Обикновено, когато сядам да пиша ревю, съм гледала филма поне два пъти. Първия път за удоволствие, втория път за анализ. „Великата стена“ го гледах само веднъж, не за удоволствие, такова не дава. Анализът е отражение на гневната досада, която изпитвам от този тип филми (уви, те вече са цяла екосистема).

Гледах го, защото режисьорът е име, което уважавам, а и защото държа да съм в течение с киното. А киното не е само доброто кино. Течението е готовността, когато цамбурнеш в морето, да закачиш някоя изхвърлена опаковка, да те парне някоя медуза, покрай теб да се доклати някое лайно. В такива води плуват филмите в момента – замърсени.

Великата стена“ е най-скъпият китайски филм, правен до момента. Струва 150 милиона долара. Режисьорът Джан Имоу казва, че го е режисирал, за да отвори път на младите китайски кинотворци към Холивуд. Предполагам амбицията му е да покаже, че китайците могат да дадат на Холивуд културно разнообразие. Проблемът обаче е, че ако това е било оправданието на Джан Имоу да се захване с машината за пари, то то е провал; филмът е изцяло американски – като атмосфера, темпо и история. Което прави китайския му режисьор и всички китайски актьори вътрепросто наемници.

Мат Деймън

Вкъщи имам книгата „1001 филма, които непременно трябва да гледате“–както заглавието подсказва, колекция от важните филми на 20-ти и 21-ви век. Подариха ми я за някакъв рожден ден, в зората на интереса ми към киното, ще да съм била на 15-16 години. Вътре има отбелязани 2 филма на Джан Имоу, „Червено сорго“ и „Вдигни червения фенер“. Липсва „Герой“, който е и най-известният му филм. „Великата стена“ е режисиран от кадърен режисьор, зад чийто гръб има няколко високо оценени от критиката и публиката заглавия.

Уви, филмът е бездиханна поредица от бойни сцени. Героят на Мат Деймън пристига в Китай със своя амиго, който е дотолкова Санчо Панса, че като го погледнеш ти замирисва на салам (в ролята е Педро Паскал от „Наркос“). Двамата в Китай са пратени да търсят барут. (Действието се развива някога през Средновековието; най-удачното време за безмозъчни филми и некадърни компютърни игри.) Нашите герои още в първите 10 минути се натъкват на чудовище, убиват го, хващат ги, биват закарани в едно от укрепленията на Великата китайска стена, където се помещава Безименния орден(името му е да е безименен, червена точка за идейност), и боят започва.

Първата бойна сцена е визуално впечатляваща. Китайците от Безименния орден се бият така, както балерини танцуват – грациозно и в такт,– едни зареждат оръжията, другите тактуват по барабани, трети стрелят с лъкове, четвърти (жените, облечени във великолепни сини костюми) се гмуркат право надолу от стената, закачени за въжета, екипирани с дълги копия, с които да прободат чудовищата.Детайлна сцена, снимана е чудесно. И дотук с розовите думи.

Великата стена

Оттам насетне филмът е излишен. Можеше да си остане само с първата сцена, в която се показва абсолютната жертвоготовност на всяко едно китайско войниче, точещо на драго сърце цялата си кръв за родината Империя. От друга страна е противопоставена европоцентричната нагласа, че воинът е най-воин, когато е сам (идея, изнесена чрез образа на Мат Деймън). Всичко това става ясно в първите 15 минути, а филмът до самия си край не предлага нищо по-дълбоко като извод.Ако бяха отрязали по-голямата част от филма, можеха да бъдат спестени едни 100 милиона, с които да се направи филм като “Манчестър край морето“. Всъщност„Манчестър“ струва ок. 9 милиона, така че са могли да направят ок. 10 Манчестър-а.

