Заемката на кадъра от класиката „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд”
Заемката на кадъра от класиката „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд”

Досега не сме писали за предстоящата адаптация по романа „Възвишение” на Милен Русков, защото не се знаеше много. Освен кратък тийзър, който може да видите по-долу, нямахме информация какво се случва покрай снимките и кога ще можем да видим самия филм, режисиран от Виктор Божинов („Под прикритие”, „Кости”).

Харесваме книгата на Русков (поне тези от екипа, които сме я чели) и я намираме за един от малкото стойностни романи в българската литература въобще. Въпреки това не ви препоръчваме да гледате телевизионни интервюта с автора, защото може да ви отблъсне крайно егоцентричното му и самовлюбено поведение. На мнение сме, че много писатели у нас ще спечелят, ако оставят рекламата на хора, които си разбират от занаята.

В случай, че не сте чели романа, ви предлагаме кратка анотация:

Разказът започва на 24 Февруари 1872 г. и се води в първо лице от Бачо Гичо, който взима участие в революционната дейност, заедно със своя млад другар Асенчо. Двамата обикалят из Стара Планина, извършват поръчения или бягат от опасности и се натъкват на интересни герои и места, където чрез разговори и размишления достигат до най-разнообразни откровения за живота. Появява се Димитър Общи и сподвижниците му, които извършват Арабаконашкия обир, доката двамата герои имат поръчението на предадат писмо лично на Апостола.

Преди да продължим, ви предлагаме да хвърлите едно око на споменатия по-горе тийзър, който излезе януари месец тази година, отбелязвайки началото на снимките.

Това, което ни подразни от видяното е заемката от шедьовъра на Андрю Доминик „Убийството на Джеси Джеймс от мерзавеца Робърт Форд”. Това не е кой знае какъв проблем, имайки предвид, че говорим за тийзър, отбелязващ началото на снимките, така че няма да се фокусираме върху кусурите, а и по-скоро ни харесва, че амбицията на режисьора е да черпи вдъхновение от класики от такъв калибър. Ето какво споделя режисьора в интервю за „Капитал”:

„Няма филм, за който да съм си казвал – ще го направя като него. Може би като дух и настроение нещо от „Убийството на Джеси Джеймс от страхливеца Робърт Форд“. Искам и нивото на хумор да е като на „Буч Касиди и Сънданс Кид“. По принцип определяме жанра ни като трагикомедия – започваме с комедията и свършваме, дай Боже, по доста сериозен начин. Но в никакъв случай някаква артхаус трагедия”.

След което допълни:

„Целта е да накараш зрителя да се разплаче, да се разсмее, да се замисли… без да си реже вените. Без ексцесии, но зрителят трябва да бъде воден и ако си го докоснал, да откликне. Да има комуникация между екран и публика. Като режисьор не правя филми, които да стоят „надменно“, със съзнанието, че зрителите само търсят забавление и не могат да разберат високото ми изкуство. За мен това мислене е голяма грешка. Умението е да можеш да развълнуваше всеки човек, който ходи по земята. Няма значение дали слуша чалга или Моцарт, той е човешко същество, което има емоции, а ние боравим с емоциите”.

На теория звучи чудесно. Надяваме се ще ни простят скептичния поглед, но докато не видим крайния резултат, на приказки не вярваме. Иначе думите на Божинов почти се припокриват с това, което от години се опитваме да отстояваме в сайта, а именно повече конкуренция и по-малко претенция.

Екипът снима сцена от филма на локация.
Екипът снима сцена от филма на локация. (© Симон Варсано)

Поводът за настоящата новина е обявяването, че премиерата на филма ще бъде догодина (все още няма конкретна дата), както и няколко телевизионни материала, посветени на продукцията. В момента снимките на адаптацията на „Възвишение” са в последен етап, а преди два дни част от екипа гостува в „Денят започва с култура”.

Докато гледаме и четем всички тези материали си мислим, че има шанс да видим нещо качествено, като със сигурност разликата с фиаското на Максим Генчев „Дякон Левски” ще бъде от земята до небето. Пожелаваме успех на екипа и при появата на трейлър, задължително ще отразим.

Режисьор на „Възвишение” е Виктор Божинов, продуцент е Иван Дойков, сценаристи са Нели Димитрова, Виктор Божинов и Милен Русков, а в ролите ще видим Александър Алексиев, Стоян Дойчев, Христо Петков, Кирил Ефремов, Благовест Благоев, Станислав Ганчев, Румен Гавазанов, Антонио Димитриевски, Ивайло Димитров Владимир Михайлов и Веселин Анчев.

Премиерата ще е по някое време догодина.

Екипът на „Възвишение” в естествена среда.
Екипът на „Възвишение” в естествена среда.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

8 Comments

  1. Ако намеря време, ще изчета книгата преди премиерата на филма. Някой ако има впечатления, да сподели.

    1. аз я харесах книгата. забавна е, с кеф се чете. има хубав език (о, боже, да, някой да обръща внимание и на това). вече обаче не помня почти нищо от нея, което най-вероятно си е заради мен, а не заради нейните качества.

    2. Русков ме дразни като човек и разбирания, но ще тествам романа… с риск и в мойта тиква нищо да не остане после 🙂

  2. Книгата ми хареса. Авторът много добре се е справил да предаде атмосферата от онова време с все говора от тогава (дори в началото малко трудно се чете, докато свикне човек). Да де, с уговорката, че не съм историк и не знам как *точно* е било, но светът който е изграден, в книгата, лесно се намества в ума на читателят и поне аз го възприех като достоверен 🙂 Разсъжденията тоже.
    Не съм попадал на (или не помня) изявления на писателят, та там нямам наблюдения. Слабо ме вълнува кой как се излага по медийното пространство, важно е какво е свършил на практика – факт е, че книгата прави повече от приятно впечатление.
    Това може да бъде първият български филм, който гледам от години…

    1. Той не се е „излагал“, просто самовлюбеното му държание може да отблъсне някого.

  3. Тази книга наистина е шедьовър! Чета я за трети път и при всеки нов прочит откривам нещо, което е „заровено“ в текста. С нетърпение очаквам и филма. А колкото до тази статия – много ми допадна това определение за „Възвишение“: „един от малкото стойностни романи в българската литература въобще“.