Геният / Genius

Bad writing should be punishable
от на 2016-10-25
 

Колко добри филми за писатели можете да изброите? Има ги „Бартън Финк”, „Адаптация” и „Мизъри”, има и няколко, които не са толкова добри, но са приятни за гледане – „Обществото на мъртвите поети”, „Да откриеш Форестър”. Трудно е да се разказва визуално за професия, която изисква тишина и уединение. Затова повечето филми за писатели се фокусират върху различен аспект от професията – дали ще е манията за величие или обсесията на някой фен. Въпреки тематичното богатство, досега не бях гледал филм за ролята на редакцията. Оттам и нетърпението за „Геният” на Майкъл Грандейдж (бивш директор на лондонския театър Donmar Warehouse след Сам Мендес).

Базиран по книгата на А. Скот Бърг „Макс Пъркинс: Редактор на гений” филмът разказва за бурните отношения между редактора Макс Пъркинс (Колин Фърт) и писателя Томас Улф (Джъд Лоу). Пъркинс е гениалният редактор, допринесъл  за развитието на автори като Фицджералд и Хемингуей и спомогнал за създаването на уникалния им стил. Един ден на бюрото му тупва обемист ръкопис на непознатия дотогава Томас Улф. Пъркинс не вдига очи, докато не прочита целия роман. Признат от Уилям Фокнър и повлиял на Джак Керуак, Рей Бредбъри и Филип Рот, днес Улф се нарежда сред най-значимите американски писатели на ХХ век. Всичко това нямаше да се случи, ако не беше съвместната му работа с безкомпромисния Пъркинс.

Геният” не е добър филм. Не е дори компромисно добър, каквито са някои от изброените по-горе. Не е и ужасно тъп, за да заслужи повече внимание. Спада в онази категория лесно забравими филми, които отварят бездна от безсмислие. Нямам предвид, че отразява екзистенциалното състояние на изтерзаните писатели, а, че просто не се възползва от него. С неестествени реплики и преиграване, ни връща към баналността на ежедневието, което в ерата на един постоянно свързан свят, все по-често напомня на зле написана мелодрама.

„Кой написа този сценарий?” - Макс Пъркинс не е доволен от резултата.

„Кой написа този сценарий?” – Макс Пъркинс не е доволен от резултата.

Колин Фърт е едно от малкото работещи неща във филма. Въпреки че отново влиза в ролята на Колин Фърт, играта му е обрана и чудесно илюстрира пестеливия на думи Макс Пъркинс. Последният път, когато гледах добре изигран редактор, беше в „Спотлайт” (ужасно подценено изпълнение на Лиев Шрайбър) . Професията, при която по цял ден махаш излишното, неизбежно се пренася и в ежедневието. Харесаха ми сцените в дома на Пъркинс, който трябваше да се заключи в килера, за да избяга за малко от шумотевицата на огромното си семейство.

Заглавието на филма се появява около десетата минута. Всичко преди това е чудесно. Въвлечени сме в света, харесват ни силните пасажи от романа на Улф, чудим се какво ще стане с този неоткрит все още талант. След това се появява Геният. Изигран от Джъд Лоу, Улф е превъзбудено парвеню, което иска да бъде най-великият писател на света. Всяка дума, която произнася, е придружена от бомбастични епитети, винаги многословен, както в говоренето, така и в писането си. Дългите театрални монолози, които Лоу изнася, може и да са подходящи за театрална сцена, но на екран изглеждат фалшиво и натрапчиво. В изпълнението си Лоу напомня на Дом Хемингуей, който (това може да прозвучи като сквернословие) в своята гротеска, беше по-интересен персонаж.

Бях готов да си затворя очите за някои прегрешения на „Геният”. Ако в един филм има нещо за писатели, ако някой от героите пише, ако някой се учи как да пише, съм навит да направя компромис, за да ми хареса. Свалям гарда и не ме интересуват качествата на продукцията. В този случай обаче ниското ниво на сценария, който през цялото време удряше като ковашки чук, неестествените диалози и слабо очертаните герои, проядоха „Геният” до такава степен, че след средата всяка сцена нанасяше непоносима агония. Иронично е, когато във филм за писатели сценарият е най-слабото звено.

„Май за нищо не става, а?”

„Май за нищо не става, а?”

Споменах ли, че Никол Кидман играе любовницата на Улф? Ако не съм, няма да е голям пропуск, защото ролята й е толкова забутана в ъгъла, че драматичните й сцени, в които изсипва тонове експозиция (например по време на следобедно кафе) стоят като драматургични кръпки, внесени единствено, за да илюстрират негативните ефекти от обсесията на Улф. Филмът е нещо като завръщане на двойката Кидман и Лоу, които бяха чудесни в „Студена планина”. В моменти като този Антъни Мингела липсва повече от всякога.

