Къде е вярата ви?

— Христос в Евангелие от Лука 8:25

Хладната дистанция от религиозната вяра и нейните метафизични изкушения не е пречка за обикването на „Мълчание“ – интимна, грандиозна, съкровена и болезнено красива религиозна епопея, създадена от фигурата, която стои най-близо до концепцията за Бог в съзнанието на автора на този текст и атеист с отношение към качественото кино. Мартин Motherfucking Скорсезе – един разпъващо велик артист, който винаги „заковава“, ако позволите такъв еретичен език от покварените полета на пъклото.

В политеистичния пейзаж на седмото изкуство Скорсезе е върховен демиург. А „Мълчание“ е огромен филм, драматично и драматургично отделен от почти всичко останало, което се предлага в салоните тези дни/седмици/месеци/години. Мащабна медитация върху въпросите на вярата, физическото и душевно страдание, и парадоксите на пожелания път към мъченичество.

Андрю Гарфийлд

През XVII век в Япония колективното тяло на доскоро процъфтяващата католическа общност е подчинено и промушено от острия и непоколебим меч на властващия елит на Шогуната Токугава. Могъщите аристократи  са се заели с мисията да изкоренят чуждата религия. Те се страхуват, че католицизма корумпира тяхната цивилизация и ерозира собствените им дълговечни традиции, ритуали и вярвания.

Християните, познати по тези земи и като„кириштани“, са потискани, преследвани, измъчвани и убивани. Вижда се потопеният в стенания и кръв край на мисионерското дело на йезуитските свещеници от Европа, превърнати в мишени за инквизиторите. Последните проповедници имат избор – да гледат страданието и смъртта на техните верни стада от вярващи, или сами да се отрекат от Христа като стъпят или плюят върху неговия образ.

В разгара на терора португалските свещеници Себастиано Родригес (Андрю Гарфийлд) и Франциско Гарупе (Адам Драйвър) сами пожелават да изложат себе си на най-сериозен риск с пътешествие до Япония в търсене на отговори са съдбата на техния ментор отец Ферейра (Лиъм Нийсън). Ако той се е отрекал от вярата, както се твърди, душата му трябва да бъде спасена.

Адам Дайвър

В Япония двамата срещат колекция от „скрити християни“ – мизерстващи селяни, принудени да се молят тайно, а често и неправилно. Пияният, нестабилен Кичиджиро (Йосуке Кубодзука) – техен предводител в мъглите на острова, носител на непосилна травма и вина,  двойнствен, трагикомичен образ по Куросава, издръжан и изигран от Кубодзука в най-добрите традиции на легендарния Тоширо Мифуне. Лоялният, жертвоготовен Мокичи (Шин’я Цукамото), който дарява Родригес с грубо направен от него малък кръст.  Възрастният и обрулен от времето селски лидер Ичизо (Йоши Оида) с лице като релефна карта на страданието, събирателен образ на цялото потисничество, което местните християни пазят върху кожите и в очите си.

Младите мисионери са едновременно опустошени и възвисени от видяното. Обсесията на Родригес по спасителската мисия на мъченичеството се задълбочава. Забелязват се контурите на неговото желание да изпълни стъпките на Исус.

Скоро мълвата за последните действащи мисионери в Япония влиза в ухото на властта и отрядите на ноторния инквизитор Инуе (Иссей Огата) влизат в селото на „скритите християни“, а само саможертвата на местните може временно да спаси живота на свещениците.

Лиъм Нийсън

Тук Скорсезе разполага един повтарящ се модел, който изгражда масивната структура на „Мълчание“. Вярващи изправени пред избора да стъпчат образа на Бога, рискувайки вовечно тегло в огън и жупел, но спасявайки тленното тяло сега.  И свещеници, които трябва да се отрекат публично от Христа, за да избавят своите последователи от страдание и смърт. Поетично-свирепи сцени на мъчение. Плът, консумирана от огън, тъкани и органи, премазани и пречупени от природата или стоманата на самурайския меч.

Скорсезе е великолепният художник на нарушената телесност, стар майстор на декомпозирането на плътта, а тук насилието е подплатено с тежестта на една от най-големите му теми – вярата и католическата вина.

Издълбаният от глад Гарупе, пленен и смазан, предпочита да се удави в обречен опит да спаси от прегръдката на океана осъдените на смърт от собственото му решение японски християни, но не и да оскверни символа на всичко, което осмисля живота му.

Родригес – раздиран от съмнения, доведен до границата на лудостта – се опитва да помири мъченическата си мисия с вината за съдбата на хората, които може да избави само с един жест на отрицание от Бога. Тишината нахлува в черепа му като природно бедствие.

Мълчание

Разговорите на Родригес с Инуе, преводача (Таданобу Асано) и мутиралия в автентичен японец Ферейра придават на филма философска плътност, композират контурите на солиден теологичен, социален и политически дебат. Едно от най-големите удоволствия от гледането на „Мълчание“ се съдържа в антагонистичните диалози на пленения, но обгрижван Родригес и софистицираните, цивилизовани, но способни на най-краен терор, негови покровители.

Дали Япония е блато, в което корените на християнската религия изсъхват? Приличат ли на грозни шумни съпруги, които трябва да бъдат прокудени от своя мъдър патриарх , европейските страни, съперничещи си за културно влияние в Япония? Универсална сила за добро и истина ли е католицизма?  Струва ли си да обречеш невинни хора на страдание и смърт, но да запазиш каноничната си чистота пред образа на предполагаемия си Творец и Спасител? Какво точно е проявлението на истинската христова любов? Какъв знак е мълчанието пред лицето на злото, говори ли тишината по-ясно от всяко слово? Може ли изобщо християнската религия да вирее сред хора с драстично различни религиозни концепции и разбиране за абстрактната природа на библейския Бог?

