Червената костенурка / La tortue rouge  

от на 2017-02-20
 

Трудно е еднозначно да се дефинира каква е целта на изкуството, но едно от основните схващания е, че то трябва да ни прави по-добри, по-сърдечни, по-отговорни и осъзнати, както един към друг, така и към заобикалящата ни среда – майката Природа. Ако се съглася с тази концепция, то тогава миналогодишният представител на легендарното студио Джибли е пример за такова изкуство, в най-чистия му вид. Ако пък то просто трябва да ни накара да изпитаме силни и различни чувства, белгийско-френско-японската ко-продукция също отговаря на описанието.

Червената костенурка“ е първата анимация на студиото, която не е режисирана от японец. Виновникът за филма е белгийският аниматор Микаел Дудок де Вит, носител на Оскар от 2001 за късометражната анимация „Баща и дъщеря„. През 2008 неговата мечта се сбъдва и хората, стоящи зад „Принцеса Мононоке“ и „Гробът на светулките“ се свързват с него, с молба за създаването на пълнометражна анимация по негова идея, която Джибли да продуцира в родината си. Илюстраторът първоначално е толкова изумен от щедростта на предложението, че приема всичко за една шега. След солидна подготовка, живот на малък Сейшелски остров, хиляди фотографии за референция и години на непрекъсната работа в малък екип, през 2016 година се ражда и  „Червената костенурка“ – една от най-поетичните, семпли и красиви анимации, които съм гледал. На фестивала в Кан през същата година, филмът печели специалната награда на журито от програмата „Особен поглед“ (Un Certain Regard) и получава номинация за Златна камера.

Червената костенурка

Фабулата на филма е семпла и би могла да бъде разказана както днес, така и преди 50, 500 или 2000 години.След изтощителна борба с бурния океан, безименен корабокрушенец се озовава на остров с питейна вода, бамбукова гора и най-различни животински видове (малки любопитни рачета, тюлени, костенурки, птици, прилепи, гъсеници и т.н.) но не и други хора. Мъжът прави няколко опита да се върне в цивилизацията, но те са осуетени от тайнствен морски обитател – голяма червена костенурка, след което прекарва остатъка от живота си на същия остров. Но не остава сам.

Разказана чрез ръчно и много детайлно изобразяване, кадър по кадър, анимацията на де Вит е една безвременна екзистенциална приказка за връзката на човека с природата, самотата, опрощението, вторите шансове и … (всеки може да добави още теми към своя собствен списък, защото произведението ги позволява). Кадрите са изпълнени с толкова голяма непринуденост и следващата от нея семпла красота, че спокойно можеш да даваш пауза през няколко секунди и просто да благоговееш в хармония, пренасяйки се на същия остров.Де Вит винаги е бил илюстратор и възнамерява да остане такъв, доколкото индустрията му позволи. Уважава компютърната анимация и смята, че с нея могат да се правят чудеса. Но неговото изкуство са нарисуваните от човешка ръка изображения и малките несъвършенства, които следват от това. Така картините придобиват истински характер и неповторимо усещане. Единственият елемент от филма, който е компютърно генериран е самата червена костенурка, заради сложната й текстура, но начина по който хомогенно е вплетена в нарисуваната анимация е повече от великолепен и напълно неразпознаваем.

the-red-turtle-review-img11-20170220

Изключително трудно за създателите и ценно за зрителите е, че „Червената костенурка“ е реализирана без думи или пояснения, но тя и не се и нуждае от такива, защото говори на нашия вътрешен универсален език – този на чувствата, чрез магията на изображенията. Това е един много отворен филм, който не ти диктува как да се чувстваш в този или в онзи момент, нито се опитва да те поучава или да ти натрапи дадени философски и политически идеи.  И независимо дали гледаш на него като педантично замислена алегория на човешкия живот или просто като красива история за оцеляване, тази анимация ще те разсмее, ще те натъжи, ще те уплаши, ще те почуди и ще те накара да се чувстваш по-жив.

the-red-turtle-review-img12-20170220

В една от любимите ми сцени, група едва пъплещи по пясъка бебета-костенурки преминават покрай мъжа и с немалки усилия успяват да влязат във водата, а в следващия кадър група любознателни раци се качват на сала на героя, гледайки го в очите в очакване на приключения, след което той ги пропъжда оттам със знаци обратно към водата.

Ако успееш да допуснеш „Червената костенурка“ във вътрешния си свят, непременно ще изпиташ дълбоко уважение и страхопочитание към майката Природа по детско-чудат и неопетнен начин, какъвто рядко можеш да срещнеш в киното. Дай й шанс!

коментари
 
Отговорете »

 
  • mike
    2017-02-20 at 19:55

    Да, съгласен съм на 100% с чудесното ревю! Имах щастието да гледам „Червената костенурка“ наскоро и останах доста впечатлен. Първата изненада беше логото на Гибли, което за първи път не е в син цвят. Всъщност само 6 човека от студиото участват в проекта, но пък си е друго, когато големите Исао Такахата и Тошио Сузуки са ти продуценти.

    Простичък и безкрайно въздействащ филм, който е една от най-заслужените номинации за Оскар в раздел „Анимация“ в последните години. Горещо препоръчвам!

    Отговор

    • 2017-02-21 at 00:09

      Аз чак днес разбрах, че са го давали в София по време на Киномания…


  • UZUMAKI
    2017-02-20 at 21:28

    В списъка е и чака търпеливо. Чака Армагедон в най-добрия случай. :(

    Отговор

  • Дани
    2017-09-11 at 14:10

    Знаете ли кой държи разпространителските права в България?

    Отговор

    • 2017-11-22 at 14:56

      Не, но добрата новина е, че филмът току-що бе трикратно номиниран за първите Европейски награди за анимация в категориите:

      Best Feature Film (Best Director)
      Best Character Animation in a Feature Film
      Best Storyboard in a Feature Film

      Пропусналите да го наваксват!


Коментирайте