Целият ни екип е на едно и също мнение (добре де, с едно-две изключения от хора, тотално изгубени в превода на Галактиката) – всяка година с нова инсталация от добре познатата на всички ни космическа опера е най-якото нещо, за което можем да си мечтаем.

Rogue One: История от Междузвездни войни” призовава всички фенове, и тълпата noob-ове, към кино залата (по възможност IMAX). Изживяването ще бъде повече от велико! Подписвам се още в началото на това фенско ревю, за да не се тормозите от следващите заслужени, но все пак екзалтирани редове, които планирам да разпиша.

Нека разясня накратко какво е „Rogue One: История от Междузвездни войни” – вероятно (кхъм!) продиктувано от комерсиалното желание на Дисни да доразширяват вселената на Джордж Лукас, припечелвайки нови и нови милиарди, режисьорът Гарет Едуардс и екипът му създават този spin-off, смело разполагащ се между класическата трилогия (с начало „Нова надежда”) и предимно ненавижданите „нови” епизоди (с край „Отмъщението на ситите”). По-завъртяно не се сетих как да ви го представя. Шегувам се…

star-wars-rogue-one-review-img10-20161216

Rogue One: История от Междузвездни войни” се позиционира върху timeline-а на кино феномена точно между епизоди III и IV, като е доста по-близо до „Нова надежда”. Създателите ни разказват за великия учен Гейлън Ерсо (в ролята – Мадс Микелсен), поданик на Империята, но и разочарован от последната, който бива насилствено въвлечен в конструирането на Звездата на смъртта. Щерка му – Джин Ерсо (чаровната Фелисити Джоунс) и група бунтовници, които по-късно ще зачекна поименно, се хващат на мисия, която в себе си обединява страничните ефекти на поредната доза daddy issues и осуетяването на зловещия имперски план по създаването на секретното оръжие.

Нека адресираме трагедията още сега – предвид, че знаем за съществуването на този фамозен планетоубиец, както и че съпротивата открива своята нова надежда в лицето на младия Люк Скайуокър… защо по дяволите бихме прекарали 2 часа в компанията на bunch of characters, които най-вероятно (кхъм!) ще претърпят поражение в името на доброто?

Тук е и моментът да си вържа гащите, като ви информирам, че въобще няма да ви пазя от спойлъри. Та какво всъщност е този филм за зрителя, за фена, за човека, който просто обича доброто кино?

star-wars-rogue-one-review-img11-20161216

Rogue One: История от Междузвездни войни” е показно как може да се направи нещо по-различно от познатия ни space opera калъп, да бъде достатъчно мрачно и трогателно, с чудесен усет и баланс за количеството драма, без излишно залитане към мелодрамата. В много отношения този филм е по-добър от „Силата се пробужда”. Което е много важно за общия успех на проекта, тъй като скептицизмът към него бе сравнително голям и не всички хора споделяха ентусиазма на заклетите фенове на поредицата.

Аз бях един от тях. Гарет Едуардс, в колаборация със social justice сценаристите Крис Вайц и Тони Гилрой, създават един солиден и качествен кино продукт, който успява сам да се предпази от личните убеждения, социалните наративи и позиции, които създателите му демонстрираха нескрито буквално седмици преди официалната премиера. Мултикултурализъм, политически алегории, феминизъм – все неща, за които редица ревностни зрители точеха лиги в очакване филмът да се провали на точно тези нива и да се превърне в удобна мишена за контра-аргументите им. За моя радост, а надявам се и ваша, нищо от това не се случи. „Rogue One: История от Междузвездни войни” успява да бъде достатъчно модерен и репрезентативен, без да бъде досаден, пропагандиращ или насаждащ задължителна приемственост в каквато и да е посока, нещо което е характерно за бурния и изнежено-социален век, в който живеем.

star-wars-rogue-one-review-img13-20161216

Нека поговорим за чисто филмовите качества на „Rogue One”. Началото – за първи път ни лишават от „удоволствието” да четем кратка предистория, слушайки гениалната композиция на Джон Уилямс, като за сметка на това ни предоставят може би най-якото откриване на епизод от поредицата. Първите 15-20 минути са едно непрекъснато визуално пиршество, демонстриращо добрата работа на дизайнерите и концептуалната им стилистика, както и великолепната сценография. За някои хора въпросните начални минути са и най-проблемната част от филма, заради неуравновесения си ритъм, който лично за мен не съществува като проблем. Може би гледките от типа every frame is a wallpaper бяха по-силни от всичко. В комбинация с елементи, които страшно много ми напомняха за света и визията на „Blade Runner” или „Зов за завръщане” (този с бат Шварци), тотално забравих за това къде се намирам и успях по най-добрия начин да се потопя в света на „Rogue One”.

