На пръв поглед позната история – момче вижда момиче. Момче се влюбва в момиче. Само, че в Космоса по време на пътуване, в което те не трябва да са будни. Объркахте ли се вече?

Какво се случва, когато вземеш двама от най-популярните млади актьори в Холивуд, забъркаш ги с доказан режисьор и сложиш стабилното присъствие на Майкъл Шийн за баланс? Отговорът е “Пасажери”, новият филм на норвежеца Мортен Тилдум с Дженифър Лорънс, Крис Прат, Майкъл Шийн и мощно появяване от страна на някогашния Морфей от “Матрицата” Лорънс Фишбърн.

passengers-review-img03-20170104

СЮЖЕТЪТ

Джим Престън (Крис Прат) се събужда 90 години по-рано от предвиденото на борда на космическия кораб “Авалон”, който пътува в продължение на 120 години към далечна колония на Земята. Техническа грешка или пълна случайност го прави единственият човек, който обитава съзнателно кораба в компанията на робота–барман Артър (Майкъл Шийн) и намира различни начини да се забавлява в продължение на една година, като разбира се, едва успява да избегне мислите за самоубийство, тъй като много рано става ясно, че няма как да се върне в хибернация и да стигне до крайната дестинация. След цялото това мъчително и самотно за него време се оказва, че още един пътник от хилядите спящи се събужда по-рано от предвиденото. И то не кой да е пътник, а красивата Аурора Лейн (Дженифър Лорънс). Двамата пасажери нямат друг избор, освен да започнат любовна история, която ги крепи психически и по един или друг начин – в състоянието им на обреченост – ги прави щастливи.

passengers-review-img04-20170104

АКТЬОРЪТ

В началните минути на филма, доказалият се вече едновременно като забавен и секси Крис Прат е доста приятен дори и съвсем самичък като единственият буден пасажер. Присъствието на актьора запълва екрана буквално и преносно, тъй като той е почти два метра висок. В последните няколко години ролите, за които го избират, носят неговата позитивност от живота. След бруталната му физическа трансформация за първия филм на “Пазителите на галактиката”, Холивуд го поставя на пиедестал и той абсолютно заслужава мястото си там – не само с новопридобитите плочки на корема, но и с поведението си, хумора и отношението си към живота. Следват големите заглавия като новата порция от поредицата на Стивън Спилбърг “Джурасик свят” и римейкът на Антоан Фукуа от изминалата година “Великолепната седморка”. Истината е, че лично аз не мога да си представя по-добър актьор за ролята на Джим Престън или по-точно някой, който да е имал такава химия с Дженифър Лорънс. Прощавай, Брадли Купър, но е така! Джим Престън на Прат е отчаян, щастлив, влюбен, отхвърлен, с много истински емоции и поведение и тя става центърът на неговото съществуване в Космоса.

passengers-review-img05-20170104

АКТРИСАТА

Дженифър Лорънс е златното момиче на Холивуд вече от доста години. Колаборациите ѝ с режисьора Дейвид О. Ръсел и актьора Брадли Купър обикновено ѝ носят поне номинация за “Оскар”, а дори и самата статуетка преди няколко години. И независимо, че понякога е доста надценена за ролите си, в живота Лорънс доказва, че е истински пич със земното си поведение. Като Аурора Лейн в “Пасажери” тя е на първо място много красива. Едва ли някой, гледал филма, може да забрави белия бански костюм, с който героинята ѝ плува в басейна на космическия кораб. Да, там има басейн. Има абсолютно всичко, освен будно човешко присъствие. Аурора Лейн е силна жена с мечти и амбиции, която е със самочувствието на много красива и умна, каквато е. В действителния живот извън кораба, двамата с обикновения механик Джим Престън едва ли някога биха се срещнали, а камо ли влюбили, но тук те попадат в ситуация, в която се оказват един за друг. И тя е великолепна в любовта си, гнева и всички други емоции, през които преминава към него.

