Берлинале 2017 – откриването и какво да очакваме

Две неща на този свят са безкрайни. Ако сега мислите за Вселената и човешката глупост (по Айнщайн), то грешите. Става дума за студа и опашките на Берлинале. Всъщност, първото издание на фестивала през 1951-ва година се е провело през топлия, зелен месец юни. Берлин все още е в развалини. Стената не е построена, но напрежението между Изтока и Запада се усеща. Затова Оскар Мартай, американски офицер (и кино-ентусиаст), решава, че трябва да спаси света. С красноречие и най-вече упорство убеждава американското военно правителство да отпусне средства за филмов фестивал на име „Прозорец към свободния свят“. Така се ражда бъдещото Берлинале. Първото издание има невероятен успех – хиляди берлинчани пълнят залите. За няколко часа успяват да забравят следвоенното ежедневие и може би затова първият отличен с наградата на публиката филм е фееричната „Пепеляшка” на Disney.

В следващите няколко години фестивалът набира скорост и привлича звезди като Гари Купър, София Лорен, Жан Габен. През 1956-та Берлинале се нарежда до Кан и Венеция в престижната категория „А”. Постепенно, по някаква ирония на съдбата (или зла филмова сила, която задължително се явява във второ действие), фестивалът губи инерция и потъва в сянката на Кан. Затова застъпилият през 1976 директор Волф Донер изцяло прекроява формата и премества датите. Оттогава насам Златната мечка се буди от сън през февруари. Идеята на Донер – да извади европейския филмов пазар от зимната летаргия преди големите сделки през май в Кан. Въпреки това Берлин остава леко встрани от блясъка на Кан и тежестта на Венеция, затова се опитва да се профилира със силно политическо кино.

Дали и тази година ни очакват силни политически теми беше първият въпрос от откриващата пресконференция с журито – режисьорът Пол Верховен, актрисата Маги Джиленхол, мекисканският режисьор и актьор Диего Луна, немската актрисата Юлия Йенч, продуцентката Дора Фурати (Тунис), звездата на съвременното концептуално изуство, исландецът Олафур Елиасон, режисьорът и сценарист Уанг Куан’ан (Китай).
„Какво послание ще изпратите към света?“, искаше да знае кюрдска журналистка (Ирак). Диего Луна (последно познат ни като капитан Касиан Андор в „Rogue One: История от Междузвездни войни”) отвърна, че журито не е там да праща, а да получва послания. Искат да чуят какво има да каже светът. Малко след това обаче светът от своя страна трябваше да наостри уши, защото Маги Джиленхол – почти със сила в гласа като принцеса Леа Органа – рекна, че трябва да се знае, в Щатите има хора, които са готови да дават съпротива на Тръмп. To resist. Луна пък съвсем небрежно се пошегува, че в Берлин ще са обградени от експерти на тема „стена“.

Та, нека силата бъде с нас в идните две седмици, когато между света, Берлин и междузвездието/съпротивата ще тече активна посланическа кореспонденция (вече съм готова да resist-на на студа и опашките**).

И накрая, все пак да кажа какво се е случило в трето действие в живота на бащата на фестивала, Оскар Мартай. През 1953 отказва добре платен пост в американското Външно министерство, жени се за германската актриса Ренате Баркен и работи като филмов продуцент до смъртта си през 1995 г. Киното все пак променя света.

–

** Извън конкуренция очакваме „Трейнспотинг 2“ и „Логан“. В „състезателната програма“ има предимно европейско кино, сред което „стари“ майстори като Фолкер Шльондорф и Анежка Холанд. Кристо пък ще навести програмата Berlinale Talents.