Разточителна романтика  и усещане за блясък в стила класически Холивудски любовни истории.

Ако очаквате от „Съюзени” да вдигне адреналина ви на макс, то това със сигурност няма да се случи. Няма да видите и зашеметяващи специални ефекти, от които да ви спре дъхът. Но пък, ако сте се настроили за разточителна история за любов, романтика, война и шпионаж, то това със сигурност е точният за вас филм.

Новият филм на Робърт Земекис („Форест Гъмп”, „Корабокрушенецът”) стана по-известен покрай раздялата на Брад Пит и Анджелина Джоли, защото началото на рекламната му кампания съвпадна с новината, че двамата актьори слагат край на дългото си съвместно съжителство. Разбира се, жълтите издания не закъсняха с коментарите, че причината за тази раздяла е жена и то не коя да е, а именно Марион Котияр, с която пламнала любов по време на снимките на „Съюзени”. Разбира се, актрисата веднага опроверга тези твърдения и заяви, че освен за партньора ѝ (от когото очаква второто си дете) Гийом Кане няма място за друг мъж в живота ѝ.

Брад Пит и Марион Котияр

На екрана обаче, на фона на звездното мароканско небе, любовта между героите на Брад Пит и Марион Котияр изглежда не просто напълно възможна, а страстна, магнетична, неустоима и абсолютно истинска.

Съюзени” е доста пестелив откъм специални ефекти и особено богат на чувственост,  обречена страст, шпионаж от висока класа, романтика, война и дори на еротика и красота. Няма как да подминем красивото завръщане на Земекис към класиката в Холивуд и киното от 40-те години, към чашите с шампанско и суинг танците, които се леят с размах от екрана и със сигурност ще намерят сред зрителите своите сродни, романтично настроени души. И разбира се – емблематичната Казабланка, по време на Втората световна война (неслучайна препратка към култовия филм на Майкъл Къртис от 42-ра година с Ингрид  Бергман и Хъмфри Богарт), в която започва цялата екранна история.

Съюзени

Офицерът от разузнаването Макс Ватан (Брад Пит) е настанен в известния марокански град Казабланка, където има за задача да се съюзи с лидера на френското съпротивително движение Мариан Босежур (Марион Котияр). Впечатлен от нейните способности и запленен от красотата ѝ, Ватан скоро се оказва влюбен в партньорката си. И след приключване на общата им задача – хладнокръвното убийство на нацисткия посланик, предлага на Босежур да се оженят, да заминат заедно за Лондон и да започнат живота си заедно. Всичко върви прекрасно за щастливата двойка и детето им във втората година от живота им заедно, когато Ватан е принуден да се изправи пред подозрението, че жена му всъщност е нацистки шпионин. Отказвайки да повярва, че това е истина, Макс организира собствено разследване, решен на всяка цена да защити тези, които обича.

Брад Пит и Марион Котияр

В сюжета няма нищо изненадващо, нищо непредвидимо, но екранната химия между героите на Брад Пит и Марион Котияр някак повежда зрителите по пътя на емоционалното въздействие, за да им покаже колко красива може да е една любов, колко привлекателни могат да бъдат красиво заснетите любовни сцени, особено докато двамата правят любов в кола, насред пустинята, а наоколо се вихри ужасяваща пустинна буря, минути преди да поемат към осъществяването на съвместната си, смъртоносна задача.

И макар на пръв поглед всичко в „Съюзени” да е доста предсказуемо, повече от ясно и някак спокойно, в същото време филмът те пленява със силата на голямото кино, онова от Златната ера на Холивуд, в която макар и малко старомодни, обречената страст, красотата и истинската романтична любов са достатъчни, за да те заредят с добро настроение.