Мащабът, с който Гарет Едуардс се е заел и в крайна сметка справил блестящо, е необходим за потенциала и амбицията на проекта. Композицията на кадрите, съпоставката и контрастът на различни елементи в тях, пълнят всички сетива. И в момента, в който си мислиш, че вече ти е писнало от този или онзи герой, драмата около всеки един от тях и личните му характеристики – БУМ! Време е за екшън!

star-wars-rogue-one-review-img14-20161216

Мрачният тон на филма е умело разреден, без да се губи чувството за имперско присъствие и тегоба, с познатите ни драматургични, развлекателно комични и професионално реализирани екшън моменти. Имаме една сравнително голяма група герои и малко време, в което да ги опознаем. Но нещата са пипнати толкова добре, че не само ни стават симпатични, ами и реагираме емоционално при смъртта на всеки един от тях. Веднага искам да изтъкна и множеството прилики със „Спасяването на редник Райън” – трябва да стане ясно на всеки един зрител, че съдържанието, което изпълва IMAX екрана, може да е PG-13 продукция на Дисни, но дори и без капка кръв, impact-ът който създава върху нас като фенове е умопомрачително могъщ.

„Rogue One” е част от космическата опера, в която доминира военният тон. Страхотна хореография при боевете, разтърсващо силен екшън, епични битки в космоса, на земята и къде ли още не. Паралелният монтаж не води до главобол, той е хомогенен до последния кадър на финалната третина, в която… няма да ви развалям удоволствието с подробно описание, но само ще кажа че Силата бива демонстрирана по най-добрия начин, от може би най-големия badass сред злодеите в киното!

star-wars-rogue-one-review-img15-20161216

Време е да похваля няколко човека. На първо време това са кастинг агентите, които за пореден път показват колко важна е селекцията на правилните хора. Дали ще е във връзка с чисто визуалната прилика, или просто защото ето точно този персонаж си го представяме по еди какъв си начин – браво! Актьорският състав… Фелисити Джоунс, Диего Луна (в ролята на Касиан Андор), Мадс Микелсен, който вече споменах, брилянтният Бен Менделсон (Орсън Креник – олицетворението на имперската аспирация за по-голяма власт, хихи), Форест Уитакър (като Соу Герера – анархичният и радикален водач на алтернативна бунтовническа фракция); също така по-второстепенните Риз Ахмед (Боди), Дони Йен (Чирут – сляпото правосъдие, wannabe джедай, евангелист на Силата), Джан Уен (дясната ръка и закрилник на Чирут), дори и Алън Тидук, макар и само като гласа на K-2 – новият симпатичен дроид, който не само поддържа доброто ниво на comic relief, но и изиграва съществена роля в мисията на Нашите пичове. Така не съм се разчувствал от загубата на някакъв си робот, откакто на „Wall-E” му угаснаха светлинките!

Голяма изненада за мен беше присъствието на Питър Къшинг. Да, незапознатите ще кажат – Какво, кой, как? А тези, които знаят, че преди повече от 20 години един от най-емблематичните герои в сагата на Лукас напусна този свят, и в следващия момент персонажът се появява в кадър, че и повече, ченето ти пада до долу и ахваш пред професионализма на екипа и висотата, до която модерните технологии са достигнали. Блестяща работа! Втората изненада от същото това естество ще ви я спестя, за да не ме намразите съвсем, като само ще кажа, че там също реагирах подобаващо с „Е, копеле!”, придружено от усмивка.

star-wars-rogue-one-review-img16-20161216

Похвала и към музиката на Майкъл Джакино, който обожавам още от супер надъхващите му и героични композиции към игрите „Medal of Honor”. Да поемеш кръста от Джон Уилямс, да стъпиш в обувките на великана и да произведеш нещо достойно към този и без друго съвършен score е сложна задача, с която Джакино се справя повече от задоволително.

За финал си оставих няколко неща. Трябва да си кажа, че както винаги се пазех от каквито и да е спойлъри, спекулации, бонус информация, която да ми разкаже всичко и буквално да ми скапе кефа. Благодарение на това и само на един изгледан официален трейлър, очакванията ми към „Rogue One” не бяха големи. Исках да ми хареса, но не вярвах да е повече от „Силата се пробужда”. Нямате си представа колко доволен останах и с каква превъзбуда за бъдещи гледания напуснах залата!

Има страшно много неща, за които да се оглеждате (любимите великденски яйца на Институцията) – малки закачки, намигвания към една или друга филмова класика, сцени, директни препратки и какво ли още не.