Великата стена“ е невдъхновено разказана детска приказка. Нито чудовищата са ужасяващи, нито митологията около тях е заплетена и интригантска. Героите са матричен продукт – стрехливецът, егоистът, жертвоготовната. Филмът не изненадва никъде. Сещам се само за едно нещо – няма целувка между бойната китайска красавица и мазния Мат Деймън. Тя успя да му устои дори след като си изми косата, а той я заряза, за да продължава да се скита по широкия свят със Санчо Панса. Шок!

the-great-wall-review-image6

Блокбъстър е военен термин, с който се означава пускането на бомби от въздуха, които правят на пух и прах цели комплекси от сгради, цели квартали. Блокбъстърът анихилира всичко от пътя си, изчезва го, сплесква го. Действа по същия начин и на публиката. Омайва я с визия, издига в култ технологията, и превръща кинопреживяването в едно крещящо възхваляване на Изображението, на Графиката, на празната шарена кутия, пълна със сеир и забрава. Блокбъстърите (какъвто без съмнение е и като бюджет, и като качество „Великата стена“) целят виждане, не гледане. Те наслагват изображение след изображение, комбинирани с постоянно течащи музика, диалог, без празни тактове, паузи, тишини; най-големият модерен страх е да не би случайно на зрителя да му стане скучно и да реши да прави нещо друго. Блокбъстърът не ти дава време, той най-нагло ти го открадва, претендирайки, че е модерна и технологично съвършена форма на забавление, че е достоен за уважение, заради таланта на екипа си, публиката си и масовостта си.

Най-големият ми проблем с филма е моралното решение на режисьора въобще да го режисира. Би трябвало да имаш принципи; ако си направил филм като „Герой“ – нежен, поетичен, дълбок и запомнящ се, – не се принизяваш до нивото на плоските червеи, които правят филми като „Великата стена“. Иначе на смъртното си легло си обречен да се извиняваш на боговете на всички религии. Защо ли се извиняваш – за това, че си направил поредния филър, създал си поредния шум по веригата, хвърлил си поредния фас на улицата. За това си има много удачна дума – адултерант. Адултерант е всяко вещество, което слагат в храни, напитки, наркотици, за да замести основното вещество, за да „излъже“ потребителя, че консумира нещо автентично, докато всъщност му предлагат фалш и плява. Интересно е, че коренът изглежда е същия като и в думата за изневяра – adultery.

the-great-wall-review-image5

В ютюб канала за видеоесета Every Frame a painting има анализ, посветен на музиката във филмите на Марвел. Тони Зу (човекът зад канала) спира хора на улицата и ги моли да изтананикат саундтраците на известни филмови вселени като „Хари Потър“, Междузвездни войни“, „Индиана Джоунс“. Всички тананикат, всички знаят мелодиите. След това ги моли да подхванат музика от филм на Марвел. И всички застиват, никой не се сеща нищо.

Тони Зу го обяснява по следния начин: във филмите на Марвел (а същото може да се каже за повечето блокбъстъри) музиката се използва само като фон. Тя не присъства, но и не отсъства, там е, за да я има, за да няма момент на тишина. Музиката обикновено е такава, че да изразява точно същото, което емоционално изразява и сцената в дадения момент – ако се случва нещо тъжно, музиката е минорна, ако се случва нещо весело – музиката е тържествена и т.н. Един от най-важните елементи на киноразказа – саундтракът – има ролята просто на някаква добавка. (Ако ви е интересен въпросният клип с анализа, вижте го тук.)

Великата стена“ целият е фон. Той е ехо на всички филми преди него, за които други хора са писали подобни ревюта. Той е парче дъвка, чийто вкус си отива след 10 минути, тази гадна вафла, чийто шоколад не прилича на нищо, той е просто по-меж-ду-другото, филм един от многото, дете на модерната ни заблуда, че изкуството служи, за да се разсейваш, на още по-голямата ни и дълбока заблуда, че скуката е както възможна, така и недопустима.

Similar Posts

Вашият отговор на Марто Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

39 Comments

  1. ееее, аз очаквах да е поне готино развлечение, което малко да ми оправи вкуса от ТритА Хикса (който ме заставиха да гледам, държа да отбележа). Не шедьовър, но поне що-годе хубав филм. А сега… :/

  2. @ авторката – По скалата от „Боговете на Египет“ до „Властелина на пръстените“ колко е долу-горе този ?

    1. този се души в блатни води, без надежда за излаз. дано това отговаря на въпроса ти. : D

    2. Други ,които са го гледали са го харесали

  3. Много литературно го докара накрая! Почти рофлнах. Представи се, че „моралното решение“ на режисьора е подтикнато от желание да се пробва с нещо различно, ей така, просто да излезе от зоната си на комфорт.

