Конг: Островът на черепа / Kong: Skull Island

The ape wonder of the world
от на 2017-03-10
 

Ако киното на чудовищата трябва да има емблема, върху нея гордо ще се бие в гърдите Конг. Човекоподбната маймуна обединява всички съществени елементи на жанровото кино – от неукротимата природна стихийност през съответния социален цайтгайст до сексуалната алегория и фолклорните образци. Масивната му фигура е повод за фундаментални технически иновации по отношение на екранното зрелище, а и за феноменален подем в развлекателна индустрия изобщо. Още с пионерния си дебют в „Кинг Конг“ (1933) на Мериън К. Купър и Ърнест Б. Шодсак косматият великан завладява публиката и колективния глад за художествен адреналин. Вероятно обаче за мнозина ще е изненада, че всъщност филмът не се появява само като наставка на фантастичните творби от 20-те години на XX-ти век, а и на тенденциозните по онова време приключенски продукции, запращащи безразсъдни авантюристи из оскъдно изследвани и непознати джунгли в по-топлите части на света. Творбата на Шодсак и Купър е тематичен и творчески ескалирал коктейл между заглавия като „Stark Mad“ (1929) на Лойд Бейкън и „Изгубеният свят“ (1925) на Хари Хойт, който е базиран върху едноименната книга на Артър Конан Дойл, описваща експедиция, отправила се в търсене на загадъчно, изолирано и опасно плато, населено с допотопни видове; ecтествено, историите за Тарзан, наченати литературно от Едгар Райс Бъроуз още през 1912 г., а малко след това адаптирани и за големия екран, също имат сериозна „вина“ за появата на гигантския примат.

The Lost World (1925)

„The Lost World“ (1925)

Успехът на „Кинг Конг“ е грандиозен – не само заради финансовите постъпления, но и заради дълбокия отпечатък, който хитът оставя върху културата на Западнoто, че и на Източното полукълбо. Продължението „Son of Kong“, тoзи път дело само на Шодсак, не закъснява и бива реализирано през същата година, но не успява да улови достойнствата на предходника си и бива заслужено заклеймено. Пак през 1933 г. в Япония пък е заснет късометражният „Wasei Kingu Kongu“ на Тораджиро Сайто, който днес се счита за изгубен. Всичко това е само началото – през годините ще се появяват още безброй копия, а през по-късните десетилетия Конг ще намери изява в редица алтернативни медии (телевизия, комикси, музика, гейминг, литература, анимации, театрални постановки, увеселителни паркове и др.), но най-известната рожба на този културен колос вероятно е „Годжира“ (1954) на Иширо Хонда, с който е стартиран един от най-дългогодишните франчайзи в историята на киното. Радиоактивният морски обитател, рушащ Токио, е достатъчно креативен, за да стои здраво стъпил на собствените си масивни нозе на ринга на популярното изкуство, но без съратника си от Острова на черепа едва ли щяхме да видим раждането му на екрана. Симбиозата между двата титана води и до един чаровно нелеп и инфантилно фамозен кросоувър – „King Kong vs. Godzilla“ (пак дело на Хонда) тръгва из киносалоните през 1962 г., зареден до козирката с бутафория и наивитет, така типични за кайджу изстъпленията на продуцентската компания Toho.

King Kong (1933)

„King Kong“ (1933)