Получих оргазъм при една от битките, в която Империята се появи с Тигър танк и щурмовак на люка, който командваше разрушителната машина, въртенето на оръдията й, изстрелването на снарядите към съседните сгради, сеещи разруха, шрапнели, прах и суматоха. WW II at its finest! Абсолютна епохалност!

star-wars-rogue-one-review-img17-20161216

Но дори и това бе overrule-нато с лекота от мощта на Дарт Вейдър и появата му във финалната третина. Да, мислехте си, че няма да го спомена? Come on! Ще ви спестя детайлите обаче, защото преживяването е един път и безспорно най-якото нещо във вселената на Междузвездни войни. Нещо, което не искам да ви отнемам…

В заключение – определено имахме нужда от „Rogue One”. Филмът обогатява любимата ни сага, доразвива я по един много увлекателен начин, преди всичко различен и доста смел, разказва ни онази част, която може би подсъзнателно сме искали да научим, а именно – преходът между „Noooooooo!” на Вейдър и първия пустинен кадър с младия Скайуокър. Историята на бунтовниците и тяхната красива саможертва. Неназованите герои. Историята на Rogue One!

Оценка: ∞/10

Similar Posts

Вашият отговор на UZUMAKI Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

84 Comments

  1. Ревюто бая се припокрива с моята оценка. След първото гледане оня ден реакцията ми беше силно положителна и дори смятам „Rogue One“ за по-як от „Силата се пробужда“, но довечера ще правя второ зяпане и след него ще дам финален рейтинг. 🙂

  2. Ревюто е „top-notch“!
    Адмирации, Елфични!!! (пак се уреди с връзки!)
    Ама не съм чак за безкрайност“ от 10 😀

  3. Бидейки умерено разочарован от безмислената полуфабрикатената копи-пейст SJW боза SW7 се надявам това да си заслужава и като гледам общото мнение наистина очаквам един Star Wars за възрастни. При по-добро коледно настроение може и да му ударим едно око на кино. А и каквото и да си говорим Форест Фъкин Уитакър е ОГ-РО-МЕН и само заради него си заслужава да си даде човек парите.

    1. Реално погледнато всичко е по-добро от SW7, въпросът е колко точно 🙂

      Филмът (както и всеки друг искащ да прави, преди всичко, пари тези дни) изпълнава стандартите на SWJ. Имаме силен женски персонаж в главната роля. Онеправдан негър, както и по герой от всяка рас… националност – мексиканец, китаец, британско паки и т.н. За отбелязване е, че всичко работи добре. Мое мнение, но едно окастряне от към герои с по 1-2 реплики, щеше да стегне малко филмът и да даде по-добър резултат. Но най-вероятно в следващата серия ще видим и български циганин…

      Сериозно, филмът достави доста засищащ екшън, който рядко виждаме, особено пък във фантастика. С кеф бих продължил да гледам сериалът, ако задържи това ниво.

  4. И на мен ми хареса повече от TFA, както и на 9-те човека, с които го гледах, всички фенове на сагата.

  5. За мен 6 от 10. Готин дизайн, лейм диалог, безинтересни персонажи и смело решение за финала. Гледа се един път (фрий) на IMAX без язви и притеснения. „Оная“ сцена обаче си издържа мултипъл вюинг :))))) отсекъде

    1. Пети Апостолов, по погледа ти след прожекцията разбрах, че насила ще кажеш нещо в стила „не съм доволен“ 😀 Ама ти хареса, мръсно копеленце 😀

  6. Спойлер въпрос относни края на филма?

    Това да не е от онези смели решения в прикуъли – с герои, които ги няма по-нататък във филмовата вселена ?

  7. Спойлер (да се чете само от тези, които са гледали филма… или на които не им пука дали ще разберат края му предварително): финалът е подобаващо фатален за всички главни герои, без изключение. Това не е изненада и не само се очакваше, но и щеше да е ужасно тъпо, ако бяха измисли как да ги спасят. Якото е, че последният половин час си е чиста военна фантастика, с епични баталии, смърт и бум-тряс, а „двойката“ си отиде по супер поетичен и лишен от излишен патос начин, за което big respect.

  8. Елфа направо се е насрал от хейп и фенщина в това ревю…То бива необективност, ама да ми изпадаш в детинско отношение не е редно. Аре стига бе…Стегнете се.Вие на колко години сте? Баси насраха се от кеф от една детска фантастика… Направо да ви се чуди човек дали за в бъдеще ще имате трезво мислене изобщо за каквото и да е сериозно кино. Това тук не е сериозно кино за жалост. Аре оставете малко лайна в празните си търбуси и за Alien. 🙂
    Всичко е добре сложено, ама тази коколата джукла Фелисити просто не е за този филм.