  4. Нищо против мнението на авторката – аз също мисля, че този филм ще го забравя в момента, в който изляза от залата.

    НО!

    Имам чувството, че точно за този филм екипа е объркал на кого да даде да напише ревюто. Не, че ако беше Дринов или някой друг юнак оценката щеше да е по-висока, но човек остава с впечатлението, че авторката гледа САМО и ЕДИНСТВЕНО цитирам „нежен, поетичен, дълбок и запомнящ се“ тип филми като „Герой“ и „Манчестър до морето“. Едва ли не филмите за развлечение не съществуват. И след като даде обяснение какво е блокбъстър и ДОСТА СМЕЛО се опита да убедиш читателите, че този тип филми не са стойностно кино – нека те питам тогава:

    За теб блокбъстъри като Inception, The Dark Knight, Jurassic Park, Mad Max, Mission Impossible, Planet Of The Apes и да не изброявам още маса други заглавия, са филми, целящи „виждане, не гледане“, така ли????? Айде, моля ти се!!!

    Едно е да имаш мнение и да го кажеш гордо – респект! Друго е да не си подбираш думите и да ръсиш глупости на кубици с цел да се почувстваш по-добре от факта, че си дала 15лв за филм, който не ти е харесал. За теб е боклук, гадна дъвка, лайно и какво ли още не – но за други хора такъв тип развлечение е едно приятно бягство от грозната политика, криминалност и мизерия. Да не говорим, че таргета на такива филми МАСОВО е за деца! Ти като си била дете не си ли се радвала на Power Rangers или на някоя друга щуротия – или тогава си гледала „Полет над кукувиче гнездо“ и си разбирала всяка тънка нишка и послание от филма?! Както казват от едно време „Чупи тоя гипс малко!“

    Съжалявам за дългите писаници, но като видя такива неща и не мога да си замълча! Филмите са за всички и всеки има право на мнение, но очеизвадно има хора с предубеждения и пристрастия към други жанрове, които не трябва да пишат ревюта за такива филми! Христиана – късмет следващия път и не забравяй да се усмихваш! Не всичко е драма, сълзи, спокойствие, липса на музика и сериозни погледи! Има и развлечение – наслади му се! 🙂

    1. съгласна съм с теб, че са объркали кой да пише ревюто, но май на никой друг не му се занимава да пише ревюта за такива тъпизми.

      така, сега сериозно, обясних какво е блокбъстър, за да го асоциирам точно с този тип филми, какъвто е „Великата стена“. нямам предвид всички успешни, масови филми. „Инсепъшън“ е успешен, но не е безмозъчен, и сравнението ти е приведено по-скоро с цел заяждане, отколкото за да ми докажеш, че гледам само „драма, сълзи и спокойствие“.

      „Манчестър“ го дадох за пример, защото е качествен филм, с качествен сценарий и никой не е похарчил 150 млн, за да го направи. „Герой“ го дадох за пример, защото е абсурдно как един и също човек може да роди нещо наистина дълбоко, и в същото време да се изсере с това.

      няма нужда да ми обясняваш освен това за коя възрастова категория какви филми са подходящи. знам, че и децата имат нужда да се забавляват. но знам че – и ако имаш желание можем да спорим и 3 дена по тая тема, ще гледам да не се заяждам прекалено – това не е достоен филм за детско забавление. това не е „принцеса мононоке“ или „извънземното“. това е филм, в който няма въображение, няма риск, няма новаторство, няма нищо. и следователно, това е излишен филм.

      освен това не забравяй, че критиката е винаги субективна, колкото и да цели да не бъде. следователно, не знам какво се изненадваш от моята.

    2. Джан Имоу казва:

      „The company and I have been preparing for Great Wall for a long time. It is an action blockbuster. The reason I took the Great Wall project is that there have been requests in the last 10 or 20 years. Now the production is big enough and really appealing. And, very importantly, it has Chinese elements in it.“

      Ако приемем, че думите му са истина, то следва, че човека е вложил сърцето си в проекта, който явно е замислен отдавна. 44% в Rotten Tomatoes –> нито е хит, нито е пълен провал. Кои сме ние, че да казваме на милионерите как да си харчат парите? И Майкъл Бей прави Трансформърс-и за по 250 милиона всеки, но пълни ли киносалоните? Пълни ги! Огромна част от гледащите ги са деца т.е. има ли чудовища, роботи и екшън – ще има и гледаемост. Така че филмът не е изцяло излишен – очевидно има публика за него.

