Дори и да поддържа усещането, че нещо съществено все още липсва, първият поглед към атмосферата на „Blade Runner 2049” беше шокиращо вдъхновяващ – най-малкото за всички почитатели на оригинала, ултимативната класика на Ридли Скот. 35 години по-късно ще се появи готовата нова творба на Дени Вилньов, 35 години по-късно се срещат и Декард и К на Харисън Форд и Райън Гослинг.
Макар да сме супер-ревниви към всичко, което се случва около тази идея още от самото начало на зараждането й, никой от нас не забравя, че поколенията се сменят – и Вилньов, със съдействието на самия Скот и благодарение на превъзходния си екип, ще трябва да създаде филм, който да предизвика интереса на публика, която в продължение на години (вече) е „захранвана” с разнообразни, често повърхностни, екшън-франчайзи и комиксови истории.
Ясно е, че от продължението на „Blade Runner” не може да се очаква да се превърне в боксофис хит, но искрено се надяваме, че легендарните и горещите имена в екипа му ще провокират зрителите за среща на голям екран. И за да се стигне до там, вече е завъртяна неизбежната машина за реклама – на корицата на EW са познатият ни, почти грохнал Декард и младият К. Регистрираме сериозна твърдост в дуета сини погледи. Регистрираме странна безпомощност, която излъчва Декард от другата им съвместна снимка…
Неизбежно е да допълним представата си за атмосферата на филма от този тип (очаквани) рекламни материали, но ще се опитаме да запазим възможно най-обективен поглед и да очакваме с дзен-спокойствие оформянето на вече заснетият материал от Вилньов, на когото вярваме (отдавна) безрезервно.
Ето какво гласи официалният синопсис от Alcon Entertainment:
Трийсет години след събитията в първия филм, един нов „ловец” от полицейското управление на Лос Анджелис К (Райън Гослинг) разкрива отдавна погребана тайна, която може да предизвика тотален хаос във вече разрушеното човешко общество. След откритието си, К вече има мисия – да открие Рик Декард (Харисън Форд), бивш „ловец”, изчезнал от света в последните трийсет години…
„Blade Runner 2049” е дело на режисьора Дени Вилньов, сценарият е конструиран от Хамптън Фанчър и Майкъл Грийн (по идея на Фанчър и Ридли Скот). Ролите във филма са разпределени между Харисън Форд, Райън Гослинг, Робин Райт, а също и Дейв Батиста, Ана де Армас, Силвия Хукс, Карла Жури, Макензи Дейвис, Джарет Лето. За визията отговаря един от най-великите оператори на всички времена – Роджър Дийкинс. Ще трябва да почакаме още деесет месеца, за да видим филма на 6 октомври 2017.
Първата снимка е много бляк, все едно е от римейка на „Зов за завръщане“. Тоя кифльок Армас дано не повреди филма.
А тоя грохнал алкохолик Форд дано го утрепят в началото.
Що толкоз хейт, не ми е ясно.
И Армас, освен визуално, е добра актриса. Защо да не се „развие“ в този филм?
Навремето Sean Young също е била „никоя“ и „кифльок“, обаче у Блейдеца цепи. (Подозирам, обаче, че по-скоро Mackenzie Davis ще има подобна на нейната роля, отколкото Ана).
абе, виж снимката бе, човек, баси генериката. кадърът е на люк бесон, заклевам се!
Барната снимка за списание. Ху керс. 🙂
Ясно бе, ама не ме дърви.
Ебаси, още цели 10 месеца…
Ana de Armas е като някой руски курвендел на първата снимка. И май по принцип момата си има тоя вайб. Нека да не я сравняваме със Шон Янг 😀 Но Ридли е голям и героинята и вероятно ще е някоя секс труженичка.
Първо, пише се „с“, а не „със“. 🙂
В „War Dogs“ и „Hands of Stone“ такъв „вайб“ не усетих, а първата снимка е толкова зле и на ниво „шайни мегъзин“, че не разбирам, защо изобщо се коментира. Като я видя в скрийншот от филма, тогава може да кажа нещо друго, обаче засега мога и ще си я сравнявам с Шон Янг. 🙂
Тия кадри са нарочно лъснати, че да крещят на кежуълите, които не знаят за кво иде реч „Вижтеее, колко неон и ленс флеър! Това е някакъв шайни нов сци-фи филм!“. Ние си знаем, обаче! 🙂 Само се надявам от студиото да дадат нужната свобода на Вилньов, да си го направи филма, както той си иска. Както е било и досега, а не в стил Дисни, да се мешат и да решуутват половината филм. Вчера разбрах също, че лентата ще е R-rated, което допълнително ме нахъса! 🙂