отвсякъде, зададе се въпроса защо не е потърсена азиатска актриса. За да се даде обективен отговор на този въпрос, трябва да се погледне историческия и културен контекст, в който франчайзът се появява.

След Втората световна война Япония постепенно губи културната си идентичност, започват да се произвеждат играчки за Америка, играчки, които да се харесат отвъд океана, приличащи повече на героите от Дисни, отколкото на японски герои. Страхът от ядрената заплаха, вплетен в класики като „Годзила“ постепенно се слива с технопараноята и екзистенциалните търсения на американските фантасти. Темите за отчуждаването, променливата идентичност, ненадеждните физически тела и смисъла на секса нахлуват в изкуството.

В този нов свят, не само, че расата е от малко значение, дори телата са заменими, както разкрива и финалът на филма от 1995 г. Всъщност до момента, от епизодите „Ghost in the Shell: Arise“ (които хронологично като сюжет са първи) до „Ghost in the Shell: Solid State Society“ (който е последният филм) майор Мотоко е изглеждала по поне шест различни начина, повечето от които не притежават азиатски черти. Дали това е част от  историческото наслояване на една западаща култура, която слугува на Запада или е опит за по-голям финансов успех, може сами да прецените, но да се обвинява игралния филм за дискриминация, би било нечестно.

различните тела на мотоко кусонаги

Различните тела на Мотоко Кусонаги.

Както се получава обикновено с подобни кастинг полемики Скарлет Йохансон е най-малкият проблем на новия филм. Усърдието й личи в сцените, в които трябва да убеди, че под кожата й работят механизми. Проблем е не толкова цветът на кожата й, колкото разпознаваемото й лице, което в последните години краси един и същ типаж. От Черната вдовица в „Отмъстителите“ до мацката със свръхспособности „Люси“, Йохансон намери златна ниша в свят, който постоянно мрънка, че има нужда от повече жени-супергерои.

Нейната Мотоко Кусонаги (в началото дори не носи съшото име) е объркана и  преследвана от миналото си. Тук „Дух в броня“ прави предвидима грешка, като решава да защитава западната представа за индивидуалността. Един от най-силните моменти в анимацията е именно отказът на Кусонаги да бъде част от физическия свят. Черупката (грозно преведена като „броня“) се свива и става ненужна. Духът се разтваря в необятната мрежа. Дълбоко будистка, тази представа явно не се харесва на западното гледище поради липсата на ясно разрешение.

За съжаление, когато се промени смисълът на едно произведение, няма как аспектите, които са засилвали посланието, да бъдат откраднати, като същевременно запазят въздействието си. Всички страхотни сцени, които оригиналът притежава, са силни именно поради връзката им един с друг и службата на цялото. Дори самата способност на Кусонаги да изчезва, показана най-впечатляващо в сцената, когато се спуска от небостъргача, е чудесна метафора за вътрешното й търсене. Взета единствено поради естетическите й качества, тя не прави същото впечатление.

мотоко става част от света

Мотоко става част от света.

Сравнен с оригинала, игралният филм не си позволява да създаде осезаема атмосфера, което би изисквало повече екстериорни сцени и въображение. Макар някои кадри да следват дословно тези от анимацията, в тях се усеща нещо принудително, изглеждат сложени като по график – за fan service или обикновено копиране. Често срещан проблем в римейките, които не успяват да открият собствен глас. Ходенето по стъпките на майсторите никога не е донесло творчески успех на никого. В даден момент е необходимо отклоняване. В случая такова има, само че към клишето и сигурната зона.

Режисьор на филма е Рупърт Сандърс – човекът, отговорен за недоразумението „Снежанка и ловецът“. След толкова генеричен и лишен от каквато и да е творческа мисъл проект, очакванията би трябвало да са предвидливо занижени. Проблемът тук е прекрасният изходен материал, което прави Сандърс крайно неподходящ за ролята на режисьор. Не са в негова услуга и двамата сценаристи без особен опит. Жалко, че Дени Вилньов не е бил свободен, а Пол Верховен не е по-млад. Можеше светът да стане свидетел на нов шедьовър.

Филмът е сниман в Нова Зеландия и Китай и малкото качества, които могат да се изтъкнат, са предимно свързани с техническите аспекти. Невероятните ефекти, които магьосниците от WETA са спретнали, наистина вдигат „Дух в броня“ на едно по-високо ниво от стандратния блокбастър. Гейшите от първата бойна сцена изглеждат отлично с механичните си глави, които са създадени да се движат без компютърна обработка. Дори моментът, в който една от тях се отваря, е плод на чиста механика.

the art of ghost in the shell

Една от фантастичните глави на гейши в изданието „The Art of Ghost in the Shell от Дейвид Ес Коен

Дух в броня“, както повечето високобюджетни филми, страда от синдрома на слабия злодей. Това не е, както някои хора смятат, запазена черта на комиксовите адаптации. Това е неизменна характеристика на всеки филм, който се опитва да го играе сигурно, без да заема крайна философска позиция или да критикува категорично проблемите в обществото.