      Колкото до „Манчестър“ – вече съм си писал мнението за него (не знам дали си го прочела). Очевидно седим на различни брегове и няма да намерим обща точка на съгласие – нямам проблем с това. Просто исках да кажа моята гледна точка относно филми като този и как трябва да се подхожда към тях.

    3. Хм, да пишеш ревю за лайно в морето си е саможертва. Мислех си, че Роланд Емерих е ударил дъното, но можело и още. До степен, че даже не се ядосах.

      Това филмче и децата няма да впечатли.

    4. Ревюто звучи грубо и пристрастно. Не са нужни обидни квалификации за да изразиш мнение, освен ако нямаш други изразни средства на разположение. …. От начина на изразяване на авторката, никога не бих предположила че същата има афинитет към възвишени, многопластови и дълбоки сюжети и персонажи …

  5. не бях чела коментара ти за „Манчестър“, прочетох го сега. да, определено няма да се разберем. но това не е проблем, хората никога не могат да се разберат.

    само наистина последно: Джан Имоу ако си е вложил сърцето в това, някое чудовище ще да му го е изяло по пътя, защото аз сърце никъде не видях.

  6. Ок, тъп – тъп! готин – готин!
    Ама кой редактира този текст?!?
    Разбрах що то „адултерант“ и „блокбъстър, ама касво е „европоцентричната нагласа“?? Или какъв е смисълът на изречението : „Блокбъстърите (какъвто без съмнение е и като бюджет, и като качество „Великата стена“) целят виждане, не гледане.“
    За мен, така нареченото „ревю“ няма никака стойност .

  7. @X-Force – Напълно съгласен с мнението ти. Въпросната драскачка на ревю е поредното помпозно доказателство, че не само в киното има липса на идеи, а и в тия, които го гледат и анализират… Този така прословут „анализатерски феномен“ не се отнася само за този филм, а за множество такива, които са анализирани от тесногръди драскачи, уж казващи обективно мнение, а всъщност ни насират със своите си субективни изсмукани на никому ненужни мнения.
    Първо: Един филм за да можеш да го анализираш обективно ти трябва доста широко кино,интелектуално и дори техническо познание от същността на това, как се прави изобщо кино.
    Второ: За да имаш адекватно мнение за каквато и да е продукция се гледа от всякакви всевъзможни фактори, които я определят. За всеки анализ има и отделни жанрови и възрастови категории и не може да се оченява една продукция правена и насочена към аудитория под 12 г. и да се анализира, като продукция за възрастни. Просто такива продукции нямат тези цели поставени в самите тях си да задоволят всички. Отделен въпрос е, че има продукции правени за деца, но заредени с универсални послания и успяват да надхвърлят себеси и да докоснат всички.
    Един съвет към екипа на сайта – когато няма желаещи за писане на ревю на такива тип филми целящи „виждане, не гледане“ по добре не пускайте ревюта. Защото така наистина разваляте удоволствието на такива, които искат да гледат и такъв тип филми.

    1. ма гледайте си ги, кой ви спира? как мога аз на теб каквото и да било удоволствие да ти отнена или разваля?

    2. Много ми е любопитно мнението ти Христиана за „феномена“ в киното Arrival?

    3. @Satyr73 – явно си чел ревюто на Христиана за „Arrival“, след като си го коментирал. Защо отново питаш за мнението й 🙂

