Действай или умри! Според този принцип живеят група млади хора, които обикалят Щатите, опитвайки се да продават скъпи абонаменти за списания. Принудени от жестоките обстоятелства на разпадналите им се семейства или в отчаян опит да избягат от така наречената „мелница за човешко брашно“, както пише Хенри Милър, те търсят спасение в утехата на малката група и битническия начин на живот.

Американски мед“ е филм за едно разтварящо се сърце, за топлите цветове, които се изливат от всяко ново туптене в неподозиращ за красотата му свят. Това е историята на Стар – една нова светлина в небето, родена от космическия прах на умрелите преди нея звезди. Нейното раждане, метарморфоза, помиряването й с всички непримирими противоречия и излекуването на изначалната рана.

Обикнах този филм, обикнах духа му – нещо, което в по-голямата си част съвременното кино не притежава. А какъв силен дух е това само. Преди всичко неподправен, добронамерен, но не и сантиментален, изискващ, грандиозен и личен, непокорим, крехък, вярващ в доброто, но и готов да краде, удря и нанася щети; дух на младостта от ново време, нашето време, духът на хора, които повечето от нас не познаваме, от които ни е страх; страх ни е от невъздържаното им поведение, от прическите и татуировките им, страх ни е да не ни измамят, да не ни вземат портфейла, да не извадят нож. Какви са тези деца, защо живеят така. Това е челядта на Америка, изоставените, които се грижат сами за себе си.

01-american-honey-11

Филмът е вдъхновен от статия в Ню Йорк Таймс и проследява група тинейджъри, които продават от врата на врата абонаменти за списания. Тайфата се ръководи от необуздания хитрец Джейк (Шая Лебоф), а към тях се присъединява Стар (Саша Лейн), която има проблеми у дома и няма никакво желание да се връща обратно. Предстои пътуване, партита, престъпления и непредвидима любов.

Филмът беше част от миналогодишния фестивал So Independent, който показа може би най-силната си селекция от няколко години насам. Не можах да гледам „Американски мед“ на голям екран и сега осъзнавам колко съм изпуснал. Това не е обикновена история, която гледаш заради сюжета или обратите. Това е епос, преживяване, което трябва да се изпита в затъмнена зала, пред голям екран, след което трябва да обикаляш с приятели из нощните улици, докато не те заболят краката, докато не изтрезнееш от първите лъчи на слънцето.

Защото „Американски мед“ не може да бъде описан. Не е някакво междуметие, което да пъхнете в непохватната върволица от филми тази година. Това не е пълнеж, не го гледате, за да разпуснете някой следобед. Не съм сигурен дали изобщо е филм. Както писах за „Неоновият демон“, идва времето на едно ново изкуство, което ще надраства жанровите си характеристики, ограниченията, които медиумът му налага, изкуство, което ще бъде част от самите нас, в което човек ще губи представа за време и място.

Всички тези приказки, за да ви подготвя, че „Американски мед“ е дълъг два часа и четиридесет и три минути. Да, филм за млади лекета, които обикалят с раздрънкан бус и продават абонаменти за списания, може да бъде толкова дълъг и да не ви разочарова. Защото не е направено самоцелно, причината не е в неукротимото желание на режисьора да помести всички хубави кадри, които е заснел. Причината е в самия подход, който става ясен още от първите сцени.

В „My Struggle: Book 2: A Man in Love“ Карл Уве Кнаусгор пише, че ролята на изкуството преди всичко е да фотографира, да създава точни образи на едно отминало време и място, да запазва спомените ни. Няма нужда от сюжетни еквилибристики и обрати, от постмодернистичните изтощителни хватки, които се опитват да те запратят в някакъв лабиринт, от който така или иначе не искаш да излезеш. Дори „La La Land”, който толкова харесах, неизменно страда от схемите, които следва. Без значение, че филмът е наясно с тях, че ги нарушава по очарователен начин, никога няма да притежава същата тежест, каквато има „Американски мед“, просто защото имитира живота, а не го събира.

Стар е симпатична от самото начало. Тя е красива, умна и непримирима. Живее с две хлапета, които не получават необходимото внимание от родителите си (по-късно виждаме майката да танцува кънтри като някаква гротеска). Харесваме я преди всичко заради Саша Лейн, която играе себе си.