    п.п. Насерете ме колкото искате, но това отношение към който и да е филм е тъпо, елементарно и фактически емоционално непълно…Не ставате за кино-анализатори. Един филм не можете да гледате трезво, а зяпат като дечорлига в киносалон.

    1. Не си прав, а лайната ще си ги запазя 😀 не заслужаваш да те насирам. Та… защо смятам, че не си прав (или аре, да го кажа по-обективно – склонен съм да не се съгласявам с мнението ти): ми тоя филм е от пораснали деца-фенове за (сравнително) пораснали деца-фенове 😀

      К’во да дълбаем и да търсим под вола теле за силата на персонажите, дълбочините им и т.н. Дори и на места плоски, очеизвадни и абсолютно клиширани, ако щеш, функционално си свършват работата на 101%. Това е.

      Предполагам за Alien ще сътворим нещо подобно, стига филмът да си заслужи суперлативите. Плюс, отидох трезвен да гледам „Rogue One“, а излезнах надрусан. В грешка си, ако си мислиш, че в момента мастурбирам, докато пиша тоя коментар, спомняйки си за преживяването 😀 Послевкусът (кур за Дримов) е по-як от хайпа преди гледане.

    2. Елфче, прекалено много те харесвам, за да си мислиш, че искам да те обидя с мое мнение, но аджеба… Това, че всички / ти едва ли щото си бил доста малък за преките премиери мисля на цялата първа сага/ сме израсли с тази вселена, не значи, че това , което Дрисни бълват в момента само и изцяло за да си върнат милиардите похарчени на изкуфелия дърт Лукас, има нещо общо с истинската негова /на Лукас/ вселена и лично за мен това нещо наречено Star Wars продължения, по никакъв начин не ме кефи и не е още от същото, защото просто не е СЪЩОТО. Ако ме разбираш правилно. Нито Лукас е доволен от тези произведения, нито аз, нито който и да е истински фен знаещ какво значи тази вселена. Това са Дрисни-пръдни с цел измукване на кинти на гърба на такива като теб, не можещи да отделят житото от плявата. Не казвам, че няма да го гледам нито че няма да ми хареса, но нито мога да изпадна в умопомрачителен найп и възторг. Не това не е Star Wars и вече няма да бъде…
      Да не мислиш, че новия Blade Runner ще струва нещо, щом зад него не е името на великия Скот? Ако ще и извънземен режисьор да се захване с такива поредици не е ли направено от автора просто не е същото. Може и да съм консервативен, но за мен е важен творческият елемент и гений на индивидуализма в творците и това, което е в тях като идеи е незаменимо. Каквото и да се сътвори от други по техни идеи, било стократно по-добре оценено, но просто няма да е същото.
      Сваха ли какъв бе проблема за мен и в насрания Епизод 7? Същото е и тук.

      Интересно ми е мнението на Дринов за това нещо ?

    3. Схващам. Но за мен това наистина не е проблем. И аз обикновено получавам пристъпи на паническа лудост, когато любими филми биват подлагани на римейк, рибуут, прикуъл-сикуъл булшит… но след като самият Джордж Лукас се самоизсра на поредицата си (с прикуъл трилогията), някак си нещата нямаше как да станат по-зле 🙂 И сега каквито и задръжки да имаш към епизод VII, както и към Rogue One (ако въобще си го гледал… макар и с такава предубеденост, оценката към филма да е обречена), просто е рядко срещано впечатление като твоето 🙂 тотално отричане и пълен хейт към новите продължения. That’s all.

      Дримов е пиян някъде… до 6 часа е смукал алхоколи, надали ще се изкаже тук, освен ако не го засърбят ръчичките. Все пак е враг на киното и трябва да внимава какво и къде говори. Но като пуснем подкаст епизода, нещата ще се избистрят още повече.

    4. Така е. За всичко си прав…За мое съжаление. Отивам да си посипя главата с…Бира. ,?

    5. Велико: „Нито Лукас е доволен от тези произведения, нито аз…“

  9. Трогателно.
    Трогателни са желанието и усилията, не са малко личи си, да се направи нещо качествено, значимо, нещо, което заслужава повече от тези няколко думи.

    1. Бе аз съм склонен да давам pass на какви ли не дивотии, но тук определено се изкефих 😉 Надявам се повече хора като мен да влезнат с почти никакви очаквания и да излезнат over-хайпнати, ако щеш 🙂

    2. Хахаха що за критерий… От едно гледане не боли, но от ментето много боли…

  10. След второ гледане: твърдо 8/10, чудесен и различен Стар Уорс филм; освен това работи и като доста яка самостоятелна фантастика, комбинираща военния екшън с космическата опера. Адски съм доволен 🙂

    1. А на някой 10-ка давал ли си изобщо 🙂

    2. Научил си си урока, браво… и сефте 😀

  11. Като чета коментарите тук, защото това не са трезви коментари, все повече се разочаровам от възможността да прочета качествен анализ. А детински възгласи…??????⌨?