Войнcтващото концептуално рециклиране във филмовата индустрия oбикновено деноминира първоначалния замисъл и харизмата на даден комерсиален продукт и Конг също попада в тази клопка. Ала митът, започнал като простичката идея на Купър да разкаже чрез камерата си една приказка за възрастни с горила, при все че се превръща по-късно в смехотворен цирк, има и с какво да се похвали. За следствията и разклоненията може да се изпише повече, отколкото е нужно за сегашните цели, затова ще се концентрираме набързо върху двата римейка, които Холивуд ни сервира съответно през 1976 г. и 2005 г., а след това ще поставим на ветеринарната маса за дисекции най-актуалната добавка към легендата: „Конг: Островът на черепа“ (2017) на Джордан Воу-Робъртс. С щриховане на въпросните продукции ще разнищим още малко и знаковостта на самия Конг – някои са склонни да го дефинират като фабулен и визуален израз на конфронтацията между дивото и цивилизацията, метафора за противопоставянето на духа с интелекта (челният удар между неопитоменото и прогреса е дихотомия, сякаш най-пълнокръвно илюстрирана именно с краля на Острова на черепа). При Купър и Шодсак връзката на Конг с Ан Дароу е израз на инстинктивния фетишизъм към невинното и ефирното – само че тази връзка е еднопосочна; създанието преследва и желае ужасената героиня, без каквато и да е емоционална реципрочност в замяна.

Kingu Kongu Tai Gojira 1962

„Kingu Kongu Tai Gojira“ (1962)

Римейкът „Кинг Конг“ (1976) е атракция от едър за своето време калибър – продуциран е от мастития Дино Де Лаурентис с великолепен каст, начело с изключителната, макар и незряла Джесика Ланг, озвучен от ветерана Джон Бари и режисиран от опитния Джон Гилерман, който по случайност или не има в актива си редица трилърови, военни и приключенски творби, включително и такива, посветени на споменатия вече Тарзан. Фискално успешен, но критично заклеймен, той носи в себе си поравно качества и недостатъци, но най-важното при него е, че именно тук усещаме за пръв път ако не толкова любов, то поне загриженост и съчувствие у красавицата спрямо нейния похитител; усещаме и зараждането на характер и самоосъзнатост у Конг – той не е просто развилняло се животно, а герой с подчертана индивидуалност (нещо, което ще добие съвсем триизмерни контури във версията на Питър Джаксън близо три десетилетия по-късно). Гилерман стига до там, че дори oткpито комуникира зародилата се романтика между Ан и краля на Острова на черепа, прераснала в страстен Стокхолмски синдром и кулминирала в сърцераздирателен, кървав и жесток финал по покривите на Световния търговски център в Манхатън.

King Kong 1976

„King Kong“ (1976)

През 2005 г. успяваме да се развълнуваме от един още по-буен и пленително личен „Кинг Конг“ – визионерски като размах, ретро като среда и мащабен като реализация, той ни върна в Ню Йорк през 1933 г. и пак ни качи на върха на небостъргача Емпайър Стейт Билдинг, възкресявайки познатия символ на издигащия се студен и безскрупулен напредък, превърнал се в арена на западащата и бушуваща от чувства първичност. Сега любовта е взаимна, а съжителството между екстремния мелодраматизъм и любимия на Джаксън каданс, злоупотребата с който често е на границата с търпимото, постига желаното въздействие върху аудиторията. В почти всяко отношение този вариант превъзхожда „Кинг Конг“ на Гилерман, дори изпреварвайки като кино „Кинг Конг“ на Купър и Шодсак; Наоми Уотс е съвършена в образа на Ан и първокласно съчетава модерния актьорски подход с излъчването на класическа холивудска икона, с което запазва себе си като присъствие, но и възражда харизмата на знаменитата Фей Рей.

King Kong 2015

„King Kong“ (2005)

Всичко изредено дотук е важно за имиджа на Конг в киното до момента, но доколко това е релевантно в „Конг: Островът на черепа“? Режисьорът Воу-Робъртс и сценаристите Дан Гилрой, Макс Боренщайн и Дерек Конъли, последният от които свързваме и с поредицата „Джурасик парк“, се опитват да ревизират стереотипа, предлагайки свежа трактовка, без да повтарят досегашния романтичен модел. Напрегнатият и стилен първи трейлър блестеше с отчетлив музикален и звуков монтаж, провокирайки аналогии с „Апокалипсис сега“ (1979), но вторият намеси в схемата банално глупав хумор, противоположен като настроение тон, мутирал от сериозен в лековат, както и един безобразно досаден и отблъскващо карикатурен Джон К. Райли. Изведнъж шедьовърът на Франсис Форд Копола се беше трансформирал в льохманския „Тропическа буря“ (2008) на Бен Стилър, което значително снижи очакванията и по-скоро ни подготви за генеричен блокбастър, който бързо ще отшуми в съзнанието на зрителите.

