„Solomon Grundy born on a Monday. Christened on Tuesday. Married on Wednesday. Took ill on Thursday. Grew worse on Friday. Died on Saturday. Buried on Sunday. That was the end of Solomon Grundy…“ Популярната детска приспивна песничка, датираща от XIX век, дава началото на екшън трилъра „Счетоводителят“ и е негов основен лайт мотив до самия финал.

Историята на Соломон Грънди звучи тъжно и страшно едновременно, като от роман на зъл писател, който използва клоуни и малки нахилени кукли, за да плаши децата до смърт. Нещастният и кратък живот на Соломон Грънди, записан за първи път през 1842 година, е използван по много начини през годините. Като Торбалан, който да сплашва малките. Като лесен начин за научаване на дните от седмицата. Като метод за запаметяване на рими и думи. Като начин за концентрация… В случая със „Счетоводителят“ Соломон Грънди е лек за бурното, методично и неразбираемо съзнание на своя основен персонаж. И в неговия кратък стих е заключен сюжетният скелет на този екшън трилър.

Историята във филма започва ударно и с батална сцена, в която в сумрак се сеят трупове, докато задъхан, препотен и изплашен до напикаване в гащите полицай, приближава точката на кипене. Там някъде в далечината мъж се моли за живота си. Чува се зареждане на пистолет. И филмът започва.

accountant-review-img01-20161027

Кристиан Уолф (в живия живот известен германски философ, математик, скептик и виден рационалист…), но в нашия случай – спокоен счетоводител с малка фирма, готов да помогне на почти всеки – от дребен фермер до мастит наркобос – живее живота си по строго подреден начин. Моралният му кодекс е силно изразен. Той поема задачи, които винаги довежда до край и наказва онези, които са несправедливи с по-слабите от тях. Почти идеалистичният начин, по който Крис гледа на света е силно застъпен в жанровото кино и лесно разпознаваем от всеки средностатистически зрител.

Елемент на лек дискомфорт сред по-тясно скроените може да донесе фактът, че Кристиан е аутист. Повечето зрители са скептични към такъв тип персонажи. Като цяло те са трудно разбираеми, дразнещи и студени, човек няма навика да се идентифицира с тях и те имат навика да бъдат експлоатирани от жанровото кино по един по-скоро елементарен начин. Подобно на социопатите и аутистите имат нисък праг на чувствителност и грижовност, затова и често попадат в нишата на лошо скроена трилър история. Истината обаче е, че Бен Афлек стои приятно в този образ, макар по никакъв начин да не може да се мери с любимците ми в спектъра, които са Джейк Джиленхол и шведката София Хелин.

Афлек играе счетоводител, който обича числата и точните сметки. Той притежава добре обучен мозък и тяло, готови да се справят със и във всяка ситуация. Трениран от баща военен, изоставен от майка си в ранно детство, с подредено ежедневие и изградени навици, този студен мъж, облечен в скучен костюм, е най-добрият ти шанс, ако попаднеш в света създаден от сценариста Бил Дебюк и режисьора Гавин О`Конър.

accountant-review-img02-20161027

Основният сюжет в „Счетоводителят“ проследява една на пръв поглед тривиална задача, която иначе добре организираният Крис поема, без да предполага, че тя ще му донесе куп неприятности. От немни убийци през любопитно като мишка момиче и детективи от Министерството на финансите, до злодей в сянка, всичко това се стоварва и разбива на пух и прах добре рационализирания му живот.

Голяма фирма по роботика наема счетоводителя, за да открие евентуалното изтичане на пари, забелязано от тяхна служителка. В хода на действието, докато Крис търси грешката, стреля по пъпеши в свободното си време и избягва контакт с Ана Кендрик, защото си е паднал по нея, основни хора от фирмата започват да измират, финансовата полиция тръгва по петите му, а зрителят започва бавно да навлиза в света на ранното му детство, обагрено с писъци, истерии,  сбъркано момиченце на име Джъстин и методичното повтаряне на песничката за Соломон Грънди.

В центъра на този сюжетен трилър буламач, стои Бен Афлек, който сякаш е преживял една приятна криза на средната възраст, след която ролите, които поема му стоят като добре ушит костюм. Тази включително.

accountant-review-img03-20161027

Афлек може и да не е моят Батман, но бих го извикала да ми сметне сметките и да ме спаси от лошите междувременно, без да се колебая и за миг. В периферията около него, се носят Ана Кендрик, Дж. К. Симънс, който винаги и навсякъде е задължителен за гледане, Джон Литгоу, почти епизодичните Джефри Тамбор и Джийн Смарт, британката Алисън Райт и новото ми откритие в света на грозно-красивите мъже Джон Бърнтол. Всеки един от тях е важен и значителен в иначе приятно изградения пъзел, какъвто е този филм.