Първият „злодей“ във филма е смесица между The Puppet Master и The Laughing Man, но неговите сила и мотивация постепенно се компрометират от елементарната история, която го свързва с Майора и грешния подход към сценария, споменат по-горе. След изключителните роботи в „Западен свят“, съзнаващи връзката си с човеците и позицията им на подчинени, героите с изкуствен интелект от „Дух в броня“ изглеждат като евтини имитации. За другия злодей няма смисъл да се говори. Неговата функция е още по-елементарна, при това спада в сферата на спойлерите.

Огромен проблем на „Дух в броня“ е липсата на R-рейтинг. Макар „Логан“ и „Дедпул“ да доказаха, че филм за възрастни може да бъде финансово успешен, студиата все още не смеят да рискуват, отслабвайки по този начин основите на много от проектите, по които се работи. Филм, който разисква темата за тялото и връзката му със съзнанието, е належащо да притежава ефектни сцени с голи тела, които да бъдат истински, а не компютърно генерирани. Няма място за неубедителни опити да се прикриват гърдите на героинята или при престрелките да не се вижда капка кръв. Всичко това подкопава суровия свят, който Сандърс се опитва да изгради.

черупката се разпада

Черупката се разпада

В заключение „Дух в броня“ е неубедителен и излишен опит да се представи пред по-широка публика една история, която няма нужда от опростяване или промяна. Обръщайки фокуса към човешкото, филмът използва клишета, с които опитва да изрови история за връщането към корените, в свят, където корени не съществуват. Те са заменени от кабели в главата, които могат да те направят такъв, какъвто пожелаеш.

Оценка: 6/10

коментари
 
Отговорете »

 
  • Кристиян Атанасов
    2017-04-01 at 12:31

    Много хубаво ревю! Но ми се струва, че малко си попрекалил с предисторията. Тъкмо започнах да чета за филма и гледам – заключение и оценка! 😀 То, сигурно, няма кво толкова да се каже де, ама все пак! Но за предисторията си се постарал, браво. Тъкмо доста хора, които не са наясно със сорса, ще им е по-лесно да навлязат!

    Отговор

    • 2017-04-01 at 14:04

      прав си, но това е моето усещане от филма. анемичен и напълно останал в сянката на оригинала. ако искам да кажа едно нещо на тези, които не са гледали нищо, това е да се насочат към анимацията.


  • radi
    2017-04-01 at 12:36

    Нищо не е прекалено, всичко си е на мястото :)

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-04-01 at 12:58

    Toчно заради подробната уводна част ми хареса ревюто, сигурно щото и аз като пиша, гледам да контекстуализирам. :) Отлична работа, Мартс.

    Отговор

    • radi
      2017-04-01 at 13:17

      Сега е твой ред да гледаш филма. За едно гледане става :)


    • UZUMAKI
      2017-04-01 at 13:18

      Ще го гледам в Замунда :)


    • radi
      2017-04-01 at 13:22

      Лошото е, че си гледал мангата и ще направиш съпоставка. Трябва да е игнорираш :)


    • 2017-04-01 at 14:29

      бате, стига с тая манга. „аниме“ имаш предвид. :)))


    • radi
      2017-04-01 at 22:53

      Да така е, Касаба. Впрочем аз съм гледал само 1-вото аниме, преди години. Може да гледам и другите ако ги намеря


  • Riddick
    2017-04-01 at 13:16

    Четейки ревюто, по диагонал, не че спойлер може да ми развали никаквите очаквания от този филм…… разбрах името на майора, и отивам да играя за бомбър

    Отговор

    • radi
      2017-04-01 at 13:19

      Бомбъра мисля, че аз ще го взема


    • Кристиян Атанасов
      2017-04-01 at 14:20

      Бомбъра го взе някаква мацка, преди малко видях 😀 бтв, довечера съм на филма и ще се мъча да си занижа очакванията, колкото мога. То е ясно, че за сравнение с оригинала и дума няма да може да става, ще се мъча да го анализирам като отделен продукт!


    • radi
      2017-04-01 at 16:41

      Правилно ще направиш, Криско


  • христиана
    2017-04-01 at 17:14

    наистина хубаво ревю. този филм не ми представлява ама никакъв интерес.

