Покатерихме се на Голгота. Остават броени крачки до края на нашето епично начинание – да проследим най-емблематичните филми за Иисус Христос през годините. Не беше лесно, но вярваме, че някой светъл ден, когато отидем на Небето, трудът ни ще бъде оценен, а дребните ни човешки прегрешения – опростени. Надяваме също така да сме били информативни, но не и досадни с излишна фактология. Ако сте пропуснали някой от предишните текстове, ето за какво ставаше въпрос в тях:

В първия текст ви представихме най-ранните изображения на Месията в човешката история, както и първите филми, появили се в края на XIX и началото на XX век. Във втория текст обърнахме внимание на трудностите, пред които се изправя всеки режисьор, захванал се с титаничната задача да направи смислен и последователен филм от евангелията, както и на най-добрите представители на библейската епика от 50’-те и 60’-те години. В последната до момента трета част задълбахме в тематичния потенциал и образа на Христос – той бог ли е или човек, след което обърнахме поглед към 70’-те и 80’-те години – време на с(к)андали и нестандартни трактовки.

Сега, в последната четвърта част от нашето кратко евангелие, ще потърсим Спасителя в други жанрови репрезентации. Има ли място Христос в уестърните и научната фантастика Ще завършим с два от най-добрите филма от последните десетилетия. Останете с нас, ако сте си прочели молитвите.

„Иисус проповядва в Западното полукълбо” – Джон Скот
„Иисус проповядва в Западното полукълбо” – Джон Скот

Южните щати все още са един от най-наситените на религиозно население райони в Америка. От баптистките църкви в Арканзас до католическите камбанарии в Мексико, пустинната местност често е показвана по филмите с каубои, дилъри на наркотици, месиански фигури, чудеса, разпятия и какви ли още не несъвместимости. Нищо чудно, че при наличието на подобни обстоятелства, в уестърн жанра често се промъква религиозната тематика. Понякога се промъква и самият Иисус, под друг образ, разбира се.

Много са филмите, в които мълчалив герой се появява и защитава нуждаещите се. Дори „Великолепната седморка” (1960), със своето божествено число, може да се възприеме като религиозна алюзия. Често броят на героите издава връзката с библейски елементи. Такъв е случаят с „Рио Браво” (1959), в който трима герои защитават справедливостта, както и със „Синовете на Кейти Елдър” (1965), където четирима сина отмъщават за смъртта на баща си.

В „Точно по пладне” (1952) шерифът, подобно на Иисус, е изоставен от своите си, а в „Шейн” (1953) героят извършва престъплението вместо фермера и понася вината върху себе си. Като най-ярък пример за месианска фигура в уестърн обаче трябва да отбележим „Бледият ездач”, в който героят на Клинт Истууд е мистериозен проповедник, способен на чудеса, който е срещнал и победил смъртта. Повече за любимите ни уестърни може да научите от скорошния ни подкаст.

В „Бледият ездач” Истууд е митологична фигура.
В „Бледият ездач” Истууд е митологична фигура.

Предвид свърхестествените елементи в евангелията, не е изненада, че жанрът, който най-често си присвоява образа на Иисус, е научната фантастика. Още в „Метрополис” на Фриц Ланг се усещат паралели с Мария Магдалена и Христос. Синът на богатия кмет на града иска да поправи огромната пропаст, разделяща класите. В „Блейд РънърРой спасява Декард. Преди да умре, андроидът пуска белия гълъб, който държи в ръката си – символ на Светия Дух в евангелията.

Едва ли има по-очевиден месиански образ в популярната култура от този на Супермен. Ако разгледаме филма на Брайън Сингър „Супермен се завръща”, криптонецът има прилики и с Мойсей, но божественият му статут на Земята по-скоро го вкарва в категорията на Христос. Освен че притежава свръхестествени способности, чрез които помага на нуждаещите се, Супермен има непоклатим морален компас. Изпратен в света ни от своя баща, криптонецът дава живота си и след три дни възкръсва.

Нео от „Матрицата” също е очевиден избор. Героят на Киану Рийвс притежава свръхестествени способности в Матрицата и извън нея. Той е шестата версия на Единствения и ако беше решил да презареди Матрицата, щеше да бъде седмата – аналогия със сътворението на света. Саможертвата му за благото на човечеството също се връзва с месианския му образ. За съжаление няма как да изброим всички герои, които спадат в категорията, но други доста близки образи са Джон Конър, Робокоп, Лудия Макс, Елън Рипли и Люк Скайуокър.

„The Force is strong in my family”.
„The Force is strong in my family”.

