Редно е да отбележа, че не съм от феновете, които живеят във „вселените“ на разни франчайзи, комикси и компютърни игри. Като такъв, вероятно ми убягват немалко детайли, препратки и други елементи от действителността, в която се подвизават героите на поредния холивудски компютърно генериран опус, но честно казано, подозирам, че извън филма не е останало кой знае какво. Творението на сравнително неизвестния режисьор Джъстин Кързел следва почти буквално синопсиса на едноименната компютърна игра, създадена през 2007 г. в Канада. Синтезиран накратко, сюжетът е изграден около конфликта между ордените на асасините и тамплиерите, които имат коренно противоположни разбирания за световния ред. Въпреки сдържания ентусиазъм в първите отзиви на заклетите геймъри, смея да предположа, че за новопосветените зрители Ässassin’s Creed ще се превърне в разочарование.

assassins-creed-review-img08-20161227

Както може да се очаква, основният проблем на филма е сценария, който в по-голямата си част вероятно също е компютърно генериран. Отборът сценаристи, чиито имена заемат грешно място в IMDB, представлява екзотичен букет от таланти, подписали се под очевидно недооценени заглавия като Кинти в небето, Транспортер: Ново начало и Дивергенти 3. Двама от тях имат принос към библейския епос на Ридли Скот Изход: Богове и царе, което най-после  ми дава обяснение защо никога не мога да го изгледам до края.

Основната тема за контрола върху насилието и свободната воля може да изглежда свръхактуална, но тук тя е интерпретирана схематично, скучно и далеч от всякакви по-сериозни внушения. Липсата на дълбочина изпъква още повече на фона на безкрайния компютърен екшън, който от един момент нататък се превръща в монотонно повторение на едно и също. Не един са пропуснатите шансове да се акцентира върху иначе интересния конфликт между тези, които доминират и тези, които се подчиняват. Клиширани реплики, като копирани от някоя социалистическа продукция, правят неуместно присъствието на актьори от ранга на Джеръми Айрънс, Шарлот Рамплинг и Брендън Глийсън.

Не знам дали е съзнателен избор, но сравнително малка част от сюжета се развива в миналото, което се отразява пагубно на авантюристичния дух, известен от оригинала. Като добавим и липсата на ясно формулирана интрига, около която да се гради действието, можем само да бъдем благодарни на този, който е решил да съкрати половин час от окончателния вариант на киноверсията.

assassins-creed-review-img09-20161227

Голяма част от екипа на Макбет – предишния филм на режисьора Джъстин Кързел се подвизава и в Assassin’s Creed. Ако между тях има някакъв синхрон, той е останал извън снимачната площадка. Кързел съвсем очевидно не владее случващото се на екрана, в действието липсва каквато и да е градация, да не говорим за по-сериозно изследване на характерите на героите. Странно, че човек, който е работил върху Макбет не се е изкушил да хвърли по-задълбочен поглед към темите за насилието, паметта и родовите връзки.

Визията на филма е самоцелно разточителна, което се оказва пагубно за малкото заслужаващи внимание акценти в сюжета, сред които и култовия „скок на смъртта“. Трудно е да се открие творчески елемент в работата на оператора Адам Аркапоу. Доколкото го има, той е изгубен в претрупаната с детайли визия и хаотичния монтаж. Приятните за окото панорамни кадри при преминаването към средновековната част започват да доскучават след третия път. Санудтракът на Джед Кързел – брат на режисьора, залага на изпитаната комбинация от епично звучащи струнни и ударни инструменти с етно мотиви. Всичко това обаче звучи по-въздействащо при самостоятелно слушане, отколкото на екрана.

assassins-creed-review-img07-20161227

Рядко могат да се видят толкова безжизнени актьорски изпълнения, включително и от Майкъл Фасбендър – един от водещите актьори на своето поколение. Двамата с Марион Котияр изглеждат като попаднали не на място, а емоционалната връзка между героите им практически липсва. Актьорите от старата гвардия са бледи сенки на самите себе си, в отчаян опит да изтискат вода от безнадеждно вкаменения опит за драматизъм. Лично на мен друг път не ми се е случвало в края на филма да имам съвсем смътен спомен от участието на Джеръми Айрънс. По нищо не личи, че Фасбендър е приел на сериозно ролята си на продуцент, но остава надеждата, че тези, които са гледали Гадни копилета могат да му простят всичко.

Като човек, чийто опит във видео игрите се изчерпва със Super Mario Bros (също екранизирана, между другото), бях настроен за неангажираща, но все пак приятна история за средновековни ордени и обвити в мистерия приключения. Вместо това получаваме неумело скалъпена комбинация от няколко случайно подбрани актуални политически послания, тотално изгубени сред монотонния и зле композиран компютърен екшън. Заслужено или не, филмовите адаптации на компютърни игри имат лошата репутация на лесно смилаем и сравнително безопасен начин за бърза печалба. Въпреки спорния опит на Дънкан Джоунс да промени стауквото с Warcraft: Началото, засега нямаме основания за големи надежди.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. Много е тъжно, че яки актьори като Фасбендър си губят времето с подобни мъртвородени продукции, ама живеем в XXI век 🙁

  2. Какво да очакваш от филм, който има два „ass“-а в заглавието си. 🙂

    Иначе, Айрънс навремето също така „смътно“ се появи в един филм с едни дракончета, но след като се консултирах с imdb, видях, че в него са участвали и Робърт Карлайл, и Джон Малкович, за които напълно бях забравил, така че дори и на Големите им трябват кинчи.

