Трима младежи с куц късмет решават да оберат дома на сляп ветеран, без да подозират, че привидно беззащитният старик е психопатска версия на Джон Рамбо. Озовали се в къща-капан, натрапниците са принудени да се борят за живота си, за да видят отново дневната светлина, а по време на преследването между тесните прашни стени ще се натъкнат на зловеща изненада… Хорърът „Don’t Breathe“ е режисиран от уругваеца Феде Алварез и е продуциран от американеца Сам Рейми, а резултатът от съвместната работа на младия и дъртия кинематографист е сносен представител на жанра, който се отличава с чудесен монтаж и клаустрофобична атмосфера.

Hoвият епизод на подкаста Inglourious Kunts предлага кратък и не кой знае колко концентриран анализ на „Don’t Breathe“ в рамките на рубриката „2 Kunts 1 Couch“ – двата кънта са спираловидният Благой Иванов и книжният Георги Вълков, а техен фотосинтезиращ фон е мълчаливо, но фокусирано върху разговора тропическо растение, което към края на предаването толкова бясно се отегчи, че почти си тръгна. Hие обаче останахме до края, за да увековечим поредния кинокритичен видео фейл и да го споделим със света посредством глобалната мрежа от дигитални грехове и премеждия.

Моля, поемете въздух… и след 15 минути ви обещаваме да се превърнете в бобри:

Similar Posts

Вашият отговор на UZUMAKI Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

7 Comments

  1. На тоя филм му се каних от сума ти време и все не оставаше време, дееба … ама след като присъствах на снимките на тоя епизод, още същата вечер … го изтрих :*

  2. Не знам, ама в съседната къща живее една 90-годишна сляпа старица, която дава стаи под наем. Наемателите са все млади момчета и никога не се задържат повече от седмица, пък уж са студенти. Веднъж чух нещо да дращи по прозорците на мазето й, те всичките са заковани. Може и плъх да е бил, не знам. Ама дишаше като човек, не цвъртеше.

  3. камерата за хорър ефект ли се поклаща така, напрежение ли да създаде, или я държи пиян човек

  4. btw, green room беше далеч по-слаб, отколкото очаквах след blue ruin.

  5. Ha мен „Green Room“ не ми хареса кой знае колко, макар че имаше добри неща в него; „Blue Ruin“ наистина е по-впечатляващ. Колкото до камерата: Елфа и Оги треперят пред сластния сексапил на кънтовете в кадър, едва ли има по-логично обяснение за треморите… или има, но не искам да си го представям.