    1. Очевидно си открил емоджитата. Това няма да ти помогне обаче.

  12. След 6-то гледане ме заболя гъзъ в киносалона, но не се оплаквам… Все пак гледам киното на десетилетието. К`во е един гъз… И не спрях да си пипам гащите на всеки кадър с прекрасната заешка устица Фелисити… Бахти и еротиката, бахти и главозамайващите ефекти…Само дето и режисьора Гаред Едуъртдс ги е гледал накрая, незнаейки, че са там…,?

    1. И аз обичам алкохола, ама твойто е патология. Или пий, или пиши – колаборацията между двете, при теб не работи.
      Нито сарказма, нито иронията ти се получават. Да не споменавам, че ако наистина си го гледал 6 пъти (при положение, че не ти харесва) си за освидетелстване, защото твоята амбивалентност трябва да се лекува.

    2. Давам ти последния рефрен ?

      Остави моята амбивалентност /не използвай такива сложни думи тук, щото сме все прости хора/ да се рее…?

    3. И за протокола, дори и фиркан до козирката пак мисловният ти капацитет е 1/1000-на от моя по-адекватен за реалността, ако имаш и на идея какво е това.

  13. Още малко здравословен хейт.
    ! SPOILER ALERT !
    За над два часа филм се усещаше нужда от моменти в които някой да каже на авторите: „Take your time. Take it easy.“, да ни дадат възможност да се зачудим – къде е това, какво ще се случи? Това време е запълнено с диалози – интензивни, динамични, но отегчителни и неестествени. Няма да коментирам драматургията като цяло – просто не блести с нищо. Още първите минути, когато жената на Гейлън се изправи срещу трупърите, дават идея за нивото. „Творческото“ решение с общ изглед на планета с етикет (няколко пъти) – елементарно. Музиката (в първите 3/4 от филма) – неадекватна, натрапчива, на места до дразнеща. Форест Уитакър – значим актьор – толкова незначителен образ. Героят на Дони Йен – добро попадение, но не напълно оползотворено – трябваше да се разработи повече най-силната му страна – трогателната му наивност. Трябва да спомена и един излишен детайл, нарушаващ канона на Лукас – разрушителите на метри от повърхността на планетата. Друго, не толкова дразнещо – някои елементи, направени като за мисии от компютърна игра – ръчното изваждане на плановете от кулата с данни, позиционирането на антената и др. Накрая най-чаканите мигове – Вейдър – движенията му бяха, като на превъзбуден косплейър, сещате се, когато се проявяваше като force user… не, ами бих казал – force abuser. Лея – кандидат за the worst CGI ever. Когато се обърна с лице, напълних врата на човека пред мен с полусдъвкани пуканки.
    Не се правя на много разбиращ, просто споделям впечатления. Реално филма започна от последния половин час – смъртта на K-2SO, появата на елитните трупъри (death squad или каквото са там), Джин и Касиън се катерят по кулата от която измъкват плановете – и музиката пасна и всичко… Гибелта на всеки един беше изпипана. Евала на хората, направили сцените с летящите кораби, файтъри и т.н. – добър 3D спектакъл. Имаше проблясъци, но слабостите са повече. От мен 6/10. За сравнение – еп.7 – 3/10. Определено ще го гледам пак, обаче от средата.

    1. Очевидно си тъп, гледай си чалгата и не се мъчи

    2. А ти, намали чалгата и се помъчи малко.

    3. @MartyMcfly
      За теб е очевидно, умничък си, щото се роди след като дядото на брат ти наеба доведената ти сестра, от там ти е паркинсона, не от пътуване във времето. Think McFly, think!

    4. Много добри попадения пич /// от към издънките в филма.
      Спойлер!!!
      Не съм виждал да дават такава скапана роля до сега на Уйтъкър.
      Фелисити и да се опитва да изглежда мъжкарана и силна в тази си роля не успява и реално не е за нея.
      Музиката е отвратителна с бегли наченки да има елементи от оригиналната поредица.
      Тази збиротъшка компания бе най-слабият тийм уор, който съм гледал от години.
      Абе може много да си изрежда…

    5. Някой изобщо да забеляза присъщите и характерни за поредицата причудливи иновативни същества тук в този филм? Аз нито едно. Може да плюете на Лукас продълженията I-II-III, но пуснете си ги сега след тия Дрисни продължения и сами преценете.