Мълчание

Скорсезе, който е бил на ръба на свещеническа кариера, предлага емоционално и интелектуално ангажираща трактовка на някои от най-важните въпроси за морала, дълга, религията, саможертвата и духовната сила в тази епична екранизация по романа на един от най-уважаваните японски писатели на XX век и прочут католик – Шюсаку Ендо.

Историята за „скритите християни“ открива пред Скорсезе много авенюта за изследване на темите, които пронизват живота и творчеството му. „Мълчание“ е неговата красива изповед – отворена и съкровена с  наситени текст и текстура. Метафизичната архитектура на филма се усеща през поразително поетичния портрет на природата – зелените планини, бавната мъгла, богатата растителност, гъстата кал, неумолимата вода, яркият трептящ златен диск на Слънцето: това най-първо измежду всички божества на човека.

Мълчание“ дава глас на една изгубена епоха, която заслужава да бъде реставрирана от художници като Скорсезе. Той – повече от всеки друг в киното – може да вникне в дълбочината на вярата, която за хората преди Дарвин, е имала сила и значение, непосилни за нашето съзнание. Скорсезе прави опит да ни преведе в метафизичния лабиринт на миналото. Ето един пастир, който заслужава да бъде следван.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

16 Comments

  1. Сигурен съм, че ревюто на Влади е супер, но преди да го прочета, да попитам дали има спoйлери? 😀

    1. За тоя филм не мисля, че спойлерите биха ти развалили гледането, но да, има 🙂

  2. Няма да смогна и тая седмица да гледам филма, ще опитам другата.

  3. Мерси, Жор. Иначе филма в кината ли е? Че не съм го мяркал, май, в програмите на околните ми кина.

    1. Не знам дали влезе в разпространение, аз го гледах на прожекцията в Зала 1 преди 2-3 седмици 🙂

    2. В кината е, но фестивалните и филмотечните. В София го дават в 4 салона (Дом на киното, Одеон, G8 и Euro Cinema), в Пловдив само в Lucky Дом на киното. Варна – фестивален конгресен център

  4. !!!!!!!Spoilers!!!!!

    Тематичен шедьовър! За пръв път гледам филм на подобна тематика, който по никакъв начин не намекна за евентуалното съществуване на бог. Реализма, с който Скорсезе е подходил към този разказ на моменти беше, почти научно-популярен и максимално приземен към реалността. Липсваха, каквито и да е намеци за чудеса, божествени намеси или визуални метафори говорещи за „неговото“ съществуване. Подобна смелост не съм виждал до сега в никой друг филм посветен на тази тема, освен може би, само при Бергман. И въпреки това платинено достойнство, чисто като кино този път мисля, че „Мълчание“ не му е от най-добрите филми на Марти. Ритъма на моменти ми беше малко bumpy и персонажите за съжаление, въобще не ми харесаха. По мое мнение някой бяха лошо развити, а други си бяха абсолютните картонени изрезки. Харесах само образа на Инуе. Той беше най-добре мотивиран, пълнокръвен и завършен като характер. Но не мога да не отбележа невероятно красивата визия на филма! Операторската работа беше безупречна. Освен в драматургично отношение, някой препратки към Куросава във визуално също бяха повече от буквални. Алюзиите към The bad sleep well, The hidden fortress, Rashomon, Yojimbo, Seven samurai, Sanshiro Sugata се редуваха като епизодите, в които Кичиджиро тъпчеше и плюеше християнския символ. Art department-a също са се представили повече от блестящо. Декорите и костюмите създадоха изключително автентично усещане за Япония през XVII.

  5. – Отец Ферейра, кажи ми нещо…Нещо !
    -…Ми к’во да ти кажа, човек … Виж ги кви са !
    – Ами Господ ! Ами неговото слово… ами ИСТИНАТА !?
    -… Ей тая яма там виждаш ли я ? 😀 Стегни се и с малко късмет ще ти дадат грозна жена и да отгледаш децата на няк’ъв починал негодник. Chin-up ! А и виж го твоя другар Кичиджиро ! С него сте от един дол дренки, просто на него не му е нужен 3 часа филм да спре да лъже себе си.

    посланието: Споко ! Ако си католик, може да се изповядаш и марш обратно да правиш щуротии. Repeat ! Здравата връзка се гради на компромиси 😀

    1. Ти си с интелектуален капацитет на чекмедже

  6. На мен не ми хареса чак толкова. Книгата е изключителна и почти невъзможна за филмиране. Като адаптация „Мълчание“ върви плътно по нея, но точно това може би е най-голямата грешка на Скорсезе.

    1. И аз съм горе-долу на същото мнение с изключение на това, че усещането за Куросава в режисурата ми държеше влага през цялото време.

  7. Спомням си, че се коментираше малката продължителност на филма.
    Не знам кой каква версия е гледал, но аз зяпам версия, кояето е дълга 2 часа и 42 минути….

  8. Филмът в много отношения не можеше да излезе в по-подходящ момент, в който светът спори чий религиозен фанатизъм е „по-добър“ и „правилен“.

    С повечето забележи съм съгласен – Инуе и Родригез бяха много добри като двете страни на една и съща монета. Героят на Адам Драйвър малко ми се загуби в микса, а Лиъм Нийсън беше доволно свеж полъх.

  9. Всички главни и най-важни проблеми в живота са фундаментално неразрешими… Те никога не могат да бъдат решени, а единствено надраснати.