След двете продължения „Търсенето на Дори” и предстоящия през юни „Колите 3”, в края на тази година Pixar отново ще ни предложат оригинална история. Става дума за „Coco” на Лий Улрих и Адриан Молина, който разказва за малкия, искащ да стане музикант Мигел и невероятното му пътешествие през Страната на мъртвите. Вече сме ви представяли в подробности проекта чрез първите концептуални рисунки и официалния синопсис, а сега е ред да видим и как точно ще изглежда като финална визия.
Като всеки друг филм на Pixar, този също изглежда феноменално – нямаме търпение да видим повече от Страната на мъртвите. Знаем, че напоследък студиото отнася критики, че за разлика от визията, сюжетите им са позагубили от качеството си (качество, което в началото беше един от отличителните им белези), но с „Отвътре навън“ те доказаха, че историите им все още могат да се отличават с въображение, оригиналност и очарование и ни се струва, че и „Coco” ще ни предложи от същото.
Отново ви предлагаме доста подробния официален синопсис, а след него може да видите и два тийзър постера.
„Coco” разказва историята за тайните музикални амбиции на 12-годишния Мигел (Антъни Гонзалес), който живее в оживено и шумно мексиканско село, но е потомък на фамилия обущари, които не понасят музиката. От поколения Риверас са забранили музиката, защото вярват, че са прокълнати от нея; както разказва семейната история, прадядото на Мигел изоставил жена си преди десетилетия, за да следва собствената си мечта да свири, оставяйки контрола над фамилията в ръцете на прабабата на момчето – Имелда (Рени Виктор).
Но Мигел тайно желае да улови музикалния си момент, вдъхновен от любимия си изпълнител на всички времена, починалия Ернесто де ла Круз (Бенджамин Брат). Едва след като разкрива невероятна връзка между себе си и Де ла Круз, момчето поема инициатива да се съревновава с известния певец и случайно попада в Земята на мъртвите.
Не след дълго, в този красив подземен свят Мигел открива душите на семейството си – поколения отдавна умрели, но все така жизнени предци, сред които и прабаба му Имелда. Получил възможността да обикаля Земята на мъртвите, Мигел избира да проследи самия Де ла Круз. Обединявайки усилията си с приятелски настроен (скелетен) призрак – мошеник, подвизаващ се с името Хектор и озвучаван от Гаел Гарсия Бернал, – момчето трябва да открие Де ла Круз, да получи благословията на семейството си да бъде музикант и да се завърне в света на живите, преди времето му да изтече.
Режисьори на „Coco” са Лий Улрих и Адриан Молина. Ролите озвучават Антъни Гонзалес, Гаел Гарсия Бернал, Рени Виктор, Бенджамин Брат и други.
Премиерата е 22 ноември.
Критките към Pixar винаги са ми се стрували безпочвени, а след „Отвътре навън“ звучат комично 🙂 Имат 2 филма, които не са топ… соу уат.
Аз разбрах за прикуъл-а на филма, в който се разказва как президента на Земята на мъртвите строи стена на границата между Земята на мъртвите и Земята на живите и депортира всички нелегални живи мигранти обратно в Мек… в Земята на живите.
Най-якия коментар в историята на сайта!
Жор, дали?
Огромен фен съм на Пиксар, но няма как да си кривя душата – откакто Стив Джобс ги продаде на Дисни за $7,4 млрд., цялата креативност на студиото отиде по дяволите. Последният филм, докато той ги притежаваше, с типичното за студиото качество беше „Играта на играчките 3“.
Последваха слабите „Колите 2“ (Първата част също е доста слаба), „Храбро сърце“, който е ок, но нищо особено, „Унивирситет за таласъми“, тотално посредствен, „Отвътре навън“, който е вече майсторски направен, ужасният „Добрият динозавър“, който и до ден днешен не мога да се насиля да догледам. От една седмица се опитвам да стигна до финалните надписи и на „Търсенето на Дори“, но не ми се получава особено. А, през 2013 г. пуснаха и онова безумие „Самолети“, спиноф на ‘Колите“, само че от срам не си сложиха логото…
Май не са само два слабите/посредствените филми на студиото. Особено за последните 7 г. имат само едно наистина качествено заглавие.
„Brave“ е добра анимация, просто напомня твърде много на Дисни и разбирам защо това работи в нейн ущърб. „Университет за таласъми“ и „Добрият динозавър“ наистина са сред по-слабите неща на студиото, но първия пак не е пълен провал. „Дори“ и „Отвътре навън“ са железни, а всички останали (хронологично от „Играта на играчките“ до „Играта на играчките 3“) са чиста анимирана магия. Както казах по-горе – стъпили на криво 2-3 пъти, соу уат, Коко изглежда чудесно и не виждам основания да се смята, че студиото е в (творчески) упадък.