Apocalypse Now“ 1979

„Apocalypse Now“ (1979)

Донякъде прогнозите се оказаха верни. „Конг: Островът на черепа“ наистина акцентира върху по-различна история, не толкова фокусирана върху връзката между горилата и хората, а повече разкриваща сблъсъка между хората и девственото местообитание на Конг. Естествено, не можем да очакваме или изискваме кой знае колко иновативен сюжет, при условие, че още на ниво концепция отново се срещаме с група изследователи, които ненадейно се изправят срещу човекоподобен хуманоид. Само че сценарият допуска интересен нов елемент, с който да реновира досегашния конфликт и да внесе любопитна алюзия спрямо главния антагонист – военният фанатик Престън Пакард действително напомня на откачения полковник Кърц, а паралелите стигат и до обсебения капитан Ахав от романа „Моби Дик“ на Хърман Мелвил. За съжаление обаче, идеята е по-смислена от реализацията – нито драматургично, нито актьорски персонажът е развит достатъчно, за да ни ангажира истински (било то за да го мразим или харесваме). Може би основният проблем е в инертното изпълнение на Самюъл Л. Джаксън, което е предимно праволинейно и с нищо не се отличава от ролите му в почти всеки друг филм. Останалите герои също са в сянката на изпълнителите, вместо да изпъкнат чрез изпълнението им – Том Хидълстън на теория би трябвало да е ултимативен badass, но нито за секунда не вярваш в бойните и в разузнавателните му способности, а Бри Ларсън те оставя равнодушен дори при близките й срещи с Конг, които би следвало поне отчасти да събудят някаква тръпка, подобно на Рей, Ланг и Харис (ако решим да сме по-снизходителни, можем да я оправдаем с извинението, че нейната Мейсън Уийвър е толкова скицирана и мимоходом написана, че дори когато опитва да се опълчи чрез пацифизма си на милитаристичния нрав на Пакард, пак се стига до задънена улица). В допълнение, вече станалият аксиома мултикултурен каст е подбран така, че да не се обидят черните, а и за да може Китай да снесе тлъст боксофис. (Това е удачно при изобразяването на туземците – те са с азиатски черти, съжителстват в хармония с Конг, който е техен защитник, но и божество, а миролюбивата им култура е близка до будизма, което е смело и неочаквано решение, тотално разграничаващо племето им от тези в предишните заглавия по темата.)

Самюъл Л. Джаксън

Самюъл Л. Джаксън

Изненадващо, Райли не е крайно досаден през повечето време – вероятно защото шегите в „Конг: Островът на черепа“ обрисуват почти всяко действащо лице като обект на смешки и закачки и той на фона някак не дразни чак толкова, даже към края е почти убедителен. Стабилното включване на Джон Гудман, един по-конспиративен и налудничав Карл Денъм, е попадение в екипа, с което обаче самият екип не знае какво да прави, поради което и функцията му е пропиляна. Единственият потенциално ярък клетник сред оцеляващите на Острова на черепа е Джак Чапман, изигран от винаги чудесния Тоби Кебъл, но точно, когато започваш да се привързваш към него, той се превръща в меню на поредната кръвожадна твар, обитаваща необикновената и смъртоносна екосистема. Донякъде лишен от отегчителността на останалите е Шей Уигам, но и той не съумява да блесне, колкото и да се старае.

