В днешно време ежеминутно сме бомбардирани от такова количество движещи се изображения във всякакви форми и размери, че става все по-трудно някое от тях наистина да хване вниманието ни. И все пак, добре разказаните истории винаги намират своя начин. Колко от тях обаче остават с нас след време и колко избледняват напълно не само дни, а дори часове след края им…? Напоследък все по-често се хващам да окачествявам тези визуални истории, не само според непосредственото въздействие, а спрямо продължителното им резониране в последствие, както емоционално, така и интелектуално. Поради тази причина реших да напиша текста си за „На парчета” близо денонощие след прожекцията и за мое най-голямо удоволствие открих, че силата на авторската история продължава да ме вълнува сега дори по-силно.

След големите провали от последните си няколко филма („Последният повелител на въздуха”, „Земята: Ново начало”) и последвалите ги оплювания и Златни малинки, М. Найт Шамалан излиза от дъното и се завръща към добрата си форма с многопластовия и солиден „На парчета”.

Джеймс Макавой

Три съученички, Кейси (Ана Тейлър-Джой), Клеър (Хейли Лу Ричардсън) и Марша (Джесика Сула) са похитени посред бял ден от Кевин (Джеймс Макавой), страдащ от дисоциативно личностно разстройство. В един от трейлърите на филма виждаме голяма част от тази сцена и знаем какво ще се случи, но това съвсем не променя смразяващото й въздействие.

С това ударно начало Шамалан успява да прикове вниманието ни и да вдигне доста висока летва за това, което ще последва. Дали се справя с предизвикателството?

Някак заблуждаващо рекламиран като ужаси / трилър, филмът на номинирания за Оскар сценарист-режисьор всъщност е повече. Тук умело са съчетани филм за отвличане, психологическа драма, клаустрофобичен трилър, научно изследване и комиксов филм (въпреки че не е базиран по комикс). С времетраене от 117 минути, „На парчета” е най-дългото произведение на режисьора и това работи в негова полза. Филмът много зряло използва времетраенето си, като разстила напрежението почти поравно. Моментите, в които то отсъства ни дават научна дълбочина и подсилват това, което ще последва.

На парчета

Както лесно можем да заключим, най-блестящата звезда на филма се казва Джеймс Макавой, със своя Кевин Уендъл Кръмб, в който се поместват 24 различни личности. За филм с подобен герой и тематика, най-естественото и нормално нещо би било идеята да се разбие с гръм и трясък, оставяйки в нас усещане за бъркотия и излишен напън. Вместо това, Шамалан и Макавой създават прецизна и живописна картина на психичната болест. Не по болезнено-реалистично-истеричен начин, какъвто бихме срещнали в някоя социална история. Не и по суровия, натуралистичен и несдържан начин, по който гледаме страдащия от биполярно разстройство герой на Макавой в британската криминална драмедия „Filth”. Вместо това е използван майсторския кинаджийски подход, движещ се по тънката граница между наука и спекулативна фантастика – познати води, в които режисьорът неведнъж е плувал в своите по-уважавани произведения.

Изпълнението на Макавой е толкова енигматично, завладяващо и впечатляващо, че наистина трудно може да бъде описано с думи. Ако съществува такъв оксиморон като минималистична експресивност, то това би било най-точното определение за изпълнението на шотландеца. Сменяйки лица и образи за секунди (понякога дори и в кадър), Макавой изумява с начина, по който излага палитрата си от цветове, като оставя силно и автентично усещане за всяко едно от тях. В играта му не може да се усети гримасничене или излишно жестикулиране, а вместо това – впечатление за съвсем различни образи, с различни акценти, различна артикулация и различно екранно присъствие, но всеки един от тях – с еднаква достоверност и дисциплинирана сдържаност в своята лудост. Още по-изумително е как актьорът получава ролята едва 40 дни преди началото на снимките (заменяйки Хоакин Финикс, който е първият избор на Шамалан).

split-review-img07-20170122

Разбира се, заслугите за въздействието на тази роля далеч не стигат само до Джеймс Макавой. Такъв герой и изпълнение могат да виреят само в подходяща среда с точните взаимодействащи сили, а „На парчета” е пълен с такива. Освен чудовищната музика на Уест Дилън Тордсън, други големи виновници, които Шамалан използва за силното си завръщане, са основните елементи от двата най-добри ужаси/мистерии в последните години – „It Follows” и „The Witch”, като режисьорът взима оператора на първия (Майк Гиулакис) и главната актриса от втория (Ана Тейлър-Джой).

В наративен план правдоподобността на героя Кевин до голяма степен се дължи на двете основни героини – похитената Кейси (Джой) и д-р Карън Флетчър (Бети Бъкли) – личната психоложка на Кевин.