passengers-review-img06-20170104

РЕЖИСЬОРЪТ

Мортен Тилдум ме разтърси с предишния си филм. “Игра на кодове” беше не просто история, той беше мисия. Мисия за целия екип на филма, които ми разказаха, че неправдата срещу гениалния Алън Тюринг ги е накарала да дадат най-доброто от себе си, за да разкажат какво се е случило с него. Ако се върнем още по-назад в кариерата на норвежкия режисьор, ще открием и филма, който привлича световното внимание към него за първи път – криминалният трилър “Ловци на глави” с Николай Костер-Валдау, точно преди да стане популярен като Джейми Ланистър. При цялото ми уважение към Мортен Тилдум, не смятам, че “Пасажери” е бил най-подходящият избор за него. Други режисьори се справят в пъти по-добре с космическата материя и ако не беше успял да вземе точно тези двама актьори в главните роли, то филмът щеше да потъне брутално. За съжаление, Космосът не е за всеки.

passengers-review-img07-20170104

ФИЛМЪТ

Филмът в никакъв случай не е шедьовър, но е едно приятно пътешествие до друг свят, който макар и далечен, запазва своята човечност и искреност. В тяхната космическа, обречена любов, зрителят адски много може да хареса двамата герои. И макар че филмовите критици в повечето случаи съсипват филма и наклоняват везните на успехите на световния му боксофис, има мнения и на двата полюса. Едните го наричат “Титаник” сред звездите – трогателна и сърдечна история за загуба и любов, подходяща за поколението на “Гравитация”, а другите казват, че “това, което не достига на “Пасажери” не е просто липсата на изненада във филма, а това, че е обречена любовна история в най-големия, празен мол в Космоса”. Аз по-скоро бих развяла флага си по средата на тези твърдения. Великолепна химия между двамата актьори и да, простичка история, в която определено има несъвършенства, но те оставя с приятно чувство, от което все по-често имаме нужда, вместо да се чудим какво по-кинаджийско мнение да дадем или какъв по-голям проблем да намерим в поредния холивудски блокбъстър.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

33 Comments

  1. МХубаво и премерено ревю, но искам да кажа нещо леко странично. Като гледам е тръгнала една доста погрешна „мода“ във Холивуд да се възлагат мултимилионни проекти като този на хора с по един-два сравнително сполучливи независими и/или нискобюджетни филма и… толкоз, които в последствие се провалят гръмоносно и финансово, и критически в повечето случаи. Дънкан Джоунс с Уоркрафт, този тип с Passengers, Джъстин Кързел с Assassin’s Creed, Джош Транк с F4 и т.н. Правенето на многомилионни блокбъстъри си е логично доста пипкава,стресова и рискована работа и не е за всеки зелен ентусиаст, на който му са се получили 1-2 евтини филма и си мисли, че е хванал Господя за шлифера и е готов за голямата игра. Вярно, трябва да се дава път на младите, но не и на зелените такива и това е поредното доказателство.

    1. И да и не, защото има и няколко други бастуни като гарет едуардс, джеймс гън и колин тревъроу, на които пък в бокс-офис отношение им се получиха комерсиалните помии.

    2. …. които бастуни до един правят безлични, посредствени и претоплени полуфабрикати за Дисни и за които всеки охка и ахка колко са били велики.

    3. да бе, шедьоври са. 😀 по-скоро други охкат и акат колко са некадърни. 🙂

    4. Едуардс, Гън и Тревъроу са супер адекватни и креативни пичове, които правят предимно яко комерсиално кино. Същото важи и за Мат Рийвс.

    5. Никой не е казал, че са некадърни. Те са професионалисти, занаятчии и наемници.

    6. Cпоред мен всеки от тях има войс, стил и отношение към проектите си. Занятчия е кретенът Брет Ратнър.

    7. Fuck и brett ratner, of course! Обаче това лекенце като продуцент се позиционира, ще му еба майката.

    8. Wes Ball и Neill Blomkamp са от онези, които заслужават сериозно споменаване по темата.

    1. И аз ще го скъсам от негледане 🙂

    2. Няма нищо неоново във филма.