Similar Posts

Вашият отговор на Na-Um Отказ

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. Баш нулева химия има между двамата! Играта им беше шаблонна и повърхностна. В историята нямаше никаква дълбочина, а финала просто изплют набързо. Аз се разочаровах. Очаквах историята им да започне с наистина силен повод и привличане, а не просто „Я, хубава жена – аре да се оженим“. И всичко ми изглеждаше като театрална драматизация, а не кино филм.

    Да, картинките са супер! Сайтът си има стил! 😉

  2. Май само за илюстратора ще говорим тук 🙂 Прекрасна анаграма! Поздравления за илюстратора. Дори и не съм чел ревюто, а още по малко гледал филма. Но илюстратора …отвява. Браво!
    п.п Само не казвайте, че Дринов ги рисува тайно в кенефа…:) Ще се окаже много творческо сране…:)
    Дринка да не се обидиш? 🙂

    1. Така е. Много яка илюстрация. Ти къде се загуби? Никакъв те няма из коментарите. Оздравя ли, че си ми на мисъл… 🙂

  3. Филмът е приятен за гледане, а добре изработените костюми, мебели и декори потапят зрителя напълно в материалния свят на 40-те години на 20-ти век.
    Първите 30 минути вървят като шпионски екшън. Добрите са млади и красиви и пердашат лошите с лекота. Някъде след края на акцията в Казабланка мислещият зрител се усеща, че не такъв филм е очаквал да види. В опит да избегне констатацията, че си е дал парите не за който трябва филм, той си казва, че тук трябва да има нещо повече, че нещата не са каквито изглеждат. Така се и оказва. Опитният зрител знае, че холивудската драма задължително започва с рисуването на пасторална картина на хармония, любов и безоблачно бъдеще. После изневиделица гръмва лимонката с житейските неприятности. Това го има и в този филм. Когато драматичният обрат в живота връхлита главния герой, той не се поддава на течението, а започва упорито да му се съпротивлява – както на тихия, така и на другия фронт. Историята завършва почти както при Ромео и Жулиета. Казвам „почти“, защото в този случай има оцелели. За оцелелите има и „хепи енд“.
    Филмът търпи критика по отношение на сценария. Има захаросани сцени на семейно щастие, които вървят на някой сапунен сериал. Има детински пресъздадени военни сцени, които сякаш са извадени от рисуван филм. Има житейски неубедителни действия на героите, сякаш гледате филм на Сталоун, сниман в България. Например, главният герой тръгва да отвлича британски военен самолет, за да качи семейството си и да избяга от британците. Веднага изниква логичният въпрос къде ще избяга. Да не забравяме, че действието се развива в самия разгар на Втората Световна Война. Поведението на героя до този момент не дава индикация, че смята да се предава на немците. Единственото място, където по това време човек е можел да се спаси от войната е Швейцария, само че тя е далече и всичката територия до там е окупирана от нацистите.
    Актьорската игра е на ниво, особено на главните изпълнители. Брат Пит е сдържан и събран, докато Марион Котияр се раздава щедро – тя е очарователна, закачлива, с лекота е весела и сериозна. За М. Котияр това се предполага и от по-сложната структура на ролята й.
    Сега за секс-сцената в колата. Истина е, че има силна еротика в тази сцена. Трудно обаче може да се приеме за сексуална. Да се прави любов на предната седалка на автомобилче с размерите на съвременно Мини-Купър е по-скоро акробатика, отколкото секс. Героите нито дръпнаха назад седалките, нито спуснаха облегалките – очевидно по онова време колите не са имали тези функции. Сцената е заснета изключително художествено, да го кажем, с мярка към разголването и фокус върху преживяването. Освен това е и майсторски заснета – камерата постоянно се движи в кръг около героите, сякаш в съзвучие с вилнеещата навън пустинна буря.

  4. Оня ден по принуда пак му гледах трейлъра. Ебаси скуката изглежда.

  5. Отвратително.Не знам как се е съгласил Брад Пит да участвува в подобна помия.Дори не прилича на себе си.Все едно български режисьор и български актьори.