    6. @///

      само лека корекцийка за Разрушителя… в Е2, пред погледа на Йода, строените гарнизони щурмоваци и Разрушители…..предишен модел излитащи в атмосферата

  14. Едно, единствено нещичко ме подразни в този филм!
    Мангал….пилот на имперска совалка….при това
    мангал с дълга коса и брада!!

    1. Тия от Дрисни са политически коректни и са взели що има безработни в Холивуд за да не им спретнат и на тях някой атентат в кино. Затова има и мангал за да е пълна картинката с загубеняци и збиротъци… Слепок, куц-киболг, джукла със заешки зъбки, капитан взет сякаш от мексикански бордей, телоохранител мазник, робот-андроид ръсещ супер тъпи лафове с гласче на девойче, и за капак на всичко, натресени в недодялан и плитък сюжет. Ама какво очаквате от Дисни не знам бе. Тия само една мишка са създали като света… 🙂
      Малии то очаквах издънки от този филм, ама чак толкова не. А с всичките тези презаснимания в последните месеци направо затриха труда на младока Гарет Едуардс. А ми се струва, че бе заснел нещо доста по-различно, но за жалост едва ли някога ще го видим.
      Бахти и кретените са тия от Дисти начело с дъртата курвата К. Кенеди личната свирка на Спилбърг.
      Направо съм бесен. Как осраха едно добро потенциално кино.

  15. Елф, предвид способността ти да си адски трезв в преценките, или особено – в ревютата ти – много фенбойско ревю 🙂 Казвам го с най-добри чувства.
    За мен лично филмът е твърдо 7/10, казах си го около 40 минути преди края и си го запазих 🙂 Готин филм, нямаше как да го пропусна и да не го гледам на кинце. Супер добри битки, пиршество на сетивата без да има големи претенции. Много яки намигвания към феновете на поредицата. Много добра сцена с Дарт Вейдър – накефи ме на макс. Оттам нататък – феновете да прощават, филмът има много проблеми. Някакси не схващам как в тоя филм се приема слабото развитие на героите за сметка на други такива, които биха били сринати. Лейзи сторителинг имаше на супер много места. Евтино използване на трика с якия робот в момвнтите, в които филмът нямаше на какво друго да разчита. Слаба актьорска игра на гласа на робота, няма как да ме убеди човек в другото. Нарисуван сценарии, кражба (не в лошия смисъл) от много други филми. Искрено се изненадах, че Имперският пилот не се пожертва, разбивайки се сам в щита. След тоя филм ми се догледаха Денят на независимостта, Матрицата и Еквилибриум – някои от по-добрите оригинали, от които Роуг Уан черпи. 🙂
    А, друго се сетих… И кастването на самопожертвователно настроен арабин като пилота 🙂 Беше сладко. Преди 2-3 години щеше да е гей.

    1. Сцена с Дарт Вейдър наистина кефи и то много. Но края е толкова плитък, че дори не е за този филм сякаш. Хванаха се за ръчички и …да друснат едно право хорце. Абе хора… Дрисни така са омазали филма с тяхното вмешателсто последните месеци с презаснемането, че направо си личи, кое е на Едуардс и кое тяхно кино-лайно. А това също щеше да бъде доста по-различен StarWars, но тия копеленца понеже са най-големите кретени в реалния кино свят и не достиска да оставят оригинала на пича. А той е доста добър като се сетя за великолепния ребут на Годзила. Бахти мрачната и жестока визия. Жал ми е за пича, щото го смачкаха с техните лайна. Няма да припари повече той до Дрисни и да снима за тия копелета и с право.
      Само вижте:
      СПОЙЛЕР!!!
      Началните мрачни сцени са изцяло негови. Спускането на планетата и убийството на баща й. И до идването на безмисленият хипер скок на бунтовниците…Пълен фарс. Пълно – копи-пейст на двата фронта – двамата вътре и робота /единствения герой във филма/ и от тук почват пълните абсурди на Дрисни:
      Нелепите бойни сцени с така бързо разрушените канонерки. Уникално тъпо и като подход и начин. Тия падаха като кукли. Нелепа роля на великия Уитъкър, сляпата роля на един от най-добрите майстори по кунг-ху умря като куче, мангал-пилот.
      Първата среща с Вейдър беше толкова смешна и нелепа и тези негови припряни движения все едно е барелина, този хипер злодей е култ и никой няма право така пошло да го представи. Последстие бадас-сцената накрая е 100% на Едуардс, но така вмъкната, че не разбра от къде дойде и какво стана изобщо. И върхът на сладоледа бе финалната злочеста смърт на двамата хванати за ръчичка. По нелеп край не бях гледал, дори и в Епизод 7 нямаше толкова излагации реално. Пълно разочарование.
      6.5/10 от мен.

    2. Ти като пишеш тук, чист ли си? ?