    Отговор

  • PG
    2017-04-01 at 18:50

    Добре беше филма. Все пак е доста трудно да се пресее магна анимация и да се пусне като игрален филм.Причината поради ,която го гледах е Скарлет.

    Отговор

  • Gogoti
    2017-04-01 at 20:05

    Немам особено намерение да ходя до киното за туй… нещо, но мисля да взема да изгледам оригинала за запълване на общата култура. Между другото намерете си и „Wind of Amnesia“, също много приятно аниме с много интересна и подтикваща към философски дебати идея.

    Отговор

  • stealth
    2017-04-02 at 09:43

    Някъде прочетох мнение, че това било origin история (запознаване с историята на персонажите) на GitS и начало на франчайз. Аман вече от ориджин филми! Защо това продължава!?
    Навремето си мислех, колко по-добре би било да добавят малко повече към анимето. Сега смятам, че филмът съвсем спокойно може да понесе сериозно орязване за да придобие някакъв приемлив вид.
    Иначе съвсем не лоши 2 часа, особено визуално. И Такеши Китано. Доволен съм, дори преизпълнихме плана като се има предвид режисьора.

    Отговор

  • Dredd
    2017-04-02 at 11:42

    Снощи пребих Rupert Sanders и двете му писателчета. Това е не е фалшив спомен! … нали!?

    Отговор

  • Кристиян Атанасов
    2017-04-02 at 17:14

    Казано честно, доста повече ми хареса от колкото очаквах. Както казах по-горе, бях се настроил да го гледам малко като спин-оф, като отделно нещо, просто отдаващо чест на оригинала и съм доста повече доволен, отколкото обратното. Да, имах проблеми с пейсинга, монтажа на някои сцени и ориджина на Мотоко, който беше бистра водица, но просто визуално се пръснах. Няма толкова як град и оувърол концепции. Атмосферата беше страхотна, определено се отличава и скоро не помня така да съм потъвал. Сцените, които бяха 1 към 1, особено в края, ме изкефиха стабилно. Противно на очакванията ми, Скарлет също ме изкефи доста, тя не че е уникална актриса, но тук да се прави на почти безчувствена кукла, доста и ходеше, а с тази коса и готините дрехи, които размъкваше, направо ми беше чук! Не съм вярвал, че Скарлет с дъждобран, може да е толкова секси. 😛 Единствено ми беше странно на моменти ходенето и – имитираше някаква дървена походка, явно да се прави на робот, но беше по-скоро смешно-странно! Яд ме е много за останалите от Отряд 9, защото имаше потенциал да ги развият, още повече, че Бато беше перфектен. Много добре ми стоеше! Усещам аз продължение, ама ще видим бокс-офиса! Та, като цяло – естествено, че дълбоките философски теми и политически интриги са доооооста поокастрени тук, направо почти ги няма с малки изключение. Филма, въобще не бих казал, че е лош! Дори ми беше малко над средното ниво.

    Отговор

    • radi
      2017-04-02 at 19:11

      Ако изкара пари ще има и 2-ка :)


    • Gogoto
      2017-04-02 at 23:05

      Не се надявайте на продължение, боксофиса му в Щатите е катастрофален – едва 19 милиона е взел за уикенда и подозирам че ще се срине доста през следващите седмици. Ако не стане някое огромно чудо в международния БО (малко вероятно) се очаква да е сериозен боксофис провал, я добута до 150-180 милиона (при 110 бюджет), я не. Ще си партнира явно на скамейката с Gods of Egypt.


    • Gogoto
      2017-04-02 at 23:19

      Поредната боксофис бомба в лицето на GitS e пряко доказателство, че олигофрените по високите етажи в Paramount са за уволняване наред. То не беше Ben Hur фиаското, то не беше бутафорното дело срещу Star Trek Axanar, то не беше нелеп римейк на класическо аниме… Тотално си нямат на идея какво правят тея типове и добре, че си имат Транформърс да ги крепи, но ще е до време…


    • Dredd
      2017-04-03 at 12:39

      Визуално наистина е мега добре направен! Няма забележки на първо гледане.


  • Виво
    2017-04-02 at 23:14

    Поздравления за ревюто и задълбочения анализ! Жалко за опропастения потенциал, който носи материала! :(

    Отговор

  • 2017-04-03 at 10:58

    Бравос, много хубаво ревю.
    И въпреки че като цяло филмът е умерено посредствен, искам само да вметна, че този Сандърс може и да не се окаже чак такъв бездарник, защото ако филмът се проваля, вината ми се струва, че не е на режисьора.