  3. Ебати, а аз очаквах приятен гилти плежър поне на нивото на Принца на Персия, а тя каква излезе…

  4. Трябваше да изчакам ревюто ви, не да угаждам на други хора да ходя да го гледам. Досега в 99 на 100 от случаите , четейки ревютата ви, се препокриват с моето мнение. Има един пословичен режисьор, който не се умори да прави адаптации по компютърни игри и това е Уве Бол….. Колкото и некадърни продукции да изваждаше въпросния, тъжното е, че си мисля, че с този филм щеше да се справи по-добре. (не съм мислил, че ще кажа някога подобно нещо).
    Малко крайни сравнения ще дам, но този филм нямаше атмосфера. Самите герои, приличаха на ампутирани крайници или такива на които току що им е направена Лоботомия.
    Диалозите бяха покъртително малоумни и винаги недоизказани, само и само за да оставят фиктивно някакъв си зачатък на интерес в зрителя. Самите тамплиери, така и не беше ясна защо е цялата тази ненавист към асасините. Това със свободната Воля, може би ще се хареса на Сталин, Иван Грозни и Ким Чен Ир, ама тука беше вмъкнато толкова нелепо. Изсмукан финал от пръстите. Абсолютни несъответствия с историята. Да филма е художествено произведение и въпреки,че избягаха доста от фабулата на играта (което не е проблем) историята си беше важна и да е една идея по-добре интерпретирана. Христофор Колумб естествено се появи за малко и му сложиха ореол , а да не казваме какво е избил този човек. Изабела Кастилска имаше татуировки …… Томас Торквемада като визуален образ, добре, но за такава митична фигура в испанската инквизиция, можеше и да му придадат малка тежест на характера. Но като цяло, нито един от героите нямаше тежест в този филм. Те просто присъстваха и декларираха по някое друго изречение с дълги паузи и празни погледи. Колкото до Екшъна, да каскадите не са лоши, но те изглеждаха някак насила вмъкнати в безличния филм. Приличаше повече на филм от 90-те на Тсуи Харк (някоя от черните маски)…..
    Очевидно шанса за качествена адаптация по компютърна игра е почти невъзможен. Самите филми се правят много набързо и си остават повече маркетингови продукти, от колкото да имат някаква стойност.
    П.С. Пускам Гадни Копилета, за да се порадвам на Фасбендер и да забравя за този му грешен завой 🙂

  5. абе, не е чак толкова зле бе.

    цъкал съм първите три игри и според мен филмът го докарва откъм усещане и динамика. двата спринта по покривите бяха чудесни, хореографията на бойните сцени – също. спрямо целите, които си поставя, е що-годе успешен.

    давам му 6/10 и тотално забравям, че съм го гледал, но в киното не ми беше скучно нито за момент, което все пак трябва да се брои за нещо.

    1. „но в киното не ми беше скучно нито за момент, което все пак трябва да се брои за нещо“

      категорично!! влязох с възможно най-ниски очаквания, породени
      от масовия хейт и може би затова останах доволен накрая

  6. @Михаил Добрев: Черните маски на Tsui Hark (дори и първия с участието на Джет Ли) са близо до тоталните идиотщини на Уон Дзин (High Risk, Badges of fury) и така бяха пребозили с летяща пудра, че не се траеше – особено се проявиха слабостите на поредицата в последния филм, където аз лично исках да строша телевизора и да счупя DVD-то барабар с кутийката…

  7. Като фен на играта това нещо бе такава неосъзната фантасмагория, че дори накрая ми стана отвратително с тъпите идеи вкарани толкова плоско, че така омаловажи тази култова игра. Всеки, който я е играл знае за какво говоря: визия, музика, звук и най-вече уникални идеи и мисии за изпълнение. Тук не видях абсолютно нищо и тия приказки, че виждаш ли адаптирането на гейм сюжет било по трудно за филм не минават. Можеше толкова як филм да стане и винаги съм си представял какво ли ще е това на голям екран. Но уви това е пълна пародия на самата идея и визия. Единственият плюс бе музиката и камерата. Но актьори, реализирани идеи, сюжет са за кофата.
    5.5/10

  8. И този скок нито веднъж не го видяхме https://www.youtube.com/watch?v=tFfT3svTn_w
    Как можаха да дадат този така очакван филм на режисьор, който дори не си е направил труда да изиграе поне една от игрите. Пълен провал за съжаление.