Счетоводителят“ е филм за лъжите и парите. Защото лъжите винаги те застигат рано или късно, за да те захапят за гъза, а парите са все така основен елемент в илюзията за изграждане на един по-добър и смислен живот. И са основен мотив, за да пръснеш нечий череп без да ти пука особено.

Когато накрая откриеш „ключа от бараката“, камъчето в обувката или както там хората обичат да наричат развръзката на един мистериозен сюжет, разбираш, че основната батална пуканица, е пълна пунта мара и филмът изобщо не е интересен, заради нея. Тя просто е един по-комерсиален начин, за да откриеш другите малки мистерии, заключени в историята. А тя има няколко, с които може да се похвали, при това добри. Като цяло основният сюжет на филма е лошо мотивиран и на моменти дори съшит с бели конци. Точи се бавно, но пък си има всичко – битка между самци, монолог, злодей и куршум в главата в знак на справедливост.

accountant-review-img04-20161027

Извън това и малко погледнато встрани, „Счетоводителят“ е един добре скроен пъзел, маскиран като екшън, в случай, че Стивън Сегал и филмографията му ви го вдига и отидете да го гледате, заради това. Всичко останало, както се казва, са подробности, защото дяволът е в детайлите или поне в този случай. Филмът е комерсиален, задъхан куиз по загадки, чийто верен отговор вече ти е показан, ти само трябва да го отгатнеш по-рано. Ако успееш.

Лично аз обичам истории, в които всяко показано нещо, е важно. От британския акцент на единственият съратник, с когото Счетоводителят работи, през картината на Полък, която струва милиони, но стои в каравана, до пуканицата в началото, която се появява и някъде към финала, всяка частичка извън основния сюжет, си има място в пъзела. Завесата се вдига и картите ще бъдат разкрити. А защо междувременно хората от фирмата по роботика крадат пари един от друг и измират като мухи, е точно толкова важно, колкото и кой е убиецът във филмите с Чък Норис.

Не се бъркайте обаче, моля. „Счетоводителят“ не е дълбокомислен, сложен и философски филм, с важни морални стойности. Той е приятна трилър мистерия, която следиш с интерес два часа, след които си обещаваш да не лъжеш никога повече и да си плащаш данъците. Той е готино бижу във филмографията на Бен Афлек, защото го показва като пунктуален актьор с неподозирани заложби на екшън пич със сериозно лице.

accountant-review-img05-20161027

Счетоводителят“ няма да остане в историята на киното, като някакво забележително заглавие, но ще донесе фетско и готино удоволствие, на онези, които му дадат шанс. Дали е защото обичат екшън (в него има доста) или защото си падат по Бен Афлек (като баба ми) или защото им се гледа приличен трилър в събота (защото „Ад“ не става) е тяхна работа. Но той върши идеално онова, за което е създаден.

Както започнах в началото – Соломон Грънди се родил в понеделник и бил погребан в неделя, като междувременно изживял важните етапи в живота си – сватба, кръщене, болести и неволи. Така и в „Счетоводителят“ Кристиан Уолф изживява седмицата си, която започва с тривиално начало, като междувременно се разкриват важни етапи от живота му, за да се стигне до неговото финално филмово фиаско.

Кинаджийските пъзели са любопитно явление. Аз ги обичам и те винаги работят при мен, защото ми доставят истински ментален кеф да се опитам да позная верния отговор, преди да са ми го казали. Къде добри, къде лоши, ако сред тях откриете някой, който успява да ви изненада поне с едно нещо, значи е постигнал целта си. Както в голяма степен го прави този.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

10 Comments

  1. Гледах филма и съм напълно съгласен с ревюто – ако ви се гледа екшън-трилър филма е чудесен начин да прекарате неусетно 2ч

  2. Соломон Грънди e зомби, което обитава каналите на град Готам и с което Брус Уейн многократно се е бил – може би в „Счетоводителят“ има неволен форшадоуинг за следващите Батман филми 😀

  3. Филмът е безкрайно скучен,като изключим малкото екшън сцени.Спойлер: 20-тина минути преди да стане ясно,вече знаех,че Крисчън и Бракстън са братя…..досадно ми е да пиша повече

  4. Той е готино бижу във филмографията на Бен Афлек, защото го показва като пунктуален актьор с неподозирани заложби на екшън пич със сериозно лице.
    * * *

    Сериозно? Или просто защото…

    „Афлек може и да не е моят Батман, но бих го извикала да ми сметне сметките и да ме спаси от лошите междувременно, без да се колебая и за миг.“

    Питат ли ме, за дървен актьор, който изразява емоция близка до препичащ се крокодил и преял лемур, винаги се сещам за Бен Афлек. По безизразен и лишен от съдържание индивид рядко засичам по големите екрани…

  5. Защо си търкаше крака с нещо като точилка? Не разбрах, ако може някой да ми обясни, че ми е любопитно, моля.

    1. енергиен меридиан,чиито първоелемент е дърво-масажирането му спомага за справяне с гнева