В едно от интервютата в реклама на романа си, Дан Браун казва, че с „Ад“ е създал анти(герой), който прави зли неща, воден от благородна идея.

Името му е Бертранд Зобрист. Колко ли е досадно да измисляш имена на злодеи… Формулата е написана и преписвана многократно–малко алитерация, малко арийска жилка, и хоп, разбира се, че Бертранд Зобрист няма как да е човек, който ходи на родителски срещи и пие бира вечер пред телевизора. Не, това е гръмкото име на мултимилиардер мизантроп, създал вирус, който в рамките на 7 дни ще умори 95% от човечеството.

Филмът започва с ефектна CG халюцинация, копие на религиозно-културно имплантираната ни визия за пъкъла – градове, разтопени от лава, миризма на разкапващи се човешки тела, влачещи се по улиците като голи охлюви; последното вселенско наказание за това, че сме консуматори и грешници.

inferno-review-img05-20161014

Харвардският професор Робърт Лангдън (Том Ханкс) лежи в болница във Флоренция. Събужда се с ужасно главоболие и гореспоменатите халюцинации. Над него кръжи Др. Сиена Брукс (Фелисити Джоунс), която му обяснява, че за малко не е умрял от куршум в главата. Било нормално да не си спомня нищо, паметта му щяла да се възстанови след ок. 24 часа.Докато двамата се запознават, в болницата влетява полицайката Вайента (също е добра идея злодеите да имат по едно име, особено ако са жени, звучи митологично), която стреляйки напосоки, надупчва вратата на стаята. Лангдън ловко се разкачва от всички системи и Др. Брукс го прекарва през задния изход право в едно такси.

През първата половина на филма историята се върти около въпросите Какво се е случило и Защо се е случило. Много удобно за целите на сюжета Робърт Лангдън не си спомня нищо от последните дни, следователно той знае толкова, колкото и зрителите, т.е. почти нищо. Героинята на Фелисити Джоунс е по анимационно склонна да го подкрепя и напътства през всички перипетии. Нейният образ е скучен и еднообразен – високоинтелигентно красиво момиче, смело до безразсъдство. Идеалната човешка deus ex machina. Докато Харвардският професор се опитва да се сети най-елементарни неща, като напр. думата за „кафе“, тя дешифрира загадки в картини на Ботичелии говори френски, когато й се наложи.

inferno-review-img06-20161014

Четох коментари, че за разлика от другите романи на Дан Браун този блести с това, че не се занимава толкова с редовната за автора религиозна тематика, ами подхваща актуални философски и политически проблеми като свръхпопулацията, бъдещето на човешката раса, трансхуманизма и т.н. Това наистина щеше да е достойнство на филма (не съм чела романа), ако всичко в тази насока не беше претопено с всичко друго, което филмът се старае да бъде. Започва с обобщаващи фолософски размишления за мрачното бъдеще на човечеството  и преминава в скалъпени незагадъчни загадки, разплетени без вкус и напрежение(напр. Лангдън намира в джоба си Фарадеева показалка, героинята на Джоунс я вижда и възкликва: „О, направена е от човешки кости!“, „О, това е анаграма, която значи, че трябва да отидем в тоя музей, където е скрито онова!“)

Ако съблечеш филма от цялата му повърхностна таблоидна привлекателност, то той остава безжизнен. Ако не беше динамичната камера, смяната на локации, интересните картини и музеи, филмът щеше да е като празна пластмасова опаковка от тик-так. Директно в кофата. В него няма нито оригинални идеи, нито оригинални персонажи. На нищо не е обърнато достатъчно внимание.

Диалогът е банален, в някои сцени е откровено зле. Героите произнасят реплики като: „Трябва да спасим човечеството!“. Сиена Брукс е царицата на простотиите. Тя е толкова неаргументирана дори след голямото разкритие за същността на персонажа й. Самата актриса надали е виновна, няма какво много да направиш с такъв герой (освен да откажеш да го играеш, хъх).

inferno-review-img07-20161014

Освен диалог, има цели сцени, които са откровено абсурдни. Например Лангдън и Др. Брукс отиват да търсят маската на Данте. Намират я и в същото време към тях се приближава предполагаемият похитител на Лангдън. Вместо да избягат, те започват най-спокойно да му обясняват какво се е случило, къде отиват и т.н. (Огледах се в залата, но никой не изглеждаше да е притеснен от сцената, явно хората са приели абсурда за норма в киносалона.)

