Залата е полупразна все още. И създава усещане за читалище. Столовете са неудобни, като за камерен концерт или някаква друга самодейност. Всъщност не е толкова лоша, но аз все пак се каня да гледам филм. Екранът е високо горе – вероятно с идеята да се вижда добре от седящите на една плоскост зрители. Но това като че ли е правилното място, на което да се появи образът на Изабел Юпер – точно под тавана, над всички, за да може спокойно и студено да ги гледа отгоре. Това е тя. „Тя”. Жената, която ще ви държи напрегнати, възбудени на границата между отвращението и желанието, но далеч отвъд пределите на перверзията – такава, за каквато дори не сте подозирали, че може да съществува. Жестока и студена.

Усещането за самодейност обаче пак се приближава с прииждането на зрителите – мъже и жени над 60-те. Възрастни дами, хванали се по двойки, които очакваш да видиш в сладкарница в централен столичен квартал. Или възрастни двойки, които носталгията би трябвало да отведе на концерт на Лили Иванова. Настаняват се и от разговорите им става ясно, че те идват за хубав френски филм като старите отпреди 40-50 години. Очаква ги изненада.

Изабел Юпер

Хората около мен със сигурност се чувстват по-удобно в идеалните за около кухненска маса столове, но пък аз съм на по-подходящото място – на филм, който трябва да гледаш, докато нещо не съвсем прилягащо на формите ти те държи нащрек, кара те да внимаваш. И да участваш.

Тя” на Пол Верховен е правилният филм за Изабел Юпер. Тя е на 63 години (във възрастта на зрителите около мен) и тези цифри нямат никакво значение. Един приятел каза: „Ако беше по-млада, не бих й простил. Всъщност няма нужда е по-млада”. Можеш да паднеш в краката й и след още 20 години и да очакваш да бъдеш наказан. Или да опиташ да я нараниш, защото студеното й перверзно излъчване те държи близо и едновременно далеч, кара те да копнееш да я докоснеш, но не можеш и това те побърква. Тогава искаш или да я убиеш, или да избягаш. Може и двете заедно.

Такава я видяхме в „Пианистката” на Михаел Ханеке, такава я видяхме и в „Тя”, въпреки че героинята й е съвсем различна. Но пак в онова гранично състояние, което тя с лекота прекрачва. На жена, превърната от мъжете в живота й в жестока сплав от желание за удоволствие и болка.

Тя

Героинята на Юпер, която ни показва Верховен, е жена, чийто баща един ден избива голяма част от съседите им в квартала. Тя е на десет години тогава и когато полицията и журналистите идват, се оказва във фокуса на вниманието. И никога повече не успява да излезе от него. Хората, тълпата, седящите пред телевизорите са убедени, че е участвала в клането и затова се чувстват в правото си да я наказват. Дори години по-късно, когато по екраните пак се е завъртял поредният документален филм за баща й. Верховен ни показва очевидната реалност, че всяка тълпа е съставена преди всичко от Динковци – хора, които искат да раздават справедливост, а примитивните им мозъци не допускат, че личната им мотивация може да няма нищо общо с истината, дори само с една от тях. Ако си във фокуса на подобна примитивна жестокост, какъв може да бъде отговорът ти? Да отвръщаш със същото? Да участваш в перверзните игри на мъжете? Да си студен към майка си и сина си? Да накараш служителите си да те мразят? Да спиш с мъжа на най-добрата си приятелка? Да прелъстиш много по-младия мъж на религиозната си съседка? Това и още много други неща. Дали е оправдано? Всеки решава сам за себе си.

Elle

Първата сцена във филма показва изнасилването на Мишел от маскиран мъж насред хола й. Брутално и безизходно. След това може да се подведеш от лъжливата представа, че целта на насилената жена е да разбере кой е маскираният. И внезапно да се окажеш във съвсем друг филм, когато разбереш, че изнасилванията продължават и след като насилникът вече е без маска. Вече с позволението на жервата. Ще си от хората като бабите зад мен, които си коментираха една на друга: „Защо слиза с него в мазето? Глупачка!”

Не, че филмът е чак толкова сложен за разбиране. Просто Пол Верховен е майстор да подведе съзнанието ти, да осуче представите ти и да насили етичните ти стереотипи. Да те настрои по един начин и да те събори от комфортната ти увереност, че знаеш къде си и какво смяташ, че ще се случи после. Комбинацията Верховен-Юпер би трябвало да те предупреди. Ако не си подготвен, ще си тръгнеш от филма с усещането, че ти си бил насилен.

Можете да гледате „Тя” като комедия, защото филмът е и това. Все пак, докато се смеете, някъде в ъгъла на съзнанието ви ще се прокрадва смущението, че Пол точно в този момент ви се присмива.

Similar Posts

Вашият отговор на Жор Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. Поредният филм, който изтървах на кино – добре че вече го има с отлично качество в… алтернативните кина. 🙂 Ще го врътна тия дни.

    1. Кво вика Дринов “и ти ли си пиратче“ 🙂

    2. Дринов не вика, а шепне, за да не го чуе Максим Генчев. 😀