Берлинале, ден трети. Три кратки ревюта

от на 2017-02-13
 
Джанго

Berlinale/ildiko enyedi Django © Roger Arpajou

Джанго

Ако клишето имаше име, то щеше да бъде „Джанго“ на Етиен Комар. Филмът е толкова chained в посредствеността, че ако беше жив протагонистът му Джанго Райнхард (звездата на европейския джаз и суинг), сигурно би повдигнал вежди в недоумение. Може би щеше да е по-честно, ако създателите бяха кръстили филма „Операция музика“, защото основно обират остатъците от трапезата на Тарантино – историята се развива в окупирана Франция, където Джанго и семейството му (по произход френски мануши, роми) е в опасност. Наоколо им – нацисти, бунтовници, руса мацка… И не на последно място изкуство, чрез което трябва да бъдат заблудени немците, докато се извършва тайна подривна дейност. Те пък (немците) са като клонирал се Долф Лундгрен. Един нацист винаги трябва да има издялкано квадратно лице, да е рус и роботест. Казахме ли вече клише? Май да.

Но трябва да повторим тая дума още няколко пъти – Джанго е гениален, но неразбран, жена му е красива, търпелива и много бременна (иначе няма как да се завърти гайката на драмата още малко), майка му – слага всички в малкото си джобче, пуши, преговаря като дявол от преизподнята и псува. Но само тя остава пълнокръвна и запомняща се от целия ансамбъл дървени фигури, които режисьорът мести предвидимо напред из действието. Ах да, освен това немците мразят музиката на Джанго, но искат точно той да прави турне из цяла Германия, защото там… обичали музиката му (ама не съвсем).

Силните моменти на филма: Точно музиката. Още от нея!

Слабите моменти: Всичко останало.

Т2 Трейнспотинг

Т2 –  Трейнспотинг 

Т2 – ТерминаторТрейнспотинг или Титаник? Отговорът е – от всичко по малко.

Няма да се спирам обстойно на Т2, защото след почти броени минути ще се появи и в кината из вашия град и сами ще решите дали палецът ви отива нагоре или надолу. Защото има два чифта очила, през които човек може да гледа Т2 Trainspotting. Едните – произведени през 1996-та, леко захабени, надраскани, но все още безкрайно cool – са като билет за влака на носталгията, където някой може да стане „турист в собствената младост“ (както казва Улавия на Рентън). Другите са с нови рогови рамки, настройват очите за точни движения и не позволяват слабости. Самият филм е застанал в разкрач между двата варианта и сякаш няма топки да реши накъде точно да поеме. „Сценаристът Джон Ходж ни изненада с много лична интерпретация.“, сподели Дани Бойл в Берлин, в отговор на твърдение на критик, че филмът в никакъв случай не е sequel. „И да, колкото е продължение, толкова е и нещо ново.“  – допълни той. Тоест, малко от това и малко от онова. Плик с всякакви бонбони, за да има за всекиго по нещо. Тази нерешителност ядосва – именно силните моменти на филма показват колко много заряд (!) е пропилян. Но пък и дават тласък да кажем – ходете да гледате. За всекиго има поне един бонбон.

Силни моменти: Choose life монологът на Рентън, който преминава в брилянтен rant, неповторими Улав (на пианото) и Рентън (на микрофона) в дует на безумна сцена (пънку нема да умре!), и с много удивителни от несдържан възторг – Компира! (искаме Копмира в spin off)

Слаби моменти: Прекалено много цитати от 96та, Бегби, и едно 50% влачене в средата на филма. И твърдо „не“ на подхода „две в едно“.

За тялото и душата

Berlinale/ildiko

За тялото и душата

„За тялото и душата“ на унгарката Илдико Еньеди е изцяло филм за душата. На пръв поглед оксиморон – филмът разказва за изключително фина любов в безкрайно брутална обстановка.  Мария (Alexandra Borbely) е новият инспектор по качеството в малка унгарска кланица. Почти аутистична, прецизна, самотна, тя успява да намери буквалната си „половина“ в  лицето на мениджъра Ендре (Géza Morcsányi). Особено плътна и истинска трагикомедия. Защото, както ни учат кино-професорите, добрата трагикомедия не означава да редуваш трагични и комични моменти, а да успееш да ги преплетеш неразривно. Отдавна не ми се беше случвало да се смея и плача наистина едновременно. И да, ако случайно вече не сте веган, или поне вегетарианци, то след този филм има силна опасност да станете, защото нито един сплатър филм не може да толкова брутален, колкото реалистично заснетата кръв в кланицата.

Силни моменти: Всички от първата до последната минута. Но най-вече поетичните екскурзии в света на сънищата, където се срещат елен и сърна. Солидна заявка за няколко Златни мечки.

Слаби: Фактът, че филмът може би няма да стигне до кината във вашия град.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2017-02-13 at 13:18

    Страхотно! Значи T2 все пак не е чак толкова зле, бях се наплашил от някакви ревюта. Жалко за „Джанго“, а „За тялото и душата“ дано да дойде на някой фестивал.

    Отговор

  • Вера
    2017-02-13 at 13:31

    ами, с ударение на не ЧАК толкова зле :)

    Отговор

  • 2017-02-13 at 14:37

    с ударение на не ЧАК толкова зле е и кореспондентката ни в Берлин … хвала на фрау Вера <3

    Отговор

  • TTT
    2017-02-19 at 01:00

    „За тялото и душата“ – вече и със „Златна мечка“… Дано наистина достигне и до нашите екрани.

    Отговор

Коментирайте