За съжаление първият епизод на „Табу“ не е особено добър. Не е и чак толкова слаб, за да ви откаже, ако сте решили, че ви се гледа по-мрачен сериал (както аз например). Но ако попаднете на пиратски кораб, където трябва да защитавате тезата, че това е добро кино, камо ли добра драматургия, ще се озовете в неудобно положение (при положение, че пиратите имат развит естетически усет, разбира се). Това, което „Табу“ евентуално може да ви предложи е връщане към един любим литературен жанр.

Харесвам морски и/или готически истории с фантастични елементи, чието действие се развива през 19 век – време на открития и мистицизъм, когато страшните истории преливат от всички краища на света. Книгата „Ужас“ на Дан Симънс все още ме държи със смразяващата си атмосфера и заедно с останалата част от екипа с нетърпение чакаме предстоящия сериал, чийто продуцент ще бъде Ридли Скот – отговорен и за „Табу“. Преди да съм ви загубил с излишни уточнения обаче, ето за какво иде реч в новия сериал:

Историческата драма ни отвежда в Лондон началото на XIX век. Джеймс Казая Дилейни (Том Харди) е смятан за мъртъв авантюрист, който се завръща у дома след десет години странстване. Баща му току-що е умрял при странни обстоятелства, а Източно-индийската компания иска да погълне бизнеса, на който той е наследник. Дилейни отказва да продава и „въоръжен” с 14 откраднати диаманта, решава да изгради своя собствена търговска империя, като по този начин се намесва в опасна игра, която може да коства и неговия живот.

Том Харди - Taboo

Табу“ е съвместна продукция на FX и BBC, резултатът от което е смесица между Дикенс и „Игра на тронове“ (цели три познати лица от Вестерос). Мрачна атмосфера, разплискани вътрешности на животни, кални улици, псувни, два-три голи задника, но нищо, което да накара баба ви да изключи телевизора (или както те казват – да го „изгаси“). Нещо, което обаче може да „изгаси“ ентусиазма ви е героизирането на дилейновия Том Харди.

Защото, хайде да не се заблуждаваме, това не е някакъв образ, на име Джеймс Казая Дилейни, а съвсем същият нацупен Харди, който мърмори, поклаща се заплашително, докато върви и гледа изотдолу като бито куче. Вече отбелязахме в текст неговите по-интересни роли, както и досадните повторения и честно казано Дилейни спокойно влиза във втората графа. Тук няма нюансирано изпълнение, служещо на общото цяло, а чисто гол star power.

Ако имате плакат на г-н Бронсън в стаята си, „Табу“ няма да ви разочарова. Първият епизод сбъдва мачо фантазията за герой с тъмно минало, който се завръща, за да отмъсти и да вземе това, което му се полага. Той е толкова легендарен и опасен, че всеки, който го зърне, се скрива на тъмно и шепти зад гърба му за някакъв извършен подвиг или зверство. Дали слуховете са истина, питам се аз, дали има шанс всичко да е една шашма и да получим рационално обяснение. Студеният поглед на Том Харди оставя малко място за съмнения.

Как смее! Дилейни дори нахлува в Божия дом!
Как смее! Дилейни дори нахлува в Божия дом!

Тъй като темпото е бавно, залага се повече на атмосфера и изграждане на лоша репутация за главния герой, човек не остава с кой знае какви очаквания за оставащите седем епизода (поне не са много!). Разбираме, че Дилейни има сестра (Уна Чаплин), с която явно са имали любовна връзка („табу“ се казва все пак), а Източно-индийската компания, в лицето на Джонатан Прайс му диша във врата и ще се опита да му вземе най-важното парче земя – Нутка (смешно звучи, ама работата е дебела).

Притеснителни ми се струват най-вече специалните способности на Дилейни да контактува с мъртвите. Това без проблеми може да е един от пироните в ковчега на продукцията, тъй като фантастичните елементи често биват използвани за драматургично претупване (примерно – героят се завръща и вече е наясно с всичко, защото мъртвият му баща вече го е осведомил) и още по-зле – за „амбициозни“ визуални изпълнения.