    4. О, ако това лице Христиана Хинова е същото се извинявам за въпроса. 🙂 Но като препрочитам ревюто сега знаейки коя е авторката имам поне 1 милион забележки, но не ми се задълбава в тях. Просто прави пълно противоречие както и в това ревю, така и там и прочитайки последния й ред :“Препоръчвам „Първи контакт“ на всяка възраст и всеки вкус.“ и каквото и добро усещане да е създала в мен от по горе написаното, то бива хвърлено в кофата за боклук.
      Драга ми Христиана, с претенциозният си текс в ревюто за Arrival правиш анализи не само лингвистични, но и дълбоко изконни философски тематики, в които самата ти си се оплела. И неможе да ми препоръчваш този така тематично ограничен и локализиран филм за всякакви възрасти и вкусове. Това е пълна изречена глупост за съжаление и разваляш всичко написано от теб до този ред. Например моята жена и да я карам насила и да я вържа на стола това няма какда го хареса и като тематика и филм изобщо. Приемете простия факт, че това исрано Вилньово кино-лайно си е личен проект и с нищо никого не е ангажирал.
      Да не говорим, че принципа в паралингвистиката именно занимаваща се с разчитането на незивестни знаци съществуващи и тук на самата ни земя оставени също така от доста причудливи народи и създания, навсякъде в тези так. нар. идеографски анаграми за да може изобщо да се започне основа на достигане на самата идея на символите ти трябва буквар, отправна точка на понятията в даден език. И няма как да се достигне до каквато и идея за самата същност на понятията в който и да е език без познаването на същността на самия понятиен апарат с който те оперират.Говори се зе вселенски универсален език изграден от символи и анаграми, такъв какъвто може да е единствено числото и това е предадено на хората като изконно знание от Питагор, който е имал познание извън нашата обективна реалност. А да не говорим за идеята при великия Платон, който именно свежда понятията като идейни изкристализирали форми отразяващи самата реалност, ако може да се нарече такава. И ако има иноземни същества, то тяхната реалнос каквато и да е по различна то тя няма как да избяга от същността на физическите вселенски закони на субординираност. Което както следва, дори и да имат друг начин на комуникация – вербална или ветрешно идейна, то тя все пак би била отново подчинена на някакви идейни структури и змислови форми на определяне на реалността. Реалността достига до нашето съзнание посредством идеи и понятие на отразената обективност ставаща именно в нашето съзнание и всичко случващо се извън това съзнание не е сигурно дали изобщо би било такова. То понятията са еднакви както за нас така и за други съзнания да вземем времето. Линейността на времето не е определена от самото време, а нашето съзнание го схваща като такова и за други съзнания то може да се движи в друга посока и смисълът съществуване просто да го няма.
      Така че за да се претендира, че едни такива събрани мизерни военни и псевдо-учени ще имат дори възможността да достигнат до идеите и буквара на иноземни съзнание е просто смешно предложено в този филм. Както се виждаше те нямат отправната точка от къде да започнат да правят так. нар. Буквар и основните понятията и да изграждат основните смислови вербални елементи. Много може да се говори за тези слаби страни и изобщо научно не е издържан от към представяне на идеите.
      Но все пак поздравление за част от напипаните идеи в ревюто ти Христиана и погледнато обективно това ревю носи доста повече смисъл от много пускани тук. Нищо лично. 🙂

  8. Аз благодаря на авторката, че ми спести едно ходене на кино, Джан Имоу не ми е от любимите режисьори, но харесах „Герой“ – заради палитрата, заради разказването на историята, дори преглътнах всички онези китайски „авиации“, които тук бяха подредени доста умело и работеха в позитивен смисъл заедно със сюжета.

    „Великата стена“ още на трейлър не ме грабна, особено с нарочните 3D сцени от летящи копия и стрели към зрителя, от неумелата комбинация на Мат Деймън (аз тогава му виках Борн Леголаса) с китайските елементи на самия филм, стоеше ми нелепо до Анди Лау, Еди Пън и другите герои (както и те до него).

    Напомни ми за онова недоразумение на дядо Джеки „Dragon Blade“, където имахме почти идентична нелепост в комбинацията на Кюсак/Броуди/Чан, но какво да се прави – всички искат пай от баницата, наречен „блокбъстър“. Няма лошо, стига да предоставят наистина добро „бягство“ за зрителя в кино салона, а не претоплена манджа, както може би е в случая на „Великата стена“.

    Има вероятност да го гледам по „нечистокръвния“ начин, но не много голяма – ще оставя да отлежи малко в тиквата ми и тогава ще реша.

    Джан Имоу безспорно е име сред режисьорите правещи различно кино, но май е по-добре да си прави китайските продукции без да да залита към неизследвани територии 🙂

    Поздрави

  9. Като цяло добър филм. Музиката също ми допадна, 24 часа след прожекцията още чувам барабаните.