Джордан Воу-Робъртс

Джордан Воу-Робъртс

Макар сценарно изпуснал юздите, проектът на Воу-Робъртс компенсира, фокусирайки се върху съществата и екшъна. По тази линия резултатът е безупречен – Островът на черепа се преражда находчиво, с реалистичен и красив релеф, с уникална фауна и с вълнуваща митология. Перманентно вилнеещата и служеща като прикритие за външния свят електромагнитна буря около него и мистериозните кухини под почвата хитро допринасят за зловещата му загадъчност, без на тях да се набляга с прекалени обяснения и допълнително ровене в детайлите. Самите същества имат забележителен дизайн, който колкото напомня на съвременни или допотопни видове, толкова и привнася изцяло свойски черти. Разочарованието от липсата на мезозойски представители (с изключение на един трицератопс, от който е останал да се белее само черепът, както и на грабливите хвърчащи хищници, които леко напомняха на грозно еволюирали птерозаври) е оправдано – исполински мекотели, чифтокопитни, насекоми, паякообразни и влечуги постоянно се надпреварват с естествения отбор в стремежа си към адаптация и отстояване на територия. Черепоядите, единствената сериозна конкуренция на алфа мъжкаря, пък са директно инспирирани от гущера, който за кратко се появява в оригинала, когато Джак Дрискъл, изигран от Брус Кабът, на косъм се спасява да не падне в островната пропаст.

Godzilla 2014

„Godzilla“ (2014)

При такава наситеност има сериозна опасност властелинът на Острова на черепа да се изгуби сред джунглата от експлозии, огнестрелни откоси и вилнеещи гадини, но Воу-Робъртс не допуска подобен развой – неговият Конг е впечатляващ и магнетичен събирателен образ, който отдава дължимото на предците си, но и се възприема отделно от тях. Външността и поведението му се приближават оптимално до „Кинг Конг“ на Купър и Шодсак (стойката и физиката му са по-антропоморфни, а темпераментът му е по-непредсказуем), но има прилики и с „Кинг Конг“ на Джаксън (характерът му е по-одухотворен и спорадично те подтиква да го възприемаш като личност; причината е, че движенията и мимиките му са уловени чрез motion capture, a актьорът Тери Нотари адекватно е поел щафетата от Анди Съркис). Самата графика е възхитителна, а хореографията на битките е удовлетворително изживяване – най-вече при сцените с хеликоптерите, езерото от напалм и кулминационната схватка с двукраката рептилия, която неизбежно също ни подсеща за версията от 2005 г. Конг е обрисуван подобаващо, но и той страда от безцелност – Воу-Робъртс повече разчита на габаритите му, отколкото на развитието му. От трагична проекция на загиващата природа, победена от сляпата и цинична модерност, творението на Купър и Шодсак е сведено до CGI-разточителност, която може и да изглежда превъзходно, но не ти дава нищо отвъд очевидното.

 Platoon 1986

„Platoon“ (1986)

Както за животните, така и за визията на „Конг: Островът на черепа“ Воу-Робъртс е бил повлиян от режисьори като Хаяо Миядзакии и Понг Джун Хо, а също и драмата „Взвод“ (1986) на Оливър Стоун и ТВ-сериала „Neon Genesis Evangelion“ на Хидеаки Анно. Композиционно, монтажно и операторски шестицата в бележника е напълно заслужена, а кадансът, който и при Джаксън играе ключова, макар и по-различна роля, тук е превърнат в агресивен инструмент на естетизирания екшън – без да се прекалява, но с осезаем ефект. Ритъмът поддържа напрегнато темпо, а непрестанната интеракция между хората и екзотичното биоразнообразие очертава цялата динамика на действието (основно по тази линия „Конг: Островът на черепа“ се дистанцира от по-обрания и някак интимен „Годзила“ на Гарет Едуардс, който през 2014 г. инициира споделената чудовищна вселена, която населява и тазгодишният Конг; Воу-Робъртс се е погрижил чрез кратък тийзър след надписите да загатне епичното бъдеще на франчайза – посредством тройна изненада, която обещава скорошното завръщане на няколко емблематични кайджу злодеи).