  2. Утре може да гледам Пасажери или Асасин.Не знам кой по става за гледане

    1. And how would you like your sirloin, sir? — Bloody.

    2. Трябва ми още едно мнение ,за да се уверя 🙂

  3. Филмът е много добър по всички критерий. Напълно съгласен съм с ревюто – много точно е описано, че има дупки в сюжета, съмнения за изборите, които героите взимат и най-вече за края на филма. Но няма смисъл да се влиза в подробности.

    Най-важното е, че лентата трябва да се гледа задължително на голям екран – пир за очите и сетивата! Компютрите напредват значително откъм ефекти! Сцената с басейна сама по себе си deserves the price of admission!

    Оценка: 7.5/10

  4. На мен ми хареса въпреки слабите неща предимно в сценария, но пък визията и музика бе уникална и реално само за тези неща си заслужава. Уникална камера и ефекти. Визия един път, но 5-те актьора на кръст са в доста слабо изпълнение особено за Дженифър. Прат си е такъв какъвто може да е… Но интерфейса и идейните футуристични декори и кораба ме изкефиха. А още повече, че има липса на свестни фантастики и тази се нарежда достойно от към оригиналност и визия.
    7/10

  5. „След цялото това мъчително и самотно за него време се оказва, че още един пътник от хилядите спящи се събужда по-рано от предвиденото.“

    Какво е това ревю, изтървало въобще цялата нишка? Сякаш различни филми сме гледали. ОСНОВНАТА ИДЕЯ на филма е, че Джим прави смъртоносен грях, СЪБУЖДАЙКИ УМИШЛЕНО неподозиращото и неискащото момиче, което лично на него му е на душа, за да завърти любов с нея и да се спаси от самотата. Както и тя каза, той я осъди на смърт и тя искаше възмездие от капитан Морфей. Около този морален казус за собственото щастие се върти всичко.

    1. Просто автора на ревюто е искал да спести спойлерите за тези, които не са гледали филма. Нещо, което ти явно не можеш да направиш…

  6. Според мен, основната идея на филма е, че можеш да намериш щастието си по най-неочакван и неподозиран начин. Няма да издавам повече, хубав е филмът.

  7. Спойлери >>

    Очаквах да е повече фантастика с лек романтичен елемент (като Red planet), а той си е романтичен. Май в трейлъра на 50 нюанса сиво, по-сиво и тн … имаше повече фантастични елементи. :))
    На мен ми хареса, въпреки клишетата. Даже си мислех, че по-интересните и драматични варианти на развръзка щяха да ме разочароват. Някак си ми се искаше да има хепи енд 🙂 Остарявам …
    <<

  8. Нищо не каза това ревю – кратък синопсис и подробно описание на вънщния вид на актьорите. 😀

    1. външния*
      Що не ви работи опцията за редакция, а? 🙂

    2. Е то освен външния вид на актьорите няма кой знае какво друго във филма…

  9. А отразихте ли шарката на пода в бара? Подът на коридора в хотела в „Сиянието“?

    1. Факт. Съвсем друг щеше да е филмът. Дори можеше да ми хареса 🙂

      [изрязани два абзаца с мрънкане по повод прекалено обяснителните филми, сакън някой да не разбере нещо и да се почувства некомфортно]

    2. Важното е че Крис Прат добре е отъркал Дженифър Лоурънс, предвид че последва развод с Ана Фарис. Идеята за размяна на ролите е супер, но едва ли на някого му е хрумнала през 2017 г., нито беше политкоректна тогава. Ако беше 2020 г. с БЛМ и Камала Харис, смяната на местата щеше да е успешна, но заради кови-карантината и физическите ограничения, нямаше да има толкова плът, което е голям минус, защото сексът все още продава повече 🙂

  10. Авторът на ревюто вероятно е правил нещо друго, докато е гледал филма.