    1. Ако още 24 ч. продължиш да ги чуваш, потърси лекарска помощ… 🙂 е моя съвет…

    2. Продължавам да ги чувам, но през youtube 🙂

    3. И барабанистките……настръхнах

  10. @PG

    Ако ти трябва второ мнение за лекарската помощ, имаш го. 🙂

  11. Този филм и аз го видях вместо да го гледам. 😀 😀 😀
    Искам да попитам колко ще ми струват авторските права върху този израз? 😀 Бих желал да го ползвам.

    Киното е за забавление. Този филм е създаден точно за това, да забавлява. И да печели пари. Не знам какво е очаквала авторката на ревюто, може би някоя многопластова (колко надуто) история за смисъла на живота. Или пък романтични лигавщини. Ако имаше повече целувки и любовни погледи предполагам че Христина щеше да е доволна.
    Сравнението с ‘Манчестър край морето’ е тъпо и неуместно. Ама онзи бил по- хубав и струвал по малко пари. Да де ама онзи филм е друга “ порода“ . Няма нужда е скъп. Докато този е замислен да е скъп и да забавлява. И пак казвам сравнението е глупаво. Трябваше да избереш друг филм .

    И накрая ако може един пример за адултерант.

  12. Уникално излишен филм, това е почти всичко, което мога да кажа за това нещо. Еманацията на това да гледаш филм в мол, да се буташ с хора, които дават 15 кинта за начос и след филма да ходят да си купят парфюмче. Чалга в културата на гледане на кино, чалга в киното, чалга в коментарите. Излишна шарения, насочена към умствените далтонисти. Здраве да е.

  13. Христиана, запозната ли си с „ревютата“ на Cinema Scrotum? На моменти имате сходен стил. Кой кого имитира? Иначе поздравления, харесваш ми!

    1. Меко казанл няма нищо общо между стила на Христиана Хинова и Скротума, кое ревю визираш? Освен ако комплексарчето не е поканило различно пишещи кретени?

    2. Вие нямате ли си скротуми да си играете…

  14. Ми, честно казано, на мене ми хареса! Да, бомбастичен блокбъстър е, не е литературен шедьовър, но си е направо шедьовър, спрямо да речем, ТритА Хикса. Даже, като се замисля, единственото нешо, което ме подразни беше клиширания сюжет, пълен с неща и персонажи, които сме виждали хиляди пъти. Извън това – музиката, костюмите, бомбастичните екшън сцени бяха прекрасни. И честно казано имаше готина химия между Педро Паскал и Деймън, не го очаквах! Да, няма да пренапише кино-законите, но не съжалявам, че го гледах! Даже мога да го препоръчам и тайничко да се надявам, повечко азиатски филми да излизат по кината!

  15. Най-яката комедия на годината. От „Road Trip“ насам, не съм се смял толкова много.

  16. Ами… липсва му китайското, като фабула, клишета и разказ от класиките им в приказното кино, както и колорита е малко убит и костюмите. Твърде много е холивудски, но в този пък си вариант е забавен, нещо като историите за зомбита или вампири ама с повече смешки и по-голям мащаб.

  17. Прекрасен филм…. явно не съм с критериите на Ентелегенцията, но от 5 години насам това е най-добрия филм който съм гледал

  18. Вчера го гледах. Съгласна съм, че филмът няма сърце, не оставя следи у зрителя и не мога да кажа, че ми пукаше за съдбата на когото и да било, което за всеки тип филм, си е минус. Мат Деймън направо си дразни, изобщо не се връзваше. Ако беше изцяло китайски, екип и език, щеше да е по-гледаем филмът. Имаше няколко епични сцени, и като цяло, развлекателен филм. Това май и цели, да развлича, без да ангажира особено. Аз лично, се нуждаех, точно от такъв тип кино развлечение, (и вероятно повечето хора, които отиват да го гледат) така че, не смятам такъв тип продукции, за излишни. Имало е къде по-негледаеми блокбъстъри, този става. 5/10

  19. Внимание: от клиниката за имбецили е избягал някакъв примат с никнейм djore!