Джон Фогърти

Джон Фогърти

Въпреки че е ситуиран насред политическия смут в САЩ през 70-те години на XX век, „Конг: Островът на черепа“ не се опитва да предложи задълбочен социален коментар – епохата е просто сюжетен трамплин и дори задължителните вокали на Джон Фогърти не допринасят за изграждането на ясно послание. Воу-Робъртс няма и такива претенции, затова укорът е преди всичко на базисно ниво и е по линия на изразните средства и на историческите препратки, които те оставят донякъде с излъгани очаквания. Едуардс с „Годзила“ постигна значително по-консистентен и идеен преразказ на класиката на Хонда… който преразказ беше едновременно самодостатъчен спрямо съвремието ни, но и цялостна рефлексия върху символиката на японския звяр. При „Конг: Островът на черепа“ липсва отношението спрямо контекста и повече ти допадат отделните му сегменти, отколкото общата картина – в структурен план блокбастърът няма център на тежестта, нито конкретна цел, която да следва или заради която да съществува (без да броим очевидните комерсиални мотиви на продуцентите); вместо това има вид на някакъв фрагмент.

Kong: Skull Island 2017

„Kong: Skull Island“ (2017)

B противовес на слогана от рекламната кампания („Ние нямаме работа тук“ – поредна самоцелна асоциация с Виетнам?), публиката все пак има място в киносалона. „Конг: Островът на черепа“ може и да не е събитието на сезона, но е разтоварващ спектакъл на компютърната магия, който си струва да се види на голям екран. Парадоксалното е, че когато си дадеш сметка какво невероятно развитие са претърпели специалните ефекти от годините на Уилис О‘Брайън, Рей Харихаузен и Карло Рамбалди, оставаш раздвоен. Приключенският дух при Воу-Робъртс се е изгубил сред тоновете виртуално генерирани изображения и киноманският ти глад е едва наполовина заситен. Музейната stop-motion анимация, заменена или успоредно допълнена от костюми, грим, аниматроника, пироефекти и миниатюри, от десетилетия е отстъпила функциите си за сбъдването на всяка творческа фантазия на лишената от ограничения дигитална палитра, способна да пресъздаде всеки чудноват и амбициозен проблясък на човешкото въображение. Процесът обаче се е механизирал дотолкова, че в случаи като настоящия не спомага за пълното завъртане на кинематографичните обороти. Успокоението ни е, че евентуалният касов успех на „Конг: Островът на черепа“ ще поддържа поджанра достатъчно дълго, за да видим някой ден достоен отговор на традицията – традиция, окупирала един безсмъртен и колоритен пейзаж на богове и чудовища.

🐒/10

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2017-03-10 at 15:07

    Голямо ревю, голям събтайтъл, голяма оценка! 😀

    Отговор

  • 2017-03-10 at 15:09

    Само на Бла текстовете могат да ме мотивират да вляза в зала за филм, за който ин дженеръл не ми дреме въобще. Епично ревю, както обикновено.

    Отговор

  • batmile
    2017-03-10 at 15:29

    Както обикновенно – много яко ревю! Евала Бла! P.S. Оценката разцепва 😉

    Отговор

  • А
    2017-03-10 at 17:54

    Преди малко го изгледах, ами не ми хареса. Още 83483843 трейлъра и реклами да пуснат това е.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-03-10 at 18:02

    Напълно бих разбрал тези, които няма да го харесат – повече, отколкото разбирам хората, нехаресали „Годзила“. Иначе на мен един от сериозните ми проблеми, докато гледах филма, беше, че на практика нито едно от чудовищата в „Конг: Островът на черепа“ не беше изненада – абсолютно всички ги бяхме видели в трейлъри, спотове и прочее. Това обаче не е проблем на филма, а на маркетинга (спойлнаха всичко пак, да ги ебЪ).

    Отговор

  • Кристиян Атанасов
    2017-03-10 at 20:22

    Я ми обяснете това в оценката какво е? 😀

    Отговор

    • radi
      2017-03-10 at 20:34

      Маймуна


    • UZUMAKI
      2017-03-11 at 01:12

      Полу-сита маймунка хо хо


    • 2017-03-13 at 16:13

      Ейп от 10… ейп ~ ейт… 8 😀 гъзарийки!