Саша Лейн като Стар.
Саша Лейн като Стар.

Автентичният образ е завъртян покрай самата непрофесионална актриса. Режисьорката Андреа Арнолд видяла момичето на някакъв плаж и веднага решила, че Лейн притежава енергията, която пасва на героинята. По същия начин Арнолд  открива Кейти Джарвис от „Fish Tank” на някаква гара. Методът се оказва повече от ефикасен, особено за филми, които се фокусират толкова върху улавянето на определен дух.

В първия кадър Стар рови в контейнер, за да открие непокътнато пиле и внимателно го хвърля на малкото хлапе, което й е като братче. Но Стар ще го изостави, него и сестра му, защото вижда в Джейк шанс за промяна, вижда път извън малкия си свят, който отдавна е погълнала и е премерила като недостатъчен.

Шая Лебоф бавно си проправя път и скоро ще стане един от любимите ми млади актьори. Дори скандалните му изцепки и арт пърформънси сякаш спомогнаха за затвърждаването му като симпатичен кретен, който се опитва да изкара нещо истинско на екрана в една задушаваща индустрия. Далеч са непоносимите, блъскащи се роботи от „Трансформърс“, тук Лебоф е пуснат на свобода и резултатът е удивителен. „Американски мед“ напомня защо имаме нужда от повече филми, в които актьорите да получат свобода да изградят образа си. Терънс Малик го прави, но там героите са като пионки в оркестрирането на едно широко метафизично поле. Тук акцентът пада върху това, което всеки един от тях носи в себе си. Бунтът, агресията, наивността, красотата на непокварената млада душа и белезите на насилието, което е понесла.

Останалите хлапета са не по-малко интересни. При това са толкова много, че изгелжда почти невероятно как Арнолд е успяла да направи всеки един от тях ясно забележим, без да бъде сведен до клиширан образ на загубеняк, сваляч, курва, наркоман или нещо от рода. Всички са сложни образи, които опознавате до към средата на филма. Освен кратките сцени, в които някой от тях върши някаква щуротия, има много моменти без диалог, които просто показват състояния. Досущ, ако вие сте в буса и ги наблюдавате без те да са наясно. Целият филм има това усещане, сякаш не е имало камери на снимачната площадка, сякаш трябва да сме благодарни, че някой без да иска е заснел тези деца. Всъщност „Американски мед“ е точно това – щастлива случайност.

Толкова съм се уморил от насилствените опити на Холивуд да разнообрази продукцията си. От вкарването на чернокожи актьори в неподходящи за тях роли, до непрестанната врява как жените не са справедливо представени в индустрията. Повече черни филми, повече женски филми. Макар и да засягат неоспоримо болни теми, това са абсолютни глупости, които няма да доведат до добри резултати. Кога нещо насилено е родило нещо красиво и ценно. Силните жени се припознават и вдъхновяват от хора като Андреа Арнолд („Red Road”, „Fish Tank”), която снимат добри филми. Защото това е основното – да правиш добри филми, така се прокарва път, а не просто защото си там.

Андреа Арнолд.
Андреа Арнолд.

В „Американски мед“ женската режисура се усеща в някои ключови моменти. Преди всичко в отношението на Стар към нахакания Джейк. Тя няма нужда от помощта му, справя се отлично и сама, даже поради неговите вмешателства положението ненужно се ослужнява. Другите важни сцени са тези, в които сексуалните очаквания не остават удовлетворени. Една от най-добрите сцени е, когато Стар се съгласява срещу 1000 долара да прекара вечерта с работник от нефтен кладенец. Смесицата от усещания е нещо, което рядко може да се забележи. Ужасяващо, същевременно тъжно, жалко и нежно. Има човечност, взаимно разбирателство и уважение. Арнолд си играе с възбудата и не допуска към Стар да има опредметяване. Може би единствено в една ранна сцена, която служи, за да покаже гнусното отношение, от което момичето бяга.