    Отговор

    • Кристиян Атанасов
      2017-04-03 at 11:35

      Като цяло, оригинала е прекалено сложна материя за филмиране с PG-13 рейтинг, за масова аудитория. То разковничето се крие в сорс-а! Просто тия тежки психологически теми и политически трилъри, много трудно могат да се пенесат на екран за хора от различни възрасти. То това си беше ясно още от самото начало, не че сме се съмнявали! Което си е жалко! Жалко и за боксофиса!


  • 2017-04-03 at 12:24

    Солидна рецензия! Май ще го пропускам това извращение, независимо колко яки (може да) са визуалните ефекти :)

    Отговор

    • radi
      2017-04-03 at 12:30

      Филмът не е зле. Просто не е добър, колкото ти се иска :)


  • Лу
    2017-04-04 at 18:02

    Басимуси и якото ревю!
    Ще ходя да го гледам на кино все пак заради бас. Но занижавам очакванията. Те не че бяха и особено високи де.

    Отговор

  • Кристиян Атанасов
    2017-04-05 at 00:01

    Айде и цифрите отвъд океана изплуваха, ама брадва. Въпреки, че са два пъти повече (40 милиона), с общ бюджет от 59 милиона, провалът е пълен! До няква степен ми е тъжно, но какво да се прави! Махайки качествата на филма на страна, не знам за какво се дължи ниската посещаемост, при все, че доста стабилна реклама направиха. Както и да е – бъдещето за аниме/манга адаптации хич не е розово. Няма да се изненадам и WB да дръпнат шалтера на Akira (което, може би е за добро)!

    Отговор

  • Riddick
    2017-04-05 at 11:15

    6/10 заради ефектите.

    П.П. Този пича с бялата коса, би бил страхотен Кейбъл

    Отговор

    • 2017-04-05 at 11:38

      съгласен! и във филма беше супер.


    • Riddick
      2017-04-05 at 12:33

      Да, и във филма ми хареса, но аз не съм запознат със сорса, нямам идея адекватно ли е бил предаден образа……около мен беше пълно с мрънкащи нърдчета.
      Но като възраст и физика се е отепал за Кейбъл


    • Кристиян Атанасов
      2017-04-06 at 16:13

      Riddick, почти 1 към 1 както е във сорса, само че там е малко по като възрастен в лицето. Иначе пак е такъв неебателен и стабиляга!


  • IMAX или 4DX
    2017-04-06 at 10:08

    Дали да гледам екшън филм на IMAX или на 4DX? Филма ще го пуснат на 2D.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-04-06 at 12:05

    Любопитен анализ на финансовия провал „Сдух в броня“: http://deadline.com/2017/04/ghost-in-the-shell-scarlett-johansson-box-office-flop-whitewash-1202061479/ :)

    Отговор

    • Gogoto
      2017-04-06 at 12:41

      Олигофрените от Парамаунт напълно си го заслужават. Зак Снайдър преди години доказа нагледно как се прави относително правилна адаптация на култово, но трудно за асимилиране произведение с прекрасния „Watchmen“ и то даже без нито едно голямо име в състава си, но явно никой не си е взел никаква бележка и сега ще си сърбат финансовата попара. Колко още бокс офис бомби трябва да им гръмнат, за да се усетят не ми е много ясно…


    • radi
      2017-04-06 at 19:22

      Узи, имаш ли мнение за Robart MakKaman – Границата ( Става ли за четене )


    • 2017-04-06 at 19:53

      ахахахаха как го написа това име бе, човече!


    • radi
      2017-04-06 at 20:46

      Копирах го, че не знам как се пише


    • UZUMAKI
      2017-04-06 at 21:18

      Имам – книгата е моя селекция, значи очевидно съм й фен, щом съм я издал. :) Препоръчвам я, много е олдскул. Обаче най-доброто нещо на МакКамън си остава шедьовърът „Момчешки живот“… която пак е моя селекция, sorry за self-centered вметката. 😀


    • 2017-04-06 at 22:29

      откъде го копира? от македонски ли? 😀


    • UZUMAKI
      2017-04-07 at 02:01

      Дори макетата не са толко счупени :)


    • radi
      2017-04-07 at 16:57

      А ,,То“ първа част ,чисто нова можеш ли да намериш или употребявана, но запазена :)


    • UZUMAKI
      2017-04-07 at 18:22

      Не, разръчкай в нет-а.


  • ratm18
    2017-04-09 at 22:57

    Не всеки си губи времето с анимета и ако има някои с добра история е редно да се направи филм за тях.. За съжаление подобно нещо сме виждали както Касабов е казал в поне една дузина филми преди това. Ако беше направен 1990-та можеше да има по-голям успех.

    Отговор

  • Liubo Ursiny
    2017-04-13 at 11:12

    Visuals: 10
    Plot: 6
    Casting: 3

    Отговор

Коментирайте