      Макар, че Богой разправя оценката му да е 6 (7 по кефобалната) от 10, тъй че т’ва отдолу може и да е просто визуална измама. Като почти всичко в Конг :}


    • UZUMAKI
      2017-03-13 at 16:57

      Баш :)


  • radi
    2017-03-10 at 21:44

    Е тоя Благун става все по-добър, с времето

    Отговор

  • 2017-03-11 at 10:35

    Благой отново ни даде урок по писане на ревюта. Не знам дали ще гледам филма, имам чувството, че текстът ми даде повече. гуд джаб!

    Отговор

  • hristian
    2017-03-11 at 21:41

    Споделям мнението на останалите, че ревюто си е за 10/10 ! Филмът ми хареса, но като цяло очаквах много повече, “Годзила“ е много по-добър филм, а с “Кинг Конг“ на Джаксън ще е просто обидно да направя сравнение !

    Отговор

  • Ivcho
    2017-03-12 at 21:49

    ВЪЗМОЖНИ СПОЙЛЕРИ

    Днес успях да го гледам. Първото нещо което мога да кажа е че при направата на този филм май единствените които са си свършили работата както трябва са хората отговарящи за специалните ефекти. Визуално всичко е ок.
    Когато гледам такива филми не обръщам внимание на актьорската игра и гледам да се наслаждавам на зрелището.. Но в този случай с героинята на Ларсън просто не мога да се сдържа. Толкова безличен образ не помня от кога не съм виждал. Такава роля в такъв филм не изисква показването на голямо актьорско майсторство но нейното беше направо смешно. Не че и другите показват голямо майсторство но просто Ларсън се откроява най- много в това отношение. И преди да попитате не съм гледал Стая. Няма и да го гледам. Като си говорим момите във филма ми е интересно да разбера дръпнатата за какво участваше. Ако така искат да спечелят повече зрители в Китай поне да и бяха дали повече екранно време и повече реплики. Или пък направо ролята на фотографката вместо Ларсън.

    Сценаристите май не са си давали зор. Значи Конг е повален и няма сили да се защити .И два големия черепояд (тъпо название) и вместо да убие най- големият си враг той тръгва след хората. Това първия път. Вторият път при финалната битка. Конг пак е повален и пак не може да се защити обаче черепояда(наистина тъпо название) пак го зарязва и отново тръгва след хората. Да знам Конг трябва да оцелее защото има уредена среща с Годзила. Точно затова трябваше да се постараят повече защото тези две сцени са просто глупави като се има предвид отношенията 😀 между семейството на Конг и черепоядите.

    Монтажа на места и той не беше много добре. Ясно е че имало рязане и отпаднали неща. При всеки филм е така. Но тук на моменти се редуват сцени които наистина изглеждат като съшити с бели конци.

    А онова след надписите не е нещо особено. Дори не знам дали си струва да се гледа. Абе изчакайте и го гледайте. Знам че искате. 😀 Ако не бяха обявили предварително че Конг и Годзила ще се срещнат тогава щеше да е по- интересно.

    Май не ми хареса този филм. Може би отидох да го гледам с твърде големи очаквания.

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-03-13 at 03:29

    С Анди сме приблизително на едно мнение: https://www.youtube.com/watch?v=QfDWIvBZ2kU :)

    Отговор

  • Na-Um
    2017-03-13 at 13:00

    Хубаво, ама това сравнение с Апокалипсиса и Тропическа Буря???? :)

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-03-13 at 13:25

    Сравнението е съвсем в реда на нещата – първият трейлър показа сериозен филм за военни, оцеляващи в джунглата, а вторият показа почти комедиен филм за военни, оцеляващи в джунглата. Иначе сравненията с „Апокалипсис сега“ са неизбежни така или иначе, търсен ефект е… друг е въпросът доколко „ефектно“ им се е получило.