  16. 9/10 единствено заради CGI-натите Принцеса Лея и Таркин. Това е.

    1. Еееее, ЕЕЕЕееЕееее!!! 😀 Първо си викам, баси, толкова да са му харесали CGI героите, че само заради тях да даде 9/10. После видях и долния коментар и схванах, че именно те лишават от пълна десятка 😀

      Хуу де… явно сте по-капризни от мен :}

    2. Да, аз отидох с начална оценка 10/10 и само те ми свалиха единичка.

    3. Елф, не съм капризен… просто 2017-а вече очаквам CGI хора да не ги разпознавам! Убеден съм, че технологията съществува и Лея и Таркин можеше да не си личат, че са генерирани. #WeAreTheRobots

  17. Ревюто, което най-накрая прочетох е страхотно също като филма. Не съм съгласен само с CGI персонажите, но те не бяха достатъчни да ме бутнат от оценката ми. Локациите, персонажите, МУЗИКАТА (!) – всичко е перфектно… щом през цялото време си мислех, че Уилямс е правил музиката. Вейдър беше точно такъв какъвто винаги е бил – брутален и безмилостен. Ако prequel трилогията беше направена по подобен начин, може би днес щяхме да говорим по различен начин за нея. Дори след филма си пуснах епизод 4 и нещата си продължиха по естествен начин, а двата филма са правени почти 40 години между тях. Не знам какъв character development искат хората – аз на няколко пъти бях готов да пусна сълза – къде от фенщина, къде просто от мъка по даден герой, което в крайна сметка означава че филмът работи напълно за мен. Ще го гледам поне още 2 пъти, и книжки ще си взема, и blu-ray като излезе… просто – една по-добра (звездна) Коледа 🙂

  18. Официално любимият ми StarWars филм. Страхувах се, че бидейки Дисни, нещата ще се оклепат, ама те па взеха, че направиха умен и изненадващо зрял и заземен филм за вселена, която отдавна заслужава нещо такова. Има няколко момента, които ме издразниха (стандартните за жанра революционни речи и един-два екшън момента), но като цяло съм ужасно позитивен за този филм.

    9/10

  19. Първо да кажа, много харесах филма. Музиката, беше великолепна, сме да кажа, че беше дооооста по-добре от еп.7 за ефектите, няма да казавам нищо, вече всичко е казано. Присъствието Питър Къшинг ми хареса много, за разлика от Лея.
    Харесаха ми и малките препратки и поява на герои от старата трилогия, например появата на оня грозник без нос, холограмта на танцьорката… Атмосферата мнго в града ме накара да се почувствам точно като в трилогията (старата) на Лукас…
    Лошковците бяха пооооооовече от перфектни, за мен много по-силни образи точно в тоя филм. Креник беше великолепен, а Вейдър, аааааа Вейдър също а финалната му поява беше някакъв пир за душата и окото.

    Единственото което на мен не ми достигна (явно и на доста други) е разработката на героите… някак си не станах съпричастен с тях, липсваше ми емоцията…. не можах да се разчувствам дори от финала, за сметка на това робота успя да събуди всички симпатии към него, че дори да ми трепне под лъжичката от саможертвата му.

  20. Last of us и Uncharted 4 имат по-добър фейс капчър отколкото cgi-ят тук 🙂 🙂 🙂

  21. И аз да добавя моите впечатления от филма: Онзи ден след киното, излязох от залата с една такава замечтана усмивка от видяното – като първа (или по-скоро четвърта, ако броим мозъчната смърт в лицето на Star Wars Holiday Special и двете телевизионни продукции за ивоките) самостоятелна история от света на Звездните Войни ме впечатли изключително много и дори ми хареса повече от Епизод 7, заради сбирщината герои да едно място, заради екшън напомпаното движение на историята (при все, че започна малко бавно), която събра бунтовници, Империята, един много лош Вейдър, който гази като валяк, заради брутално точния робот, без излишни засукани брътвежи за Силата (ако изключим мантрата на Дони Йен), за чистото удоволствие от битките – наземни или в космоса, за дори повече от сполучливото CGI на губернатора Таркин и принцеса Лея, за това че допълнителните месеци заснети сцени не са провалили филма като цяло, колкото и да се опасяваха мнозина.

    Едно приключение в една далечна галактика, което беше направено с много стил, с много вкус и много бластери, X-wing, Tie fighters, Разрушители, Монкаламарски фрегати, братовчеда на Адмирал Акбар, изобщо бяха нацелили много добре всички онези фенски струни в мен, които ме върнаха назад във времето и като цяло самото изграждане на историята ми дойде по-добре работеща от Епизод 7, който въпреки че ми хареса, на второ четене се откроиха някои дразнещи проблеми със сглобяването на нишката по която се движеше.