Кейси се държи по-разумно и адекватно от своите приятелки, особено предвид тежката ситуация, в която се намират, а личната й история, разкриваща се постепенно и паралелно, посредством ретроспективни сцени, й помага да се справи далеч по-добре от своите съученички. Нейните сдържаност, внимателност и преглътнат ужас са изиграни със завидно майсторство от Ана Тейлър-Джой, която започва да се превръща в млада кралица на жанра.

split-review-img08-20170122

От другата страна е д-р Флетчър, която води редовни сеанси с Кевин. Тя е единственият човек, който познава всичките му личности и може да ги разграничава. Психоложката е посветена в изследването на случая и състоянието на Кевин, от което разбира и потвърждава нови неща за болестта, които споделя чрез конферентни интернет разговори с целия свят. Тя не третира пациента си като по-долен човек, а напротив, счита го за нещо повече. Подхранва го и вярва в него, с което всъщност се явява истинския антагонист в историята. Силно впечатление оставя дълбоко човечното изпълнение на Бъкли.

В голяма част от филма камерата на Гиулакис бавно и тайнствено „пълзи”, което в адекватно съчетание с музиката на Тордсън ни вади от равновесие по убийствено-увлекателен начин. Това е първа работа на оператора с Шамалан, но голяма част от запазените марки на режисьора са налице. Има нещо специално в начина, по който героите му гледат леко в страни от камерата. Погледи, изпълнени със страх, почуда и силна емоция, сякаш не гледат към други човешки същества, а към физическо въплъщение на непознатото.

Ана Тейлър-Джой

На парчета” е интелигентен, чист и много зрял филм, без типичните жанрови обрати, който се осланя много повече на драматургия, режисура и актьорска игра, отколкото на шок и ужас. Без да изпадам в повече детайли, само ще вметна, че ако подобно на мен, Шамалан ви е слабост, тогава богатата атмосферна приказност на филма му (в съчетание със споменати по-горе запазени марки) със сигурност ще ви отведе към едно друго негово произведение от същата „комиксова” вселена, et cetera…

Similar Posts

Вашият отговор на Асенчо Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

18 Comments

  1. Като цяло, филмите на Шаямалан, след „Шесто чувство“, винаги са били с изключително грешно подвеждаща маркетингова кампания, която неминуемо водеше до неоправдани очаквания. Шедьовърът му „Селото“ най-добре усети негативизма от толкова лошо проведена рекламна кампания.
    Радвам се, че най-накрая се върна към оригиналната си продукция.

    1. Абсолютно! А с този оскъден бюджет, „Split“ вече е доста на печалба (5 пъти отгоре само за уийкенда). Дано следващата му продукция отново е в този дух 🙂

  2. Само не разбрах, в коя част на филма се казва/показва, че са приятелки… Още в откирващата сцена, едното пиче вика как трябвало да я покани, щото е няква съученичка. Ако автора на ревюто ми отговори с коментар, вече сме приятели, така че да внимава.

    1. Моя грешка. Забележката е основателна. 2-те мацки, Клеър и Марша са приятелки, третата, Кейси е просто с тях 🙂
      Под вълнението съм смлял този детайл : D

  3. Краят на ревюто ще провали филма за определени хора, а именно – за тези, които най-много заслужават да го изгледат и да получат този край след толкова години на чакане. С най-голяма смиреност съветвам да го промените.

    Иначе всичко друго е засегнато on point.

  4. Страхотна история , режисура и Макавой . Очаквах да развали финала , но Шамалан се е постарал със сценария .

    1. Ревюто беше написано с „Шаямалан“, но редакторите правилно са го поправили. Навсякъде го произнасят „Шамалан“ 🙂
      Благодаря!

  5. Жанров шедьовър, който изпъква с интелекта си! Прекрасно изграден филм, перфектна структура! Сложен, амбициозен, ангажиращ, култов! Наистина не очаквах толкова „умно“ Шамалан да се завърна в играта. Заклевам се бях го отписал този артист… И сега трудно мога да овладея ентусиазма си, относно реабилитацията на толкова могъщ, авторски екземпляр! Направо бях забравил за удовлетворението и отплатата, които изпитваш след като си гледал негов шедьовър!

    P.S. Кур за хип-хопа и техното! Музика за девет годишни! 😀

  6. Шаямалан се е справил отлично ,а Джеймс Макавой все повече и повече ме удивлява със своите роли . Винаги е идеален във всяка своя роля . В 9 различни личности които играе най-добре според мен изиграва Хедуиг.??????????Просто няма втори като Джеймс.?????????

    1. Добре, че не са избрали Даниъл Дей-Люис за ролята. Щеше да седи човека 10 години в лудница за да се подготви добре.

  7. При второ гледане, спокойно мога да кажа без да звуча елитаристки, че Макавой заслужаваше поне номинация за главна мъжка роля. Абсолютен звяр е.

  8. С леки забележки към „физическо въплъщение на непознатото“ и финалния абзац, където е пропусната възможността да се извлече максимална изгода от много добрите и качествено разстлани наблюдения в целия текст дотук, поздравления за хубавото ревю!

  9. 50 изречения,от които нито се разбира за какво се разказва във филма,нито нищо..Някакви скучни философски анализи ,които никой няма да има желание да прочете .