Краят на 20’-те години никога не е изглеждал по-фалшиво. Епохата е пресъздадена елементарно, без грижа към детайлите. Повечето сцени сякаш са взети от други филми. Улиците, дрехите и джаз клубовете не притежават енергията и автентичността, в които Изгубеното поколение се е удоволствало. Осветлението и убитите кафяви цветове още повече засилват усещането, че сме свидетели на училищна постановка. Всичко изглежда евтино и компромисно, действието е ограничено до офис и няколко апартамента. Не виждаме света, в който тези хора са живели. Но поне има известни писатели, нали?

Доминик Уест и Гай Пиърс се появяват респективно като Хемингуей и Фицджералд, но ролите им не са нищо друго, освен обикновен fan service. Разбира се, няма как в разговор да не се споменат всички известни произведения на писателите и да се каже нещо забавно по повод на някой друг известен, в противен случай няма да разберем кои са тези на екрана и защо са голяма работа. Не разбирам какъв е смисълът за подобно компресиране на смисъла, при положение, че „Геният” не е комерсиална продукция и със сигурност Грандейдж е бил наясно, че филмът няма да се прожектира във всяко кино.

Фицджералд не се чувства „отсам Рая” в толкова посредствен филм.

Фицджералд не се чувства „отсам Рая” в толкова посредствен филм.

Всъщност има една причина, която може би ще накара хората да гледат „Геният” и това са актьорите, които от години са обожавани от кьораво и сакато. Уважавам и харесвам Никол Кидман, Джъд Лоу и Колин Фърт, но не усетих някой от тях да влага сърце в героите си. Това са просто скици, поредният работен ден по филм, който ще се гледа и (може би) ще се хареса, просто защото вътре играят големи звезди. Има сцена, в която Лоу чете посвещението на Улф към Пъркинс. През мъжки сълзи и патос двама големи актьори са принудени да се въргалят в калчищата на слаб сценарий.

Тъжно е, но ние, които обичаме книгите и искаме да гледаме повече филми за занаята, за труда, който се хвърля, но остава в сянка, за пореден път се разминаваме с възможността за нещо изключително. Поради елементарен стремеж за угаждане „Геният” е сред най-големите ми разочарования тази година. Дебютът на Майкъл Грандейдж е циничен „холивудски филм“, без уважение към зрителя и писаното слово.

Оценка: Среден 3

П.П: Надявам се книгата, която вече се появи под логото на изд. „Колибри”, да измие лошия вкус.

коментари
 
Отговорете »

 
  • 2016-10-25 at 10:46

    Бре, за пръв път да съм съгласна с мнението ти за филм :)
    Прекалено много си му „сипал“, но за повечето неща си прав.
    (и има доста запетайки за редакция!) 😀

    Отговор

  • penzata
    2016-10-25 at 15:14

    The Shining, End of the Tour, двата за Капоти, Trumbo, Almost Famous.

    Иначе, не съм съгласен за „Геният“. Не го поставям до Бартън Финк и Адаптация, но повечето от негативите, които ти описваш, ги считам за положителни неща, които в конкретиката на историята, работят страшно добре. Точно театралниченето на Лоу смятам за едно от най-силните неща във филма; Улф (Лоу) е дотолкова погълнат от себе си, че не му трябва никой друг в моноспектакъла на своята сцена. Това много добре се вижда в отношенията му към съпругата на Пъркинс (Лини) и, най-вече, към Фитцджералд.
    Не смятам филмът за гениален, но със сигурност го смятам за много добър.

    Отговор

    • 2016-10-25 at 16:21

      хайде стига, всички си говореха като „писатели“. седят си примерно в офиса и единият почва „виждал ли си розовото небе на фона на отмиращото слънце, обезпечаващо облаците със своите златолики синове…“. бутафорно е.


    • penzata
      2016-10-25 at 16:34

      Всички без Хемингуей, който контрастираше.
      Единият е самовлюбен в размишленията и гласа си писател, другият е редактор, прочел хиляди такива мисли. Героинята на Никол Кидман е нормално да се държи така – все пак точно тази бутафория и позволяваше, да не бъде изцяло откъсната от света на Улф. Героинята на Лини искаше да е писател. Та как да говорят тези хора, ако не витиевато? Да не говорим, че и литературният стил в тази епоха е такъв – словоохотлив.


