Синопсисът на „Кубо и пътят на самурая” сам по себе си е доста постен, а и едва нахвърлян, звучи доста съмнително. Еднооко 12-годишно момче, което разказва необикновени истории и има необикновена съдба, се впуска в епично приключение със своята шамисен, съпроводен от Маймуна и Бръмбар. Хм. Действието на тази всъщност доста епична и емоционална стоп-моушън приказка, се развива в древна Япония, а разказвачът тук са студио Laika.
След вълненията, които ни доставиха с мрачния, но задължителен „Коралайн”, последвалите „Паранорман” и „Кутийковците”, и вече с 10 години работа зад гърба си, Laika обещават на малки и големи, потапяне в нов, магичен и завладяващ ръчно изработен свят – кино-събитие, което просто не е за изпускане.
Филмът е режисьорски дебют за Травис Найт, който към настоящия момент е и изпълнителен директор на Laika, работил по трите изброени по-горе заглавия. Найт звучи адски надъхан във всички промо клипове и интервюта преди премиерата на филма и след като се уверихме сами, че „Кубо и пътят на самурая” е една от най-качествените продукции на студиото, вярваме, че Laika е в добри ръце. Сценарият пишат Марк Хаймс и Крис Бътлър (с номинация за Оскар за “Паранорман”), по оригинална кратка история на Хаймс.
“If you must blink, do it now!”
Кубо е необикновено дете – син на могъща магьосница и велик самурай. Всеки ден на селския пазар със своята японска китара шамисен, той вдъхва живот на оригами фигури, с които разказва увлекателни истории за подвизите на своя баща – безстрашния самурай Ханзо.
От семейството на Кубо не е останало много – Ханзо е дал живота си, за да защити Кубо и майка му, а тя от своя страна е дала нещо, за което сина ѝ дори не подозира. Първоначално – решителна и силна магьосница, но в последствие – бледа и немощна отломка на себе си. За да предпази Кубо от неговия дядо – Лунния Крал, който е откраднал едното око на Кубо още като бебе, и двете ѝ коварни сестри – тя е използвала почти всичките си сили. Това, което остава и присъства истински в живота на нейния син, като майчина фигура, трае само няколко часа на ден, след залез слънце. През останалото време Кубо поема ролята на възрастния в семейството – грижи се за майка си и изкарва прехраната на пазара с историите, които тя му разказва всяка вечер.
Във всички филми на Laika главните герои имат „повредени” семейства, натоварени с тривиалности, работа, неглижиране или пък пълно отсъствие на родител. Историята за семейството на Кубо е различна – в нея блести щастие, макар и за кратко, то функционира с истинска обич, защото „двете струни” (липсващи в българския превод на заглавието) са сърцето на приключението пред младия герой.
Една вечер Кубо остава навън след залез слънце и неговите лели близначки, изпратени от Лунния крал, го откриват, а с тях идва гибелта на майка му и унищожение за цялото село.
С последната си останала магия, майката на Кубо събужда дървен талисман Маймуна, имаща за цел да го пази. Така започва и търсенето на древни артефакти, с които малчуганът да се защити от дядо си – доспехи, които Ханзо е търсил преди него: Мечът, който не може да бъде счупен, Непробиваемата броня и Несломимият шлем, разбира се, скрити на тайнствени места и пазени от митични чудовища.
Студио Laika са събрали прекрасен актьорски състав. В недублираната версия на филма, в ролята на Кубо чуваме Арт Паркинсън, познат ни най-вече като Рикон Старк в „Игра на тронове”. Чарлийз Терън е в ролята на Маймуната – събуденият дървен талисман, чиято работа е да опази и помогне на Кубо да стигне до ризницата. Матю Макконъхи е Бръмбарът – воин с амнезия и неизвестно минало, за който става ясно, че е служил на Ханзо.
Виждаме Рейф Файнс отново в злодейска роля – Лунния Крал. Далечен, самодостатъчен и надменен, той иска да вземе и второто око на Кубо, като по този начин ще го остави сляп за човешкия живот, в цялата му пълнота на щастие и болка.
Най-голямата десетка, според мен са двете ужасно мрачни сестри близначки и лели на Кубо. Още на ниво трейлър, отекващият глас на Руни Мара обещава, че тези двете ще са истински съкровища. Те са безскрупулно жестоки и маскирани, така че да не издават абсолютно никакви емоции, което до известна степен е клише. Близначките имат само едно изражение. За сравнение, Кубо разполага с над 600 хиляди възможни комбинации, с които Laika се похвалиха, че революционализират стоп-моушън анимацията. И го правят! От технологична гледна точка този процес е огромен къртовски труд, а резултатът е истинско произведение на изкуството – при това в пълния смисъл на думата.
Абсолютно никой уважажащ себе си човек, с претенция за музикален вкус, не би могъл да остане безразличен към ужасно сполучливата употреба и избор за една от основните музикални теми във филма – шамисен версията на „While my guitar gently weeps” на The Beatles.
„Кубо и пътят на самурая” е спряган за най-добрия филм на Laika до момента, и макар „Коралайн” да е най-личният за мен, трябва да призная, че новият проект на студиото има всички необходими качества, за да бъде определян по този начин. Визуално „Кубо и пътят на самурая” изглежда потресаващо красиво, като този път Laika използват CG съвсем открито в обработката на някои сцени. Още в самото начало, където виждаме майката на Кубо в малка лодка, изправена пред огромни вълни; или кадрите, в които проследяваме как Кубо издига цял кораб от сухи листа.