Спомням си, че когато излезе „Шифърът на Леонардо“, аз си купих луксозното издание на Бард  с твърди корици, гланцирана дебела хартия и илюстрации. Бях завладяна от историята. Сега, разгръщайки я, се уверявам колко много глупости не са подразнили още ненастроения ми радар за булшит. Все пак едно мога да заявя със сигурност – в „Шифърът на Леонардо“ имаше истинско напрежение, автентично любопитство, което успива читателя и го предизвиква да участва в решаването на загадките.

inferno-review-img08-20161014

В „Ад“и малкото, което прави Дан Браун интересен, го няма. Филмът е едно непрекъснато тичане от музей в музей, от сцена в сцена, в преследване на някакъв смъртоносен вирус, чиято смъртносност изглежда смешно фиктивна. Всички големи организации като Световната здравна организация са замесени и обясняват как „този вирус ЩЕ зарази 95% от населението на земята за ЕДНА седмица“. Как по дяволите сте толкова пунктуални що се отнася до невиждана досега и неизследвана субстанция?

Откровено не харесвам този филм. Нямах представа колко не го харесвам, докато го гледах. Постоянното бягане и интрузивен сценарий – ей сега ще има нова загадка, загадка! – не те оставят да помислиш малко и да осъзнаеш, че си гледал просто поредното скапано повторение.

И така, най-мрачните кътчета на ада са запазени за тези, които държат да разказват история след история по еднотипен и невдъхновяващ начин. Препоръчвам горещо да си пуснете „Името на Розата“ или „Индиана Джоунс“ и да оставите Дан Браун да си ляга.

Similar Posts

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

23 Comments

  1. Книгата също не е нещо особено – едно бързо пътешествие преминаващо през интересни места (нещо като пътеводител – какво да посетим, ако отидем еди-къде-си). Ако и това е липсвало във филмът, значи е тотална дупка.

  2. невeроятно слаб, с нищо не запомнящ се и откровенно дразнещ
    (най-вече с присъствието на тая бездарна скандинавска актриса, дето са я набутали и в Westorld)
    филм!!

  3. А това ревю какво е – сбит преразказ на филма ?! Или какъвто филма, такова и ревюто. Мерси.

    С някои отделни моменти, за мен лично във втория филм, тази филмова трилогия е гола вода. Единственото, което чакам е саиндрака на Цимър, щото и в първия и особено от втория още слушам парчета.

    1. и аз го чаках…и си останах с чакането….
      оная тема се изпозлва един, единствен път…по време на надписите
      на края на филма…

  4. Не се учудвам, първия филм беше донякъде интересен, втория почти търпим, явно третия тотално наистина е заорал дъното, щом и големия Том Ханкс не може да го спаси… Като цяло доста забравима и „meh“ псевдорелигиозно-пишманконспирационна трилогия, пълна с клишета.

  5. Pulni gluposti, avtorkata trjabva da izglezda filma Pak, zastoto javno ne go e razbrala…A I trjabva da se nauchi da pise revju

    1. Хаха, ебаси типичния фен на кретена Дан Браун 😀

  6. 3/10 заради локациите и началните CGI.

    И голяма питанка как ще се справи Фелисити в SW:R1… ?

    1. Предпочитам да гледам Фелисити в домашно порно, пък нека си е отлична в „Роуг Уан“ 🙂

    1. Мнението му няма нищо общо, неграмотността ти си е чист факт.

  7. Все в същия стил, но има едно огромно НО…този път Salvatore Totino ни отвя в началото с техника и визия. А и все пак си е Хауърд. Мой любим режисьор. Приятен и като Tour – пътеводител.
    6.8 от мен

  8. Радвам се, че и на други не им е харесал филма. аз съм съгласна с авторката