    • 2016-10-25 at 16:59

      ай донт бай ит. :)


    • cazaril
      2016-11-02 at 01:30

      Джъд Лоу е добър актьор, но на твърде много места в този филм ми идеше да му играя една бухалка. Сърцевината на тази роля е дразнещата маниакална самота на Улф и щях силно да се радвам ако имах малко повече симпатия към актьора, който я играе.

      От друга страна, комбинирано с инфантилния характер на героя, може би пък Лоу наистина е добър за тая роля, ама все си мисля, че ако беше Колин Фърт, можеше да я бъде по-добре (предвид че в действителност Фърт прилича къде къде повече на истинския Улф).


  • 2016-10-25 at 16:32

    Не знаем бе, може верно така да са си говорили 😀

    А Джъд Лоу да не играе Вирджиния Улф? 😀

    Отговор

  • Лу
    2016-10-25 at 20:06

    Обаче заглавието „Геният“ не се отнася за героя на Джъд Лоу, а за този на Колин Фърт. То си е написано и в анотацията на самата книга.

    Иначе съм абсолютно съгласна с цялото ревю, безпомощна лента отвсякъде.

    Отговор

    • 2016-10-25 at 20:30

      Е, да, ама филмът определено не е за Пъркинс, а за Улф. Поне така ми се струва на мен.


    • penzata
      2016-10-25 at 22:57

      Игра на думи е.
      Кой точно е „геният“? Само един ли е, повече ли са, кои са, и защо са?


    • Лу
      2016-10-26 at 18:32

      Има го и моментът с играта на думи, факт :)
      Цитат от гърба на книгата: „Биографията „Геният“ е великолепна книга за една впечатляваща личност – Максуел Пъркинс, геният, създал гении в американската литература на ХХ век.“


    • B26354
      2016-10-31 at 15:07

      Много гении станаха…


  • legrandelf
    2016-10-25 at 23:53

    АЗ СЪМ ГЕНИЯТ!

    Отговор

  • cazaril
    2016-11-02 at 01:16

    Всъщност,

    момчета и момичета, малко театър носите в очите си. Още в началото се усеща, че този филм ще е опит за спектакъл и се насладих на всеки кадър. Кастинга, колкото и дорбе да играят, ми е много объркан. Според мен Колин Фърт трябваше да изиграе Улф, а за ролята на Пъркинс виждам Ерик Бана, понеже Джефри Ръш е вече твърде стар, деба. Джъд Лоу игра смело, игра тежко, с много емоция, някак обаче ми гънеше червата.

    Филмът е добър. Образът на Никол Кидман е добре изграден, чудесно представен и майсторски изигран. Епохата е пресъздадена живописно и това може да се усети най-вече в детайлите, особено в поведението на героите.

    Касабов, според мен това е едно от най-инертните ти ревюта. Филмът определено има недостатъци, но носи доста плюсове и заслужава доста повече.

    Peace

    Отговор

    • B26354
      2016-11-02 at 01:37

      къде пък точно видя „живописност“ в тоя филм и в какви „детайли“ я усети? Това нещо е събрано от изхвърления реквизит на 2-3 телевизионни продукции.

      Ужасно пропилян потенциал. имаше 2-3 добри сцени, останалото е пълнеж за драматургично покриване на минимума.


  • cazaril
    2016-11-02 at 09:57

    Твоите очи са си твои, мейт :)

    Отговор

  • Лъчезар Лозанов
    2017-05-14 at 12:01

    Повечето от коментаторите тук не са прочели книгата и изобщо не могат да схванат за какво става дума. Еднозначно – геният е Макс и това е новаторство. Да описваш писател като гений е правено многократно и щеше да е един обикновен биографичен филм. Да създадеш образът на редактор, който произвежда знакови писателски имена (а те в книгата са повече от 10), е нещо съвсем друго. Съвсем нов типаж, съвсем нова версия за ролята на редактора, непозната практически по нашите географски ширини. На човек с огромен творчески потенциал, който прекроява стихията на писането, и и придава структура, акценти, композиция, добавя герои, изхвърля други – наравно с автора. И в същото време с нулева суета, старанието му е личността му да не се забелязва от публиката, да не е публично обговаряна. Съвършено нова трактовка за процеса на литературата, до която рецензентът не се е докоснал по една елементарна простотия. Не е прочел първообразът и тълкува един традиционно възпроизвеждан калъп в киноиндустрията.Филмът и книгата свалят стихията на творчеството от плещите на писателя и я поделят с незабележимото име на редактора. Колко от представите ни за литература си позволяват подобно своеволие?

    Отговор

    • Леща
      2017-05-14 at 15:33

      И ти няма да е лошо да си наемеш един гений да ти редсктира коментарите.


Коментирайте