Възхищавам се от сърце на таланта, майсторството и визията на Laika. Преди премиерата на филма, студиото пусна купища любопитни задкулисни кадри, разкриващи техничността, педантизма и отдадеността в майсторенето на героите и живописния свят на Кубо. Ако днес бях детето, което преди 20 години мечтаеше да се занимава с анимация, веднага щях да поправя мечата си и да направя всичко възможно, за да я последвам. Laika са иноватор и hi-end работилница за истински приказки, шоколадова фабрика за светове, която насища едни от най-старите неща в киното с благодатността на новите технологии.
С „Кубо и пътят на самурая” студиото влезе в Рекордите на Гинес за най-голяма марионетка създавана някога.
За финал, нека все пак спомена за кого е предназначен филмът – това е перфектната история за малки и големи. Освен бурно приключение, за търсене на доспехи и неизбежни битки срещу Лунния Крал и двете близначки, „Кубо и пътят на самурая” е филм за семейството. За двете струни. За едно момче, останало само, изправено пред тежки изпитания. Момче, откриващо, че може да изживее щастието, да бъде обичано и да намери път към своето семейство. Пътят да изгубиш скъп човек, да го преоткриеш и да разбереш, че спомените са едно от най-топлите и ценни вълшебства, с които човек може да разполага. Благодарение на тях, никога няма да изгубиш тези, които обичаш и никога няма да бъдеш сам.
Трябва да се гледа! :}
Ако не си гледал анимацията „9“, трябва да е гледаш
9 e супер, да!
Филмът е окей, макар и с подозрително послание на финала.
Абе айде бе, човека който издава и приказки. Не се прави, Бла! 😀
Както казах, филмът е ОК. Нищо специално обаче.
Филмът е Магичен 🙂
Well done, Гери <3
Любимият ми филм за 2016г., засега поне.
О, моля, моля! Този филм въобще не е епичен нито забавен, даже напротив! Първо героите ни нямат ясна мотивация редом с главния злодей, а „епичното“ приключение се случва толкова бързо, че главните герои нямат време да се изявят с нещо, така че да ми запука за тях. Кубо получава твърда мотивация чак в края на филма по особено внезапен начин, но тогава е твърде късно, за да ме интересува. Също така за момче със магически способности Кубо не загуби контрол над себеси нито веднъж, той реално няма никакви вътрешни демони и не работи върху себе си, за да може да ми пука за него. Злодеят не се появява през цели филм, а само накрая, като не е ясно защо мрази хората.Защото могат да го надвият? Защото изпитват чувства? Не става и ясно какво иска. Първо иска да убие Кубо, после окото му, а накрая да го вземе в рая. В крайна сметка просто го забравих. Нека уточня, че невзрачните персонажи са нещо много лошо за един филм.
Въпросният много добър сюжет е хем клиширан, хем боза от множество ненапаснати идеи и послания. Кубо тръгва да търси три парчета от дуспехи(къде ли съм го гледал преди), но не това, че е клиширано не е най лошото, а това, че е разказано невзрачно и претупано сякаш създателите са гонели срокове и можете да предвидите какво ше се случи още от средата. А накрая финалната битка поне беше ли епична? НЕ, НЕ БЕШЕ! Беше отново претупана, невзрачна и приключи за също толкова кратко време. Буломачът от идеи и послания и сюжетните дупки ме оставят с множество въпроси. Как маймуната не разпозна мъжа си само от погледа му, след като подчерта, че заради този същия поглед се е влюбила в него? Защо не каза на Кубо, че му е майка? Кои са тези небесни лунни създания и какво точно са? Защо Лунният крал става човек и какво става с Лунното кралство от там нататък? Защо майката на Кубо спря да има психични отклонения, след като се превърна в маймуна? Защо дядото на Кубо имаше едното му око? Какво точно иска да ми втълпи този филм? Да вярвам в задгробния живот? Да бъда добър? Да помня? Но тъй като филмът в 99% от времето е невзрачен и скучен просто ще го забравите и ще се радвате, че е свършил. Заглавието подлъгва, че във филма ще видим нещо японско и може би дори самурай, но в него няма почти нищо японско дори самите герои се държат, като американци. Най-японските неща бяха селото на Кубо и цветът на кожата му, но първото бива изравнено със земята в началото на филма, така че можете най-спокойно да го забравите. Дали бръмбарът, маймуната, летящите вещици с мечове, скелетът със смешната физиономия, морското чудовище с многото учи или КИТАЙСКИЯТ дракон са японски? Какво? Не открихте нищо японско? Уви и аз! В целия филм и един читав самурай не видях! Дали музиката и анимацията поне правят някаква революция в киното? НЕ! Тук дори антирежисьорът Майкъл Плебей се справя по-добре в тези свери! Та ако този филм направен сякаш от начинаещи заслужава да е номиниран за два Оскара, то Трансформърс(,който е филм на ниво junk food) заслужава 5! В общи линии този филм може да диша прахта на последните филми на Дисни и на, който и да е филм въобще(освен Батман срещу Супермен) и не мисля, че дори се доближава до „най-добър филм на годината“! Оценката ми за този филм е 5/10, абсолютно средна работа и ако не го гледате няма да изпуснете нещо, което не сте виждали в обикновен средняшки детски сериал по Cartoon Network.