Мога да сравня филма с „Волният ездач“ или с творчеството на битниците, мога да го прекарам и през призмата на социалния коментар, да го етикирам като съвременна критика на американското капиталистическо общество, но понякога всичко това е излишно и твърде досадно. Нямате нужда от никаква културна подготвеност, за да усетите същността на „Американски мед“. Това е филм за една Звезда, за прераждането й, за пътя към себе си и за топлия полъх на младостта, събиращ живота като в капка мед.

Similar Posts

Вашият отговор на movieman Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

20 Comments

  1. УНИКАЛЕН филм!!! И със сигурност най-добрия правен някога от жена. Режисьорката му е майстор, майстор от най-висока величина!

    1. „най-добрия правен някога от жена“ чак не е, но е наистина доста добър.

    2. Аз лично не се сещам за по-добър филм от „Американски мед“ (btw, ебати малоумния превод) правен от жена. Считам, че е по-голямо кинематографично постижение от The Hurt Locker, Zero Dark Thirty, Total Eclipse, The Piano, та дори и от изключителния и впечатляващ като визия пропагандно-документален филм на Лени Рифенщал – Triumph des Willens. Също така съм сигурен, че Арнолд е в пъти по-добър творец и от мими ледър, Сузане Биер и Мира Наир. Единствено може да има спор по темата „American honey“ в сравнение с „Изгубени в превода“ и „Американски психар“ къде се нарежда, но тук въпроса по-скоро опира вече до личен избор и въпреки това, мога да заява, че според мен honey-то превъзхожда превода като режисура, а психаря като зрялост.

  2. Нищо не ме е впечатлявало така от години. Епично демографско пътуване през целите USA….

  3. Мартин ДобраРецензия Касабов.
    Сядам да го гледам и аз, ебати пропуска от „SoIndependent“.

  4. Филма е прекрасен. И въпреки дължината, не ти се иска да свършва. В един момент, ти ставаш част от цялата тайфа и пътуваш с тях, и пиеш и пушиш с тях, и съпреживяваш!!

  5. Страхотен филм и прекрасна рецензия! Тези почти 3 часа не се усещат! Но се усеща как си вътре в буса, пътуваш с тях, слушаш музика с тях, пушиш с тях, мълчиш с тях. Страхотни изпълнения на тези млади актьори, повечето от тях се снимат и за първи път. Дано авторът е прав и се радваме все повече на истински филми, не насилени, не следващи рутинните схеми и жанрове. Задължителен за гледане повече от един път!

  6. американски мед, сириъзли?

    филма е добАр, но е по-дълъг с около час.. което ме издразни 😉

  7. Всичко, което мисля и почувстах за този филм е казано тук. Браво и благодаря! Утешително ми действа, че има такива чувствителни хора като Вас, изразяващи се толкова дълбоко и многопластово и при това разбиращи от истинско КИНО.

  8. аз рипкам и пристигам навреме в крайбрежието на разума убеден в чистия порив на една друга надежда , бяла и добра на привкус (виждаме), знам какво е болен стомах, когато се храниш нередовно с духовна храна или си мъдър отстрани на нещата трудно ми е да гадая , грозното може да бъде красиво – хубавичкото никога школата по хоп троп да отдъхне седнали и мълчаливи на друго място сега е момента

  9. Май аз ще съм единствения, на който филма му беше … МЕХ! Да, добре е заснет и изигран, но нищо повече. Коментари от сорта на „шедьовър“ за мен лично са безкрайно преувеличени. Не мога да разбера защо за толкова голям % киномани „доброто кино“ се съдържа във филми като този, „Манчестър край морето“ и още куп подобни тежки, сълзливи и бавноразвиващи се драми, които накрая по-скоро те скофтват и ти е гадно вместо да имаш желание да гледаш филма отново и отново. Не знам … поне това е моето мнение – трябваше да има поне едно негативно нали? 😀 😉

    1. Не съм на 100% съгласен, но да речем, че си прав – гледайки такъв тип филми те с какво ще ти помогнат? Ще ти дадат ли надежда за живота? Като гледам по-скоро не…

    2. Целта на изкуството не е да ти помага или да ти дава надежда за живота 🙂

    3. всъщност този е доста лек и оптимистичен. не знам екс-форс защо мрънка. Американ Хъни празнува живота!