    Главните герои бяха една амалгама от характери, кой с тъмни подбуди, кой с жажда за отмъщение, кой със сляпа вяра в Силата (Donnie Yen FTW!), кой с братска привързаност, кой с малко страх, но правещ правилното нещо за общата, мащабна кауза.

    От другата страна на барикадата бяха хората на Империята, властваща и господстваща над всички системи с новото унищожително оръжие на своята сила, с един решителен командир оплетен в собствените си амбиции, терзания и страхове, внушителната фигура на Дарт Вейдър (озвучен отново от Джеймс Ърл Джоунс) всяваща ужас сред редиците на бунтовниците, който действаше ефикасно и без да се спре пред нищо, за да достигне своята цел.

    Едно голямо браво за всички постарали се този филм да бъде и да се усеща като нещо различно, от една толкова позната вселена и свят…

    1. Горе-долу и аз така ги усетих нещата. Може би фен-сървисът беше с една идея в повече, но като цяло съм адски доволен и скоро ще потретя.

  22. Щом сте дали на Елфа това ревю да разбирам, че няма при вас фен на Star Trek?

    1. То и мен, ама не трябваше ли да ни пука за добро и зло или важното е сеч да има?

  23. Принцеса Лея, за огромно съжаление се спомина. Жалко. Мир на праха й.

  24. „ЦАРЯТ Е ГОЛ“ – много, много малко хора могат да видят това. Чета куп превъзнесени глупости за филма. Жал ми става за оглупяващия народ по тази Земя, повтарящ като папагал чужди мисли, виждания, разбирания и т.н.
    „НАРОДЕ????“ – това става още по-актуално в тези времена.

  25. Миналата година, някои може и да помнят , че много плюх по пародията The Force Awakens. Та на фона на онова лайно, Р1 е един добър popcorn movie. Ще забравя, че съм го гледал след седмица, но нямаше кой знае какви моменти, в които да ми се доще да си режа вени. За жалост предстои епизод 8….

    Няма какво да се лъжем, голямата цел на филма беше да придаде някакъв смисъл на тъпото унищожаване на Звездата на смъртта от еп.4 😀

  26. Рядко си позволявам да изразявам мнението си за даден филм, не всички успяват да ме разберат, дано част от феновете на сагата го усещат.
    Първо – поредицата вече е машина за пари и това е ясно на всички – лошо или хубаво – вече няма значение.
    Второ – до създаването на апокалиптичните за сагата анимации идеята Star Wars е несъизмерима с каквото и да било друго филмово произведение – защо? Защото Лукас не е търсил оскари, добри актьори и пари. Лукас е търсил единствено вниманието и любовта на зрителя с история, от която ние бозаем и до ден днешен със всеки ежегоден Star Wars Themed филм. И трябва да признаем, че за да измислиш подобно нещо като първите 6 филма, просто да ти кажат, че си велик е малко.
    Трето – няма мозък и човек, сценарии или какъвто и да е, който да направи дори бледо подобие на това, което е било до сега.
    Четвърто – масово зрителя търси разтърсващата драма, сега я получава, но в SW на Лукас никога идеята не е това. Фино чувство за хумор, история, която те грабва и не ти пука чия актьорска игра е по-добра. Ето това трябва да е целта на един режисьор и продуцент, а не това какво ще каже критиката или лаладжиите в соц. мрежите.
    В крайна сметка – идея, цел, ако щете и послание – всичко това липсва в новия филм. Добра игра, но много лош сценарии и диалози. Смея да твърдя, че първото показване на Вейдър беше много слабо, второто – до някъде добре. Допускам, че освен машина за пари правим и показ на технологиите в киното, за да е ясно, че по-добри от нас няма.
    Да, прекалено много съм повлиян от първите 6 филма, но мисля, че краят трябваше да остане там.

  27. Напълно съгласен и в 3-точки особенно в…“Трето – няма мозък и човек, сценарии или какъвто и да е, който да направи дори бледо подобие на това, което е било до сега.“
    Ти да не си моето Второ-Аз, бе пич, та си ми прочел мислите така добре. И добре казано. Аз от кога им го приказвам това… Мога да добавя само: Никой не може да направи това така, както го направи създателя на цялата тази вселена-Лукас.
    Още веднъж- БРАВООО!

    1. Казваме го, ама ето на, разсъждения всякакви. Всъщност независимо за колко пари правиш нещо, не може да го направиш така, както ще го направиш ако го правиш за кеф… А Лукас, Спилбърг и други, отдавна не работят за пари!

    2. Наскоро казаха, че двамата са и най-богати в киноиндустрията