    Отговор

  • heinrich
    2017-03-14 at 12:56

    Нещо не се връзва.
    Филма е хубав, далеч от това, което исках да бъде, но става.
    Конг на мен лично ми хареса повече от Годзилата. Годзилата беше много добра, но проста самия край ми е адски тъп….
    След като стъпчеш стотици хиляди хора, сринеш няколко града из основи и убиеш меко казано милиони, да те обявят за герой е върха на тъпотията. Можеха да помислят повече…

    Но възникват няколко въпроса.

    1. Конг е доста по малък от Годзила. Не виждам как ще се бият, освен както предположих, че е още бебе и има да расте. Все пак май ще е това, защото Годзила се развива в наши дни, а Конг средата на 70-те. Това са има няма 40 годин… 😉
    2. Конг няма никакви шансове срещу Годзила. Във филма ясно се показа, че Конг може да бъде ранен от картечници. А годжирата не може да бъде ранена и със съвременни ракети въздух-земя и въздух-въздух. Да не говорим, че има и атомния дъх, който би изпарил Конг.
    3. Конг може да бъде ранен, а Годзилата не може….. освен, ако когато порасне стане с по дебела кожа :)
    4. Да кажем, че маймуната е много по подвижна и пъргава от рептила, но… не вервам това да го спаси….

    Та МНОООООООООООООООООООООГО се чудя как по дяволите ще го измислят…..

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-03-14 at 13:20

    Положението е малко като двубоите между Батман и Супермен (в комикси, анимации и филми), където очевидно по-слабият Брус Уейн обикновено надделява чрез хитрост и интелект. Конг е по-умен и маневрен от Годзила, но е и по-млад, даже си го казаха в прав текст, че още расте и вероятно през 2020, близо половин век след събитията в „Конг: Островът на черепа“, ще е even bigger motherfucker. В японския кросоувър, ако не греша, Конг получи допълнителен физически бууст от някаква електроцентрала, с което успя да победи Годзила, така че опции има, въпросът е творческият подход и степента на абсурдност, но то при такъв наивен premise не знам какво толкова може да се измисли, ебаси. 😀

    Отговор

    • heinrich
      2017-03-14 at 14:19

      Да, напълно съм съгласен с теб.
      В орининалния Кинг Конг срещу Годзила на Тохо, Конг получи „бууст“ от далекопроводите на електропреносната система, което е доста абсурдно. Накрая никой не победи, и двамата паднаха от скалите в океана, годжирата потъна в дълбините, а конг отплува към острова си. Не потвърждават в оригиналния филм за смъртта на Годзилата, така че в крайна сметка свършват с реми дет се вика.
      Но поне ще е интересно наистина каква наивна тъпотия ще измислят. Надявам се да не е прекалено абсурдно……….


    • UZUMAKI
      2017-03-14 at 15:26

      Вероятно ще се обединят срещу Doomsday 😀


  • hristian
    2017-03-14 at 20:55

    Няма какво толкова да го мислите 😀 , във филма Конг на два пъти щеше да умре от видно по-слабия от Годзила -Черепояд, който решава, че хората са много по-важна плячка . Още при първата им среща Конг беше готов да гушне букета, но изведнъж действието се прехвърля през деня и все едно не е имало бой между тях . Явно на Годзила ще и става жал постоянно 😀 .
    До колокото за продължението на Годзила, изгубих всякакви надежди след като на режисьорското столче седна Michael Dougherty … а и влизайки в ролята на сценарист, което общо взето е по-страшното :)

    Отговор

  • pavel717
    2017-03-15 at 00:01

    Някой ще ми обясни ли как, аджеба, бръкна с дясната си ръка и извади езика и сърцето
    на гущера, ДОКАТО държеше в шепата си (и то на същата ръка) девойката??