След като видяхме, че Месията кожата си месени, но нрава никога, е време да довършим нашето пътуване през филмите, посветени на Иисус. Предния път завършихме с шедьовъра на Скорсезе „Последното изкушение на Христос” – скандален филм, който задълбава в най-интересния аспект от образа на Спасителя – той човек ли е или бог, в какво съотношение са разпределени двете роли и къде е жертвата му, ако през цялото време е наясно, че ще възкръсне. Сега прескачаме в следващата 1989 г. година с един филм, който използва съвършено различен подход.

Jesus of Montreal / Исус от Монреал (1989)

Иисус в съвремието.
Иисус в съвремието.

Във френско-канадската продукция „Исус от Монреал” група актьори се опитват да направят пиеса за последните часове на Христос. Колкото повече задълбават в историята, толкова по-нестандартна става пиесата. Актьорът, който играе Иисус проучва и вкарва все повече исторически факти, а до края на филма самият той се превръща в Месията – отхвърлен и сам сред свои.

Филмът на Дени Аркан подхожда нестандартно към материала. Първоначалната идея е била да се направи по-конвенционален филм за Иисус, но постепенно режисьорът научава за ежедневните трудности, пред които се изправят актьорите, за да се изхранват от занаята си. Тогава цялото нещо се превръща в алегоричен разказ. Един от култовите моменти в „Исус от Монреал” е когато трима възрастни актьори озвучават порно филм.

Филмът на Аркан е пъпен с алегории, алюзии и прапратки към класически произведения на изкуството, но в него не липсват и елементи от поп-културата. Това прави „Исус от Монреал” трогателна смес от хумор и драма, в която се говори както за Големия взрив и формулата за Кока-Кола, така и за монолога на Хамлет и фашистите, които се причестяват всеки ден. Може да го гледате (все още) тук.

The Passion of the Christ / Страстите Христови (2004)

Гибсън е майстор както на тихите сцени в Гетсиманската градина, така и на последвалото кърваво изригване.
Гибсън е майстор както на тихите сцени в Гетсиманската градина, така и на последвалото кърваво изригване.

Най-касовият филм, правен някога за Иисус Христос, без съмнение е „Страстите Христови” на Мел Гибсън, чийто печалби възлизат на 612 милиона долара в световен мащаб. Големите печалби най-вероятно се дължат на успешната рекламна кампания, която успя да се възползва от милионите вярващи по света, които резервираха кина или купуваха билети, които след това подаряваха с цел „проповядване” на благата истина.

Филмът на Гибсън е опит да се покаже един по-реалистичен поглед към последните дни от живота на Месията. Какви са били мъченията по онова време и какво наистина е изтърпял Христос на кръста, ако историята е истина. Мнозина бяха отблъснати от насилието, показано на екрана, докато други го приеха като най-точната репрезентация на събитията, описани в Библията. Това, за съжаление, не беше единственият въпрос, който раздели обществото на две.

Един от основните проблеми на адаптирането на историята на Иисус, които обсъждахме във втория текст от поредицата ни, беше този за антисемитизма. Евангелията позволяват трактовка, която хвърля вината върху евреите (в историята те сами я понасят). Това издига един огромен проблем в нашето политкоректно общество. Гибсън, бидейки възпитан от клонящ към религиозен фашизъм католик, най-вероятно все още вярва в тази версия и последвалите му пиянски избухвания потвърждават антисемитската му позиция. Това не прави „Страстите Христови” слаб филм, но определено добавя нежелан пласт към публичния дискурс.

Предлагаме ви коментара на непрежалимия Кристофър Хитчънс:

С това идва краят на нашето пътешествие в миналото. Пропуснахме десетки филми, които заслужаваха да бъдат споменати, но предвид безграничния извор на информация, какъвто е интернет, щяхме да напишем не четири текста, а цяла книга.

Забележително е пътуването на Иисус през вековете и различните подходи, които човечеството е използвало, за да го изобрази. От това, което видяхме, можем да заключим, че образът на Иисус винаги е бил отражение на епохата, в която е бил изобразяван. Още от времето на първите църкви, които са променяли образа му според местната култура, Христос е необходима метафора, която продължава да съществува и да се развива. Интересно ни е как ще се преобразува и каква ще е функцията му в бъдещето. Предстои да разберем, но със сигурност времето на сандалите отдавна е отминало.

It is finished.
It is finished.

Similar Posts

Вашият отговор на Касабов Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

6 Comments

  1. Супер се получи тази поредица, сега трябва да напишеш нещо толкова дълго и обхватно за Властелинът на пръстените 😛