Седми ден Берлинале. Защо телевизията е по-доброто кино.

от на 2017-02-17
 
gidseltagningen

Belowthesurface – Copyright Discovery Networks Denmark

Още Шехерезада знаела, че няма по-силен наркотик от разказа с продължение. To be continued e моментът, в който желанието за още от същото се превръща в биологичен инстинкт, подобен на глада и жаждата. Затова Берлинале отделя място за секция Special Series, където предлага на зависимите качествена дрога, като например премиерата на новия датски сериал „Gidseltagningen” (Похищението).

Елитните дилъри на сериалната телевизия в Европа живеят в Дания, говорят нечленоразделен език (ако някой ви каже, че в датския има логика – не му вярвайте) и са неумолими машини. Дали разказват за задкулисните игри на властта в „Borgen”, или разчленяват трупове по средата на моста свързващ Дания и Швеция в сериала „Broen” – правят го изключително виртуозно, стъпили с единия крак в традициите на европейското авторско кино, с другия в северния noir. (интересно е, че зад океана не успяват да повторят формулата на успеха, и американските римейковете на датски сериали потъват).

Авторите на „Gidseltagningen” насочват камерата към основните страхове в съвремието ни – заплахата от терористични актове. Сюжетът накратко – 15 случайни пътници в метрото са взети за заложници. Маскираните похитители искат откуп от 4 милиона евро. Датското правителството принципно отказва плащането на откуп (максимата, че с терористи не се преговаря). Затова близките на жертвите (а и самите терористи) търсят съдействието на известна телевизионна журналистка (Паприка Стийн). Фигурата на военния шеф на специалния правителстен task force пък има отгласи от Никълъс Броуди в „Homeland” – също бивш заложник, чиято роля тепърва ще се разкрива в мъгливата зона на двузначността. Всичко е възможно, всяка взаимовръзка трябва да се поставя под съмнение. Една от най-силните страни на сериала е сухият, ненатрапчив хумор.

Ролята на един от терористите е поверена на комика Хади Ка-Куш, познат от дуото Adam & Noah. Така, макар персонажите да са разпознаваемо разпределени по задължителните за жанра категории (непокорна журналистка, военен със сянка от миналото, психо-терорист), все пак носят допълнителна окраска и загатват, че в следващите епизоди (на Берлинале бяха показани само първите два) ще има неочаквани обрати.

Все пак не само мощта на разказа с продължение и виртуозният датски подход правят телевизията по-доброто кино –  нюансите, играта със светлини и сенки, многозначието, са магнита, който привлича зрителите. За разлика от големите имена на киното в досегашната програма на Берлинале, които предават посланията си по овехтяло праволинеен начин (от който човек получава само главобол от кимане (многодобреразбрахкаквоискатедакежете). С целия ми респект към тези имена небрежно пропускам да спомена филмите им и казвам – наострете уши и очи за датска телевизия.

Коментирайте първи
 
Отговорете »

 

Коментирайте