Никой не би мрънкал за такива неща (все пак и в „Хамлет“ една от функциите на призрака е да информира), но неведнъж се е злоупотребявало с умерената употреба, в полза на ефектни залъгалки. Предстои да видим, но честно казано залагам на второто. А и сцената, в която Дилейни видя през прозореца отвъдния свят или каквото там беше, е взета сякаш от кастинг за „Самотният рейнджър“.

Една от по-добрите сцени е разговорът му с пропилия се иконом.

Както споменах и в началото – засега очакванията от „Табу“ са крайно занижени, като има сериозна опасност след втори епизод интересът ми напълно да се изгуби. Засега карам на изпарения от литературата, която съм чел и продължавам с вярата, че скоро ще се случи нещо вълнуващо, което да обърне нещата с краката нагоре. В противен случай – втори „Penny Dreadful“ (ако харесвате тая боза, „Табу“ е само за вас)!

Similar Posts

Вашият отговор на Никола Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

31 Comments

  1. Очаквам повече от сериала. Доста повече. За момента получихме Том Харди, чиято походка навява помисли, че е глътнал бастун.

    1. Peaky… ми е по-скоро незарибяващ 🙂 Този още не съм гледал, но подозирам, че и там няма да се впечатлиш особено. Гледал съм само 2 епизода и нещо не ме захапа 🙂 Ако не си гледал The Knick (с Клайв Оуен) – go for it :}

    2. Мислех да дам пример точно с The Knick, който още с първия епизод налага безкомпромисно суров тон, осезаема атмосфера и изгражда badass образ без излишна патетика. Гледал съм само този първи епизод, защото все не остава време да продължа, но насън да ме питаш, мога да ти разкажа как започва и как свършва епизода, кой си пръсна черепа в началото и каква е драмата на доктора. Содърбърг е майстор . Може би и Харди трябва да вземе да си прави списъци с филми и книги.

    3. Xapди няма вид на човек, който чете много 😀

  2. Не споделям мнението от статията – епизодът не беше лош. Има потенциал, който надявам се ще развие. Ще видим кой ще познае…

  3. Съгласен съм с ревюто – има още много какво да се желае, има и потенциал. Най-притеснително е, че действително драматургично нещата не изглеждат хич добре – а оттам и чувството, поне у мен, за многократно дъвкано клише.

  4. Мимиките на Харди, едно към едно с тези от Лудия Макс, походката му
    на Бейн, погледа на героя му от Завръщането….Но пък си кефи…

    1. Невероятна скука. 🙁 Не намирам какво да кажа, ще чакаме трети и евентуално ще драснем нещо за двата. Обаче всеобщият възторг по том харди продължава. Тоя ако дойде у нас, може веднага да влезе в политиката.

    2. Засега категорично не смятам да го гледам.

  5. На мен пък ми харесва мрачна обстановка и много добри актьори (Само като видиш че човек си името UZUMAKI не му е харесало и ти става ясно че е хубав сериала)

    1. Изнежен ще казваш на баща си 🙂

    2. Е ти сериозно ли с лаф от първи клас ше ме затапваш бе, вулво 🙂

  6. Том Харди беше по интересен от Леонардо….. а това тук е продължението му на героя Ако трета серия не се засили, спирам да гледам .

  7. това UZUMAKI от близо 10 години го засичам да псува по кино блоговете. Не ти ли писна бе да те *** и маниака 😀 ?

  8. Сериалчето е супер, атмосферата е мрачна и ме кефи. Определено е най-готината периодична тв драма, която съм гледал.

  9. Малко филми успяват да ангажират съзнанието ми напоследък, този е един от тях 😉

  10. Сериала е добър и би трябвало да се гледа и малко отвъд видимото на екрана. Замисъла е може би по дълбок. Мен ме кефи бруталноста и непукизма на г-н Дилейни спрямо подредения корумпиран и долен английски порядък и живот на висшето общество. Наглостта на монополите и богоизбраните педали няма край и днес. Сериала е добър и има достатъчно трупове и извращения за да поддържа и място като филм на ужасите. Бъдете живи и здрави всички и не се дразнете излишно. Правете това само пред парламента не тук.

    1. Топ коментар 🙂 целиш в десятката.

  11. След ,, Завръщането“ очаквах малко повече от Том Харди сериала си го бива ,но сякаш трябва да се поработи още по него, но браво не е зле като за начало.