    Отговор

    • Dredd
      2017-03-15 at 02:35

      Черепояда беше обвил с език ръката на Конг и той просто рязко я извади от устата му, „стиснал“ в шепата си фотографката.


  • UZUMAKI
    2017-03-15 at 00:11

    Тя май беше във водата тогава, нали после я спаси от удавяне. :) Иначе относно Майкъл Дохърти: според мен е як избор за проекта, доказал се нърд е, а и е отговорен за един от най-добрите супергеройски филми евър (втория „X-Men“; освен това „Супермен се завръща“ също е доста окей като носталгичен поглед към епохата на Кристофър Рийв); гледал съм и две негови режисьорски неща, които доста ми допаднаха. Още малко по темата за „Kong: Skull Island“: http://collider.com/kong-skull-island-vietnam-war-metaphor :)

    Отговор

    • hristian
      2017-03-15 at 13:19

      Знам, че щеше да кажеш X-Men, но там заслугата ( по мое мнение) е повече на Zak Penn, David Hayter и Singer, които са оформили страхотно история, от която започва всичко хубаво и за самия филм . Дохърти имаше шанс да се докаже с Апокалипсис, но филмът се оказа пълна трагедия, докато при Days of Future past сценаристите си бях тийм Матю Вон, които са измислили страхотна история и филма се оказа доста читав ( 91% rotten tomatoes) . Все пак се надявам да греша и цялата вина да е била на педофила :)


    • UZUMAKI
      2017-03-15 at 13:38

      Няма как да знаем със сигурност, но за мен критерият най-вече са двата му режисьорски проекта, които бяха много симпатични.


    • hristian
      2017-03-15 at 14:07

      Значи те подкрепям , дано само да се справи добре, защото имаше много крайно разочаровани от първата част ( ние обаче не сме сред тях) и сега задачата му няма да е никак лесна.


    • UZUMAKI
      2017-03-15 at 14:57

      Засега съм оптимист :)


  • The Bear Jew
    2017-03-15 at 17:54

    Brainless movie! Приблизително от 13 години не бях плащал, за да гледам толкова глупав и безмислен филм на кино. Допусках, че може да е напълно незадоволтелен като образи и история, но не предполагах, че и дъното, до което са достигнали е толков низко. Par excellence холивудски боклук! Искрено съжалявам, че загубих тези два часа от живота си.

    Отговор

  • Симеон
    2017-03-16 at 21:02

    Пичове, такова голямо ревю няма да седна да прочета.
    Авторът се поотпуснал сериозно.

    Филма бе доста под очакванията ми , а те не бяха особено големи. Още с първата битка и изказванията на Самюъл Л. Джаксън филма ме изгуби ….

    Отговор

  • heinrich
    2017-03-17 at 00:42

    За момента изглежда, ако не смешно, то трагично. :)

    Все едно гледаш Дринов с 5 годишното си дете на разходка.

    http://img05.deviantart.net/f8c9/i/2016/206/6/b/kong_vs_goji_size_comparison_by_sirplushy-dabe4ct.png

    Отговор

  • UZUMAKI
    2017-03-19 at 21:54

    Сигурен съм, че половин век по-късно ще е бая по-масивен :)

    Отговор

    • heinrich
      2017-03-20 at 14:12

      Абе и аз съм сигурен, но сега просто отбелязвам, че е просто забавно да ги гледаш в мащаб :)


    • UZUMAKI
      2017-03-20 at 19:24

      Джаксъновият Конг пък е хептен пале в сравнение с Годзи на Едуардс :)


  • Ivcho
    2017-03-20 at 18:56

    А вие защо решихте че Конг ще срещне възрастната Годзила. Може пък да си спретнат едно абитурентско парти. 😀

    Отговор

    • heinrich
      2017-03-20 at 21:37

      Ами със сигурност ще си спретнат една вакханалия……… през 2020г.


    • UZUMAKI
      2017-03-20 at 22:06

      Годзила е „възрастна“ още през 50-те, така че няма как сюжетът на versus-филма да е prequel.


Коментирайте